Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1841 17.07.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 9057/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на “Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
гр.София, район Красно село, ул.“Шандор Петьофи“ 10, представлявано от Р. Х. В.
против В.Н.К., ЕГН ********** ***.
Предявяват се осъдителни искове
за сумата от общо 1227.46 лева – неизпълнени парични задължения по договор за
кредит, от които 593.42 лева главница, 634.04 лева наказателна лихва за периода
от 07.12.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяването на иска до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че между
“4финанс“ ЕООД и ответника е бил сключен договор за кредит от 14.09.2015г.
Кредитът е за 180 лева и е отпуснат за период от 25 дни, с падеж на
09.10.2015г. Дължи се договорна лихва от 5.04 лева и такса за експресно
разглеждане от 25.56 лева. В последствие договорът е изменен още шест пъти,
като на ответника са предоставяни допълнителни суми и така след последното
изменение размерът на кредита е нараснал на 689.25 лева. На 07.10.2015г.
ответникът е платил 240 лева, като така е погасил част от кредита. След това са
налице още три изменения по кредита, като е следвало да се върне общо сумата от
455.77 лева. На 16.10.2015г. е извършено ново плащане в размер на 100 лева,
като така са погасени задълженията до размер от 355.77 лева. Последвали са нови
изменения на договора, като в крайна сметка ответникът се е задължил да върне
600.69 лева, от които 593.42 лева главница, 0.46 лева договорна лихва и 6.81
лева такса за експресно разглеждане. Падежът на договора е настъпил на
06.12.2015г., като нови плащания не са извършвани. Ето защо кредиторът е
начислил и дължимата по договора наказателна лихва. На 28.01.2016г. К. е платил
50 лева, с което е погасил натрупаните разходи за събиране на задължението,
изразяващи се в изпращане на покани за плащане. Твърди се, че претендираните
парични задължения в последствие са прехвърлени от кредитора на ищеца с договор
за цесия от 01.02.2018г. Моли се исковете да се уважат.
Исковете са с правно основание
чл.79, ал.1, изр.1 вр. чл.240, чл.86 ал.1 и чл.99 от Закона за задълженията и
договорите.
Исковата молба е връчена на
ответника чрез неговия работодател. В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК
ответникът не представя писмен отговор.
При преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая
законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е частично основателен.
Наличен по делото е
договор за кредит № **********/14.09.2015г., сключен между 4финанс ЕООД и В.Н.К., съгласно
който е предоставен кредит в размер на 180 лева. Посочено е в договора, че
размерът на ГПР е 49.7%. Срокът за връщане на кредита е 09.10.2015г. Следвало е
да се върне сума в общ размер от 210.60 лева. На 16.09.2015г. договорът е
изменен чрез сключване на нов договор, с който е отпуснат допълнителен кредит
от 80 лева, т.е. общо отпусната сума е 260 лева. Следвало е при това положение
да се върне сума от общо 304.11 лева. Договорът е изменен в последствие още
няколко пъти – на 19.09.2015г., на 20.09.2015г., на 25.09.2015г., на
25.09.2015г., на 08.10.2015г., на 11.10.2015г., на 14.10.2015г., на
18.10.2015г., на 19.10.2015г., на 20.10.2015г., на 30.11.2015г. БРС съобразява,
че както първоначалният договор, така и всички последващи изменения
съответстват на изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК, като включват в себе си и
задължителните реквизити по чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 ЗПК. Ето защо в това
отношение няма основание за нищожност на целия договор.
С посочените изменения
длъжникът е получавал нови суми в заем. С последния анекс от 30.11.2015г.
длъжникът е се е задължил да върне на кредитора общо 600.69 лева, от които
593.42 лева главница. Междувременно е извършвал и частични плащания, с които е
погасявал вече взетите суми. По признания на ищеца, ответникът е извършил
плащания на 07.10.2015г. в размер на 240 лева, на 08.10.2015г. – 354 лева, на
16.10.2015г. – 100 лева, на 09.11.2015г. – 110 лева, на 28.01.2016г. – 50 лева.
Видно е от представеното последно изменение на договора, крайният падеж за
заплащане на задължението е 06.12.2015г. С настъпване на падежа,
кредитополучателят е изпаднал в забава, поради което дължи според ОУ и
наказателна лихва. Заплатените от ответника 50 лева на 28.01.2016г. са погасили
таксите за събиране на задължението и част от наказателната лихва. Останали са
дължими и незаплатени 593.42 лева главница и 634.04 лева наказателна лихва.
В последствие
кредиторът 4финанс ЕООД е прехвърлил вземанията си по договора в полза на ищеца
Кредитреформ България ЕООД с договор за цесия от 01.02.2018г.
Според уговореното в
договора, продавачът следва да посочи вземанията в списък Приложение 1. Такова
приложение е налично по делото, оформено е в табличен вид и в него са записани
всички прехвърлени вземания, сред които е и вземането срещу В.К..
Налице е пълномощно, с
което старият кредитор е упълномощил новия кредитор /цесионера/ да уведоми
всички длъжници за договора за цесия. В изпълнение на това пълномощно,
цесионерът е изпратил писмено уведомление до В.К., че дългът му е прехвърлен в
негова полза. Видно е от данните по делото, че уведомлението за цесия не е
връчено на ответника, тъй като не е бил намерен на адреса. Ето защо следва да
се приеме, че това уведомление му е съобщено в хода на делото, с връчване на
исковата молба и приложенията към нея. На основание чл.235, ал.3 ГПК този факт
следва да се счете за новонастъпил и да се съобрази по делото. Ето защо следва
извод, че цесията е съобщена на длъжника и го обвързва, т.е. цесионерът е
новият кредитор на ответника.
При това положение
искът е основателен за неплатената главница от 593.42 лева, чийто падеж вече е
настъпил и е изискуема.
Що се отнася до
претендираната наказателна лихва, то БРС намира тази клауза за недействителна.
Според т.13.3 от Общите условия, кредиторът начислява наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ, а именно
10% към договорния лихвен процент /в случая 39.98%/. Следователно наказателната
лихва е в размер на 49.98 %. Според чл.33, ал.2 ЗПК обаче, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Нормата е императивна, поради което
нарушаването й води до частична нищожност на договора. В случая е уговорена
наказателна лихва в размер, много по-висок от законната лихва, ето защо
клаузата е нищожна и такава наказателна лихва не се дължи.
Следва решение, с
което се осъди ответникът да заплати на ищеца само главницата от 593.42 лева,
ведно със законната лихва от завеждане на делото, а за наказателната лихва
искът подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно –
деловодни разноски в размер на 105.27 лева, съразмерно на уважените искове.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.Н.К., ЕГН ********** *** да
заплати на “Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
гр.София, район Красно село, ул.“Шандор Петьофи“ 10, представлявано от Р. Х. В.
сумата от 593.42 лева /петстотин
деветдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/ главница по договор за
кредит № **********/14.09.2015г.
и измененията към него, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяването на иска – 07.12.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 634.04 лева наказателна лихва за периода от 07.12.2015г. до
31.01.2018г.
ОСЪЖДА В.Н.К., ЕГН **********
*** да заплати на “Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес гр.София, район Красно село, ул.“Шандор Петьофи“ 10, представлявано от Р.
Х. В. сумата от 105.27 лева /сто и
пет лева и двадесет и седем стотинки/ съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА