О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 2438 Година 2019,11.12 гр.Бургас
Бургаският окръжен съд,II-ро Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На единадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание
на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
като разгледа въззивно гражданско
дело номер 1922 по описа за 2019
година
НА
ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх.№49687/05.11.2019г., подадена от Главна Дирекция
„Гранична полиция“-МВР чрез юрисконсулт Красимира Иванова, срещу Решение №2570 от 16.10.2019г., постановено по гр.д.№4534/2019г.
по описа на Районен съд- Бургас.
С
посоченото решение, първоинстанционният е осъдил Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи да
заплати на ищеца Д.Г.Г. сумата от 1303.62 лева
главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 192.19 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положния от него за периода от 05.06.2016г. до
05.06.2019г., 1344 часа нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 169.85 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 30.07.2016 г. до 05.06.2019 г.
Ответникът е осъден да заплати по сметка на БРС 58.94 лв държавна такса и 150 лв.
разноски за експертиза, както и на ищеца направените от него разноски.
С жалбата се изразява
недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че
същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния
закон.
Твърди
се във въззвината жалба, че в хода на първоинстанционното производството, безспорно се установило, че
през процесния период, ишецът е изпълнявал служебните си задължения на
12-часови работни смени, съгласно месечни графици при сумирано изчисляване на
работното време. В резултат на това изчисляване чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период
е формиран резултат, който при надвишаване на нормата на работните часове е
заплатен на основание разпоредбите на чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР като извънреден
труд. Излага подробни доводи, че при нормативната база, която изчерпателно
урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на
държавните служители на МВР, а именно: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. /
обн. ДВ бр.68 от 2014г. изм. и доп. бр.15 от 2015г.,отм. пар.4 от ДР на Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г./, Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е неприложима, тъй като касае
работници и служители по трудово правоотношение чл.2,ал.2. Неприложимостта на
цитираната наредба обосновава с липсата на четири кумулативни предпоставки,
обуславящи приложението, а именно:подневно отчитане на РВ, работни смени,
продължителност на нощното работно време , по-малка от продължителността на
дневното и трудово възнаграждение, заработени по трудови норми. В обобщение
посочва, че ответната дирекция е изпълнила задължението и своевременно е
заплатила положения от ищеца нощен труд. Посочва също така, че нощният труд
между 23,00 ч. и 06,00 ч. не е извънреден труд. Би бил такъв само ако
служителят действително работи извън
установеното за него работно време, а превръщането
на нощните часове в дневни е установено
с цел увеличаването заплащане на нощния труд, а не заплащане на извънреден труд.
Цитира съдебна практика. Прилага правна консултация. Претендира разноски.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:
Препис
от съдебното решение е връчено на ответника чрез юрисконсулт, на 22.10.2019г. Въззивната
жалба е входирана в деловодството на БРС на 05.11.2019г. - следователно е
подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е
допустима за разглеждане по същество.
Препис
от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца
–адв.И., на 25.11.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор, с който се оспорва
въззивната жалба изцяло.
Страните нямат доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено
в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на
гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1922/2019г. в съдебно заседание
за разглеждане и решаване на 16.12.2019г..
от 9,30 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: