РЕШЕНИЕ
№ 69
гр.Поморие,
17.04.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 15 април през две хиляди и петнадесета
година в състав:
СЪДИЯ : Веселин
Белев
при участието на секретаря Йовка Тодорова,
като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 85 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е особено исково, бързо и се провежда по
реда на чл.311 и сл. от Гражданския процесуален кодекс, на основание чл.146
ал.2 от Семейния кодекс вр. с чл.310 т.6 ГПК.
Ищец е малолетната Д.С., действаща чрез майка си и
законен представител В.Н. ***. Майката участва в производството лично.
Ответник е Д.С. ***. Ответникът не взема ,участие в
производството, редовно уведомен.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на
ищцата. Двамата с майката не живеят заедно, а детето е при майката. До
настоящия момент майката отглежда детето сама и полага за него необходимите грижи.
Майката полага грижи и за другото си дете – И. В.Н., родено през 2005г. От
няколко месеца майката е безработна и нуждата на детето от издръжка надхвърля
възможностите и самостоятелно да осигурява такава. Не се твърдят специални
нужди на детето. Иска се присъждане на месечна издръжка 90лв., от датата на
предявяване на иска, която бащата ответник да заплаща на детето си чрез майка
му, която е законен представител на Д.. Иска се и присъждане на издръжка за
минало време – една година преди предявяването на иска, в същия месечен размер.
Иска се присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Представят се доказателства.
Правното основание на предявения иск за издръжка е чл.143
ал.2 от Семейния кодекс.
Правното основание на искането за присъждане на лихви за
забава върху забавени вноски на месечната издръжка е чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
Правното основание на иска за издръжка за минало време е
чл.149 СК.
Правното основание на искането за присъждане на разноски
е чл.78 ГПК.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
съдът се запозна подробно с исканията и становищата на страните и като съобрази
относимите законови разпоредби, въз основа на събраните доказателства прие за
установена следната фактическа обстановка.
Представен е препис от удостоверение за раждане, от който
се установи, че детето Д. Д.С. е родено на ***г. в гр.Поморие от баща Д.И.С. и
майка В.И.Н..
По делото няма данни между родителите да е имало сключен
граждански брак.
Представен е препис от удостоверение за раждане, от което
се установи, че майката В.Н. има друго дете от друг мъж – И. В.Н., роден на ***г.
Представени са преписи от трудов договор и трудова
книжка, които потвърждават изложеното от майката, че няма постоянна работа, но
си намира спорадично такава.
Представен е препис от служебна бележка, от която се
установи, че детето В.Н. е прието и редовно посещава детска градина Веселушко в
гр.Поморие.
Като свидетел по делото е разпитана М.В., приятелка на майката.
От показанията и се установи, че след смъртта на съпруга та майката и баща на
първото и дете, а именно на В.Н., В.Н.
временно е заживяла с ответника, но той я е напуснал още при раждането
на детето Д.. До настоящия момент майката сама се грижи за двете си деца. Синът
на майката е ученик.
За ответника по делото няма данни относно имущественото
му състояние, квалификацията, доходите и трудоспособността. Затова съдът
приема, че е във възможностите му да си набавя доходи в размер около средната
работна заплата за страната.
По делото няма данни родителите на детето да дължат
издръжка и на други лица. (С изключение на дължимата от майката издръжка на
сина и.)
По делото няма данни детето да има специални нужди и не
са направени твърдения в този смисъл.
Представен е социален доклад, който потвърждава грижите
на самотната майка за детето, недостига на средства за отглеждането му и
другите установени по-горе обстоятелства.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. От тази гледна точка искът е
основателен – ответникът е родител на малолетната ищца и във всички случаи и
дължи издръжка.
Размерът на дължимата издръжка се определя съобразно правилата
на чл.142 СК – според нуждите на имащия право на издръжка и възможностите на
задълженото да я дава лице, но не по-малко от ¼ от размера на
минималната работна заплата, т.е. не по-малко от 90лв. (Към момента
установената за страната минимална работна заплата е 360лв.)
Що се отнася до нуждите на детето, в случая те, макар и
да са в рамките на обичайните за възрастта му, надхвърлят дори и поискания
размер от 90лв. месечно. Възможностите на ответника също надхвърлят този
размер. Затова размерът на издръжката се определя в рамките на поисканото, а
именно 90лв. месечно.
Основателна е претенцията за присъждане на лихви за
забава върху всяка забавена месечна вноска, на основание чл.86 ЗЗД.
Основателен е и иска за присъждане на издръжка за минало
време. Съгласно чл.149 СК такава може да се иска най-много за една година преди
предявяването на иска. В случая се установи, че за посочения в исковата молба
период от една година преди образуване на делото ответникът не е давал
дължимата на дъщеря си издръжка. По повод предявения иск същата следва да се
присъди в посочения по-горе месечен размер, или общо 1080лв.
В исковата молба е направено искане за присъждане на
разноски, но по делото липсват доказателства такива да са били направени до
настоящия момент. Затова така направеното искане е неоснователно и следва да се
отхвърли.
На основание чл.242 ал.1 ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.И.С. ЕГН:********** *** .., да плаща на дъщеря си Д. Д.С.
ЕГН:**********, чрез майка и и законен представител В.И.Н. ЕГН:********** ***,
месечна издръжка в размер 90лв., от 18.02.2015г. до настъпване на законни
причини за нейното изменяне или прекратяване, заедно със законната лихва върху
всяка забавена месечна вноска.
ОСЪЖДА Д.С. да плати на дъщеря си Д.С., чрез майка и и законен
представител В.Н. 1080лв., представляващи издръжка за минало време, а именно за
периода от 18.02.2014г. до 17.02.2015г.
ОСЪЖДА Д.С. да плати по сметка на ПРС държавна такса 129.60лв.
за определената издръжка.
ОСЪЖДА Д.С. да плати по сметка на ПРС държавна такса 50лв. за
определената издръжка за минало време.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата за присъждане на разноски.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на определената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен
срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: