Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 192, 05.06.2020 година, град Търговище,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет и втори май две хиляди и двадесета година:
В публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Янита Тончева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 1241 по описа за 2019г. на РСТ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр.София, против Н.Л.И. с ЕГН-********** ***, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД за установяване съществуване и дължимост на вземане в общ размер на 1417.80 лв., включващо: главница в размер на 541.79 лв., договорна лихва за периода 17.09.2017 год. – 15.04.2018 год. в размер на 85.01 лв., такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит в размер на 252 лв., за периода 17.09.2017 год. – 15.04.2018 год., такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 165 лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 70 лв., неустойка в размер на 252 лв. за периода 17.09.2017 год. – 15.04.2018 год., лихва за забава за периода 02.05.2018 год. – 02.04.2019 год. в размер на 52 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2019 год. до окончателното плащане на главницата, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 364/03.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 596/2019г. на ТРС.
Релевира доводи, за подписано на 02.05.2018г. Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит“ ООД, произтичащо от договор за паричен заем № 5371178/19.07.2017г. г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********.
„Вива Кредит“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответникът е изпратено писмо за станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива кредит“ ООД, ведно с покана за доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.№ УПЦ-П-ВИВ/5371178 от 04.05.2018 г., чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес на длъжника. Писмото се е върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че пратката не е потърсена от адресата. На 08.07.2019 г. ищцовото дружество изпрати повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива кредит“ ООД, ведно с покана за доброволно изпълнение от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.№ УПЦ- С-ВИВ/5371178 чрез куриер. Видно от обратната разписка към товарителница № 68451142, писмото отново е върнато в цялост. Поради това към настоящата искова молба представят копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „Вива Кредит” ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ведно с покана за доброволно изпълнение с изх.№ УПЦ-С- ВИВ/5371178 от 08.07.2019 г., което съдът да връчи на ответницата ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай, че последната оспори действията във връзка с уведомяването й за станалата продажба на вземания.
В обстоятелствената част твърдят, че на 19.07.2017г. между „Вива кредит“ ООД, като заемодател и Н.Л.И. като Заемател е сключен договор за паричен заем №: 5371178, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Предвид разпоредбите на договора, страните са се съгласили, че сключват договора на основание предложение за сключване на договор, направено от Заемателя.
Съгласно сключения договор Заемодателят се е задължил да предаде в собственост на Заемателя заемна сума в размер на 600,00 лв., а Заемателят се е задължил да върне същата на Заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в размер на 105,15 лв., на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 78,35 лева всяка, като падежа на първата погасителна вноска е 18.08.2017 г., а падежа на последната погасителна вноска е 15.04.2018 г. Така, страните са договорили общ размер на плащанията - 705,15 лв.
С подписването на договора за заем, Заемателят удостоверява, че е получил от Заемодателя изцяло заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума.
На основание сключения договора за заем и Тарифа на „Вива кредит“ ООД относима към договори за паричен заем, при забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем, на четвъртия и осемнадесетия ден забава Заемателят дължи на Кредитора заплащането на 10,00 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава Заемателят дължи на Кредитора заплащането на 15,00 лв., като максималният размер на начислените разходи не може да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на 300,00 лв., 125,00 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от 500,00 лв. до 1 500,00 лв. Сумите се начисляват за да покрият направените разходи от страна на Заемодателя за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания,На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175,00 лв. Също така, страните са договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава
Заемателят дължи на Заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника е начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв.
Съгласно клаузите на чл. 4 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да представи на Заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател ИЛИ валидна б. гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 283,50 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 31,50 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.
Подписвайки договора за кредит, Заемателят е заявил, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, предоставяна от кредитора, което обстоятелство е декларирано от Заемателя в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. За извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължи такса в размер на 283,50 лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 31,50 лева, включени са в размера на всяка погасителната вноска и се дължат на падежните дати на погасителните вноски. Така, погасителната вноска, която следва да заплати Заемателя е в размер на 141,35 лева, която включва вноската по кредита, вноската по неустойката и вноска по таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.
Подписвайки договора, страните са постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, Заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 2.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общия размер на начислената лихва е 52,00 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Въпреки отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му длъжникът не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е платена до момента, е в размер на 151,35 лв., с която са погасени, както следва: такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит: 31,50 лв., такса разходи за събиране на просрочени вземания: 10,00 лв.,неустойка: 31,50 лв., договорна лихва: 20,14 лв., главница: 58,21лв.
Молят съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на длъжницата Н.Л.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите както следва:
- 541,79 лв. (петстотин четиридесет и един лева и 79 стотинки) - представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5371178/19.07.2017 г.;
- 85,01 лв. (осемдесет и пет лева и 01 стотинки) - представляваща договорна лихва от 17.09.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 15.04.2018 г. (падеж на последната вноска);
- 252 лв. (двеста петдесет и два лева) - представляващи такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 17.09.2017г. до 15.04.2018г. /падеж на последна вноска/;
- 165 лв. (сто шестдесет и пет лева) - представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания;
- 70 лв. (седемдесет лева) представляваща такса разходи за дейност на служител;
- 252 лв. (двеста петдесет и два лева) за периода от 17.09.2017г. до 15.04.2018г. /падеж на последна вноска/ представляващи неустойка по договора за кредит;
- 52 лв. (петдесет и два лева) - представляваща лихва за забава за периода от 2.05.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират разноски в настоящото и заповедното производства. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител.
В срока за
отговор по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответницата, чрез назначеният й
особен представител. Исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че
доверителката й не е уведомена за цесията, както и че не става ясно как са
формирани сумите. В съдебно заседание процесуалният представител
поддържа отговора. Претендира разноски.
Съдът, след
преценка на представените и допълнително събрани по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. №596/2019г. по описа на РСТ, на основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение №364/03.04.2019г. срещу ответницата с която е разпоредено същата да заплати на „АСВ” ЕАД следните суми: сумата от 1417.80 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен заем, от която главница в размер на 541.79 лв., договорна лихва за периода 17.09.2017 год. – 15.04.2018 год. в размер на 85.01 лв., такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит в размер на 252 лв., за периода 17.09.2017 год. – 15.04.2018 год., такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 165 лв., такса разходи за дейност на служител в размер на 70 лв., неустойка в размер на 252 лв. за периода 17.09.2017 год. – 15.04.2018 год., лихва за забава за периода 02.05.2018 год. – 02.04.2019 год. в размер на 52 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2019 год. до окончателното плащане на главницата, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски - държавна такса в размер на 28.36 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1, 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.99 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличието на посоченото облигационно правоотношение – Договор за паричен заем № 5371178 от 19.07.2017г., предаването на сумата на ответницата, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора, прехвърлянето му на вземанията по договора с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, уведомяването на длъжника. Следва да установи и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва), уговарянето на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита, уговарянето на такса разходи за събиране на просрочени вземания и на такса разходи за дейност на служител, уговарянето на валидна неустоична клауза за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, забавата на длъжника, както и да установи всяко едно от вземанията си по размер.
Ответницата следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасила задълженията си.
От представения по делото договор за паричен заем № 5371178 от 19.07.2017г. /л.7/ е видно, че между „Вива Кредит“ ООД в качеството на кредитодател и ответницата Н. Л.И., като заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 600 лева, която сума заемателят, съгласно чл.2, ал.2 от договора удостоверява, че е получил с подписването на договора. Уговорен е между страните фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.29 %. Срокът на договора е 9 месеца. Брой на погасителните вноски – 9. В договора е предвидено, че заемателя се е съгласил да ползва услуга експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита, за която услуга се заплаща такса в общ размер на 283.50лева, разпределена в месечните погасителни вноски. Така месечната вноска е в размер на 109.85 лева и общо дължимата сума по кредита, включваща главница, възнаградителна лихва и такса експресно разглеждане е в размер на 988.65 лева.
В договора в чл.4, ал.1 е предвидено в 3-дневен срок от подписването му да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора – поръчител /отговарящ на определени условия в договора/ или б. гаранция, която да е валидна за целия срок на договора, като при неизпълнение на това задължение се начислявала неустойка в размер на 283.50лева, разпределена в месечните погасителни вноски.
От заключението на назначената по делото ССчЕ се установи, че съгласно Сключеният договор за паричен заем „Вивакредит План“ с № 5371178-19.07.2017г. „Вива Кредит“ ООД е отпуснало на ответницата заем в размер на 600лв., който е усвоен съгласно чл.2, т.10/2/ от договора на същата дата, съгласно РКО № 51/19.07.2017г. На 02.05.2017г. е подписано Приложение № 1 към Рамков Договор за продажба между „Вива Кредит“ ООД и „АСВ“ ЕАД. По кредита има извършени плащания от ответницата в размер на 151.35лв. на дата 27.12.2017г., с който сума са погасени:такса експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит-31.50лв., такса разходи за събиране на предсрочно вземане – 10лв.; неустойка – 31.50лв., договорна лихва – 20.14лв. и главница – 58.21лв.
Към датата на изготвяне на заключението остатъкът на задължението е общо в размер на 1416.22лв. и включва: 541.79лв. непогасена главница; 85.01лв. договорна лихва за периода от 17.09.2017г. до 15.04.2018г.; такса за експресно разглеждане на кредите 252лв. за периода от 17.09.2017г. до 15.04.2018г.; такса разходи за събиране на просрочените вземания 165лв.; такса разходи за ангажиране дейността на служител по осъществяване и администриране дейността за събиране на вземането – 70лв.; неустойка по Договора за кредит за периода 17.09.2017г. до 15.04.2018г. – 252лв.; лихва за забава за периода от 02.05.2018г. до 02.04.2019г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 50.42лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 5 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 5 от договора/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран документ, като същите се съдържат в договора.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г. и приложение № 1 към него /л.20 и л.21/ вземанията по процесния договор срещу ответницата са цедирани на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар.2 от договора/. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 23/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 26**/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.24/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
С отговора на исковата молба особеният представител на
ответницата е направил възражение, че цесията не е валидно съобщена на
длъжницата и ищцовото дружество не притежава правото на иск за процесното
вземане. По делото са представени 2 броя уведомителни писма от „Вива Кредит“
ООД до Н. Л.И. за извършеното прехвърляне на вземания, като действително, видно
от приложените към тях 2 бр. разписки, уведомленията не са връчени на адресата.
Предвид приложените обаче към исковата молба пълномощно от „Вива Кредит“ ООД
към „АСВ” АД да уведомява от името на първото дружество всички длъжници за
прехвърлянето на вземанията, съдът намира, че е налице надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този
начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника.
Действително, назначеният от съда особен представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до конституирането му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на посочената разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението, обективирано в уведомителните писма за извършената цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен представител. Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника. Актуалната съдебна практика приема дори и че уведомяването за прехвърляне на вземането и за настъпилата предсрочна изискуемост може да се съобщи редовно и на назначения по делото особен представител /решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС/. Ето защо, съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за паричен кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът приема следното:
По претенцията за главницата
С исковата молба се претендира главница в размер на 541.79 лева, която е останала незаплатена. В тежест на ответницата е да докаже плащане на претендираната сума. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ищецът има вземане срещу ответницата за главница по договора за заем в размер на 541.797 лева. Падежът и на последната вноска за главница е изтекъл на 15.04.2018 г., поради което и цялата сума е изискуема. По делото ответницата не е възразила срещу дължимостта на това вземане, въпреки, че редовно й е връчен препис от исковата молба и приложенията към него. Искът се явява основателен до пълния предявен размер.
В тази връзка се явява и основателна претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 02.04.2019г. до окончателното плащане.
По претенцията за възнаградителна(договорна)
лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 85.01лева за периода от 17.09.2017г. до последната погасителна вноска 15.04.2018г. По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от 40.29 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята. Размерът на договорената лихва за целия период на договора е в размер на 105.15лева, който размер е съответен на насрещната престация на кредитора.
В тежест на ответницата е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирани по делото. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответницата, поради което съдът приема, че ответницата дължи лихва в общ размер на 85.01 лева за периода от 17.09.2017г. до последната погасителна вноска 15.04.2018г.
По претенцията за неустойка.
Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоичната клауза - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др., както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 17**/2017 г. на II т. о. на ВКС и др.
Съдът счита, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 283.50лв.
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоична клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоично съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от договора.
Ето защо претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 252 лева за периода 17.09.2017г. до 15.04.2018г. следва да се отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузите от процесния договор на добрите нрави.
Относно задължението за разходи:
В чл.12 от договора, длъжницата се е съгласила, че е запозната с Тарифата на събираните такси от заемодателя. В тарифата /л.11/ при кредити, платими на месечни вноски, какъвто е настоящия случай, е предвидено че при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 57 календарни дни дължи допълнително плащане на разходи, които за кредит в размер на 600 лева не може да е повече от 175 лева, като на ищцата е начислена такава в размер на 165лв. В тарифата е предвидено еднократно плащане на сумата от 70 лева на 58 ден на забавата, представляваща разход за дейност на служител за събиране на вземането.
Съгласно чл. 33, ал.2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че тези разпоредби, предвидени в Тарифата на заемодателя се явяват в пряко противоречие с чл.33 от ЗПК. В случай на неизпълнение или забавено изпълнение, заемополучателят следва да заплаща отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението като едновременно са начислени и двете такси от 165 лева и 70 лева еднократна такса.
Съдът счита, че отговорността за разноски, въведена в Тарифата на кредитора, представлява по същество неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на вземането. С предвиждане и начисляване на тези такси по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното съдът приема за нищожни клаузите, предвидени в Тарифата на „Вива Кредит ООД“. Тези клаузи дори не са обективирани в договора, а в тарифа, която не е подписана от длъжницата и макар в чл.12 от договора да е посочено, че се съгласява с Тарифата, съдът не може да приеме, че е поел задължение да заплаща тези разходи.
Отделно от горното с предвиждането на такива разходи се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите – чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговаряне им като отделен разход, основан на тарифа на кредитора има за цел заобикаляне разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, поради което и на това основание тези такси не се дължат. Същите са и неравноправни, не са уговорени индивидуално в договора, произтичат от тарифа на кредитора, върху която заемателят не може да въздейства, а следва да приеме, с подписването на договора.
Предвид изложеното претенциите за заплащане на сумата в размер на 165 лева представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания и сумата в размер на 70 лева такса разходи за дейност на служител следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съдът, приема за нищожна и клаузата по договора в чл.1, ал.3, в който е уговорено, че заемателят дължи плащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 283.50лева, поради нейната неравноправност. При необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер – 283.50 лв. или в случая приблизително 1/2 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл.144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл.146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ищецът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит на документи в предвидения в договора размер. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
С оглед изложеното претенцията за заплащане на този разход в размер на 252лв.е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По лихвата за забава:
Страните са уговорили, че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за забава в размер на законната лихва – чл. 8, ал.2 от договора. Претендирано е обезщетение за забава в размер на 52 лв., представляващо сбор върху обезщетенията за забава на всяка падежирала неплатена главница и възнаградителна лихва за периода 02.05.2018г. до 02.04.2019г.
Размерът на законната лихва е нормативно определен на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта /чл. единствен от ПМС № 72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута/. За претендирания период съгласно ССчЕ лихвата за забава за вземанията, е в размер на 50.42лв., до който размер искът следва да се уважи
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Доколкото ответникът е участвал в производството чрез назначен особен представител, същият не е направил разноски по делото.
От страна на ищеца са представени доказателства за направата на разноските за ДТ в размер на 321.64лв.; 329.19лв. внесен депозит за особен представител и 120лв. внесен депозит за вещо лице. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв., което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП. На основание чл.78, ал.1 на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 415.96 лева, съобразно уважената част от претенциите в исковото производство
В заповедното
производство са направени разноски 28.36 лева – държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от претенцията ще
се присъдят разноски в размер на 37.43
лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните, че Н.Л.И. с ЕГН-**********,*** ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., действащ чрез ю,к. Е.Р. следните суми: сумата от 541.79 лв., представляваща дължима главница по договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5371178 от 19.07.2017г,. сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с подписване на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.05.2017 г.; сумата от 85.01 лева - договорна лихва, дължима за периода от 17.09.2017г. до 15.04.2018г., както и сумата от 50.42 лева обезщетение за забава за периода от 02.05.2018г. до 02.04.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 02.04.2019 г. до окончателното плащане, за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 364/03.04.2019г. по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 596/2019г. на РС Търговище, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 252 лв. за периода 17.09.2017г. – 15.04.2018 г.; такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 165 лв.; такса разходи за дейност на служител в размер на 70 лв. и такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит в размер на 252 лв. за периода от 17.09.2017г. – 15.04.2018г., както и заплащане на обезщетение за забава за сумата над 50.42лв. до 52лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н.Л.И. с ЕГН-**********,*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., действащ чрез ю,к. Е.Р., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 415.96 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 37.43 лева – разноски по ч.гр.д. № 596/2019г. на РС-Търговище.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Търговищки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните на осн.чл.259, ал.1 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: