№ 13077
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110107469 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на малолетните К. З. З., ЕГН **********, и Б. З. З., ЕГН
**********, действащи чрез своята майка и законен представител И. Й. А., ЕГН **********
срещу З. П. З., ЕГН **********. Предявени са активно субективно съединени искове с
правно основание иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, както и искане по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, както и че присъдената с
влязлото в сила решение № 20069813/02.12.2022 г., постановено по гр.д. № 9309/2021 г. по
описа на СРС, 84-ти състав, месечна издръжка в размер на 250,00 лв. е недостатъчна за
покрИ.не на увеличените нужди на ищците с оглед и изминалия период от време и предвид
инфлационните процеси в страната за този период. Навеждат се и твърдения за разходи за
обучение, извънкласни занимания, учебни пособия, които се поемат само от ищцата, както и
за храна, облекло и обувки . Претендира се увеличаване на месечната издръжка от по 250,00
лв. месечно на по 350,00 лв. месечно за всяко от децата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил исковата молба, като е посочил, че видно от
определения режим на лични контакти ответника взима децата и през седмицата, като този
режим, като сочи, че ответника прави разходи по отглеждане на децата когато са при него, а
освен това сочи, че е безработен и не може да заплаща претендирания с исковата молба
размер на издръжката
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обстоятелството, че ищците К. З. З., ЕГН **********, и Б. З. З., ЕГН ********** са деца
1
на ответника- З. П. З., ЕГН **********, не е спорно по делото, същото се установява от
представените по делото удостоверения за раждане на децата (л. 6 и л. 7 от делото). От
представеното пи делото решение № 20069813/02.12.2022г., постановено по гр.д. №
9309/2021 г. по описа на СРС, 84-ти състав, влязло в сила на 02.12.2022г. се установява, че
родители на ищците са постигнали споразумение, което съда е утвърдил, като родителските
права по отношение на двете деца са били предоставени на майката, местоживеенето им е
било определено при нея, а на бащата е бил определен режим на лични отношения с децата,
както и последния е бил задължен да заплаща издръжка в размер на по 250,00 лева за всяко
едно от двете деца.
По делото се установява, че майката на ищците в периода от 01.03.2023 г. – 01.03.2025 г.
работи по трудво правоотношене към Столична община, като реализира трудово
възнаграждение в размер на 2661,89 лева, ( л. 41 и 42 от делото). По отношение на
ответника от справката от НАП за същия период 01.03.2023 г. – 01.03.2025 се установява, че
е работил последно по трудово правоотношение с „А.Е. като трудовото му проотношение е
било прекратено на 24.04.2024г. от когато е безработен. От справката от НАП се установява,
че ответника З. Здравков е получавал парични обезсщетения за безработица и за временна
неработоспособност в размер на 1609,56лв. ; в размер на 1408,80 , 1620,12лв; 1549,68лв;
1338,36лв.;1620,12 лв.; 1479,24лв.; 1338,36лв; 1549,68лв; 1408,80лв. ; 1408,80лв. за периода
от месец юни 2024г. до месец април 2025 година.
По делото са представени квитанции за платен футбол и квитанция за платеи на такса за
детето К. Златанова, самолетни билети до Валенсия, билети за посещение на цирк, от които
се установяват извършени от майката разходи за извънкласни дейности, екскурзия и
социални дейности свързани с децата. Следва да се отбележи, че предсатвените фискални
бонове не са годни да остановят сочените обстоятелства.
Общоизвестно е обстоятелството, че деца на възрастта на ищците (съответно на
тринадесет и на десет години) имат потребност от разнообразна храна, дрехи, обувки,
обучение, както и за почивка и развлечение. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването
на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е допълнителни
предпоставки извън наличието на качеството „ненавърши6ло пълнолетие дете” и на нужда
от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от
детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и
други такИ. /в този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се
обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и
възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена –
увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е
необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.Издръжка се дължи от
2
двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да
поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в
натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето.
Съгласно решение № 20069813/02.12.2022 г., постановено по гр.д. № 9309/2021 г. по описа
на СРС, 84-ти състав бащата е бил задължен да заплаща издръжка в размер на 250,00 лева за
всяко едно от двете деца. От определяне размера на издръжката на ищците е изминал период
от около три години, като към датата на устните състезания децата К. и Б. са на 13 и на 10
години. Съдът намира, че израстването на децата в периода от определяне предишния
размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства
за издръжката им. Освен това в този период иконмическата обстановка в страна е
динамична, като цените на стоките и услугите нарастват драстично. По делото не е спорно, а
и се установява от постановеното по гр.д. 9309/2021 г. на СРС, че децата живеят при
майката, която полага основни грижи за тях. Нуждите на ищците, обичайни за деца на
тяхната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите
разходи за издръжката на домакинството на майката, в което те се отглеждат, се установява
от самия факт на биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава
специално. По делото се установи предвид представените платежни нареждания, че именно
майката е заплащала такси за уроци и извънкласните дейности на децата. По делото не се
установи бащата да е заплащал такИ., въпреки изложените в отговора твърдения за това.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК "минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата" или 269,25 лв. към момента на приключване на
устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от
единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която
представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установи, че към момента ответника не реализира осигурителен доход.
В същото време не се установи същия да има заболявания както и задължения за издръжка
към други лица.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищците от издръжка с оглед
възрастта им, обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, установеният по
делото размер на доходите на ответника, обстоятелството, че не се установи по делото
същият да има други деца за които да се грижи и съобразявайки обстоятелството, че основни
грижи за децата полага тяхната майка, която също получава брутно трудово възнаграждение
в размер по нисък от този на ответника, намира, че искът се явява изцяло основателен в
размер на 300.00 лева за всяко от децата, като исковата претенция на ищците следва да бъде
уважена до този размер, а в останалата част претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 07.2.2025 г., до
3
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. Ищците са претендирали
разноски в размер на 800,00 лева, които по делото се установя да са реално направени /видно
от представения на л. 29 от делото договор за правна защита и съдействие 20.05.2025 г./
Предвид това ответника следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 400,00 лева,
съобразно уважената част от исковата претенция. Ответника следва да бъде осъден да
заплати и държавна такса върху размера на издръжките на двете деца в размер на 144,00
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от З. П. З., ЕГН **********., определена по силата на решение № 146922 от
18.06.2019 г. постановено по гр.д. № 17670/2018 г. на СРС, влязло в сила на 18.06.2019 г., в
полза на К. З. З., ЕГН **********, и Б. З. З., ЕГН **********, действащи чрез своята майка
и законен представител И. Й. А., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК З. П. З., ЕГН **********., да
заплаща на К. З. З., ЕГН **********, и Б. З. З., ЕГН **********, действащи чрез своята
майка и законен представител И. Й. А., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на по
300,00 лв. за всяко едно от децата, считано от 07.02.2025 г. /датата на подаване на исковата
молба/, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата от по 300,00
лева до пълния предявен размер от по 350,00 лева за всяко едно от децата.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, З. П. З., ЕГН **********., да заплати на К. З.
З., ЕГН **********, и Б. З. З., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен
представител И. Й. А., ЕГН ********** , разноски в размер на 400,00 лева представляващи
възнаграждение за един адвокат в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК З. П. З., ЕГН **********., да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 144,00 лв., представляващи държавна такса
върху увеличението на издръжката.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок, считано от уведомяването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5