РЕШЕНИЕ
гр.
София, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-20
състав, в публично заседание
на тринадесети май през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Шанова
при участието на съдебен секретар
Екатерина Тодорова, разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2619 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба с вх. № 27116/28.02.2020 г., предявена от „Ю.Б.“
АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление:***, против Г.П.Д. (G.P.D.), роден
на *** г. в гр. Хановер, Германия, гражданин на
Великобритания, с постоянен адрес: Великобритания, **********, Битерна Парк, **********и съдебен адрес ***, партер – чрез адв. Г. от САК, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с пр. осн.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.430 ТЗ.
Ищецът
„Ю.Б.“ АД /правоприемник на Алфабанк – клон България“/ твърди, че на 26.10.2007 г.,
между АЛФА БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ, като кредитодател и Г.П.Д., като кредитополучател, е бил сключен
Договор за кредит № 110-30/2007, Продукт Нов Алфа Кредит за покупка,
строителство и ремонт, по силата на който кредитодателят
предоставил на ответника кредит в размер на 40000 евро, който бил усвоен на два
транша.
Съгласно чл. 2
от договора кредитополучателят следвало да изплати отпуснатия кредит в срок от
24 години, включващ 12 месеца гратисен период, по
време на който кредитополучателят заплаща само лихвите. Погасяването на кредита
следвало да стане на 276 месечни анюитетни вноски, от които последната е изравнителна,
включващи главница и лихва (чл. 6.1).
Съгласно чл. 4.1 от договора, през първата година,
кредитополучателят дължал фиксирана лихва в размер на 6,2 %, а за останалия период
на погасяване на кредита – по договаряне с банката, което се извършвало по
определения в договора начин. Наказателната лихва за просрочие
и при предсрочна изискуемост била предвидена в Общите условия, при които бил
сключен договорът.
Вземанията на кредитодателя били обезпечени с договорна ипотека,
учредена във формата на нотариален акт от 30.10.2007 г.
Ищецът твърди, че
кредитополучателят е спрял да обслужва задълженията си от 02.04.2009 г., което
било и началната дата на начисляване на лихва върху просрочената главница.
В исковата молба се
твърди, че ответникът дължи на ищеца, следните суми:
-
сумата от 39 735.27 евро – главница,
-
сумата от 28 664,30 евро – общо дължими лихви по договора,
-
сумата от 1 892.71 евро - такси за управление на кредита,
-
сумата от 439,55 евро – застраховки,
-
сумата от 498.51 лева - нотариални разноски.
Предвид изложеното, ищецът моли
да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да му заплати:
-
сумата от 33233,97 евро -
частичен иск от 39735,27 евро – неплатена главница по Договор за кредит №
110-30/2007 от 26.10.2007г., Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и
ремонт, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното плащане и
-
сумата от 498,51 лв. - нотариални разноски за
подновяване на ипотеката.
Ищецът претендира и направените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че е
сключил посочения в исковата молба договор, с твърдяното от ищеца съдържание,
че сумата по него е била усвоена, както и че, считано от 02.04.2009 г. е спрял
да погасява задълженията си по договора.
Ответникът оспорва исковете с
възражението, че са неоснователни.
Твърди, че на 02.12.2011г. е
получил уведомително писмо от кредитора Алфа банк България (праводател на
ищеца по делото), с което е уведомен, че поради настъпилата забава в
изпълнението на задълженията му за заплащане на дължимите вноски и на осн. чл.29.2 от ОУ към договора, целият заем става
незабавно изскуем. Съгласно Придружителното
писмо, кредитът бил обявен за изцяло предсрочно изискуем на 02.12.2011 г., като
общият размер на задълженията по договора бил посочен в Уведомителното писмо.
Ответникът твърди, че тъй като
предсрочната изискуемост на вземанията по кредита е настъпила на 02.12.2011 г.,
от тази дата е започнала да тече погасителната давност за цялата неплатена и
изискуема част на вземанията по кредита.
С оглед на това, ответникът релевира възражение, че вземанията по кредита са погасени
поради изтичане на предвидения в ЗЗД давностен срок,
поради което и исковете следва да се отхвърлят. В подкрепа на изложените
твърдения и възражения, ответникът сочи, че на 09.08.2012г. банката е подала
молба за издаване на европейска заповед за плащане по реда да
Регламент /ЕО/ № 1896/2006г., към която като доказателство изрично било
приложено писмото, получено от ответника на 02.12.2011г., с което
той е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Искането било
отхвърлено поради изключителната компетентност на българския съд с влязло в
сила на 16.07.2013г. постановление. Дори да се приемело, че давността е била
прекъсната с подаването на искането, то от влизането в сила на постановлението
за отхвърлянето му до предявяване на исковата молба била изтекла 5-годишната
погасителна давност. Ако пък претенцията на ищеца била формирана като сбор от
вноските по процесния кредит с настъпил редовен
падеж, отново би изтекла погасителна давност за всички вноски с падеж над 5
години преди датата на исковата молба.
Моли, исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди направените доводи, намира за установено следното:
Между страните не се спори, а се установява и от
приетите по делото доказателства, че между праводателя
на ищеца Алфа банка - клон България и
ответника Г.П.Д. (G.P.D.) е сключен Договор за
кредит № 110-30/2007 от
26.10.2007г., Продукт Нов Алфа Кредит за
покупка, строителство и ремонт. По силата на същия банката е приела да предостави на кредитополучтаеля
кредит в размер на 40000 евро за покупка и довършителни дейности за недвижим
имот, като за обезпечение на кредита върху него е учредена ипотека / чл.7 от
договора/. Уговорено е кредитът да се издължи за срок от 24 години, като
първите 12 месеца са гратисен период, в който
кредитополучателят заплаща само дължимата лихва. Съгласно чл. 4.1 от договора,
през първите 15 години, кредитополучателят дължи фиксирана лихва в размер на 6,2 %, а за останалия период
на погасяване на кредита – по
договаряне с банката, което се извършва
по определения в договора начин. Погасяването на кредита е уговорено на 276 анюитетни месечни вноски, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора.
Съгласно чл.9 от Общите условия на Алфа банка - клон България са неразделна част от
договора, като същите са приложени като доказателство по делото.
По делото са представени доказателства за
подновяване на 30.11.2017г. на вписването на учредената за обезпечаване на
вземанията по процесния кредит ипотека върху недвижимите
имоти, за закупуването на които е отпуснат процесния
кредит.
Установява се от приетото по делото Уведомително
писмо с изх. номер 2232/03.11.2011г. на Алфа Банка- клон България, представено
от ответника, че със същото банката е уведомила ответника Г.П.Д. относно неговата забава за заплащането на дължими
по договора вноски по сключения договор за кредит. В тази връзка банката се е
позовала на чл.29.2 от общите условия към договора като е посочила, че
съобразно него при забава, целият дължим баланс по договора става незабавно
изискуем при поискване. Ето защо, считано от 06.10.2011г., банката счита целия
кредит за предсрочно изискуем като претендира неговото изплащане в срок от 14
дни, считано от 02.12.2011 г. В поканата е посочено, че размера на задълженията
към банката са както следва: 39735,27
евро просрочена главница, 5253,75 евро – просрочена лихва, 2615,66 евро – лихва
за забава, 438,79 евро такса за управление на кредита за периода от 2009 г., 2010
г. и 2011г., 57,81 евро застрахователна премия и 122,51 евро разходи за превод и легализация на ипотечни актове.
Не е формиран спор между страните по делото, а се
установява и от представения по делото формуляр, че на 09.08.2012 г. във
Върховен съд, Кралска скамейка – гр. Лондон, е постъпила молба за издаване на
европейска заповед за плащане при условията на Регламент /ЕО / №1896/2006г. от
Алфа Банка клон България срещу ответника Г.П.Д.. Видно от съдържанието на формуляра, претенцията
се основава на Договор за заем № 110-30/2007 от 26.10.2007г. и касае главница в
размер на 40000 евро, като е отправено искане и във връзка с дължими други
вземания по същия договор, съставляващи разходи за застрахователни премии,
преводи и лихви. В графа 10 „Налични доказателства в подкрепа на вземането“ ищецът е описал, че ведно с искането представя
Договор за заем № 110-30/2007 от 26.10.2007г., превод на нотариален акт и
официално искане от 02.12.2011 г.
От кратко изложение на аргументите на ищеца за
изслушване по дела № HQ12X032 -71-72 и 73 на Върховен
съд, Кралска скамейка от 31.01.2013г. става ясно, че съгласно твърденията на ищеца – АЛФА
БАНК ГРУП, между него и посочените ответници, сред
които и Г.П.Д., са налице сключени договори за кредит, ответникът е в забава по отношение
на плащанията по тези договори, поради което банката иска да възстанови пълната
сума по всеки договор за заем, плюс различните начисления, които договорът
предвижда в случай на забава. Срещу всеки един от сочените ответници
е издадена на 09.08.2012г. ЕЗП. Всеки един от сочените ответници
е подал заявление за премахване на ЕЗП на основание чл.23 от Регламент / ЕО/ на
Съвета №44/2001г. относно компетентността, признаването и прилагането на
съдебни решения по граждански и търговски въпроси, който присъжда
изключителната компетентност по това производство на българския съд по силата
на разпоредба за писмен избор на компетентност, заложена в чл.31 от Договора за
заем. Банката моли за постановление, с което заявленията на ответниците
за премахване на ЕЗП срещу тях да не се допускат и да се разреши ЕЗП да останат
в сила.
С постановление на Върховен съд, Кралска скамейка
от 01.07.2013г. всички предявени искове са оставени без разглеждане /така
приетата експертиза относно установяване съдържанието на процесуален термин от
чуждото право/, а банката е осъдена да заплати на ответниците
сторените по делото разноски.
За установяване на вземанията на ищеца по делото е
изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Съобразно същото сумата от 40000 евро,
предмет на процесния кредит, е усвоена по банкова
сметка *** Г.П.Д. на 02.06.2008г. Общият размер на погасените вноски
по главница към 21.01.2020г. възлицза на сумата от 264,73
евро, като последното погасяване на вноски по главницата е от дата 14.03.2009г.,
като по този начин размерът на непогасената главница възлиза на сумата от 39735,27
евро. Посочено е още, че са начислени разноски за подновяване на ипотека в
размер на 498,51 лв.
При така установените факти по делото съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно съединени
осъдителни искове с пр. осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.430 от ТЗ, както следва: частичен иск за сумата от
33233,97 евро, представляваща част от
непогасената главница по процесния договор за кредит
в общ размер от 39735,27 евро и за сумата от 498,51 лв., представляваща
пълния размер на извършени от ищеца нотариални разноски за подновяване на
учреденото в полза на банката обезпечение – договорна ипотека.
Между страните не е спорен
въпросът относно валидното възникване на правоотношението между тях по силата
на процесния договор за кредит.
Не се оспорва от ответника, а и се установява от
заключението на съдебно-счетоводна експертиза, че кредитът не се обслужва и е в
трайно просрочие. С определението по чл. 140 ГПК е
прието за безспорно, че считано от 02.04.2009 г.
ответника е спрял да погасява задълженията си по договора. Размерът на претендираните вземания се установява
от заключението на СИЕ.
Спорен е въпросът относно
това кога е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост, респ. от кой момент
тече погасителната давност за процесните вземания и
изтекла ли е същата към датата на предявяване на исковете. Ищецът поддържа, че
е обявил предсрочната изискуемост на кредита с депозирането на исковата молба,
а ответникът твърди, че това е станало в минал момент - с получаването от него
на Уведомително писмо с изх. номер 2232/03.11.2011г.
на Алфа Банка клон България, което е станало още на 02.12.2011г., преди
издаването на ЕЗП на 09.08.2012г.
Предсрочната изискуемост е
форма на изменение на договора, което настъпва с волеизявлението само на една
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост
предполага изявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасен
остатък от него за предсрочно изискуем, което
включва вноските с ненастъпил падеж, които не са изискуеми към момента на
изявлението. Понеже правото да се направи вземането за целия кредит в предсрочно изискуемо е потестативно
и с упражняването му страната едностранно внася промяна в съдържанието на
възникналото облигационно правоотношение, то за да настъпят последиците от
упражняването на това право, е нужно изявлението да е достигнало до насрещната странa.
От мотивите на т. 18 от ТР №
4 от 18.04.2014 г. се извежда принципното положение, че предсрочната изискуемост
настъпва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили
и обективните факти, които страните по общо съгласие са уговорили, че ще
обуславят възникването на правото на банката да обяви кредита за изискуем преди
изтичане на уговорения срок.
По делото е налице
категорично доказателство, че с Уведомително
писмо с изх. номер 2232/03.11.2011г. на Алфа Банка клон България кредиторът е
упражнил правото си да превърне в предсрочно изискуема непогасената част от
главницата, вкл. и по отношение на вноските с ненастъпил към онзи момент падеж.
В тази връзка съдът взе предвид, че писмото е изходящо от банката – кредитор и
се намира в държане на ответника, който го е приложил като доказателства по
делото. Същото не е оспорено по реда на чл.193 от ГПК от ищеца и получаването
му от кредитополучателя не се оспорва от същия, включително и като дата на
получаване. Съдът намира, че от текста
на посоченото уведомление е безспорно се извежда, че банката обявява кредита за
предсрочно изискуем изцяло, като очаква
плащане на цялата сума по главницата, ведно с други дължими суми в 14 дневен
срок. Същият извод следва и предвид представеното по делото „официално искане”
към формуляра за издаване на ЕЗП, обсъдено ведно с мотивите на ищеца по цитираните по-горе
дела № HQ12X032 -71-72 и 73 на Върховен съд, Кралска скамейка от
31.01.2013г., от които е видно, че поради допуснатата забава по отношение на
плащанията по договора, банката претендира пълната сума по него.
По делото са представени Общите условия към
договора за кредит, то които е видно, а и страните не спорят, че са налице
обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към
датата на връчване на изявлението на банката за обявяването й. В тази връзка
съдът взе предвид и факта, че в изпратеното от банката уведомление за обявяване
на предсрочна изискуемост самият ищец е посочил, че съобразно договорните
условия са налице обективните предпоставки за настъпване на предсрочна
изискуемост, с което е установил факт с неизгодно за него правно значение в
настоящия правен спор.
С оглед изложеното съдът
приема, че Уведомително писмо с изх. номер 2232/03.11.2011г. на Алфа Банка клон
България, с което е обявена предсрочната изискуемост по процесния
договор за кредит, е достигнало до ответника Г.П.Д. на 02.12.2011г. и доколкото
към тази дата са били налице обективните предпоставки за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем (безспорно между страните, а и видно от приетото
заключение на СИЕ), от тази дата е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита.
Исковата молба също може да
има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. Това обаче може да стане само, ако
предсрочната изискуемост не е настъпила в
по-ранен момент, какъвто именно е настоящият случай. Като приема от
фактическа страна, че предсрочната изискуемост на процесния
кредит е настъпила още през 2011г., съдът намира, че не може да се приеме
становището на ищеца, че същата е настъпила с връчването на исковата молба,
доколкото предсрочната изискуемост може да настъпи само веднъж.
Предвид изложеното съдът
намира, че по делото безспорно се установи, че между ответника и правоприемника
на ищеца е налице валидно възникнало правоотношение по договор за банков кредит,
като банката е изпълнила задължението си да предостави договорената сума от 40000
евро, но ответника не е изпълнил задължението си да я върне съобразно
договорените условия, предвид което вземането на банката е обявено за
предсрочно изискуемо на 02.12.2011 г.
По отношение на своевременно заявеното от отевтика
възражение за изтекла погасителна давност:
Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. По
отношение на вземането за главница давността е петгодишна. Следователно към
датата на подаване на исковата молба – 28.02.2020 г. - същата е била изтекла. В
тази връзка съдът приема за неоснователно възражението на ищеца, че с
подаването на молбата за издаване на ЕЗП давността е била прекъсната, доколкото
и подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността, ако предявеният иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането
бъде отхвърлен. Дори обаче и да се приеме, че давността е била прекъсната, то
отново е налице период от повече от пет години, в който кредитора не е
предприел действия по принудителното събиране на вземаните си и същото се явява
погасено по давност.
Следователно предявеният иск
се явява неоснователен, ведно с претенцията за присъждане на законна лихва,
считано от датата на подаване на
исковата молба.
По иска за нотариални такси за подновяване на договорната ипотека:
Претенцията за присъждане на
разходите за подновяване на договорната ипотека, обезпечаваща вземанията по процесния кредит, съдът намира за неоснователна. Действително
в т. 21 от Общите условия, приложими към процесния
договор за кредит, е посочено, че „Всички
разноски по учредяването на обезпечението и неговото подновяване са за сметка
на Кредитополучателя“., т.е. принципно ищецът има право да изисква от
ответника заплащането на разноските по подновяване на договорната ипотека. В
случая, обаче, при така установеното по отношение на претендираната
главница, искането за присъждане на тези разноски се явява изцяло
неоснователно. Същността на ипотечното право е да даде възможност на ипотекарния кредитор да се удовлетвори предпочтително от
цената на недвижимия имот в рамките на процес по принудително изпълнение.
Погасяването по давност на вземането, обезпечено с ипотека, лишава кредитора от
правото му на принудително изпълнение. То превръща притезанието
в естествено право, което означава, че самото вземане съществува, то не е
погасено и ако длъжникът изпълни, той няма да може да иска обратно платеното
като платено без основание. Кредиторът, обаче, е лишен от правото на
принудително изпълнение, което означава, че за погасяването на покритото от
давност вземане остава само пътя на доброволното изпълнение.
Ипотеката е акцесорно
право. Превръщането на обезпеченото вземане в естествено право я лишава от цел
и смисъл, поради което ипотечното право следва съдбата на главното вземане и
когато то се погаси по давност, ипотечното право също следва да се счита
погасено. Подновяването на вписването на ипотека по погасено по давност вземане
е безпредметно, т.к. не може да осигури на кредитора предпочтителното
удовлетворение на вземането му. Ето защо платените за това подновяване разходи
са направени напразно и следва да останат за сметка на кредитора. Няма
основание те да бъдат възлагани на длъжника при направеното своевременно
възражение за погасителна давност. Искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По
отношение на отговорността за разноските:
При този изхода на спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, право на разноски има само ответника,
който установява разноски в общ размер от 3254,96 лв. /за заплатени
преводачески услуги и възнаграждение на един адвокат/, съгласно представен в
срок и неоспорен от ищцовата страна списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Ю.Б.“
АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, против Г.П.Д. (G.P.D.), роден на *** г. в гр. Хановер, Германия,
гражданин на Великобритания, с постоянен адрес: Великобритания, **********, Битерна Парк, **********и съдебен адрес ***, партер – чрез адв. Г. от САК, обективно съединени осъдителни искове с пр.
осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.430 ТЗ, за заплащане на сумата от 33233,97 евро - частичен иск
от 39735,27 евро – неплатена главница по Договор за кредит № 110-30/2007 от
26.10.2007г., Продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и ремонт, като погасен
по давност, както и за сумата от 498,51 лв., претендирана като разноски за подновяване на договорна
ипотека, обезпечаваща кредита, като неоснователен, ведно с искането за законна лихва, считано
от подаване на исковата молба до окончателното плащане и за разноски за
производството.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.П.Д. (G.P.D.), роден на *** г. в гр. Хановер, Германия, гражданин на Великобритания, с постоянен адрес: Великобритания, **********, Битерна Парк, **********и съдебен адрес ***, партер – чрез адв.
Г. от САК, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 3254,96 лв. -
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: