Р Е Ш Е Н И Е
№262720
гр.Варна, 29.10.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХVІ-ти състав в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13014 по описа на ВРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Искът е предявен от Ж.Г.С., ЕГН **********,*****
против Д.Т.Д., ЕГН ********** ***.
Ищецът претендира от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати, сумата от 19 000 лева, представляваща платена от ищеца сума за погасяване на
кредит на ответника към С. Е., заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от завеждането на делото и до окончателното й изплащане.
Моли за присъждане на направените съдебно деловодни
разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
На 24.11.2017
г. с нот. акт № * закупуват на внука на ищцата Е. Г.
Д. апартамент № *, намиращ се в **, за сумата от 70 605 лева, които заплаща
ищцата, като тя си запазва правото на ползване върху имота. Тази сума е
разпределена на продавачите по следния начин:6/8 на Г. Т. Ч. от **, 75 лева; 1/8
на Д. Т. Д. от ** и 1/8 на Д.Т.Д. ***, по банкова сметка *** Д..
За сделката използват посредник – А. М. А. от *** от
фирма В. х. ЕООД.
Изповядват сделката при пом.
Нотариус С. С.
Тогава продавачите декларират и гарантират, че имота
не е обременен с вещни тежести, ипотеки и възбрани, като това е изписано и в
нотариалния акт.
Нито един от горепосочените лица не ги уведомява, че
върху имота има възбрана от банка, за дългове на продавачите, въпреки, че са
знаели за това.
През 2018 г. се принуждават да продадат апартамента,
като отново ползват фирма посредник. След като сключват предварителния договор,
от фирмата правят справка, от която се оказва, че върху апартамента има наложена
възбрана по изпълнително дело № * от 2011 г. на ДСИI р-н Петков, в полза на С.
„Е.".
За да не се налага да развалят новата сделка и да
заплащат големи неустойки, се принуждава да се откаже от правото си на ползване
и да заплати исканата от банката сума в размер на 19 000 лева, след което тя
заличава възбраната от имота и прехвърлят имота на новия купувач.
Моли съда да има предвид, че ако са знаели за
наличието на тежести върху имота, никога не биха го купили. Доверяват се на
горните лица като на професионалисти, които със своя опит не биха им нанесли
такива големи вреди с действията си.
Ответникът в
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата
молба, чрез назначения от съда особен представител адв.Г.Ж.
от ВАК.
Излага становище за допустимост, неоснователност и
недоказаност на иска. Сочи, че от изложеното в исковата молба не става ясно на
коя точно разпоредба почива претенцията на ищцата, кое е основанието на което
се твърди, че е настъпило разместване на блага, а това нарушава правото на
защита на ответната страна.
Освен това, видно от приложените към исковата молба
писмени доказателства, единствената сума, която е платена на ответника Д.Т.Д. е
полагащата му се част от продажната цена на имот, за който ищцата твърди, че е
платила вместо внука си и върху който си е запазила правото на ползване.От
приложената по делото вносна бележка за сумата от 19 000лв., които ищцата
претендира от ответника е видно, че сумата е платена от нея в брой, на каса в
полза на Е.Д., като е посочен номер на изпълнително дело и номер на
удостоверение. Никъде не е посочено името на ответника. Никъде не се съдържа
нареждане за плащане и погасяване на задължение на лицето Д.Т.Д., ответник в
настоящото производство. Не са представени каквито и да било доказателства
последният да е получил сумата от 19 000лв. от ищцата. Липсват доказателства за
настъпило имуществено разместване в полза на ответника. Действително, такова е
налице за ищцата, но то не е в полза на ответника, а на трето за процеса лице,
нейният внук, видно от описаното в исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства. Още при закупуването на описания в исковата молба имот, ищцата и
нейният внук не са положили дължимата грижа, за да се уверят, че имота, който
придобиват е без вещни тежести. Оспорва твърденията на ищцата, че вписаната
възбрана е установена от новите купувачи и това е обстоятелството да се откаже
от правото си на ползване върху имота. Това е така, защото видно от приложеното
като доказателство удостоверение за тежести от 11.10.2018год., от което става
ясно, че отказ от право на ползване е направен още на 08.10.2018год., преди
новите купувачи да се снабдят с това удостоверение. Плащанията, които ищцата
твърди, че е направила, както при покупката на имота, така и впоследствие са в
полза на внука й, видно и от приложеното платежно нареждане от 07.11.2018год.
Както при плащането на продажната цена за
имота, който внукът и е придобил, а за нея е учредено право на ползване,
така и в последствие при продажбата на същия имот, ищцата съзнателно е
заплатила твърдените суми в изпълнение на един свой нравствен дълг. Именно
нравственият дълг е основание за разместване на имуществени блага между правни
субекти и изключва претенцията на ищцата.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуален представител адв. П. П. от ВАК поддържа иска . В хода по същество
на делото , претендира от съда да постанови решение, с което да уважи иска и
присъди на ищцовата страна разноски.Представя писмени
бележки.
В съдебно заседание ответникът, чрез
назначения от съда особен представител поддържа отговора на исковата молба . В хода на по същество на делото моли за
отхвърляне на иска. Представя писмени бележки.
След съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК и след като
съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие
за установено от фактическа страна
следното:
От приетия по делото нот.акт
№*,том III,рег.№*,дело №**/2017год. съставен от помощник
нотариус при нотариус Д. С. *** действие ВРС се установява, че на 27.11.2017год.
Г. Т. Ч., Д. Т. Д. и Д.Т.Д. продават на Е. Г. Д. следния недвижим имот, а
именно: апартамент №*, находящ се в жилищна сграда
,построена в * на пети етаж на сградата, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор №* по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Варна,община Варна, обл.Варна,намиращ се в сграда
№4,разположена в поземлен имот с единтификатор №* с
предназначение жилище, апартамент със застроена площ от 60.90кв.м., ведно с
принадлежащата изба №* с площ от 2.13кв.м. ,както и 1.0474% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото в което е
построена сградата,представляващо поземлен имот с идентификатор №* за сумата от
70605 лв., която сума ще бъде заплатена изцяло
от банкова сметка *** Ж.Г.С. и ще се преведе по банковите сметки на
всеки един от тримата продавачи според съответния им дял от имота, както
следва: 6/8 за Г. Т. Ч. и по 1/8 за всеки от другите двама продавачи.
Съгласно нот.акт продавачите
са учредили на бабата на купувача Ж.Г.С. право на пожизнено и безвъзмездно
ползване и владение върху имота.
При сключване на сделката с горепосочения нот.акт продавачите са декларирали, че са единствени
собственици на продавания имот, имотът не е отчуждаван ,за същия не се водят
съдебни спорове, че не е обременен с каквито и да било вещни тежести ,ипотеки и
възбрани, свободен от сключени договори за наем, както и че не служи за
обезпечаване на задълженията на продавачите и/или на трети физически и
юридически лица,няма висящи дела и претенции на трети лица и същият имот не е
предмет на спорно правоотношение.
От приобщеното към доказателствата по делото
удостоверение от 11.10.2018год. на АВ-СВ-Варна/л.9-10/се установява,че към
датата да сключване на договора за покупко-продажба с горепосочения нот.акт върху разпоредения имот е
била наложена възбрана с вх.рег.№*/16.11.2011год.,том */2011год .дв.вх. рег.№* /16.11.2011год. по която възбрана длъжник е
бил Д.Т.Д., а кредитори С. Ж. Е.АД и НАП-Варна.
Според приетата по делото на л.11 вносна бележка на 07.11.2018год. ищцата Ж.Г.С. е заплати в
полза на С. Ж.Е. сумата от 19 000лв.
С нот.акт за
покупко-продажба приет на л.12-13 от делото на 22.11.2018год. Е. Г. Д. продава
на К. К. и С. Г., имота придобит с нот.акт №*,том *,рег.№*,дело
№*/2017год.
С декларация за отказ от права на ползване на
08.10.2018год. ищцата се отказва от правото си на ползване върху имот/ л.14/.
Приобщено към доказателства по делото
е уверение издадено от С. Ж. Е. АД Варна с изх.номер 4814-07/06.11.2018год.
съгласно което банката издава уверението за установяване, че между банката като
кредитор от една страна и Д.Т.Д. ,като кредитополучател и Д. П. Д. като съдлъжник от друга има сключен договор за кредит „Е.“
№09400С020010100/28.11.2006год. с първоначален договорен и усвоен размер от
15 900лв. за принудителното събиране на който кредиторът е образувал и
води изпълнително дело №386/2011год. по описа на СИС при ВРС, по което е
поискал и е наложена възбрана върху следния недвижим имот:самостоятелен обект в
сграда, обект в сгр.-изба №* с площ от 2.32кв.м.,
площ по док. 60.900кв.м. ,град Варна, в сграда №* в ПИ №*, обл.Варна,община
Варна,град Варна, *
Съгласно уверението банката, като
кредитор заявява, че дава съгласието си за имот с наложена възбрана по ИД
№386/2011год. по описа на СИС при ВРС, собственост на Е. Г. Д. и Ж.Г.С., а
именно: самостоятелен обект в сграда, обект в сгр.
Изба №* с площ от 2.31кв.м., площ по док. 60.900кв.м., град Варна в сграда №* в
ПИ №*, обл.Варна, общ.Варна, град Варна, * да бъде в
срок до 20.11.2018год. продаден от собственика му на когото намери за добре, а
кредиторът се задължава при реализиране на продажбата в срок от три работни
дни, считано от датата на постъпване на сумата от 19.000лв. по банкова сметка……………………с
титуляр С. Ж. Е. АД при основание „плащане по кредит */28.11.2006год. с кл. №0047477 на Д.Т. Д. като средитополучател
и Д. П. Д.“ да подаде по горепосоченото изп.дело
нарочна молба за заличаване на вписаната по партидата на имота възбрана.
Гореизложената фактическа обстановка
мотивира съда да приеме следните правни
изводи:
Съгласно чл.59,
ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Съгласно ал.2 на същия
член това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се
защити. Предпоставките на иска за неоснователно обогатяване, които следва да са
налице кумулативно са: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника-под
формата на реално увеличение на имуществото му или под формата на спестяване на
разходи, които нормално би направил, липса на правно основание за имущественото
разместване. Правното основание като предпоставка за неоснователното
обогатяване е наличието на правно отношение, което обосновава имущественото
разместване,т.е. обедняването и обогатяването. Несъществуването на такова
отношение между обогатилото се и обеднилото се лице означава, че обогатяването,
респективно обедняването е без правно основание . За разлика от специалните
състави на чл.55 от ЗЗД, при които правното основание се търси в отношенията
между лицето, което е дало нещо и лицето, което го е получило, то при общия
състав на неоснователното обогатяване – чл.59 от ЗЗД, основанието се търси в
отношенията между обогатилото се и обеднялото лице./Решение №114/68год. Іг.о.
ВС/.
Безспорно в хода на производството по делото се установи, че на 07.11.2018год. ищцата е
внесла по изп.дело №386/2020год. сумата от 19 000лв.
в полза на С. Ж. Е.. Така внесената сума, видно от приетото по делото уверение,
издадено от банката е погасила дълг на ответника към банката. Видно от
изявленията на банката с приетото по
делото уверение с погасената сума се покрива дълга на ответника, който е бил
предмет на изпълнение по изп.дело №386/2020год. и за
обезпечаване на което изпълнение банката е вписала възбрана върху имота,
собственост на Е.Д. – внук на ищцата.Към момента на внасяне на тази сума ищцата
е нямала никакви права върху възбрания имот, тъй като
на 08.10.2018год. тя се отказва от правото на ползване, което й е учредено с нот.акт №*,том *,рег.№*,дело №*/2017год. съставен от
помощник нотариус при нотариус Д. С. *** действие ВРС. Т.е. между ответника , като длъжник на банката
и ищцата, която изпълнява неговия дълг със самия факт на изпълнение на
задължението на ответника в полза на ищцата възниква вземане срещу длъжника с
правно основание чл.59 от ЗЗД. Това е така защото с изпълнението на чуждото
задължение, ищцата като трето лице се обеднява, докато ответника,
като длъжник бива обогатен, т.к. се намалява неговият пасив, като в същото
време липсва основание за това. Ищцата не се явява собственик на възбрания имот,нито лице с каквито и да било права върху
имота и доказаното в хода на настоящото производство изпълнение на чуждо
задължение е без правен интерес за нея. Предвид на това и съдът не квалифицира
иска,като такъв с правно основание чл.74 от ЗЗД.
Наведени с исковата молба обстоятелства, относно
начина по който е осъществена сделката с нот.акт №*,том
III,рег.№*, дело №*/2017год., депозираната от страна на продавачите декларация
за липса на тежести и възбрани и последващите
действия по разпореждане на имота, представляват обстоятелства , които имат
значение за изясняване на отношенията между страните, но пряка връзка с
предмета на спора нямат. Възраженията на ответника на ответната страна за
направения от страна на ищцата отказ от право на ползване , преди погасяване на
процесната сума не изключва плащането на същата.
Безспорно се установи, че това плащане е погасило дълг на ответника с оглед на
което и възраженията ,че с направеното плащане ищцата е изпълнила нравствен
дълг към внука си се явяват неоснователни.
Вземайки предвид гореизложеното настоящият съдебен
състав извежда извод за основателност на иска и постановява решение с което
уважа същия. Като законна последица от уважаването на иска следва да се присъди
претендираната законна лихва от датата на предявяване
на иска -15.08.2019год.до окончателното й изплащане.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на
ищцата следва да се присъдят разноски.Същите възлизат в размер от 2 308лв.
и се изразяват в следното: 760лв. държавна такса, 448лв. разноски за превод на
книжа по съдебна поръчка и 1 100лв. депозит за особен представител.
Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА в случаите на оказана
безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна дължи разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което съдът определя. Адвокатът следователно е легитимиран да
сезира съда с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал.2 ЗА и съответната сума се присъжда в негова полза. Разпоредбата на чл.
38, ал.2 ЗА е функция на установените в чл. 78 ГПК правила за дължимост на направените разноски.
Предвид изхода от настоящото дело и своевременно
заявеното от страна на проц.представител на ищцата искане, разноски на представляващия
ищеца са дължими от ответника. С оглед на това съдът присъжда на адв.П.П. адв.възнаграждение,
съобразно минимума, установен в чл.7,ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2014год. за
минималните размери на адв.възнаграждение, т.е. в
размер от 1 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Д.Т.Д., ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Г.С.,
ЕГН **********,***, сумата от 19 000 лева, представляваща платена от ищеца сума за погасяване на
кредит на ответника към СЖ Е.,който кредит е бил предмет на изпълнение по изп.дело №*/2020год.,ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска-15.08.2019год. до окончателното й изплащане, на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Д.Т.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Г.С.,
ЕГН **********,***,сумата от 2 308лв.,представляваща
сторени по делото разноски, които се изразяват в следното: 760лв. държавна
такса, 448лв. разноски за превод на книжа по съдебна поръчка и 1 100лв. депозит
за особен представител, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
П.Г.П. от Варненска адвокатска колегия ,
сумата от 1 100лв. ,
представляваща адв.възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните,ведно с
препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/