Решение по дело №2696/2010 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юли 2010 г. (в сила от 29 септември 2010 г.)
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20104430102696
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2010 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№.............

гр. Плевен  20.07.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ граждански състав, в публично заседание на шестнадесети юли през  две хиляди и десета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

         

          при секретаря П.Ц.  като разгледа докладваното от съдията Дилова гр.дело № 2696 по описа за 2010 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Иск с правно основание чл.143 от СК.

          В ПлРС е постъпила искова молба от Б.М.А. *** като баща и законен представител на детето В.Б.М., против А.С.М. ***.Луковит,  в която се твърди че ответникът е баща на детето и че с решение № 2398/2003г. бракът им е прекратен.Твърди се, че от последващо съвместно съжителство между страните е родено детето В. Б.М..Ищецът твърди, че през декември 2008г. се е прибрал от Гърция и е взел детето при себе си, тъй като ответницата няма възможност да го отглежда Твърди се, че ищецът се грижи изключително за детето, но счита че майката също е в състояние да дава издръжка. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80 лв, считано една година назад от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски.

           Ответникът в представения писмен отговор признава предявения иск по основание.

          Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

          По делото е представения  по делото препис от решение по гр.д. 2398/2003г., от което е видно, че гражданския брак между  А.С. и Б.А. е прекратен. Видно от представеното по делото удостоверение за раждане на детето В.Б.М.е, че детето е родено от майка А.С.М. и баща Б.М.А.., т.е двамата родители са субекти на задължението по чл. 140 ал.1 от СК.

          Съгласно чл.143 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни   и дали могат да се издържат от имуществото си,т.е. задължението на родителите да доставят издръжка е безусловно. Съгласно чл.142 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя  в граници установени от закона като е определен минимума на издръжката- ¼ от минималната работна заплата т.е. минималната издръжка на едно детет е в размр на 60 лв.За да отговори на тези въпроси, съдът съобрази на първо място разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК, и  възможностите на родителите.По делото не се спори, че детето В. е на възраст 2 г. Въпреки младата възраст на детето,с нарастването и са нарастнали  и нуждите му от храна, облекло и др., което налага увеличаване на средствата за задоволяване на материалните му и духовни потребности. По делото не са представени доказателства относно доходите на родителите на детето, но същите са в трудоспособна възраст и могат да реализират доходи в размер на минималната работна заплата и да доставят издръжка на малолетното си дете. С оглед възрастта на детето В. съдът счита, че  конкретно в случая детето има нужда от сума общо в размер 130 лв.,за да посреща нуждите си, които следва да бъдат поделени между родителите му по равно. Поради това съдът намира,че майката следва да бъде осъдена да заплаща на детето  В. месечна издръжка в размер 65 лв.месечно, считано от  датата на предявяване на исковата молба,като разликата до 130 лв се поеме от бащата. Налага се изводът,че предявения иск е основателен и доказан за сумата 65 лв.и следва да бъде уважен до този размер, а за разликата до претендираните 80 лв да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. При този изход на делото и на основание чл.71  ответницата следва да бъде осъден да заплати ДТ върху определения размер на издръжката в размер на 50лв.

          Воден от горното, съдът

 

                                      РЕШИ:

 

           ОСЪЖДА на осн. чл.  143 вр. чл. 149 от СК  А.С.М. ЕГН ********** ***.Луковит да заплаща на малолетното си дете В.Б.М.ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Б.М.А. ЕГН ********** ежемесечна издръжка  вместо по  65 лв. считано от  23.04.2009г- една година назад от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,считано от датата на изискуемостта й, до окончателното й изплащане,като за разликата до претендираните 80 лв ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и  НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА на основание чл71 от ГПК СК  А.С.М. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в размер на  50 лв.

          ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл.242 ал.1 ГПК на решението.

          ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК А.С.М. ЕГН ********** да заплати на Б.М.А. ЕГН ********** сумата 200 лв представляваща направени по делото разноски.

          Решението може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му.             

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: