№ 9259
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110109978 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от П. В. В. и Н. В. В. против Столична община положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 04234.6970.2189 по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-
18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК с площ от 124 кв.м. с адрес: /адрес/, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за вилна
сграда, с номер по предходен план – 2189 в кв. 15, със съседи: имоти с идентификатори № №
04234.6970.1899, 04234.6970.3607, 04234.6970.1898, на основание давностно владение, при
квоти – по ½ идеална част за всеки от тях.
Ищците П. В. В. и Н. В. В. твърдят, че са братя и наследници по закон на своите баба и
дядо М.П. и П. П.. Изясняват, че приживе по силата на частен договор от 1969 г. последните
са придобили чрез покупко-продажба от лицето Н.й ДЖ. поземлен имот, находящ се в
/адрес/, понастоящем имот с идентификатор 04234.6970.1898 по КККР на град София.
Поддържа се, че съгласно допълнителна уговорка между купувачите и продавача,
постигната още през 1969 г. ДЖ. продал на П.и още 124 кв.м., намиращи се до имота, по
молба на купувачите. Твърди се, че това съгласие било постигнато при ограждане на
първоначално закупения имот, срещу заплащането на допълнителна цена, за което бил
съставен писмен договор, с какъвто ищците не разполагат. Излага се, че понастоящем тези
допълнително закупени 124 кв.м. представляват самостоятелен имот с идентификатор
0434.6970.2189 по КККР, съседен на имот с идентификатор 04234.6970.1898. П. и Н. В.и
твърдят, че семейството им владее и двата имота още от момента на закупуването им през
1969 г. от техните баба и дядо, което владение е продължено от техния баща, а впоследствие
и понастоящем и от самите тях. Твърдят, че този имот винаги е бил част от двора на
собствения им съседен имот, включен е в обща ограда за двата имота, облагороден е с
дървета, цветя, кладенец, поддържана морава. Посочват, че този имот от 124 кв.м. изначално
е бил ограден като част от имота, придобит от семейството им през 1969 г. Излагат, че с
1
констативен нотариален акт № 148, том I, дело № 2304/1992 г. баба им М.П. и баща им В. П.
са признати за собственици на имот с идентификатор 04234.6970.1898 на основание
давностно владение. С правна сделка от 2016 г., обективирана в нотариален акт № 37, том
СХV, дело № 035935/2016 г. ищците П. В. В. и Н. В. В. придобили чрез покупко-продажба
по ½ част от имот с идентификатор 04234.6970.1898 по КККР. Същите сочат, че притежават
и по ½ част от съседния имот с идентификатор 04234.6970.2189 на основание давностно
владение, осъществено от техните праводатели и от самите ищци. Посочва се, че въпреки
това този имот неправилно е актуван от ответната Столична община като общинска
собственост с АОС № 6029/19.12.2016 г. С тези съображения ищците отправят искане да
бъдат признати за собственици на по ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
04234.6970.2189 по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на
изп. директор на АГКК с площ от 124 кв.м. с адрес: /адрес/ на основание давностно
владение.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната Столична
община, чрез пълномощника гл. юрк. Димитрова, оспорва исковите претенции като
процесуално допустими, но по същество неоснователни, с доводи относно липсата на
доказателства за придобиване на спорния имот през 1969 г. по силата на частен договор,
като съгласно изискванията на приложимата към този момент разпоредба на чл. 18 ЗЗД
договорите за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти следва да бъде
извършено с нотариален акт. Предвид това, дори при съставяне на писмен договор между Н.
ДЖ. и наследодателите на ищците от 1969 г., то последният не е породил транслативен
ефект поради несъблюдаване на изискуемата по закон форма на сключването му. Поддържа
се, че с нотариалния акт от 1992 г. М.П. и В. П. В. са признати за собственици по давностно
владение и наследяване на неурегулирано дворно място с площ от 450 кв.м., а с нотариалния
акт от 11.08.2016 г. същите са прехвърлили на ищците по ½ част от собствеността върху
поземлен имот с идентификатор 04234.6970.1898 целият с площ от 412 кв.м., която е площта
именно на този имот, а не на процесния. Още повече, че със Заповед от 29.04.1991 г. на гл.
архитект на София за района е одобрен регулационен план на м. в.з. Бистрица-разширение.
Поддържа се, че съгласно тази заповед поземлен имот с идентификатор 04234.6970.1898,
целият с площ от 412 кв.м. попада в УПИ VII-1898 в кв. 15, а поземлен имот с
идентификатор 04234.6970.2189 и с площ от 124 кв.м. в УПИ VIII-1899 в кв. 15. Възразява
се процесната площ от 124 кв.м., представляваща поземлен имот с идентификатор
04234.6970.2189, някога да е била част от имот с идентификатор 04234.6970.1898. В
отговора на исковата молба ответникът оспорва ищците да са придобили процесния имот на
посоченото основание – давностно владение. Излагат се доводи, че понастоящем не е
изтекъл десетгодишен период на непрекъснато владение, предвид изменението в
разпоредбата на чл. 86 ЗС в сила от 01.06.2016 г., установения мораториум с § 1 от ЗР към
ЗД на ЗС, с който е постановено спиране на давността за определен период от време, която
разпоредба е обявена за противоконституционна с решение на КС на РБ от 24.02.2022 г.,
което обаче не засяга досегашното действие на законовия текст. Посочва се, че съгласно чл. 5
ЗОС актът за общинска собственост, съставен по надлежния ред и форма има качеството на
официален свидетелстващ документ. Ответната страна намира, че последният се ползва и с
обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти, при което
Общината не носи тежестта да доказва основанието, на което този акт е съставен. С тези
доводи Столична община отправя искане за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни петиторни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, при условията на субективно активно съединяване помежду им.
2
Съгласно посочената разпоредба всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването на едно право, когато има интерес от това.
В настоящия случай, с оглед изричното оспорване от ответната Столична община на
исковите претенции и заявяването на права върху процесния имот, проведено с отговора на
исковата молба, съдът намира, че за ищците е налице правен интерес от процесните
установителни искови претенции, съобразявайки и задължителните за съда разяснения,
дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС.
Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищците,
при условията на пълно и главно доказване, че са придобили процесния имот на твърдяното
правно основание - по давностно владение, осъществено от наследодателите им, респ. чрез
давностно владение, осъществено от ищците чрез присъединяване владението на техните
наследодатели и конкретно - изтичането на десетгодишен период от време и владение по см.
на чл. 68, ал. 1 ЗС (фактическо упражняване съдържанието на това право с намерение за
своене, което да е спокойно, явно и непрекъснато), както и статута на имота като
самостоятелен обект, респ. през съответния период време, обуславящ възможността за
придобиването му чрез давностно владение, започнало през 1969 г.
В тежест на ответника е да опровергае изложените от ищците твърдения, респ. да
установи основанието за придобиване на имота от ответника, и наличието на основание за
спиране на давностния срок.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с Констативен
нотариален акт за възстановено право на собственост върху земеделска земя в строителни
граници на населено място, в реални граници по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ № 6, том II, дело №
228/94 г. от 01.02.1994 г. по описа на нотариус Миленкова, въз основа на Решение на
Поземлената комисия – Община Панчарево № 1710/21.07.1993 г. за възстановяване на
правото на собственост върху земеделска земя в реални граници, третите за процеса лица
Й.С. ДЖ. и Н. С. ДЖ. са признати за собственици с квоти по ½ ид. части за всеки върху
следния недвижим имот: бивша ливада с площ от 3950 кв.м., находяща е в село Бистрица,
местност „Синьото пръте“, сега вилна зона Бистрица – разширени, съгласно Заповед № РД-
50-09-79/29.04.1991 г. парцел IX, с планоснимачен № 1547от кв. 15, с площ от 870 кв.м., ;
парцел X с планоснимачен № 1547 от кв. 15 с площ от 870 кв.м.; парцел VIII с
планоснимачен № 1899 от кв. 15 с площ от 1060 кв.м., целият от 1200 кв.м. с неуредени
сметки по регулация; част от имот с планоснимачен № 1901 от кв. 15 с площ от 690 кв. м.
целият от 740 кв. м.
Установява се, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № 148, том I, дело № 2394/1992 г. от 29.01.1993 г. по описа на четвърти
нотариус при Софийска нотариална служба към Втори районен съд, на основание
постановление на нотариуса от 23.12.1992 г., издадено въз основа на обстоятелствена
проверка, извършено по нотариалното дело по чл. 483 ГПК, М. С.а П.а и В. П. В. са
признати за собственици по давностно владение и наследство, първата на ¾ ид. части, а
вторият на ¼ ид. част от следния недвижими имот: нерегулирано дворно място с площ от
450 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен № 1898 от кадастрален лист Г-13-2-Б от
неодобрен кадастрален план на София, Бистрица, местност „Богдане“ при съседи: И.И.И., Н.
С. ДЖ. и бивш блок на ТКЗС.
Изяснява се и, че с договор за продажба на недвижим имот от 11.08.2016 г.,
обективиран в Нотариален акт № 108, том III, рег. № 4332, дело № 415 от 11.08.2016 г. по
описа на нотариус Димитър Танев в рег. № 41 на НК и с район на действие Софийски
районен съд, М. С.а П.а (като собственик на ¾ ид. части) и П. В. В. (като собственик на ¼
ид. част), като продавачи, продават на П. В. В. и Н. В. В. (ищците по делото), като купувачи
– на всеки по ½ ид. част от съсобствения им недвижим имот, а именно: поземлен имот с
3
идентификатор 04234.6970.1898 по КККР на град София, одобрени със Заповед РД-18-
51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес: /адрес/, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна сграда, целият с площ от 412
км., с номер по предходен план: 1898, при съседи по кадастрална скица: имоти с номера
04234.6970.2189, 04234.6988.1903, 04234.6970.1546, а съгласно документ за собственост
представляващ: дворно място с площ от 450 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен №
1898 от кадастрален лист Г-13-2-Б от неодобрения кадастрален план на гр. София, Бистрица,
местност „Богдане“, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с гараж, със
застроена площ от 89 кв.м. и разгърната застроена площ от 164 кв.м., състояща се съгласно
проект за узаконяване от 20.12.1996 г. на район Панчарево от: гараж; на първи етаж –
кабинет, кухня, дневна, баня с тоалетна, тераса и стълбище към втори етаж; втори етаж –
две спални, баня с тоалетна и тераси, която сграда представлява сграда с идентификатор
04234.6970.1898.1 с адрес: /адрес/ със застроена площ от 54 кв.м., брой етажи – 2,
предназначение: жилищна сграда –еднофамилна и сграда с идентификатор
04234.6970.1898.2 с адрес: /адрес/ със застроена площ от 20 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение: хангар, депо, гараж. Съгласно отразеното в нотариалния акт продавачът М.
С.а П.а си запазва пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху недвижимия
имот.
По делото не е спорно, а и се установява, че е издаден Акт № 6029 от 19.12.2016 г. за
частна общинска собственост на началник отдел УОСЖФ и РКТД при Столична община,
вписан в Службата по вписванията – гр. София, под № 16569, акт № 133, том XXXV, дело №
11541, касаещ следния имот – реална част от УПИ VIII-1899 кв. 15, представляваща
поземлен имот с идентификатор 04234.6970.2189 с площ от 124 кв.м. с местонахождение:
Столична община, район Панчарево, село Бистрица, имот по КК, одобрена със Заповед №
РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК, ПУП на в.з. „Бистрица – разширение“,
одобрен със Заповед № РД-50-09-79/29.04.1991 г. на гл. архитект на София, при граници на
имота: имоти с идентификатори: 04234.6970.1899, 04234.6970.3607 и 04234.6970.1898. В
акта е отразено, че имотът е предоставен за управление на Столична община, район
Панчарево. Удостоверено е, че АОС се издава на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал. 1
ЗОС, както и, че няма съставени по-рано актове.
Изясни се, че предмет на исковите претенции е поземлен имот с идентификатор
04234.6970.2189 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: село Бистрица, район Панчарево, община Столична,
ул. „Липа“ с площ от 124 кв.м.
Индивидуализацията на последния съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри следва от представената и приета по делото Скица на поземлен имот № 15-
1033643/28.09.2023 г., издадена от СГКК – град София, съгласно която имотът е с площ от
124 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: за вилна сграда, при съседи – имоти с идентификатори: 04234.6970.1899,
04234.6970.3607 и 04234.6970.1989, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен
план: 2189, от квартал 15, с отразен собственик по данни от КРНИ – Столична община въз
основа на Акта за частта общинска собственост № 133, том XXXVс рег. № 16569, дело №
11541/28.03.2017 г.
Съгласно представена и приета по делото Скица-проект № 15-758531/12.07.2021 г. на
СГКК – гр. София за изменение на КККР за поземлени имоти с идентификатори: :
04234.6970.2189, 04234.6970.1899, 4234.6970.3607 в село Бистрица, Столична община, се
предвижда заличаване на поземлен имот с идентификатор 04234.6970.2189 с площ от 124
кв.м. и на поземлен имот с идентификатор 04234.6970.1899 с площ от 1048 кв.м.; промяна в
границите на съществуващ обект в КККР, а именно поземлен имот с идентификатор
04234.6970.3607 с площ от 6080 кв.м., с трайно предназначение на територията:
4
урбанизирана, начин на трайно ползване – за второстепенна улица с площ след промяната от
6088 кв.м. и нанасяне на нов обект в КККР – поземлен имот с проектен идентификатор
04234.6970.3859 с проектна площ от 1164 кв.м. с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за вилна сграда.
Същевременно, статутът на имота и фактическото състояние на място следват от
изводите на вещото лице, обективирани в приетото по делото заключение на съдебно-
техническата експертиза, което констатира, че за територията, в която се намира процесният
имот, съществуват следните кадастрални и регулационни планове: кадастрален план на гр.
София, местност Бистрица, изработен 1980 г., кадастрален лист Г-13-2-Б, където процесният
имот е без номер, при съседи имот с пл. № 1898, имат с пл. № 1903, имот с пл. № 1899 и
улица; кадастрален план на гр. София, местност Бистрица, одобрен със Заповед № 50-09-
357/17.06.1986 г., в който процесният имот е без номер при същите съседи; регулационен
план на гр. София, местност „в.з. Бистрица – разширение“, одобрен със Заповед № РД-50-09-
79/29.04.1991 г., в който процесният имот е с планоснимачен номер 2189 и заедно с имот с
планоснимачен номер 1899 е отреден парцел VIII, кв. 15.; кадастрална карта и
1899
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на
АГКК, съгласно които имотът е с идентификатор 04234.6970.2189 с площ от 124 кв.м. със
стар номер 2189 от кв. 15. В заключението е изяснено, че върху представената по делото
скица – копие от неодобрен кадастрален план, издадена от СГО (л. 78 от делото) е означен
имот без планоснимачен номер съгласно клетвена декларация от 1993 г. с площ от 3950 кв.м.
върху кадастралния план, изработен 1980 г и одобрен 1986 г., като процесният имот е
извън очертаните граници на имота с площ от 3950 кв.м. на скицата. Констатирано е, че
съгласно Констативен нотариален акт № 6/01.02.1944 г. том II, дело № 228/1994 г. Й. ДЖ. и
Н. ДЖ. са признати за собственици на бивша ливада с площ от 3950 кв.м., находяща се в
село Бистрица, местност „Синьото пръте“. Експертизата изяснява, че при извършени
измервания на място е констатирано, че имот с идентификатор 04234.6970.2189 е изцяло
ограден в обща материализирана граница с имот с идентификатор 04234.6970.1898. Вещото
лице достига до извод, че по предходните кадастрални планове имот № 04234.6970.2189 не е
реална част от ливада от 3,950 дка в местността „Синьо пръте“, възстановен с решение №
1710/23.07.1993 г. на ПК-Панчарево на лицата Й.Н. ДЖ.и, като същият този имот е изцяло
ограден в обща ограда с имот № 04234.6970.1898, собственост на ищците. При
изслушването си пред съда експертът уточнява, че имот 1998 е имотът на ищците с двете
сгради в него, който има съседен имот 1899, а процесният имот 2189 е между двата, като
изцяло влиза в оградата на имот 1898, заградени са с обща ограда, която е стара такава,
откъм улицата с подпорна стена с бетонова основа, висока около 50-60 см., служеща за
подпорна стена, а нагоре с метални колове и мрежа. Изяснява също, че процесният имот
изначално е самостоятелен имот, като първоначално няма номер, а след това му се отрежда
този. В плана от 1980 г. имотите 1898 и 1899 са посочени като отделни такива. Вещото лице
уточнява, че процесният имот не отговаря на изискванията на ЗТСУ и ЗУТ за самостоятелно
УПИ, тъй като с оглед площта и лицето си е маломерен и не може да се обособи като
самостоятелен поземлен имот. Изяснява, че възстановеният имот е с площ от 3950 кв.м. като
съгласно скицата от фирма Софгео описанието на имота съвпада с това по констативния
нотариален акт, като имот 2189 е извън границите на така възстановения, при липсата на
скица, издадена от ПК към решението за възстановяване. Съдът кредитира заключението,
преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК като компетентно и обосновано изготвено, въз
основа на материалите по делото, след проверка в СГКК – гр. София и в Столична община,
район Панчарево, както и след оглед на място, отговорило на поставените въпроси и по
същество неоспорено от страните по делото.
Изясни се, че ищците претендират да са собственици на процесния поземлен имот с
идентификатор 04234.6970.2189 по КККР с площ от 124 кв.м. с адрес: /адрес/, на основание
давностно владение с твърдения за осъществено такова от техните праводатели, владеели
5
имота заедно с имот с идентификатор 04234.6970.1898, и от самите тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка,
по давност или по друг начин, определен в закона. Следователно, придобивната давност е
правнорегламентиран способ за придобиване на право на собственост и други вещни права
върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен
от закона срок от време, чийто фактически състав е регламентиран в разпоредбата на чл. 79
ЗС. Последният, в хипотезата на недобросъвестно владение по чл. 79, ал. 1 ЗС, включва като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.
68, ал. 1 ЗС – т. е. фактическо упражняване съдържанието на това право, както и
допълнително добросъвестност и правно основание в хипотезата на добросъвестно владение
по чл. 79, ал. 2 ЗС. В този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите на т. 2 от
Тълкувателно решение № 4/2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Същевременно, при преценка дали е налице установено владение и дали е осъществен
фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е необходимо последното да е несъмнено-
осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта
като своя и явно – намерението на владелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено
на собственика, това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да
научи за него, като същото да е достигнало до собственика. Лицето трябва да е
демонстрирало по отношение на невладеещият собственик на вещта поведение на
пълноправен собственик т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.
С разпоредбата на чл. 69 ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е оборима, като
оборването й е в тежест на лицата, които поддържат, че отсъства намерение за своене.
Приложението на последната означава, че е достатъчно едно лице да докаже, че е
упражнявало фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато през
определен период от време, за да се приеме, че владее имота като свой. Упражняващият
фактическата власт не следва да доказва намерение за своене /намерение за придобиване на
собствеността/, защото то се предполага.
В настоящия случай за установяване факта на осъществено владение върху процесния
поземлен имот от ищцовата страна са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите М. С.а П.а, П.Б. ДЖ. и Л.А.М..
В разказа си пред съда свидетелката М.П. споделя, че е баба на ищците по делото П. и
Н., като майка на техния баща. Разказва, че семейството притежава имот в /адрес/, чийто
собственици понастоящем са П. и Н., които го ползват, П. заедно със семейството си, както
и самата свидетелка. Посочва, че имотът е придобит през 1968 г. от св. П.а и покойния й вече
съпруг, като те го закупили с договор от лицето Н. ДЖ.. Свидетелства, че това, което
закупили тогава, било част от празно дворно място, определени квадрати – 450 кв.м., които
били измерени, закупени и след това оградени от тях с ограда, представляваща бетонни
колове и мрежа. Другата част от имота останала за фамилия ДЖ.и. Свидетелката споделя, че
само два дни след продажбата П.а и съпругът й били помолени от продавача Н. ДЖ. да
закупят още една част около 100 кв.м., тъй като в последната имало скали, камъни, която да
влезе в тяхното вече закупено място. Свидетелката е категорична, че тези квадратни метри
били заплатени от нея и съпругът й, като за това бил съставен документ, без ясен спомен
дали това е допълнителен договор или квитанция. Разказва, че тези допълнителни квадрати
били закупени преди основното място да бъде оградено с ограда и по този начин станали
част от същото. В показанията си свидетелката посочва, че през годините цялото семейство
е ползвало имота, обработвало мястото, като до самата ограда има насадени растения –
кипариси, стари дръвчета, същото е култивирано, земята е обработена, а в имота има и
поставена сглобяема къща. Първоначалната ограда на имота не е местена през годините,
6
като съседният имот е този на фамилия ДЖ.и. Споделя, че не знае между имота на
семейството й и този на семейство ДЖ.и да има трети самостоятелен имот, дори и чисто
визуално като оградени имоти. Разказва също, че за имота им понастоящем се грижат
ищците по делото, като семейството ползва имота от пролетта до есента, без да живеят там
зимно време.
Свидетелят п. ДЖ. разказва, че дядо му Н. ДЖ. някога във времето е продал на
семейството на ищците имот, намиращ се в село Бистрица. Споделя, че в непосредствено
съседство с този имот се намира имот на семейство ДЖ.и, като имотите на двете семейства
са разделени от една ограда и няма имот, който да е разположен между тези два.
Свидетелства, че познава имота на ищците, ходел е в същия през годините заедно със своите
баба и дядо, а понастоящем често посещава съседния имот на своето семейство, пролетно
време. Свидетелят ДЖ. разказва, че през годините е виждал семейството на ищците в имота
им, най-много свидетелката П.а, а внукът й по принцип през почивните дни. Посочва, че
оградата на имота им е много стара, като не си спомня през годините да е била премахвана
или променяна. В имота на ищците има къща, бунар, дувар, кипариси – огромни и до
оградата, граничеща с имота на свидетеля и неговата фамилия, по продължение на самата
ограда. Споделя, че само семейството на ищците ползва техния имот, като не знае някой да е
предявявал претенции към последния.
Разпитана като свидетел по делото Л.М. разказва, че познава семейството на ищците от
около 1975/1976 г. откогато са съседи със свидетелката в село Бистрица. Споделя, че имотите
им се намират на една улица – „Липа“ и са разположени един срещу друг. Посочва, че когато
са в имотите си гостуват често, а също и през годините. Разказва, че първоначално св. Мария
П.а ползвала имота със съпруга си, а след смъртта му продължила да го посещава – всяка
година по 6-7 месеца. Посочва, че в дворното място на ищците има изградена къща,
кладенец, много дръвчета покрай оградата, като всичко е направено от св. П.а и съпругът й,
а след това от нея самата. Свидетелката разказва, че имотът на ищците е ограден с ограда,
която въобще не е променяна, а имотът се ползва в този вид от самото начало. Почти на
самата ограда със съседите в имота има засадени от семейството на ищците кипариси.
Споделя също, че не е чувала някой да има претенции към имота им, за каквито разбрала за
първи път във връзка с настоящото дело и ангажирането й като свидетел.
Съдът кредитира показанията на тримата свидетели като достоверни, предвид това, че
са житейски логични и последователни, израз на преките им впечатления относно
състоянието на имота, ползван от ищците, местоположението, вида му и начина на неговото
използване през годините, вътрешно и помежду си непротиворечиви и съответни на
данните, внесени в процеса от приобщените писмени доказателства и от изводите на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза. При оценка на показанията на св. П.а съдът, по
реда на чл. 172 ГПК, съобрази възможната тяхна заинтересованост с оглед близката й
роднинска връзка с ищците по делото, но същевременно, преценявайки ги с оглед на
останалите гласни доказателства, писмените такива и експертното заключение и при липсата
на съществено противоречие с данните, следващи от последните, дава вяра на същите. В
разказа на св. П.а и на св. М. се наблюдава несъответствие единствено по отношение на
конкретния момент, в който св. П.а и съпругът й са закупили имота си в село Бистрица, с
който момент се свързва и началото на фактическото му ползване от семейството, като в
показанията си св. П.а посочва, че са придобили имота около 1968 г., а св. М., че познава
семейството на ищците от около 1975/76 г. Въпреки това съдът намира, че доколкото св. М.
свързва момента с времето на закупуване на нейния имот – през 1970 г. и споделя, че св. П.а
и съпругът й са се появили по-късно, както и, че познанството със семейството на ищците е
„горе-долу“ от около 1975/76 г., съдът възприема като конкретен момент сочения от св. П.а –
около 1968 г., доколкото се касае за факт, за който същата има непосредствено впечатление,
тъй като именно заедно със съпруга си са установили фактическа власт върху този имот –
понастоящем имот с идентификатор 04234.6970.1898.
7
Преценени в своята съвкупност и взаимовръзка така анализираните доказателства
свидетелстват, че процесният поземлен имот с идентификатор 04234.6970.2189 с площ от
124 кв.м. е използван от семейството на ищците – техните баба и дядо, от внуците (ищците
по делото), а впоследствие от ищеца П. и семейството, от ищеца Н.й и от св. П.а, заедно и
едновременно с придобития имот с идентификатор 04234.6970.1898 и с площ от 412 кв.м.
От разказа на тримата свидетели се установи, че площта на спорния по делото имот е
разположена непосредствено до имота на ищците, като не е отделена от него с ограда или по
друг начин, а същевременно е оградена и включена от цялостната ограда на имота от самото
начало на придобиването му от св. П.а и нейния съпруг. Установява се по безспорен начин,
че целият имот се е ползвал през годините и към настоящия момент от семейството на
ищците, като дори визуално на място няма обособен трети имот, който да е разположен
между имот с идентификатор 04234.6970.1898 и съседния имот - имот с идентификатор
04234.6970.1899 (съгласно изводите на съдебно-техническата експертиза). Изяснява се, че
още към момента на зпридобиване на имота от бабата и дядото на ищците същият е бил
ограден с една ограда, която не е променяна по местоположение, а дори и по вид пред
годините – с бетонни колове и мрежа според разказа на св. П.а, много стара ограда по
показания на св. ДЖ., ограда, която не е променяна според св. М., което обстоятелство се
потвърждава и от констатациите на вещото лице в приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, съгласно които поземлен имот с идентификатор 04234.6970.2189 с площ от 124
кв.м. е изцяло ограден в обща материализирана граница с имот с идентификатор
04234.6970.1898. От разказа на свидетелите се установява, че тази част от общото дворно
място не е достъпна свободно за трети лица, тъй като е оградена от оградата на имота на
ищците, следователно влизането в същата е предпоставено от влизане самия имот.
Свидетелските показания сочат също, че именно в тази част от имота на ищците,
разположена непосредствено до оградата със съседите и по продължението й, са засадени
дръвчета, кипариси, самото място е култивирано именно от семейството на ищците.
Съдът, съпоставяйки описанието, направено от свидетелите относно конкретния имот,
ползван от ищците и семейството им с проследения регулационен статут на процесния
поземлен имот и достигнатите констатации и изводи в експертното заключение относно
сегашното му състояние, намира, че се касае за използване, както на имот с идентификатор
04234.6970.1898, по отношение на който през 1993 г. М. С.а П.а и В. П. В. (праводателите на
ищците) са признати за собственици след извършена обстоятелствена проверка по реда на
чл. 483 ГПК (отм.), а впоследствие прехвърлен в полза на П. В. и Н. В. с договор за покупко-
продажба от 11.08.2016 г. при равни квоти, така и на имот с идентификатор 04234.6970.2189
с площ от 124 кв.м.
Изясни се, че придобиването на правото на собственост върху имот на основание
давностно владение изисква същото да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнено. В настоящия случай, съдът намира, че владението върху процесния имот е
започнало през 1968 г. от св. М.П. и съпругът й и е продължило непрекъснато през годините
от цялото семейство, в т.ч. от ищците по делото, до сезиране с процесната искова молба през
м. февруари 2023 г., като отговаря на посочените характеристики. Безспорно по делото се
установи, че същото е било постоянно във времето и не е израз на инцидентна проява, като
осъществените от семейството на ищците дейности в имота - обработка на цялото дворно
място, засаждането на дръвчета, ограждането му като част от притежавания от тях имот – с
обща ограда, отделяща ги от съседните имоти и същевременно без вътрешна ограда, която
да разделя процесния имот от придобития от ищците, по начин, че процесният поземлен
имот всъщност да изглежда като естествено продължение на дворното място, собственост на
семейството на ищците, свидетелстват, както за постоянния характер на упражняваната от
тях фактическа власт, така и за отношението на ищците при ползването на имота именно
като към собствен такъв.
8
В тази връзка съдът съобрази, че действително по делото не са ангажирани писмени
доказателства, от които да се установи с категоричност, че имотът, придобит от бабата и
дядото на ищците - имот с идентификатор 04234.6970.1898 е закупен от тях от лицето Н.
ДЖ. именно през 1968 г., тъй като не е представен договор, обективиращ сделката,
квитанция за заплащане на покупно-продажната цена или друг писмен акт, който косвено да
сочи за това обстоятелство. Не е представено и писмено доказателство свидетелстващо за
допълнително закупуване на още квадратни метра от празно дворно място, наред с вече
закупеното такова и непосредствено след него. Наред с това, от експертните изводи следва,
че процесният поземлен имот не е реална част от ливада от 3,950 дка в местността „Синьо
пръте“, възстановен с решение от 23.07.1993 г. на ПК – Панчарево на Й. и Н. ДЖ.и,
последният сочен за продавач на прехвърленото в полза на семейството на ищците дворно
място. От друга страна, доколкото в настоящото производство ищците основават правата си
върху имота на оригинерно придобивно основание – давностно владение, то съдът цени
показанията на св. П.а относно момента на придобиване от семейството на имота в село
Бистрица именно като момент, в който са установили фактическа власт върху този имот, в
частност върху процесния, а не като момент, в който са станали собственици.
От разказа на другите двама свидетели по делото, които, като съседи на ищците, са
имали преки наблюдения относно състоянието на имота им през годините, се установи, че
имотът на ищците е в този си вид от самото начало, че оградата не е променяна, има
дръвчета на самата ограда, засадени от семейството на ищците, именно последното е
ползвало през годините имота, между него и съседния, който е на фамилия ДЖ.и, няма друг
имот, който да е материализиран на място и да ги разделя, не знаят за претенции от трети
лица по отношение на двата имота.
Изложеното обуславя извода, че осъществяваните от семейството на ищците и от тях
действия по ползване на процесния имот са от естество да не позволят на други лица да
владеят същия, както и, че същите не само са манифестирали собственическо отношение
към имота пред трети лица, но и фактическата им власт е останала непрекъсната от действия
на такива.
Ето защо, съдът намира, че в случая са се проявили всички елементи от фактическия
състав на деривативното придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС – налице е осъществено
от семейството на ищците владение по отношение на процесния поземлен имот,
продължило повече от 10 години, започнато през 1968 г. от бабата и дядото на същите,
впоследствие от цялото им семейство, а след 2016 г. и до настоящия момент от самите ищци,
от своя страна присъединили владението на праводателите си съгласно чл. 82 ЗС, което
владение е било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено и по силата на което
същите са придобили собствеността върху поземления имот.
В тази връзка съдът намира за недоказано проведеното оспорване от ответната страна,
обосновано с притежавани права от Столична община върху последния и актуването му с
акт за частна общинска собственост, както и произтичащата от това законова забрана за
придобиването му по давност, а в по-късен момент и спирането на давностния срок.
По делото се установи, че действително процесният поземлен имот с идентификатор
04234.6970.2189 с площ от 124 кв.м. е актуван с акт за частна общинска собственост № 6029
от 19.12.2016 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗОС.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОС актът за общинска собственост е официален
документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона,откъдето
следва, че същият е официален удостоверителен документ и се ползва с материална
доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал
акта. Съгласно изричната разпоредба на чл. 5, ал. 3 ЗОС актът за общинска собственост няма
правопораждащо действие, следователно същият единствено удостоверява, че Общината е
носител на право на собственост върху конкретен обект, в случай, че са възникнали
9
материалноправните предпоставки за прилагане на съответния придобивен способ.
Съставянето на акт за общинска собственост само по себе си не представлява основание за
придобиване право на собственост от Общината, ако не съществува конкретно придобивно
основание, а само констатират правото на собственост, придобито на силата на някой от
способите, установени в чл. 77 ЗС. В този смисъл съставянето или несъставянето на акт за
държавна или общинска собственост не може да обуслови пряко извод за принадлежността
или липсата на такава по отношение на конкретен недвижим имот в патримониума на
общината.
В Решение № 67 от 16.06.2017 г., постановено по гр. дело № 3533/2016 г., ІІ г. о. на
ВКС в производство по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че актът за общинска собственост,
съставен по надлежния ред и форма, има качеството на официален свидетелстващ документ,
който само констатира собствеността на Общината, без да я поражда. Този акт се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила само за отразените в него факти, а за
собствеността на Общината следва да му се признае легитимиращо действие, по силата на
което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното, като
Общината не носи тежестта да доказва основанието, на което е съставен актът за общинска
собственост. В цитираното решение е прието също, че горните съображения са приложими в
случаите, когато в акта за общинска собственост е посочено конкретно уредено в закона
фактическо основание, по силата на което собствеността върху актувания имот е придобита
от Общината. Когато в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като
основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо
действие досежно правото на собственост на общината. По изключение, когато по силата на
нормативен акт определен вид имоти могат да бъдат притежавани само от общината, респ.
от държавата като публични субекти, е достатъчно в акта за общинска или държавна
собственост да се посочи съответната разпоредба, тъй като същата удостоверява наличието
на годно основание за придобиването му.
В случая, в процесния акт за частна общинска собственост, в графа „правно
основание“ са посочени единствено законовите разпоредби на чл. 2, ал. 1, т. 1 (определяща
като общинска собственост имотите и вещите, определени със закон) и на чл. 59, ал. 1 ЗОС
(предвиждаща, че при влизане в сила на кадастрална карта за имотите - общинска
собственост, се съставят нови актове за общинска собственост, в които се посочват номерът
и датата на предходно съставените актове за общинска собственост). В акта не е посочена
законова разпоредба от конкретен закон, по силата на която недвижимият имот е
собственост на Общината, не са посочени и правопораждащите собствеността факти. Както
се изясни, релевантно за собствеността е осъществяването на конкретен придобивен способ,
предвиден като правопораждащ юридически факт за правото на общинска собственост. За
доказване собствеността върху процесния имот ответната Столична община не е изложила
конкретни фактически обстоятелства, не е посочила конкретен придобивен способ,
предвиден като правопораждащ юридически факт. Със съставения акт за частна общинска
собственост също не се доказва на какво основание ответникът е придобил процесния
недвижим имот.
По делото не бяха ангажирани други доказателства, които да обосноват възникването в
полза на Столичната община на право на собственост върху процесния имот, респективно
на основание за съставянето на акт за частна общинска собственост за същия.
Същевременно се установи, че Акт за частна общинска собственост № 6029/19.12.2016 г. е
съставен на основание чл. 59, ал. 1 ЗОС, според която е необходимо съставяне на нови
актове за общинска собственост при влизане в сила на кадастрална карта за имота, но по
делото не се твърди и не са представени доказателства за предходно съставен акт за
общинска собственост, за да бъде извършена преценка на какво основание първоначално
имотът е актуван като общински. Наред с това в приложения по делото акт за частна
общинска собственост в т. 8 номер и дата на съставени по-рано актове е отразено, че няма
10
такива.
Предвид изложеното, съдът намира за недоказани твърденията на ответната Столична
община относно статута на процесния имот като общински такъв, какъвто не следва и от
изводите на съдебно-техническата експертиза, приета по делото.
Ето защо, законовите положения относно законовата забрана за придобиване по
давност на имот – публична общинска собственост, респ. за спиране на давностния срок за
определен период от време, в случая не намират приложение.
Действително, с приемането на Закона за собствеността през 1951 г. (изв., бр. 92 от
16.11.1951 г., в сила от 17.12.1951 г.) е въведена забрана за придобиване по давност на вещи,
които са социалистическа собственост, впоследствие (след изменение с ДВ, бр. 31 от 1990
г.) на вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази забрана е стеснена с
изменението на чл. 86 от ЗС (съгласно ДВ бр. ЗЗ 1996 г. в сила от 01.06.1996 г.), съгласно
което само вещи, публична държавна или общинска собственост, не могат да се придобиват
по давност. За вещите, които са частна държавна или общинска собственост и са завладени
преди влизане в сила на изменението на чл. 86 от ЗС давностният срок започва да тече
именно от 01.06.1996 г., при което десетгодишният срок на недобросъвестното владение
поначало изтича на 31.05.2006 г. Действително, на тази дата обаче, давностният срок е спрян
с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма
спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г, като с Решение № 3 от
24.02.2022 г. по к. дело № 16/2021 г. Конституционния съд са обявени за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и § 2 от ЗР на Закона
за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).
В случая обаче, поради липсата на данни, които да установяват, че процесният
поземлен имот с идентификатор 04234.6970.2189 и с площ от 124 кв.м. е бил държавна или
общинска собственост посочените разпоредби не намират приложение. За прецизност
следва да се посочи и, че ограниченията на чл. 86 ЗС за придобиване на недвижим имот -
общинска собственост след 01.06.1996 г. касаят само публичната общинска собственост, но
не и обекти, имащи характеристиката на частна общинска собственост, какъвто се твърди да
е бил процесният.
Предвид изложеното и с оглед установяване наличието на предпоставките по чл. 79,
ал. 1 ЗС процесните искови претенции следва да бъдат уважени, като бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на имота – при равни
квоти и на основание давностно владение.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените искове право на разноски
имат само ищците. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същите следва да бъде
присъдена сумата от общо 3917 лева, представляваща сторени разноски по делото за
държавна такса, депозити за съдебно-техническата експертиза и адвокатско възнаграждение.
Реалното извършване на разхода за последното съдът приема за установено въз основа на
представения по делото договор за правна помощ от 16.12.2024 г. (л. 101 от делото) и
отразеното в същия заплащане на уговореното възнаграждение в брой, в която част
договорът има характера на разписка, удостоверяваща получаването на сумата – в т.см. т. 1
от № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. От страна на ответника
не е направено възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на присъждане
подлежи адвокатското възнаграждение в пълния му претендиран размер. С оглед изхода на
спора по същество, в полза на всеки от ищците следва да бъде присъдена по ½ част от
разноските или сумата от по 1958,50 лева. С оглед изхода на делото, в полза на ответната
страна не се следват разноски.
11
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от П. В. В., с ЕГН: ********** и
адрес: /адрес/ и Н. В. В., с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ III“ /адрес/ срещу Столична
община, с Булстат: ********* и адрес: град София, ул. „Московска“ № 33 установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. В. В. и Н. В. В. са собственици на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 04234.6970.2189 по КККР на гр.
София, одобрени със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК с площ от
124 кв.м. с адрес: /адрес/, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин
на трайно ползване – за вилна сграда, с номер по предходен план – 2189 в кв. 15, със съседи:
имоти с идентификатори № № 04234.6970.1899, 04234.6970.3607, 04234.6970.1898, на
основание давностно владение, при квоти – по ½ идеална част за всеки от тях.
ОСЪЖДА Столична община с Булстат ********* и адрес: град София, ул.
„Московска“ № 33, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на П. В. В., с ЕГН:
********** и адрес: /адрес/, сумата от 1958,50 лева, представляваща сторени разноски по
делото.
ОСЪЖДА Столична община с Булстат ********* и адрес: град София, ул.
„Московска“ № 33, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Н. В. В., с ЕГН:
********** и адрес: /адрес/ III“ /адрес/, сумата от 1958,50 лева, представляваща сторени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12