№ 807
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110157413 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че В. А. Д. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 1 886,49 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва
от 07.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 229,08 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.10.2019г. до
27.05.2021 г., сумата от 58,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 07.06.2021г.
до изплащане на вземането и сумата от 11,28 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху горната главница за периода от 01.07.2018г. до 27.05.2021г.,
които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „Красна поляна
2“, бл.27, вх.“А“, ет.4, ап.16, аб.№ 251212, и за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение от 23.06.2021г. по ч.гр.д. № 32094/2021 по описа на СРС, 81
състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по
чл.131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да има
качеството потребител на топлинна енергия при твърдения, че през процесния период
не е притежавал вещно право на собственост или на ползване върху имота. Оспорва
1
наличието на облигационна връзка между страните, както и на договор, сключен
между ищеца и трето лице за извършване на услугата за дялово разпределение. Счита,
че договорът между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД е нищожен поради липса на
форма. Допълва, че същият е с изтекъл срок на действие. Намира за неясни
характеристиките и количеството на доставената топлинна енергия. Поддържа, че
претендираните суми са неотносими към процесния имот, както и че не съответстват
на действително потребеното количество енергия. Оспорва представителната власт на
процесуалния представител на ищеца. Счита за неясно количеството продадена
топлинна енергия и качеството . Оспорва представените по делото Общи условия на
ищеца, като излага твърдения, че същите не са подписани от издател и че липсва
яснота дали са одобрени от държавния регулатор. Навежда твърдения за
неавтентичност на представените от ищеца таблици и фактури. Твърди, че същите
представляват документ с невярно съдържание и не се ползват с материална
доказателствена сила. Излага съображения, че ОС на ЕС, на което е прието решението,
обективирано в представения по делото Протокол от 02.08.2002г., е незаконосъобразно
проведено, поради което протоколът и договорът, сключен между ЕС и „Техем
сървисис“ ЕООД са нищожни. Допълва, че същите са нищожни и поради липса на
форма. Намира за недоказано извършването на услуга дялово разпределение и
заплащането от страна на ищеца в полза на ФДР. Оспорва акцесорната претенция за
обезщетение за забава поради липса на доказателства за публикуването на фактурите,
издавани от ищеца. Навежда твърдения за неравноправност на клаузите на чл. 33, ал.1
и 2 от Общите условия на ищеца. Във възражението си по реда на чл.414 ГПК е
релевирал твърдение за погасяване на процесните вземания по
давност.
Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По отношение на възражението на ответника за недопустимост на
производството:
Настоящият състав на съда намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника за недопустимост на производството поради
ненадлежно упражнено право на иск. Съгласно разясненията в решение №
296/05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о., постановено по реда
на чл. 290 ГПК, липсата на представителна власт ще е налице винаги, когато по делото
не е приложено изискуемото се по чл. 33 ГПК пълномощно. В случаите, когато такова
е приложено, е налице доказателство, установяващо наличието на представителната
власт, поради което съдът извършва преценката дали извършеното от процесуалния
представител действие е без представителна власт само с оглед обема на
предоставените с пълномощното права. Извършените от пълномощника процесуални
действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по
отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна
в производството. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да
оспорва съществуването на упълномощителната сделка, съответно качеството на
упълномощеното лице. В случая видно от данните по делото исковата молба е
подписана от юрисконсулт Цветомира Пейчева, за която е представено пълномощно
рег. № К-10379/27.11.2019 г. /л. 30 по делото/, а заявлението за издаване на заповед за
2
изпълнение е подадено чрез юрисконсулт Мария Шуплинкова, за която е представено
юрисконсултско пълномощно рег. № К-10382/27.11.2019 г. /л. 8 по делото/.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ГПК изрично посочва, че общото пълномощно дава право
за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на
депозирани разноски и преупълномощаване. В понятието „всички съдопроизводствени
действия“ се включват и действия по подаване на искови молби и уточняващи такива.
В случая представените пълномощни на юрисконсултите на ищеца са общи, поради
което в правомощията на лицата, в чиято полза е учредена представителната власт, е да
подават заявления за издаване на заповед за изпълнение в рамките на заповедното
производство, както и искови молби. С оглед това съдът приема, че по делото се
установява по категоричен начин наличието на надлежно учредена представителна
власт в полза на юрисконсултите, представляващи ищеца по делото, като предвид
посочените разяснения за съда не съществува задължение да проверява
действителността на упълномощителните сделки. По изложените съображения съдът
счита, че производството по настоящото дело е допустимо, при надлежно упражнено
право на иск с редовна искова молба.
По иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него ответника, по силата на което е
престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
По отношение на заявеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест
на ищеца е да установи, че от възникване изискуемостта на вземанията са настъпили
обстоятелства довели по прекъсване/спиране течението на давностния
срок.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задълженията.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и
съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна
3
енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2
одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен
и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без
да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да
бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. С оглед на гореизложената
нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и
качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр
на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това
право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се
приеме за установено, че през исковия период именно ответникът се явява собственик
на процесния недвижим имот. В тази насока видно от приложен към делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 118, том LX, дело №
12883/1992г. /лист 14/ се установява, че на 14.08.1992г. Атанас Димитров Д. и Марийка
В.ова Д.а дарили на сина си В. А. Д. следния недвижим имот – апартамент №16,
находящ се в гр. София, кв. „Красна поляна“ ул. „Комунистически манифест“ № 118,
ет.4, като са запазили за себе си вещното право на ползване върху цялото жилище,
поотделно и заедно, докато са живи.
От приетата по делото молба-декларация от 13.09.2002г. /лист 16/ се установява,
че В. А. Д. е отправил искане да му бъде открита индивидуална партида за процесния
имот, находящ се в гр. София, „Красна поляна 2“, бул. „Горнобански“, блок 27, вх.1,
ет.4, ап.16.
Видно от представеното по делото Удостоверение изх. № 68-00-
1110/9/20.09.2012г., издадено от ГИС – София се установява, че стар адрес – бул.
„Комунистически манифест“ №118, блок 27 е идентичен с настоящ адрес – жк. „Красна
поляна 2“, блок 27. Отразено е също, че бул. „Комунистически манифест“ е
преименуван на бул. „Горнобански“ с Решение № 6, Протокол № 3 от 18.12.,1991г., на
СОС, а впоследствие бул. „Горнобански“ е преименуван на бул. „Никола Мушанов“ с
Решение № 41, Протокол № 16 от 27.09.1996г. на СОС.
Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно отношение, на
каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е наличието на собственост или
вещно право на ползване върху топлоснабден имот, което в случая следва да се приеме
за установено, респективно по силата на нормативните разпоредби е съществувало
облигационно отношение между ответника и ищеца през периода от м.05.2018г. до
м.04.2020г. Ирелевантно за наличието на такова отношение, съответно и за
дължимостта на суми към ищеца, е това дали ответникът фактически е ползвала
имота.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена
4
система за дялово разпределение. Оспорването на решение на етажната собственост за
сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в
отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на
такова оспорване по съответния ред на същото, следователно е обвързан от него и от
сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира
имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния имот е имало монтирани 4 броя отоплителни тела /в хол, кухня и
две стаи/, на които са поставени ИРРО, 2 бр. щранг – лири и 1 бр. водомер за топла
вода. Вещото лице дава заключение, че разпределението на топлоенергията е
извършено в съответствие с нормативната уредба на база пълен отопляем обем на
имота – в случая 180,76 куб.м. Експертът е посочил, че техническото средство за
търговско измерване, монтирано в абонатната станция е преминало метрологични
проверки и съответства на одобрения тип. Изяснено е, че разпределението на ТЕ е
извършвано в съответствие с действащите нормативни разпоредби, а именно: ЗЕ,
Наредба № 16-334/06.04.2007г., Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. и ОУ за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на потребители за битови нужди в
гр. София. От заключението се изяснява още, че дължимата от ответника сума за
процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата
методика е общо 1862,57 лева. При разпита си по реда на чл.200 ГПК експертът
уточнява, че за изготвяне на заключението е работил с предоставени му от фирмата
извършваща дялово разпределение подробни изравнителни сметки, на базата на които
ищецът издава обща фактура за задължения на клиента. Допълва, че през процесния
период документите за главен отчет са подписани от служител и от лицето,
подсигурило достъп до имота. Съдът намира, че заключението на вещото лице по
изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е
достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при
извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата,
в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства,
които да разколебават направените от него изводи.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност се явява неоснователно. Приложимата погасителна давност спрямо процесните
вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно
вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни суми за периода от
м.05.2018г. до м.04.2020г. е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. В
тази насока следва да се приеме, че към датата на подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от която дата установителният иск се счита
предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД – 07.06.2021г., не е изтекла
погасителната давност за месечните вземания, претендирани за най-стария период, а
именно м.05.2018г., изискуемостта на които настъпва на 15.07.2018г. Съобразно
изложеното и при съобразяване на приетото и неоспорено заключение на СТЕ, съдът
намира, че искът за потребена ТЕ се явява основателен до размера на сумата от 1862,57
лева, а за горницата над него до пълният предявен размер от 1 886,49 лева следва да се
отхвърли.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата за ТЕ. За
5
процесния период приложими към облигационните отношения между страните са били
ОУ одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на КЕВР, които са влезли в сила на
11.07.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи
лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй
като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи
условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъде поставен
ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. Доколкото се установи частична
основателност на предявения иск за главница, а ищецът е начислил законната лихва
върху общо претендираната сума, то искът за законна лихва срещу ответника на
основание чл. 162 ГПК следва да се уважи до размера от 227,79 лева, като се отхвърли
до пълния предявен размер от 229,08 лева.
За основателността на иска за дялово разпределение следва да се установи от
ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в
процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало задължение за
плащане на дължимото възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно идентичните разпоредби чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от
2014г. и 2016г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец. Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да получи
претендираното възнаграждение за дялово разпределение. В случая, от събраните по
делото писмени доказателства се установява, че през процесния период е бил сключен
договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че
тази услуга е извършвана от него.
Наведеното от ответникa възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането за цена за услугата дялово разпределение е неоснователно,
доколкото не е изтекъл период по-дълъг от три години от падежа на най-старото
задължение за м.05.2018г. /15.07.2018г./ до подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от която дата установителният иск се счита
предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД – 07.06.2021г. Ето защо,
предявеният иск за услугата дялово разпределение следва да се уважи за пълния
размер. Следва да се
приеме, че ответникът не дължи обезщетение за забавено плащане, тъй като липсват
представени доказателства, обуславящи извода, че тя е била поканена или че е
следвало да заплати дължимата сума в определен срок, респективно липсва основание
за отговорност за неизпълнение в срок.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с
което да бъде признато съществуването на вземания на ищеца за сумата 1862,57 лева,
представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от
м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2021г. до
6
окончателното й изплащане, за сумата 227,79 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.10.2019г. до 27.05.2021г. и за сумата 58,50 лева - главница,
представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до
м.04.2020г., ведно със законна лихва 07.06.2021г. до окончателното плащане, а в
останалата част исковете да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, съобразно
уважената, респективно отхвърлената част от исковете. На ищеца на основание чл.78,
ал.1 ГПК за исковия процес следва да бъде присъдена сумата 472,12 лева – включваща
разноски за държавна такса, възнаграждение за юрисконсулт /в определен от съда
размер 50 лева/ и депозит за експертиза.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда с арг. чл. 78,
ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноските, сторени в производството по ч.гр.д. №
32094/2021г. по описа на СРС, 81-и състав. Същите възлизат на 93,71 лева, като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сума в размер на 91,84 лева.
Ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че В. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, общ. „Красна поляна 2“, бл.27, вх.“А“, ет.4, ап.16
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ сумата 1862,57 лева, представляваща дължима главница за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната
лихва, считано от 07.06.2021г. до окончателното й изплащане, сумата 227,79 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.10.2019г. до 27.05.2021г., сумата
58,50 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за периода м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва,
считано от 07.06.2021г. до окончателното й изплащане, които суми касаят
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „Красна поляна 2“, бл.27, вх.“А“,
ет.4, ап.16, аб. № 251212, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 23.06.2021г. по ч.гр.д. №32094/2021г. по описа на СРС, 81 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия над сумата 1862,57 лева до пълния
предявен размер от 1886,49 лева, иска за обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия над сумата 227,79 лева до пълния предявен размер от 229,08 лева,
както и за сумата 11,28 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 27.05.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, общ. „Красна поляна 2“, бл.27, вх.“А“, ет.4, ап.16 ДА ЗАПЛАТИ на
7
„Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 472,12 лева – разноски за държавна такса,
депозит и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата 91,84
лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8