Решение по адм. дело №274/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба от „РИКО СТИЛ“ ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 5600, община Троян, област Ловеч, [улица], [ЕИК], представлявано от управителя М. Х. Й., против Решение № РД-02-16-718/22.05.2025 г. на главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” /ГДЕФК/ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 г. /ОПИК/, с което е определена финансова корекция в размер на 7 504,34 лв. /седем хиляди петстотин и четири лева и тридесет и четири стотинки/, представляващи 25 % от предоставената финансова подкрепа със средства от ЕФСУ по договор № BG16RFOP002-6.002-0290-C01/Su-04 от 27.02.2023 г. с изпълнител „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД за доставка на 1 бр. водогреен котел на биомаса с минимална номинална мощност от 350 kW, на стойност 84 400,00 лв. без ДДС.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на издадения административен акт, като издаден при неспазване на установената форма, нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон. Развиват се доводи, че в обжалваното решение не е индивидуализиран адресатът на акта, както и че неправилно административният орган е приел, че при избора на изпълнител не са спазени условията за събиране на поне 2 съпоставими оферти за изпълнение на дейностите, предвидени в административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /АДБФП/. В жалбата се сочи още, че неправилно и необосновано административният орган е приел, че дружеството не е спазило принципа на добро финансово управление, като е нарушило прицципа на икономичност и не е осигурило възможност за избор на изпълнител за дейностите по проекта. В заключение се иска отмяна на оспорваното решение за налагане на финансова корекция.

В съдебно заседание и в допълнително представена писмена защита оспорващият чрез адвокат Г. Г. от АК - Ловеч поддържа жалбата на изложените в нея основания. Прави искане за присъждане на сторените разноски съгласно списък, представен в предходно съдебно заседание.

Ответникът по делото – главният директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” /ГДЕФК/ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” /ОПИК/ – редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. С писмена молба с вх. № 3137/20.11.2025 г. в АдмС Ловеч поддържа изложеното в становището по жалбата и прави възражение за прекомерност на заявения от оспорващото дружество адвокатски хонорар. В допълнително представена писмена защита развива аргументи по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г. се съдържа легална дефиниция на понятието „бенефициер“ – правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове. ЗУСЕФСУ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в обратен смисъл – правен субект, който предоставя средствата. За правния субект, който получава средствата, националният законодател е избрал термина „бенефициент“. С оглед разминаването, настоящият състав уточнява, че в мотивите си получателят на средствата ще се именува „бенефициер“, с оглед точното прилагане на Регламента.

М. У. орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” и „РИКО СТИЛ“ ООД като бенефициер е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-6.002 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до стойността, посочена в т. „Бюджет“ от Приложение I по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. за изпълнение на проект с наименование съгласно посоченото в т. „Основни данни“ от Приложение I /на лист 113 и следващите/.

В Приложение 18.2. „Заявени активи съобразно Списъка на допустимите категории активи“ /л. 296/ са посочени заявените от бенефициера активи, които ще бъдат придобити, както и техните максимални стойности. Бенефициерът е предвидил закупуването на 1 бр. водогреен котел на биомаса с минимална номинална мощност от 350 kW. В Приложение 18.2 за позиция „4 Котли на биомаса“ са посочени следните максимални референтни стойности: при мощност 201 - 500 kW - 150 BGN/kW. Кандидатите следва да ползват зададената цена от 150 лв./kW или в конкретния случай 52 500,00 лв. без ДДС /350 kW *150 лв./kW/, като е допустимо получената обща стойност да бъде завишена с до 15% или до 60 375,00 лв. без ДДС. Бенефициерът е заложил в бюджета на проекта /б.р. I.1.2 Котел на биомаса 350 kW, 1 брой/ разходи за този актив в размер на 60 300,00 лв., от които: 30 017,34 лв – БФП и 30 282,66 лв. – собствено финансиране /л. 119-гръб/.

Съгласно Обосновката за избор на изпълнител от 23.02.2023 г. /л. 219-220/ и като приложение към нея за извършване на разхода за доставка и монтаж на 1 бр. водогреен котел на биомаса с минимална номинална мощност от 350 kW, бенефициерът е представил в ИСУН следните 2 оферти:

- Оферта 1 - оферта № OFFR-25-01-2023-10-00-SA-E-REV00 от 25.01.2023 г., подадена от Timsan Teknik Insaat ve Makina Sanayi Ticaret Limited Siriketi, Република Турция, провинция Анкара, район Синджан, Индустриална зона Башкент, [населено място], [улица], на обща стойност 77 000,00 евро /150 398,91 лв. без ДДС/ - л. 221-233;

- Оферта 2 - оферта № ИО-2915-Б от 20.02.2023 г., подадена от „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД - [населено място], [улица], на обща стойност 84 400,00 лв. без ДДС – л. 234-236.

В Обосновката за направения избор на изпълнител от 23.02.2023 г. бенефициерът посочва, че и двете оферти - оферта № OFFR-25-01-2023-10-00-SA-E-REV00/25.01.2023 г., подадена от Timsan Teknik Insaat ve Makina Sanayi Ticaret Limited Siriketi, Република Турция, на стойност 150 598,91 лв. без ДДС и оферта № ИО-2915-Б от 20.02.2023 г., подадена от „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД - [населено място], на стойност 84 400,00 лв. без ДДС удовлетворяват поставените изисквания. Бенефициерът е приел, че предложената цена на „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД е по-изгодна за възложителя, независимо от факта, че в ценово отношение и двете оферти надвишават максималната индикативна цена, дори без включен транспорт и монтаж и отделими компоненти /поетапно разширение/ и съгласно информацията в Обосновката за избор на изпълнител с предмет „Доставка и монтаж на 1 бр. водогреен котел на биомаса с минимална мощност от 350 kW“ бенефициерът определя за изпълнител „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД с предложена цена 84 400,00 лв. без ДДС. В Обосновката за избора на изпълнител бенефициерът е посочил също, че всички останали необходими разходи за допълнителни компоненти /съгласно установените условия за инсталиране/, за монтаж и за въвеждане в експлоатация следва да бъдат договорени извън бюджета на сключения административен договор за БФП.

Липсва спор между страните, че на 27.02.2023 г. между бенефициера „РИКО СТИЛ“ ООД и „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД е сключен договор № BG16RFOP002-6.002-0290-C01/Su-04 /л. 69-70/ за доставка на 1 бр. водогреен котел на биомаса с минимална номинална мощност от 350 kW. Съгласно чл. 2, ал. 1 от този договор, възложителят се задължава да заплати за изпълнението на договора сумата от 84 400,00 лв. без ДДС.

При извършената проверка е установено, че в досието на проекта в ИСУН е налична и трета оферта от 02.02.2023 г., подадена от „Сороков Инструментс“ ООД, [населено място], на стойност 60 300,00 лв. без ДДС /л. 249-250/.

Тази оферта не е описана в Обосновката за избор на изпълнител от 23.02.2023 г., като в пояснение към УО от 07.03.2024 г. /л. 54-58/ бенефициерът е посочил, че в началото на 2023 г. е получил повече от 2 предложения за изпълнението на предвидените доставки, като повечето от тях не са отговаряли на условията. Към пояснението от 07.03.2023 г. бенефициерът прилага трета оферта, за която посочва, че същата включва котел. Бенефициерът счита тази оферта за несъпоставима, поради което не я разглежда в обосновката за избора на изпълнител от 23.02.2023 г. по изложени от него мотиви, част от които се свеждат до обстоятелството, че в офертата не е включен важен за бенефициера компонент - горивна предкамера. Според бенефициера, ръчното подаване на гориво е неприложим вариант за осигуряване на непрекъсваем/оптимален работен процес на съоръжението. По този начин бенефициерът трябва сам да поеме техническите рискове в специфицирането на параметрите за куплиране.

В допълнение, бенефициерът уточнява в пояснението към УО от 07.03.2024 г. /л. 55-58/, че не е възможно котелът за изгаряне на биомаса да бъде въведен в експлоатация без да е оборудван с необходимите компоненти за неговото самостоятелно функциониране, в случая с „предкамера за изгаряне на биомаса“.

След проверка на място от УО на 21.09.2023 г. /л. 251-254/, с кореспонденция в ИСУН от 26.09.2023 г. бенефициерът е представил допълнително пояснение от избрания изпълнител „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД /л. 59/, в което се заявява, че предложената цена за 1 бр. водогреен котел е 60 300,00 лв. без ДДС, т.е. в рамките на максимално допустимата стойност, определена от бенефициера в бюджета на проекта и в съответствие с посочената стойност в Приложение 18.2. избраният изпълнител посочва, че сумата от 24 100,00 лв. без ДДС е предложена за „Предкамера към водогреен котел за изгаряне на биомаса“.

С писмо с изх. № 90-03-116-14/28.03.2025 г. /л. 44-49/ ръководителят на УО на ОПИК е информирал бенефициера за установени нередности във връзка с изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. На бенефициера е предоставен двуседмичен срок от получаване на това писмо да представи бележки по констатациите и предвидената финансовата корекция, включително и писмени доказателства.

На 11.04.2025 г. „РИКО СТИЛ“ ООД е депозирал възражение по установените нередности /л. 37-40/.

На 22.05.2025 г. ръководителят на УО на ОПИК издал Решение № РД-02-16-718 /л. 22-33/, с което определил финансова корекция в размер на 7 504,34 лв. /седем хиляди петстотин и четири лева и тридесет и четири стотинки/, представляващи 25 % от предоставената финансова подкрепа със средства от ЕФСУ по договор № BGl6RFOP002-6.002-0290-C01/Su-04 от 27.02.2023 г. с изпълнител „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД за доставка на 1 бр. водогреен котел на биомаса с минимална номинална мощност от 350 kW, на стойност 84 400,00 лв. без ДДС.

РУО на ОПИК приел, че от страна на „РИКО СТИЛ“ ООД е извършено нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, поради нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент /ЕС/ 2018/1046 и по-конкретно на принципа за икономичност, с което приел, че е осъществена нередност по т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСФУ. Приел също, че финансовото изражение на нередността се потвърждава с посоченото в уведомлението за стартиране на финансова корекция, а именно на 25% от поисканите за възстановяване разходи, както следва: 25 % х 30 017,34 = 7 504,34 лв.

За да постанови този резултат органът изложил мотиви, че двете разгледани от бенефициера оферти, на база на които е извършен избора на изпълнител /офертата на Timsan Teknik Insaat ve Makina Sanayi Ticaret Limited Siriketi, Република Турция и офертата, подадена от „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД - [населено място]/, не са съпоставими поради следните, причини:

1. Двете оферти, разгледани от бенефициера, съдържат различни по същността си елементи и параметри, като липсват 2 оферти, които не могат да бъдат съпоставени. Разлика е налице в обема и вида на дейностите, за изпълнението на които са представени офертите. По обем и вид на дейностите според органа е различна от първите две и третата оферта, която не е описана в обосновката за избор на изпълнител, поради несъпоставимост. Поради различните компоненти на двете разгледани оферти, РУО приел, че е налице голяма разлика между предложените цени в първата и втората оферта. Липсата на разбивка по компоненти не дава възможност те да бъдат съпоставени и да се определи коя е по-изгодната. Същото според РУО е валидно и за третата оферта.

2. Офертите съдържат различни по същността си компоненти, които не са предварително определени от бенефициера и комуникирани с оференетите. Бенефициерът е отхвърлил една от офертите, чиято цена е в рамките на бюджета на проекта с мотив, че същата не съдържа важен за бенефициера компонент - горивна предкамера. Посочено е, че ръчното подаване на гориво е неприложим вариант за осигуряване на непрекъсваем/оптимален работен процес на съоръжението, като това изискване не е било предварително заявено от бенефициера, за да могат оферентите да подготвят и представят оферта, отговаряща на изискванията, определени от него. Същевременно в АДБФП не е предвидено закупуването на горивна предкамера, поради което РУО счита, че не са налице основания тази оферта да бъде отхвърлена. В допълнение, горивната предкамера е включена в избраната оферта, но е платена със средства на бенефициера и както той самият е пояснил, тя не е част от АДБФП.

3. В АДБФП няма изисквания за начина и размера на плащанията и сроковете за изпълнение на доставката. Бенефициерът обаче е съпоставил офертите, вкл. и третата, определена за недопустима, без предварително да са комуникирали с оферентите. Впоследствие при избора на изпълнител бенефициерът ги е оценил като важни и съответно липсата на съответствие е определена като мотив за отхвърляне на третата оферта.

4. Предмет на избора на изпълнител с 2 оферти е „Доставка и монтаж на 1 бр. водогреен котел на биомаса с минимална номинална мощност от 350 kW“. На 27.02.2023 г. е сключен договор № BG16RFOP002-6.002-0290-C01/Su-04 с изпълнител „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД на стойност 84 400,00 лв. без ДДС, в който са включени променени условия за изпълнение, а именно от предмета на договора е изключен монтажът, защото същият не е включен в офертата му. Тази възможност не е била известна на оферентите при представянето на офертите и затова в цената на първата и третата оферти е включен монтаж. Това според РУО, води до промяна на първоначално обявените условия, свързани с доставката на този актив, която промяна е извършена само по отношение на избрания изпълнител.

В допълнение, в одобрения проект /Приложение I към АДБФП/, за който е подписан АДБФП е посочено, че „дейностите по монтаж ще бъдат изпълнени за сметка на изпълнителя в рамките на срока за изпълнение на АДБФП“. С оглед на това, в решението се сочи, че бенефициерът е избрал оферта, която не съдържа дейности по монтаж и по този начин е нарушил условие на АДБФП.

Предвид горното, РУО направил извод, че събраните от бенефициера оферти не са съпоставими от гледна точка на техните технически характеристики, функционалност, описание и финансови параметри и не съответстват на условията на АДБФП. Елементите, които имат пряко отношение към цената на актива /условия за изпълнение, срок за изпълнение, начин на плащане, компоненти/, не са предварително определени от бенефициера, но впоследствие са използвани от него като критерии за избор на изпълнител. Според решението за налагане на финансова корекция, бенефициерът не е определил ясно условията, на. които трябва да отговарят офертите. В ИСУН не е налична информация по какъв начин бенефициерът е поискал и получил офертите, както и въз основа на какви предварително определени от него условия те са подадени, за да се определи дали същите са съпоставими и поставени при идентични условия. Посоченото според органа създава предпоставки за неравно третиране, нарушаване на принципа за равнопоставеност и прозрачност, субективна преценка при избора на изпълнител и нарушаване на принципите за добро финансово управление.

Предвид изложеното, УО на ОПИК счел, че при избора на изпълнител не са спазени условията за събиране на поне 2 съпоставими оферти за изпълнение на дейностите, предвидени в АДБФП - доставка и монтаж на 1 бр. водогреен котел на биомаса с минимална номинална мощност от 350 kW. При избора на изпълнител не са спазени цитираните по-горе принципи, което е довело и до нарушаване на принципа за добро финансово управление, тъй като икономическите оператори не са поставени при равни условия. Според изложеното, бенефициерът не е доказал, че избраната оферта е на най-добрата цена.

В решението се сочи също, че с гореописаните действия бенефициерът не е спазил принципа на добро финансово управление, като е нарушил принципа на икономичност и не е осигурил възможност за избор на изпълнител за дейностите по доставка и монтаж на 1 бр. водогреен котел на биомаса с минимална номинална мощност от 350 kW, при най-доброто съотношение на качество и цена и при прилагането на еднакви условия за всички заинтересованите от доставките оференти.

Ръководителят на УО на ОПИК е обсъдил възражението на бенефициера, но не е приел доводите, развити в същото, като е изложил съображения за това.

Решението е съобщено на бенефициера на 22.05.2025 г., според приложената разпечатка от ИСУН за съобщаване /л. 34/.

С административната преписка е приложена Заповед № РД-14-41/29.01.2025 г. на министъра на иновациите и растежа за определяне на И. И. – главен директор на ГДЕФК за ръководител на УО на ОПИК 2014-2020 г. /л. 36 и л. 288/.

По делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на оспорения акт.

По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Видно от комуникационната бележка на л. 34-35 от делото, оспорваното решение е съобщено на жалбоподателя съобразно чл. 22, ал. 3 от ЗУСЕФСУ чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ /ИСУН/ на 22.05.2025 година, а жалбата е подадена на 05.06.2025 г. - видно от пощенското клеймо на лист 21 от делото. Предвид наличните данни, съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ и от лице с активна процесуална легитимация, неблагоприятно засегнато и адресат на оспорения акт. Подписана и е подадена пред родово и местно компетентния административен съд. Решението е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, изрично посочен в закона, като подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Предвид кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки, съдът приема жалбата за процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, без да се ограничава с обсъждане на тези, посочени от жалбоподателя.

Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ урежда процедурата за администриране на нередности, поради което той регламентира компетентността, производството и правните последици от установените нарушения.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган, разполагащ с функционална и материална компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган, одобрил проекта. Според чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице, като правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице.

Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерство на иновациите и растежа, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ изпълнява функциите на управляващ орган. Съгласно чл. 3 от Устройствения правилник на Министерство на иновациите и растежа, вр. с чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията, ръководител на Министерство на иновациите и растежа е министърът на иновациите и растежа. Следователно, министърът на иновациите и растежа има правомощията на ръководител на УО по конкретната оперативна програма, вкл. да налага финансови корекции. Доколкото чл. 9, ал. 5, изр. последно от ЗУСЕФСУ дава възможност за делегация на тези правомощия от страна на министъра, като в случая релевантната такава е извършена със Заповед № РД-14-41/29.01.2025 г., издадена от министъра на иновациите и растежа /л. 36/, и доколкото обжалваното решение е издадено от главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, определен именно със Заповед № РД-14-41/29.01.2025 г., издадена от министъра на иновациите и растежа /л. 36/, то административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия.

На следващо място, противно на доводите в жалбата, процесното решение за налагане на финансова корекция е подписано. Видно от приложената с административната преписка разпечатка на л. 33 от делото, същото е подписано с валиден [жк], издаден от „InfoNotary“. В тази връзка следва да се има предвид и съображение 21 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, според което с този регламент следва да се установи и обща правна рамка за използването на удостоверителни услуги. Той обаче не следва да създава общо задължение за използването им или да създава точка за достъп за всички съществуващи удостоверителни услуги. По-специално той не следва да обхваща предоставянето на услуги, използвани изключително в рамките на затворени системи между определен набор от участници, които не оказват въздействие върху трети страни. Например системи, установени във фирмени или публични администрации за управлението на вътрешни процедури, които използват удостоверителни услуги, не следва да подлежат на изискванията по настоящия регламент. Единствено предоставяни на обществеността удостоверителни услуги, които оказват въздействие върху трети страни, следва да отговарят на изискванията, предвидени в този регламент. Цитираният регламент не следва да обхваща и аспектите, свързани със сключването и действителността на договори или други правни задължения, когато в националното право или в правото на Съюза са предвидени изисквания по отношение на формата. Това съображение е намерило отражение в член 2 „Обхват“ от Регламент /ЕС/ № 910/2014, който предвижда, че последният не се прилага за предоставянето на удостоверителни услуги, използвани единствено в рамките на затворени системи, произтичащи от националното право или от споразумения между определен кръг от участници. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ/ЕФСУ, предвидена в Глава втора, Раздел ІV от ЗУСЕФСУ, /осигуряваща електронния обмен на информация и документи между Централното координационно звено, органите за управление и контрол на средствата от ЕСИФ/ЕФСУ и кандидатите и бенефициерите на финансова подкрепа/, може да се приеме за отговаряща на понятието за затворена система, визирано в член 2 от Регламента. Според чл. 11, ал. 1 от Наредба за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ИСУН/ и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН /Загл. изм. – ДВ, бр. 46 от 2024 г./, всички действия в ИСУН на служители на управляващите органи/междинните звена и/или на други оправомощени от управляващите органи/междинните звена лица, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на кандидатите и бенефициентите, се приемат за извършени от управляващите органи/междинните звена. А съгласно чл. 12, ал. 1 от същата наредба, в системата се съхранява пълен запис на извършените от потребителите действия и на изпратените документи. Записът се създава и поддържа по начин, който го прави годно доказателствено средство за интегритета, авторството и времето на всяко извършено действие и за всеки изпратен документ. Въведената с първата цитирана разпоредба презумпция означава, че потребителите на системата следва да приемат изпратен в/чрез нея документ за издаден от управляващия орган, посочен в него, а евентуалното оспорване на вида и валидността на положения от управляващия орган електронен подпис следва да е насочено към първоначално изготвения в електронен формат и подписан с електронен подпис документ, в случая решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. В случая, такова оспорване не е направено. Като допълнително съображение в подкрепа на този извод може да се посочи, че с разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗУСЕФСУ се допуска възможността производствата пред управляващите органи и да не се провеждат посредством ИСУН. В тези случаи, относно съобщаването на издадените в такива производства индивидуални административни актове, законът препраща към реда на АПК, а в чл. 18а, ал. 7 от АПК, във връзка с чл. 61, ал. 1 от АПК, е предвидена и възможността съобщаването на издадения административен акт да се извърши дори чрез устно уведомяване. Ето защо, ако се приеме, че валидността на един издаден индивидуален административен акт се определя само от подписването или неподписването на същия при изпращането му чрез ИСУН, би се нарушил принципът на еднакво третиране на сходните случаи. След като е допустимо административният акт да се съобщава на своя адресат и под формата на копие или препис, а не на оригинал, то преценката дали актът е засегнат от толкова тежък по степен порок, че в резултат на това засягане въобще не е годен да породи своите правни последици, следва да е насочена към оригинала на постановения акт, а не към екземпляра от същия, изпратен до неговия адресат.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Решението е издадено в законоустановената писмена форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Посочени са обстоятелствата, съставляващи фактически основания за определяне на финансовата корекция, както и правните основания за издаване на решението. Доколко последните са съответни е въпрос относно преценката за законосъобразност на акта относно правилното приложение на материалния закон. В тази връзка съдът приема, че е спазена формата при издаване на административния акт. В допълнение следва да се посочи, че от съдържанието на решението е достатъчно ясно кой е адресатът на акта, като същият може да бъде индивидуализиран и от договора с изпълнителя „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД, по отношение на средствата, по който договор, представляващи БФП, е наложена процесната финансова корекция. В този смисъл, доводите в жалбата за липса на този реквизит в решението за налагане на финансова корекция се явяват неоснователни.

Съдът констатира в хода на административното производство по издаване на обжалвания акт наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според чл. 69, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. В конкретния случай, тя е започнала по сигнал, регистриран под № 1077 /л. 50 и сл./ и е налице допустим способ за иницииране на административното производство. Жалбоподателят е уведомен писмено за установеното в хода на тази проверка нарушение /л. 44-49/. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, преди издаване на решението за определяне на финансова корекция ръководителят на УО е длъжен да осигури възможност на бенефициера да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. Такъв срок е предоставен на жалбоподателя и той е упражнил правото си да направи възражение /л. 37-40/, което е обсъдено в мотивите на решението и са изложени аргументи защо не е прието.

Въпреки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в обжалваното решение не са изложени мотиви, свързани с определяне размера на финансовата корекция и в частност - на ставката от 25 %. Според т. 2 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /Загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г./, на която точка се е позовал РУО при определянето на процесната финансова корекция, за нарушаване на принципите за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Регламент /ЕС/ 2018/1046 предвиденият процентен показател на корекцията е 100 на сто, като в съответствие с принципа на пропорционалност размерът на финансовата корекция може да бъде намален на 25, 10, 5 или 2 на сто, когато естеството и тежестта на индивидуалното или системното нарушение не оправдава определяне на по-висок размер. В писмо с изх. № 90-03-116-14/28.03.2025 г. /л. 48-гръб/ РУО е изложил мотиви поради какви причини не определя 100% - „налагането на финансова корекция в размер на 100% не кореспондира и не се оправдава със сериозността на нарушението и би било прекомерно, т. к. доставеното оборудване отговаря на технически характеристики на заложените в договора за финансиране. В същото време е налице неспазване на изискванията на условията за изпълнение, съгласно които когато предвидената стойност за процедура за избор на изпълнител с предмет „доставки или услуги“, в т.ч. съфинансирането от страна на бенефициента/кандидата за БФП, без данък върху добавената стойност е по-ниска от 273 812 лв., ще се изисква към първичните платежни документи да се приложат поне 2 /две/ съпоставими оферти, каталози, разпечатки от официални интернет страници на производители/доставчици или комбинация от посочените, съдържащи цена, характеристика/функционалност/описание, които не противоречат на заложените в административния договор за безвъзмездна финансова помощ, което в настоящия случай не е изпълнено. На това основание налагането на финансова корекция в размер на 5% или 10% не отразява сериозността и тежестта на нарушението, въз основа на което счита за оправдано налагането на финансова корекция в размер на 25%.“.

При единствено твърдение за нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ поради нарушен принцип за икономичност и след като не е доказал, че този принцип е нарушен, като не е установил други, по-ниски цени, на които се предлагат процесните стоки, не може да се установи дали и в каква степен този принцип е нарушен, съответно – е причинена вреда на бюджета на ЕСИФ, за да може евентуално поне по този начин да се мотивира изборът от 25% размер на ставката. Това нарушение от страна на РУО обуславя незаконосъобразност на процесното решение. Спазването на нормата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, предвиждаща задължение за РУО да изложи конкретни съображения по отношение на размера на финансовата корекция е гаранция, от една страна, за правата на адресата на акта, а от друга - за постановяването на акта след изясняване на всички факти и обстоятелства, т. е. за спазване на изискванията на чл. 35 от АПК. Административният орган не е провел законосъобразна процедура по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, с което е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

По отношение съответствието на оспорваното решение с материалноправни разпоредби и целта на закона съдът приема следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и по размер. Основанието е извършената нередност, която предвид съдържанието на легалната дефиниция на понятието, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 г., представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на Европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Еднопосочна е практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/ и на Върховния административен съд на Република България, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването ѝ и санкцията при проявлението на хипотезата ѝ. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията.

Безспорно е, че „РИКО СТИЛ“ ООД е икономически оператор, който участва в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, доколкото процесната обществена поръчка е финансирана със средства от ЕСИФ /не от ЕФСУ/ - л. 74-81, л. 113-116, л. 129-155, л. 199-217. За яснота следва да се посочи, че съгласно § 70 от ПЗР на ЗИД ЗЕСУСИФ /ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, до приключването на програмите за програмен период 2014-2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/, разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция предвид § 70 от ПЗР на ЗИД ЗЕСУСИФ/, финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Следователно, законодателят е приел, че всяко от посочените в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ основания, води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, водеща до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет. В случая, органът е посочил като правно основание състава на нередност, по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ.

Спорът по правилното приложение на материалния закон се свежда до отговор на въпроса дали в конкретния случай са налице всички материалноправни предпоставки за извършване на финансовата корекция.

Доколкото доказателствената тежест е за административния орган с оглед чл. 170, ал. 1 от АПК, за да се приеме за законосъобразен актът му по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, първото, което органът е необходимо да докаже относно този елемент на фактическия състав на нередността е нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, което е свързано с неговото прилагане. В случая, органът твърди, че е налице нарушение, засягащо принципа на икономичност по смисъла на чл. 33, § 1, б. „а“ от Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.

Нормата на чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ /в приложимата редакция, а именно - ДВ, бр. 52 от 2020 г., с оглед предписанието на § 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./ установява състав на нередност, който се счита за осъществен при нарушение на принципите по чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент № 1303/2013. Според съдържанието на препращащата разпоредба на чл. 4, § 8 от Регламента, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Финансовия регламент. Предвид това, визираният нормативен документ е Регламент 2018/1046.

Според предписанието на чл. 33, § 1 от Регламент 2018/1046, бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Съгласно § 2 от същата разпоредба, в съответствие с принципа на добро финансово управление, използването на бюджетните кредити се съсредоточава върху ориентираното към резултатите изпълнение и за тази цел: а) целите на програмите и на дейностите се определят предварително; б) напредъкът по отношение на постигането на целите подлежи на мониторинг посредством показатели за изпълнението; в) напредъкът по постигането на целите, както и проблемите във връзка с това, се съобщават на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 41, § 3, първа алинея, буква „з“) и член 247, § 1, буква „д“). Според чл. 33, § 3 от Регламент 2018/1046, когато е целесъобразно, се определят конкретни, измерими, постижими, относими и обвързани със срок /SMART/ цели, посочени в параграфи 1 и 2, и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели.

Следователно, за да обоснове от фактическа страна извода си за нарушение на принципа на икономичност, заложен в чл. 33, §1, б. „а“ от Регламента, РУО следва да извърши анализ на начина, по който е предоставена съответната БФП, като единствено при извод за несвоевременно, в неподходящо количество и качество и на недобра цена такава, би могъл да обоснове нарушение на посочената разпоредба. Следователно, този принцип би бил нарушен, ако ресурсът не е разходван за одобрена по проект дейност или не е разходван своевременно, не е в подходящото количество и качество или не е на най-добрата цена.

Съгласно т. 1 от Условията за изпълнение на проекти по ОПИК 2014-2020 г., Процедура на подбор на проекти „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ /л. 129-134 и л. 199-204/, одобрени със Заповед № РД-14-38/12.04.2022 г. на РУО /л. 197-498/, в случаите, когато бенефициерът не е възложител по смисъла на ЗОП, при избор на изпълнител/и същият задължително прилага разпоредбите на Глава четвърта от ЗУСЕСИФ и ПМС № 160/01.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенри на безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ, както и указанията, заложени в Ръководството за изпълнение на ДБФП по ОПИК 2014-2020. В тях е предвидено, че когато размерът на безвъзмездната финансова помощ е по-малък или равен на 50 на сто от общата сума на одобрения проект /съгласно т. 10 от Условията за кандидатстване максималният интензитет на помощта по процедурата е 50%/, с оглед гарантиране спазването на принципите за добро стопанско управление, определяне реалистичността на разходите и осигуряване на ефективност, ефикасност и икономичност при разходването на средствата по ОПИК, както и спазването на принципите за публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност и недопускане на дискриминация при разходването на средства от Структурните фондове на ЕС, Управляващият орган на ОПИК ще изисква в обявена процедура за избор на изпълнител с предмет „доставки или услуги“ на стойност по-ниска от 273 812 лв. /в т. ч. съфинансирането от страна на бенефициера/, към първичните платежни документи бенефициерът да приложи поне две съпоставими оферти, каталози, разпечатки от официални интернет страници на производители/доставчици или комбинация от посочените, съдържащи цена, характеристика/ функционалност/ описание, които не противоречат на заложените в административния договор за БФП. Бенефициерите/кандидатите за БФП прилагат и обосновка в свободен текст за направения избор на база на събраните оферти, каталози, разпечатки от официални интернет страници.

Според чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и Условията за изпълнение, бенефициерите по чл. 49, ал. 2, т. 2 от с. з. , когато бенефициерът не е възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, какъвто е жалбоподателят, определят изпълнител по реда на Глава четвърта от ЗУСЕФСУ – след провеждане на процедура за избор с публична покана при спазване принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. По указания на УО изборът може да бъде направен само въз основа на поне две оферти с изричното условие те да бъдат съпоставими.

