РЕШЕНИЕ
№ 6875
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110172523 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от ЮЛ срещу Х. Г. Д. и Л. Г. М. с искане спрямо ответниците да бъде
признато за установено, че същите дължат на ищеца следните суми::
- Х. Г. Д. -1/4 от общото задължение, а именно сумата от 1916.68 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: г**************, аб. № *********** за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 25.09.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 305.80 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 07.09.2023 г., сумата от 26.46 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 25.09.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5.72 лв. за периода от
16.10.2020 г. до 07.09.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 52474/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
- Л. Г. М. -1/4 от общото задължение, а именно сумата от 1916.68 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: г**************, аб. № *********** за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 25.09.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 305.80 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 07.09.2023 г., сумата от 26.46 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 25.09.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5.72 лв. за периода от
16.10.2020 г. до 07.09.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по гр. д. № 52474/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
1
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа исковата молба, уточнява, че процесните суми се
претендирали от ответниците в качеството им на наследници на Г.С.Г.и
претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на
исковата молба. Посочват, че същите били направила отказа от наследството
на Г.С.Г. Оспорват качеството си на битов клиент. Молят съда да отхвърли
исковете. Претендират разноски. Пред съда процесуалния представител на
страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по
предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след постъпване на възражения против
заповед за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл.
415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
2
Представено е и удостоверение на наследници с изх. № РЛН23-ДИ11-206
от 21.08.2023 г. издадено от Столична община, от което се установява, че
Г.Г.С. е починала на 25.04.2023 г., като е оставила за наследници по закон Х. Г.
Д., Л. Г. М., К.К.Д., А.А.Д.
Видно от удостоверение на наследници с изх. № РЛН23-ДИ11-206 от
21.08.2023 г. издадено от Столична община, Г.Г.С. е починала на 25.04.2023 г.
и отговорността на ответниците принципно би могла да се ангажира на
основание чл. 7 от ЗН. По делото е представено съдебно удостоверение
издадено от СРС, 117 състав, в уверение на това, че Л. Г. М. е подала молба с
вх. № 210506 от 24.07.2023 г., с която се отказва от наследството на покойния
наследодател Г.Г.С. починала на 25.04.2023 г. в гр. София, като отказът бил
вписан в специалната книга на съда под № 1500/26.07.2023 г. По делото е
представено и съдебно удостоверение издадено от СРС, 86 състав, в уверение
на това, че Х. Г. Д. е подала молба с вх. № 210510 от 24.07.2023 г., с която се
отказва от наследството на покойния наследодател Г.Г.С. починала на
25.04.2023 г. в гр. София, като отказът бил вписан в специалната книга на съда
под № 1498/26.07.2023 г. С вписване на валидно направения пред районния
съдия отказ от наследство /доколкото в случая не се твърди и няма данни
същото да е било прието преди това/ настъпват правните последици,
изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от
наследство, наследниците – в случая ответниците Х. Г. Д. и Л. Г. М. и се
лишават от включените в наследството права и не приема включените в него
задължения. Така те не само престава да бъдат наследници, но се счита, че не
са били такива, тъй като отказът от наследство произвежда действие от
откриване на наследството /в този смисъл т. 1 ТР № 148/86 г. на ОСГК на ВС/.
При това положение се налага извод, че в случая не се установява
наличието на основание за ангажиране отговорността на ответниците Х. Г. Д.
и Л. Г. М., поради което предявените искове се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на спора на ищеца не следва да бъдат присъждани
разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответниците Х. Г. Д. и Л. Г. М.
следва да им бъдат присъдени сторените разноски, като на ответниците следва
да им се присъди сумата в размер на 412 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ************ срещу Х. Г. Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес ************** чрез адв. С. К., по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че Х. Г. Д. дължи на ЮЛ следните суми: сумата от
479.17 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: г**************, аб. №
*********** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 25.09.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 76.45 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 07.09.2023 г., сумата от 6.61
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
25.09.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1.43 лв.
за периода от 16.10.2020 г. до 07.09.2023 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 52474/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и
3
адрес на управление ************ срещу Л. Г. М., ЕГН **********, със
съдебен адрес ************* чрез адв. С. К., по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че Л. Г. М. дължи на ЮЛ следните суми: сумата от
479.17 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: г**************, аб. №
*********** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 25.09.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 76.45 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 07.09.2023 г., сумата от 6.61
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
25.09.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1.43 лв.
за периода от 16.10.2020 г. до 07.09.2023 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 52474/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
************, да заплати на Х. Г. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес
************** чрез адв. С. К. и Л. Г. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес************* чрез адв. С. К., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата
от 412 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4