№ 86
гр. Пазарджик, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20235220201098 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. В. Г., с егн **********, с адрес гр.
**************, против Наказателно постановление № 23-1818-000369 от
06.07.2023 г. издадено от Началник Сектор в РУ- Пазарджик при ОД на МВР-
Пазарджик, с което за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в
размер на 400 (четиристотин) лева.
В жалба бланкетно се твърди, че НП е незаконосъобразно по основание
и по размер на наложеното наказание, като се оспорват фактическите
положения, изложени в АУАН и НП, чиято отмяна се иска. Не се претендират
разноски.
Жалбоподателят се явява в съдебните заседания, с изключение на
последното. Поддържа жалбата си, ангажира доказателства и дава кратки
обяснения, а именно че процесния мотопед към инкриминираната дата няма
ЗЗ „Гражданска отговорност“ и твърди, че не е управлявал този мотопед на
въпросната дата и място.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или
1
процесуален представител. По делото е представено писмено становище по
същество от надлежно упълномощен юрисконсулт, с което се оспорва
жалбата и са изложени доводи за законосъобразност на НП, поради което се
иска неговото потвърждаване. Претендират се разноски за процесуално
представителство.
Като взе предвид изложеното в жалбата и становищата на страните,
преценявайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на
11.06.2023 г., около 13,35 часа, в гр. Пазраджик, *********** с посока на
движение от *********, е управлявал мотопед марка ********** собственост
на Б.Б.Ч. от гр. Пазарджик, което е регистрирано на територията на Р
България, не е спряно от движение , но няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка гражданска отговорност.
По този повод против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. №
433793/11.06.2023 г., в негово присъствие, след което му бил предявен и
връчен екземпляр от акта срещу подпис. При предявяването на акта
нарушителят заявил и вписал в акта, че нямал възражения по направените
констатации.
Въз основа на акта на 06.07.2023 г. било издадено атакуваното НП. То
било връчено лично на санкционираното лице на 16.07.2023 г., видно от
разписката към НП. Жалбата против НП била подадена директно в съда на
31.07.2023 г. (понеделник- първият работен ден), поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите
писмени доказателства, показанията на свидетелите И. Г. и Н. Р. и частично
от обясненията на жалбоподателя. Съдът кредитира изцяло събраните
писмени доказателства и показанията на свидетелите, които по съществото си
са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка. Съдът не даде вяра на обясненията на
жалбоподателя в частта, в която твърди, че не е управлявал мотопеда, тъй
2
като тези му обяснения се опровергаха напълно както от показанията на
свидетелите, така и от събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество
жалбата против НП е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АУАН и НП
са съставени от компетентни лица, в кръга на техните правомощия и в
законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН. АНП е започнало със
съставяне на АУАН, в присъствието на нарушителя, след което му е бил
надлежно предявен и връчен екземпляр срещу подпис. На следващо място
АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, с точно и ясно описание
на нарушението с посочване на датата и мястото на извършването му и
обстоятелствата, при които е било извършено. Същото се отнася и до
атакуваното НП, което е съставено в съответствие с реквизитите по чл.57 от
ЗАНН. Дадената правна квалификация съответства на вмененото нарушение,
като санкционната норма на чл.638 ал.3 от КЗ има и санкционна част, т.е.
нарушената разпоредба съдържа в себе си както състава на нарушението, така
и предвидената санкция при осъществяването му.
Съдебният контрол е ограничен в рамките на наказателното
постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от
доказателствата фактически констатации и правни квалификации, съдът може
да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото.
От събраните гласни доказателства по делото, посредством показанията
на свидетелите Г. и Р. се установи по несъмнен начин , че на посочените в
НП дата и място жалбоподателят е управлявал посоченото МПС- мотопед
***** и че същото е собственост на трето лице, от което Г. твърдял, че
наскоро е закупил мотопеда. И двамата свидетели посочиха, че са спрели
жалбоподателя за да му извършат рутинна проверка. Св. Р поясни, че
мотопедът, управляван от Г. се е движел от ул. ********“ през *********,
като въпреки че не посочи изрично, че се е движел по ул. ******“, като заяви,
че не може да посочи точната улица, но подробно обясни, че мястото на което
3
е бил спрян за проверка жалбоподателя се събират улците „******** ******“
и „*****“. Следва да се има предвид и това, че жалбоподателят при
предявяване на АУАН не е възразил срещу направените констатации, а
именно че е управлявал посочения мотопед на цитираното в АУАН място,
дата и време и то без същото да има действаща валидна ЗЗГО. Вярно е, че той
не е длъжен да се бори веднага срещу повдигнатото му административно
обвинение, но когато е имал тази възможност и изрично е посочил, че не
оспорва констатациите в акта, то това е първата индиция, че той е осъществил
вмененото му нарушение.
Не е спорно по делото и това, че към момента на проверката
управляваният от жалбоподателя мотопед, което обстоятелство се установява
при извършената от съда служебно справка в Гаранционния фонд, е бил без
сключен и действащ договор за ЗЗ „ГО“. Това обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателя и се потвърди и от свидетелите в техните показания.
Свидетелите Г. и Р посочиха, че чрез проверка в ГФ и ИС на МВР било
установено, че управляваният от Г. мотопед е без задължителна ЗЗГО и че е
регистриран в страната и не е спрян от движение.
Казано с други думи безспорно се установи по делото, че на посочените
в НП дата, час и място жалбоподателят Г. е извършил административното
нарушение, за което му е повдигнато и адм. обвинение, т.е. ползвал е като е
управлявал процесния мотопед, който не е бил негова собственост и за който
в същото време не е имало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
При така установеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя на основание чл.638 ал.3 от КЗ, като е наложена предвидената
в твърд размер глоба от 400 лева.
Макар възражение в тази насока да не са направени, съдът намира за
уместно да посочи, че настоящият случай не е маловажен такъв по смисъла на
§1 т.4 от ДР на ЗДвП и е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По
делото не са ангажирани доказателства за това, че нарушението е било
отстранено веднага, т.е. че непосредствено сред извършването му, не е бил
сключен договор за ЗЗГО. Не са били налице извинителни причини за
управлението на МПС без действаща застраховка, като в случая е без
4
значение за колко време и на какво разстояние е бил управляван мотопеда,
тъй като процесният мотопед е участник в движението и след като за него да
няма сключена задължителната застраховка, това би поставило при
евентуален пътен инцидент и друго увредено в резултат на него МПС в
невъзможност за удовлетворяване на собственика по специалния ред чрез
гарантирането плащане от фонда ГО.
От друга страна за законодателя е без значение обстоятелството дали и
колко време се управлява едно МПС, относно задължението за сключване на
договор за ЗЗГО за всички ПС, които не са спрени по надлежен ред от
движение и са регистрирани на територията на страната. Това е така, т.к. с
тази норма се регулират съществени обществени отношения. Дори и това да е
инцидентна проява от страна на въззивника, то това обстоятелство не може да
обуслови по-ниска степен на обществена опасност на конкретния случай в
сравнение с останалите такива от този вид, още повече имайки предвид
обременения статус на водач на жалбоподателя.
Наложената глоба е в предвидения твърд размер 400 лева и това
решение на законодателя само потвърждава проявеното отношение към
регулираните обществени отношения, като е отчетено, че когато нарушението
е извършено от водач е с по-тежка степен на обществена опасност, тъй като
при управлението винаги съществува евентуален риск от настъпване на ПТП,
за което следва да отговаря водача при виновност от негова страна. Различна
е отговорността на собственика, защото бидейки само собственик без да е
водач, при несключване на задължителния договор той само създава
евентуално възможност, ако настъпи пътен инцидент, да не може
пострадалият да търси правата си по реда, обезпечен от правилата на този вид
задължително застраховане.
Въз основа на изложеното наказателното постановление, като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото основателна е претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В процеса тя е представлявана от надлежно упълномощен
юрисконсулт. Искането е направено своевременно в хода на съдебното
производство, преди обявяване на делото за решаване. На основание чл.63д
ал.4 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза
5
на ОДМВР- Пазарджик, към която е структуриран АНО. С оглед
разпоредбата на чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде
определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение
от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в три съдебни
заседания с разпит на двама свидетели, в които обаче не участваше
процесуалния представител на АНО, като единствено от същия е представено
кратко аргументирано писмено становище. Поради това и съдът счита, че
следва да присъди минималния предвиден в наредбата размер на
юрисконсултското възнаграждение, а именно 80 лева.
Така мотивиран, Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 и
ал.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1818-000369 от
06.07.2023 г. издадено от Началник Сектор в РУ- Пазарджик при ОД на МВР-
Пазарджик, с което на В. В. Г., с егн **********, с адрес гр. **************,
за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400
(четиристотин) лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА В. В. Г., с егн **********, с адрес гр. **************, ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. Пазарджик,
представлявана от директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6