№ 567
гр. Плевен, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря Десислава В. Мачорска
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20254430201935 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 15-2500164 от 09.09.2025г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен на „***“ ЕООД-гр.
Плевен с ЕИК ***, представлявано от И. Г. Г. с ЕГН ********** на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000,00 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 63, ал.2 вр. с чл. 63,
ал.1 от КТ.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление изцяло поради допуснати
съществени нарушения на процесуални правила в хода на административно-
наказателното производство пред наказващия орган. Твърди, че в случая са
били налице условията на чл. 28 от ЗААН, които са били неправомерно
игнорирани. Алтернативно моли съда да постанови решение, с което да
измени обжалваното наказателно постановление като намали размера на
наложената имуществена санкция в минималния предвден от законодателя
размер.
В съдебно жалбоподателят се представлява от пълномощника си – адв.
Ч. Д. от АК-Плевен, който поддържа релевираните в жалбата оплаквания.
1
Претендира направените п оделото разноски.
Ответната страна – Директора на Дирекция „ИТ“-Плевен се
представлява в съдебно заседание от юрк. З.Е., който взема становище, че
жалбата е неоснователна. Посочва, че степента на обществена опасност на
осъщественото нарушение е висока и санкция в минимално предвидения
размер не би способствала за постигане целите на генералната превенция.
Моли съда да постанови решение, с което да потвърди като правилно и
законосъобразно атакуваното наказателно постановление.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
При извършена проверка на място на 28.07.2025г. в 11:36ч. в обект:
Заведение за бързо хранене „***“, намиращо се в гр. ПХлевен, пл. „***,
стопанисвано от „***“ ЕООД-гр. Плевен с ЕИК ***, представлявано от И. Г. Г.
с ЕГН ********** и извършена такава по документи в Дирекция Инспекция
по труда гр. Плевен в периода от 30.07.2025г. до 01.08.2025г., проверяващите –
актосъставителя П. М. Т. и свидетелката П. Х. Т. установили, че
жалбоподателят в качеството си на работодател на 28.07.2025г. около 11736ч. е
приел наработа в посочения обект лицето И.В.Й. с ЕГН ********** да
изпълнява трудови функции, а именно „Барман“ без да има за същия сключен
трудов договор в писмена форма, като изложеното се потвърждава и от
направена справка в НАП – Регистър на заетостта – Справка за актуално
състояние на ЕЕТЗ съгласно която не са открити данни за трудав договор към
28.07.2025 година.
Горната фактическа обстановка е отразена в АУАН № 15-2500164 от
01.08.2025г., възпроизведена е в атакуваното по съдебен ред наказателно
постановление и се подкрепя от приобщените към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно:
писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен относно Разрешение за
издаване на разрешение за приемане на работа на лице, ненавършило 18
годишна възраст, Акт за установяване на административно нарушение №15-
2500164/01.08.2025г., Наказателно постановление №15-2500164/09.09.2025г.,
Заповед №З-0693/15.08.2022г., Длъжностна характеристика за длъжност
„Директор“ на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Плевен,
Длъжностна характеристика за длъжността Старши инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище Плевен, Декларация от лице работещо по
трудово/гражданско правоотношение във връзка с извършването на проверка
по спазване на трудовото и осигурително законодателство на основание чл.399
от Кодекса на труда и във връзка с чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от Кодекса на
труда и чл.39, ал.1 от АПК и чл.40, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от ДОПК,
2
Справка за актуално трудово състояние на ЕЕТЗ, Обяснение /сведение/ по
чл.402, ал.1, т.2 от КТ.
В подкрепа на изложената по-горе фактическа обстановка са и
показанията на актосъставителя П. М. Т. и свидетелката П. Х. Т., които съдът
приема с доверие като логични, убедителни, непротиворечиви и изцяло
съответстващи с приобщените към доказателствената съвкупност по делото
писмени доказателства. От същите се изяснява, че на на 28.07.2025г. в 11:36ч.
в проверявания обект: Заведение за бързо хранене „***“, намиращо се в гр.
ПХлевен, пл. „***, стопанисвано от „***“ ЕООД-гр. Плевен, представлявано
от И. Г. Г., който в качеството си на работодател на 28.07.2025г. около 11736ч.
е приел на работа в посочения обект лицето И.В.Й. с ЕГН ********** да
изпълнява трудови функции, а именно „Барман“ без да има за същия сключен
трудов договор в писмена форма.
С издаденото Наказателно постановление № 15-2500164 от 09.09.2025г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен на „***“ ЕООД-гр.
Плевен с ЕИК ***, представлявано от И. Г. Г. с ЕГН ********** на основание
чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000,00 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 63, ал.2 вр. с чл. 63,
ал.1 от КТ.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства, налагат
категоричният извод, че лицето И.В.Й. е престирал работна сила, като
„Барман“ в обект— Заведение за бързо хранене „***“, намиращо се в гр.
ПХлевен, пл. „***, стопанисвано от „***“ ЕООД-гр. Плевен с ЕИК ***,
представлявано от И. Г. Г. с ЕГН ********** без да има за същия сключен
трудов договор в писмена форма.
В случая съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона (чл.42
от ЗАНН), нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителят и му е предоставена възможност да направи възражение във
връзка с констатираното нарушение. Въз основа на акта е издадено и
процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло
съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя възражение за неприлагане разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН при наличие на условията за това, като аргумент за това е
разпоредбата, отразена в чл.415в, ал. 2 от КТ, която изрично предвижда, че не
са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от
КТ.
Определената от административно - наказващия орган административна
санкция от 3000,00 лв. е съобразена с границите, предвидени в приложимата
санкционна разпоредба (от 1500,00 лева до 15 000,00 лева). В същото време
обаче съдът констатира, че административно - наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Въпреки, че е наложил наказание в
размер над минималния, посочен в закона не е изложил никакви конкретни
3
съображения и мотиви в тази насока. Следвало е административно -
наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е
решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта
на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не
е било сторено. В тази връзка, съдът като взе предвид липсата на каквито и да
е мотиви и съображения в тази насока, и с оглед факта, че нарушението е
извършено за първи път, намира за справедливо, санкцията на нарушителя за
това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер. Ето
защо, и при съблюдаване на изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, съдът
намира, че размера на наложената имуществена санкция следва да бъде
намален от 3000,00 лева на 1500,00 лева. Именно този размер на имуществена
санкция съответства напълно на тежестта на нарушението и степента на
неговата обществена опасност, поради което се явява справедлив и
способстващ за постигане на целите, установени в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
Наказателно постановление следва да бъде изменено от съда, като размера на
наложената имуществена санкция бъде намален от 3000,00 лева на 1500,00
лева на основание чл. 63, ал. 2, т.4 от ЗАНН.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. По аргумент от чл. 143 от АПК, субсидиарно приложим по силата на
препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, когато съдът отмени
обжалваното наказателно постановление, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт (чл.
143, ал. 1 от АПК). Тъй като в цитирания законов текст липсва уредба относно
случаите, когато съдът измени обжалвания пред него акт, по силата на чл. 144
от АПК субсидиарно приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК, регламентираща, че в полза на ищеца (в случая на жалбоподателя), се
дължат разноски съразмерно с уважената част на жалбата. В настоящия
случай, съдът е сезиран с жалба, съдържаща искане атакуваното пред него
наказателно постановление да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно,
а в случай, че това искане не бъде уважено - наложеното административно
наказание да бъде намалено до предвидения в санкционната норма минимум.
В настоящата хипотеза, при която жалбата е частично уважена и съобразно
горецитираните правни норми, и в частност съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски
съразмерно с уважената част от жалбата, а именно в размер на 1/2 от
сторените от последния разноски. Доколкото от приложените по делото
доказателства се установява, че той е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 500,00 лева (по арг. на приложените на стр. 39 и 40 в делото Договор
за правна защита и съдействие и Списък на разноските), представляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, в негова полза, респ. в
4
тежест на Дирекция „Инспекция по труда“ –Плевен следва да се присъдят
деловодни разноски в размер на 250,00 лева. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН Наказателно
постановление № 15-2500164 от 09.09.2025г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ –Плевен, с което на „***“ ЕООД-гр. Плевен с ЕИК ***,
представлявано от И. Г. Г. с ЕГН ********** на основание чл. 416, ал. 5 във
вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000,00
(три хиляди) лева за нарушение по чл. 63, ал.2 вр. с чл. 63, ал.1 от КТ като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1500,00 (хиляда
и петстотин) лева.
ОСЪЖДА на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. с чл. 78, ал.1 от ГПК Дирекция
„Инспекция по труда“ –Плевен да заплати на „***“ ЕООД-гр. Плевен с ЕИК
***, представлявано от И. Г. Г. с ЕГН ********** сумата от 250,00 лева,
представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част
на жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5