№ 12178
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110116073 по описа за 2024 година
„...“ ЕАД е предявило срещу Е. П. Л. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва 2364,17 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 05.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното
изплащане, 287,29 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 26.05.2023 г., 42,89 лева
– сума за дялово разпределение за периода 05.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва
от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане и 9,03 лева – мораторна лихва за периода
16.07.2020 г. – 26.05.2023 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „Б....., аб. № ...., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 32389/2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на собственици на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това
качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на
10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител
оспорва предявените искове по основание, но не ги оспорва по размер. Оспорва наличието
на облигационни отношение между страните за процесния период.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
1
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот,
ищецът е представил Постановление за възлагане на недвижим имот от 08.05.2014 г., по
силата на което на Е. П. Л. е възложен недвижим имот в гр. София, ж.к. „Б...... С оглед на
това съдът намира, че по силата на закона между ответника като потребител и
топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение на процесния недвижим имот,
без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че доставената топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода е в размер на 2364,17 лева за периода
05.2020 г. – 04.2022 г., мораторната лихва за периода 15.09.2021 г. – 26.05.2023 г. е в размер
на 287,29 лева, сумата за дялово разпределение за периода 05.2020 г. – 04.2022 г. е в размер
на 42,89 лева и мораторната лихва за периода 16.07.2020 г. – 26.05.2023 г. е в размер на 9,03
лева.
Съдът е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза, по която вещото
лице е посочило, че за процесния период общо доставената и потребена топлоенергия е в
размер на 2440,87 лева без предишни просрочени или неплатени сметки, изравнявания за
периоди, извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви. Сумата за дялово
разпределение възлиза на 42,87 лева. ТЕ за БГВ в процесния имот се начислява по
показанията на 2 броя узаконени водомери за топла вода в имота. Поради липсата на достъп
2
за периода 2021/2022 г. на абоната е начислена служебна ТЕ на „брой лица“ с разходна
норма 140 л/денонощие за 1 брой потребител. Според ФДР за процесния период в процесния
имот няма радиатори. Абонатът не ползва и не заплаща ТЕ за отопление на имот.
По главния иск в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал/доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Доколкото не се оспорват размерите на предявените искове и предвид доказването на
останалите предпоставки от фактическите им състави съдът намира, че следва да ги уважи
изцяло.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, който е направил разноски в размер на 108,13 лева - държавни такси в исковото и
заповедното производства, 250 лева – депозит за експертиза, 300 лева – депозит за особен
представител, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...” ЕАД, ЕИК ..., срещу Е. П.
Л., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Е. П. Л. дължи на „...” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2364,17 лева –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2020 г. – 04.2022 г., ведно със
законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане, 287,29 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2021 г. – 26.05.2023 г., 42,89 лева – сума за дялово разпределение за периода
05.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното
изплащане и 9,03 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2020 г. – 26.05.2023 г., за
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „Б....., аб. № ...., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 32389/2023 г. на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА Е. П. Л., ЕГН **********, да заплати на „...” ЕАД, ЕИК ..., на основание
3
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 708,13 лева - разноски за исковото и заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „Т... ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4