№ 502
гр. Варна, 28.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20243100101790 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.140 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от Б. В. А. с
ЕГН:********** гр.Варна ул. Марко Балабанов № 1 ет.3 ПРОТИВ
ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София „ *** 1 с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД и цена на иска 125 750 лева.
В исковата си молба ищеца твърди, че против нея е образувано
Досъдебното производство с постановление на прокурор Атанасов от
09.04.2013 год. с № 70/2013 год. на
На 22.04.2013 год. в жилище където е живее е извършен обиск с
разрешение на съдия и е иззет компютърна конфигурация със залепен стикер с
текст „БГ 70518041108, която Окръжният съд.
С Решение на ВРС 21.02.2014 съдия Панева е разрешено разкриване на
банкова тайна.
На 10.02 2016 год. в 09.40 часа ищеца бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1от НК; чл.
255 ал.1 т.2 пр.2 вр. чл. 26 ал.1 от НК и и по чл. 172а ал.1 от НК.
Обвиненията са за „тежки" по смисъла на чл. 93 от НК умишлени
престъпления. Против ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка".
На 19.02.2016 год. състав на ВОС по искане на прокурор от ВОП, с
Определение № 171 по ЧНД № 231/2016 год. е допуснал обезпечение в полза
на Държавата чрез налагане на възбрана на недвижими имоти собственост на
1
ищеца и е издадена обезпечителна заповед
На 23.05.2018 год., ищеца отново е привлечен като обвиняем, като са му
повдигнати три обвинения - по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр. чл. 26 ал.1 вр. чл.
20 ал.2 от НК; по чл. 172а ал.1 от НК и по чл. 253 ал.4 пр.1 вр. с ал.1 пр. 2 вр.
чл. 26 ал.1 от НК, които са за тежки умишлени престъпления.
Досъдебното производство е предявено за периода от 05.06.2018 год. до
27.06.2018 год. поради големия си обем.
На 19 ноември 2018 год., е публикувана статия със заглавие „93-
годишен лихвар шашна съдиите с алчността си". В тази статия се
интерпретират факти, залегнали в постановлението за привличане като
обвиняем, за предявяване на следствието и във връчения обвинителен акт.
На 13.11.2018 год. в електронния сайт ,Vагпа24.bg" също е имало
публикация където ищеца се свързвал с престъпна дейност.
Няколко дни след статията - на 23.11.2018 год. ищеца е предаден на съд с
разпореждане на ВОС и е образувано НОХД № 1252/2018 год. на ВОС. По
което е постановена присъда отменена от Апелативен съд Варна и делото бе
върнато за ново разглеждане във ВОС
През 2021 год. срещу ищеца бе внесен отново обвинителен акт, по който
е образувано НОХД № 918/2021 год.
С присъда № 41/08.07.2022 г. на Варненският окръжен съд съдът е
оправдал ищеца за извършено престъпление по чл. 252 ал.2 пр2 вр. ал.1, вр.
чл. 26 ал.1 вр.чл. 2.0 ал.2 от НК и по обвинението по чл. 255 ал.3 от НК.
По обвинението по чл. 255 ал.1 т.2 пр.2 вр. чл.26 ал.1 от НК е признат за
виновен и му бе наложено наказание.
По обвинението по 172а ал.1 от НК, съдът обяви, че деянието
представлява административно нарушение, но не ми наложи наказание
поради изтекъл давностен срок и също бях оправдан.
По повод на жалба и протест е постановена Присъда № 10/24.11.22 год.,
с която е потвърдена оправдателната присъда, отменена е
първоинстанционната присъда и ищеца е оправдан и по повдигнатото и
поддържано обвинение за престъпление по чл. 255 ал.1 т.2 пр.2 вр. чл.26 ал.1
от НК .
С Решение № 241/ 03.07.2023 г. на ВКС е потвърдена присъда на
2
Апелативен съд Варна, което е окончателно.
Наказателното производство срещу ищеца е продължило от 22.04.2013
год. до 03.07.2023 год. - 10 години и 3 месеца.
Според ищеца нито едно процесуално действия не са отложени по
негова вина. Никога не е препятствал съд, прокуратура и полиция да
извършват процесуални действия.
Ищеца твърди, че незаконното обвинение се е отразило негативно на
здравето му. По време на делото са били изолиран от съседи и приятели и дори
от децата си.
По време на изключително дългото наказателно производство ищеца
имал множество здравословни проблеми.
След извършения в дома ми обиск ищеца разбрал, че има злокачествено
новообразование на кожата на долен крайник, включително тазобедрената
област - дясна подбедрица. Карциномът бил опериран, ищеца подложен на
рехабилитация. През 2018 год. от хистологично изследване ищеца установил
плоскоклетъчен вроговяващ карцином.
През 2020 год. бил приет в болница с локална инфекция на кожата и
подкожната тъкан, а през 2021 год. с открита рана на други части на
подбедрицата.
През 2018 год. ищеца постъпил в МБАЛ „ Света Анна - Варна с
хроничен неспецифичен колит при изследванията и лечението се установло,
че страда дивертикулоза на дебелото черво, исхемичен колит и инфекциозен
колит.
На 06.03.2019 год. е установено „хипертонично сърце без /застойна/
сърдечна недостатъчност".
На 08.04.2021 год. ищеца постъпил в „ МБАЛ „ Света Анна - Варна" с
диагноза остра дихателна недостатъчност първа степен и след лечение бях
изписан.
Ищеца твръди, че незаконното обвинение му е причинило
неимуществени вреди изразяващи се в тревожност, напрегнатост,
потиснатост, разконцентрираност, чувствал се обиден, уплашен за бъдещето
си и отмъщение на всички, които са имали интерес да бъде осъден. Не можел
да спи вечер, а дори и да заспивал сънувал кошмари. Непрекъснато мислех как
3
околните гледат на него като на подсъдим, а най-много го тревожела
реакцията на внука му, който единствено му помагал през годините до.
С исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда да
постанови решение, с което:
ОСЪДИ ответника Прокуратура на Република България да му заплати
обезщетение за претърпените от мен неимуществени вреди по справедливост
в размер на 125 750 лв. /сто и петдесет хиляди седемстотин и петдесет/ ведно
със законната лихва върху главницата считано от 08.07.2022 год. до
окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Окръжна прокуратура – Варна.
В отговора иска се оспорва като неоснователен и недоказан.
По претенцията по чл. 2 от ЗОДОВ:
Ответника твърди, че воденото срещу ищеца наказателно производство е
било за престъпления по чл. 252, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
20 ,ал. 2 от НК; по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 172а,
ал. 1 от НК, но спрямо него /по ДП № 70/13 г. по описа на ОД на МВР - Варна/
е била взета най- леката мярка за неотклонение - „подписка" в периода
10.02.16 г.- 26.09.2017 г. Според ответника тази мярка за неотклонение не е
оказала никакво отрицателно въздействие върху ежедневието на ищеца.
Ответника твърди, че обективно без никакви отрицателни последици
върху социалния и финансов живот са били наложената възбрана върху
недвижим имот собственост на ищеца.
Приложената към исковата молба публикация във в-к „Минаха години"
е от 19.11.2018 г. към, която дата досъдебното производство е било
приключено и се е намирало в Окръжен съд - Варна.
Ответника твърди, че не е разгласявала факти и обстоятелства във
връзка с воденото наказателно производство.
В мотивите към присъдите по НОХД № 1252/18 г. и № 918/21 г. по описа
на ОС - Варна, е посочено, че ищеца не оспорва фактите, изложени от
4
Прокуратурата – относно, че е давал в заем суми, с лихви по тях, обезпечавани
- имоти, МПС и записи на заповеди, но не намира дейността си за
укорима/престъпна.
Липсват доказателства за това, че информация за воденото срещу ищеца
наказателно производство е била огласена в електронна медия /както се сочи в
исковата молба/.
Твърди, че е неоснователна претенцията срещу Прокуратурата за
възмездяване на причинени от публикацията вреди: създадена нетърпима
обстановка около него, повлияване на неговите роднини, приятели, хора и
като напълно - обективно неоснователно твърдението, че целта й е била да се
повлияе на съдиите, които били ангажирани с провеждането на наказателния
процес.
Доказателства, че воденото наказателно производство се е отразило
отрицателно върху здравословното състояние - физическо и психическо
според ответника няма. Липсват доказателства за твърдяната тревожност,
напрегнатост, потиснатост, разконцентрираност, обида, страх за бъдещето .
Според ответника не съществува връзка с воденето на наказателното
производство е и злокачественото заболяване, което ищецът е преживял.
Воденото наказателно производство не е и причина за заболяването на ищеца
от Ковид 19.
С оглед нормата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, абсолютна процесуална
предпоставка за предявяването на иск по този текст е изчерпана
административна процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета
„а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.
В исковата молба липсва твърдение за изчерпана такава процедура и
доказателства в тази насока не са представени.
В исковата молба липсват твърдения действия или бездействия на
органи на Прокуратурата да са причина за забавяне на наказателното
производство.
В отговора се оспорвам размера на претендираното обезщетение.
При определяне размера на обезщетение, съдът следва да се съобрази с
Решение № 480/23.04.2013 г. ГД № 85/12 г., ВКС, IV г.о. и Решение №
832/12.12.2010 г. по ГД № 593/10 г. IV г.о. на ВКС.
5
Ответника твърди, че исковата претенция е изключително завишена.
Оправдателната присъда срещу ищеца е влязла в сила на 03.07.2023 год.
Поради това законна лихва върху обезщетение, каквото се търси не се дължи
от 08.07.22 г., а от 03.07.2023 год.
За да се произнесе, съдът съобразни следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл.2, ал.1 т.3 от
ЗОДОВ.
Съгласно чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ „Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, за
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Съгласно правилата на чл.154 от ГПК при разпределяне на
доказателствената тежест съдът, следва да укаже на ищцата, че в нейна тежест
да докаже с всички допустими от закона доказателствени средства, факта на
принудителните процесуални действия, по воденото наказателно
производство по незаконното обвинение и причинената от него вреда -
преживените болки и страдания, техния вид размер интензитет и
продължителност.
В тежест на ответника съдът възлага да докаже, всички въведени право
изключващи и право погасяващи факти.
Представените от ищеца и ответника писмени доказателства са
необходими, съотносими и допустими и следва да се допуснат като такива.
Ищцата е поискала съдът да допусне до разпит двама свидетели. Това
процесуално действие е нередовно, тъй като ищцата следва да посочи кои
конкретни факти и обстоятелства, че установява с тези свидетели, като тези
факти следва да са относими към спора и въведени като твърдения в исковата
молба
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание. На страните по делото следва да бъде дадена
възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да изразят писмено становище по доклада на иска, като на
ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответниците.
С оглед на горното и на осн. чл. 140, ал.3 ГПК, съдът
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:
Предявен иск, с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, иск за
обезщетение за неимуществен вреди причинени на ищцата незаконно
обвинение по НОХД № 1252/18 г. по описа на Окръжен съд - Варна.
Предвид изразеното от страните становище, съдът намира, че не са
налице права и обстоятелства, които се признават съобразно разпоредбата на
чл. 146, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изразеното от страните становище, съдът намира, че не са
налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване съобразно
разпоредбата на чл. 146, ал.1 т.4 ГПК:
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да
докаже фактите и обстоятелствата посочени към мотивите на определението.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ответника, че в негова тежест
е да установи всички наведени от него право-изключващи и право-
погасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си
последици.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба.
По тяхното приемане съдът ще се произнесе в открито съдено заседание.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ НОХД № 1252/18 г. по описа на
Окръжен съд - Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ като нередовно, процесуалното действие
искане „за допускане до разпит на свидетели“, тъй като ищеца не е посочил
конкретните факти и обстоятелства, които ще доказва с тях по смисъла на
чл.156 ал.2 от ГПК и
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от връчване на настоящото
определение, с нарочна молба с препис за ответника, изправи допуснатите
нередовности, като посочи кои факти и обстоятелства ще доказва с исканите
свидетели.
ПЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че ако в така дадения срок не изправи
7
нередовността на това процесуално действие, на основание чл.101 ал.3 от
ГПК, съдът ще приеме, че не е извършвано.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 09.04.2025 год. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните и им се връчи препис от настоящото определение, което съдържа
проекта за доклад, като на ищеца се връчат и преписи от писмения отговор на
ответника.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по
доклада на иска.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиатора може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към
Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в
която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail:
*********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация
следва да уведомят съда.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8