В обжалваното решение за налагане на финансова корекция РУО е приел, че офертите на Timsan Teknik Insaat ve Makina Sanayi Ticaret Limited Siriketi, Република Турция, и на „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД - [населено място] не са съпоставими и съдържали различни по същността си параметри, като липсват 2 оферти, които да са със съпоставими параметри. Според РУО, разликата е в обема и вида на дейностите, за изпълнението на които са представени офертите, като същите съдържали различни по същността си компоненти, които не са предварително определени от бенефициера /стр. 7 от обжалваното решение, л. 25 от делото/. Следва да се посочи, че въпреки многословните мотиви, в решението не се съдържа конкретика по отношение на сочените от органа дейности, които счита, че са различни по същността си, за да може да се обоснове еднозначен извод по отношение на това обстоятелство. Липсва възможност съдът да допълва или пояснява аргументите на органа, тъй като това би представлявало недопустима намеса в неговата дискреционна власт да постанови съответното властническо разпореждане. Съдебният контрол включва единствено преценка досежно правилността на обективираните в оспорения пред него административен акт констатации. След като последните не мотивират упражненото властническо правомощие, последното се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.

Отделно от горното, съдът намира за неоснователни изложените от ответника аргументи, че предвид различните компоненти на двете разгледани оферти е налице голяма разлика между предложените цени в първата и втората оферта, като липсата на разбивка по компоненти не дава възможност те да бъдат съпоставени и да се определи коя е по-изгодна. Видно от Обосновка за избор на изпълнител, изготевна от бенефициера /л. 82-83/, е направено ценово сравнение на офертите на Timsan Teknik и „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД, като е направена съпоставка между общите цени на двете оферти, и между цените без отделимите компоненти. От същото се установява, че цената без отделимите компоненти на Timsan Teknik – 54 500,00 евро не е с толкова голяма разлика спрямо цената без отделимите компоненти на „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД – 43 153,03 евро.

В т. 10 от Условията за кандидатстване /л. 138/ е налице изискване, финансирането да не надхвърля максималния праг, посочен в т. 9 от Условията за кандидатстване – 50% от него, а не самият актив, като стойност, да не надхвърля този праг. Безспорно е видно, че всъщност допустимо е дори самата доставка, а не само оферта за такава, да е на по-висока стойност, като разликата е за сметка на бенефициера, но това не обуславя недопустимост нито на направения разход, нито на офертата за такъв. Самият УО в изготвената от него документация - ръководства, условия за кандидатстване и др. не дава легално определение на понятието „съпоставими оферти“. С оглед на това, не би могло да се приеме, че доколкото офертата на „Сороков Инструментс“ ООД, [населено място], на стойност 60 300,00 лв. без ДДС е в рамките на максимално допустимата стойност, определена от бенефициера в бюджета на проекта, отговаря на изискванията.

За да бъдат офертите съпоставими е необходимо същите да отговарят на минималните технически изисквания и функционални изисквания към активите, т.е. в разглежданите оферти може да съществува надграждане над минимума, предложен от оферента.

Нарушаването на принципа на икономичност не е доказано нито в административното, нито в съдебното производство. Ответникът не е ангажирал доказателства, нито излага твърдения в оспорения акт, които да обосноват извод, че сумата, заплатена от оспорващия на външния изпълнител за заплащане на доставката на 1 бр. водогреен котел в размер на 84 400,00 лв. без ДДС не е съответна на извършената работа в периода на действие на договора. Липсват констатации за лошо управление на проекта, довело до неизпълнението му в уговорените срокове или други данни, че стойността на доставката не съответства на извършената работа. Не са посочени и сравними цени по сходни доставки за сходни периоди, които да обосноват лошо разходване на предоставения ресурс по проекта, т. е. нарушаване на принципа на икономичност.

Липсва спор между страните, че средствата са разходвани за одобрени по проекта дейности и активи, последните са доставени своевременно и в изискуемото количество и качество. Видно от писмо с изх. № 26-Б-3460/07.11.2023 г. на главния директор на ГДЕФК и ръководител на УО ня ОПИК 2014-2020 /л. 65 и л. 275/, отчетените дейности са извършени в срок и заложените цели са постигнати. При липса на данни каква е обичайната цена за този вид активи не може да се направи извод, че предпочетената оферта нарушава изискването за най-добра цена. В оспорения акт липсват данни, че доставените дълготрайни материални активи могат да бъдат доставени на по-добра цена от тази в предпочетената оферта. В случая, при направения избор е спазен принципът на икономичност – избрана е най-добрата цена от предложените. Безспорно, предложената цена от „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД /84 400,00 лв. без ДДС/ е по-ниска то тази на Timsan Teknik /150 598,91 лв. без ДДС/. Предложената цена от „ПРИСТА-ГАЗ“ ООД за 1 бр. водогреен котел е 60 300,00 лв. без ДДС, респ. в рамките на максимално допустимата стойност, определена от бенефициера в бюджета на проекта и в съответствие с посочената стойност в Приложение 18.2., като сумата от 24 100,00 лв. без ДДС е предложена за „Предкамера към водогреен котел за изгаряне на биомаса“ /л. 59/, която сума не е заплатена с БФП и следователно не би могла да бъде обект на финансова корекция, респ. – на преценка за съблюдаване на принципите за добро финансово управление.

От една страна РУО е следвало да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, които са го мотивирали да издаде административния акт с конкретното му съдържание, което не е строено, а от друга – описаните от орана нарушения, изразяващи се в обстоятелството, че бенефициерът е избрал оферта, която не съдържа дейности по монтаж и по този начин е нарушил условие на АДБФП и е създал предпоставки за неравно третиране, биха могли да обосноват финансова корекция за нарушение на правилата за определяне на изпълнител по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, но не и на основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ - за нарушение свързано с принципа на добро финансово управление и в частност – принципа на икономичност. Изложените в акта фактически основания, касаещи избора на изпълнител и промяната на първоначално обявените условия, разкриват елементите на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ. Като е посочил това нарушение като такова по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ РУО е смесил недопустимо две различни основания за налагане на финансови корекции. Спазвайки принципа за добра администрация и изискването за материална законосъобразност на актовете си, ръководителят на управляващия орган по програмата, следва, не само да установи фактите във връзка с твърдяното нарушение, но и вярно да [жк], като обоснове от фактическа и правна страна състав на нередност, представляващ основание за определяне на финансова корекция. Това задължение в случая не е изпълнено, обосноваващо материална незаконсъобразност на акта.

В случая, при приемане, че едната подадена оферта е несъпоставима на другата, която е била обект на оценка от възложителя, то това би представлявало нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, а не посочената правна квалификация от административния орган по чл. 70, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ. Константна практика на ВАС приема, че неправилната правна квалификация на нередност по ЗУСЕФСУ представлява основание за отмяна на административния акт.

Изложените фактически твърдения за нарушения при провеждането на процедурата по избора на изпълнител не обосновават крайния извод на органа за нарушение на принципа на икономичност, заложен в чл. 33, §1, б. „а“ от Регламент 2018/1046. Органът не е извършил дължимото мотивиране с оглед избраното правно основание, тъй като аргументацията на извода за нарушение на принципа за икономичност не предлага анализ на начина на предоставяне на процесната БФП, с оглед нейната своевременност, цена, количество и качество, нито съдържа твърдения, че е било възможно закупуването на процесните активи на по-добра стойност. Нещо повече, както вече се посочи – видно от констатацията, обективирана в писмо с изх. № 26-Б-3460/07.11.2023 г. /л. 65/, възложителят е избрал точно офертата, която отговаря на поставените условия, като заложените по проекта цели са постигнати, което генерално поставя под съмнение засягането на принципа на икономичност.

Липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт, доколкото не може да провери дали фактите, установени по делото, съответстват на юридическите факти, визирани в хипотезата на сочената от органа правна норма. Административният орган е следвало да подведе своите фактически установявания под хипотезата на съответната им правна норма, като се мотивира. Доколкото в настоящият случай това не е налице, административният акт се явява незаконосъобразен. Така и Решение № 2336 от 28.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11921/2023 г., VII о., Решение № 6572 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1612/2024 г., VII о.

Следователно оспорения административен акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Налице е основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, поради което оспореното решение следва да се отмени.

В подкрепа на изложеното относно прилагането на принципа на икономичност е и практиката на Върховния административен съд по отоншение на сходни случаи, застъпена в Решение № 710 от 30.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9971/2024 г., VII о.; Решение № 6751 от 20.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2611/2025 г., VII о.; Решение № 13919 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9032/2024 г., VII о.; Решение № 265 от 13.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7900/2024 г., VII о.; Решение № 2989 от 21.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 430/2025 г., VII о.

Решението за определяне на финансова корекция не е съобразено и с целта на закона. Твърдяното от УО нарушение в случая не представлява такова, водещо до незаконосъобразно разходване на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, което е да е в противоречие с целта на ЗУСЕФСУ. Финансовата корекция като административна мярка има за цел да възстанови фактическото положение отпреди нарушението, като върне в бюджета на общността размера на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, който е неправомерно разходван.

По изложените мотиви съдът намира, че Решение № РД-02-16-718/22.05.2025 г. на главния директор на ГДЕФК и ръководител на УО на ОПИК 2014-2020 г. е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при неспазване на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно претендираните и доказани разноски в общ размер на 860,04 лева, съгласно представения списък на л. 293 от делото, от които: 60,04 лв. - платена държавна такса за образуване на делото /л. 20/ и договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер на 800,00 лева /л. 286/. Предвид изложеното, Министерство на иновациите и растежа като юридическо лице, в чиято структура е издателят на отменения акт, следва да бъде осъдено да заплати на оспорващия така направените съдебно-деловодни разноски.

Съдът намира, че направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност, макар и своевременно релевирано, е неоснователно и недоказано предвид обема на реализираната процесуална защита от страна на упълномощения от оспорващия адвокат, и от друга – бланкетно, доколкото същото не съдържа доводи по които съдът да вземе отношение. Отделно, при съобразяване на материалния интерес по делото и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./, заплатеното от оспорващото дружество адвокатско възнаграждение е дори под минимално регламентирания в наредбата размер. При това, претендираното договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 800,00 лв. не следва да бъде редуцирано.

Мотивиран така и на основание основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление, Ловешки административен съд, първи административен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „РИКО СТИЛ“ ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 5600, община Троян, област Ловеч, [улица], [ЕИК], представлявано от управителя М. Х. Й., Решение № РД-02-16-718/22.05.2025 г. на главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 г.

ОСЪЖДА Министерство на иновациите и растежа, [населено място], [улица], да заплати на „РИКО СТИЛ“ ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 5600, община Троян, област Ловеч, [улица], [ЕИК], разноски по делото в размер на 860,04 лв. /осемстотин и шестдесет лева и четири ст./.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез АдмС Ловеч пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.