№ 1354
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110215607 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. П. А., с ЕГН **********, чрез адв. М. Д. от
САК, против наказателно постановление (НП) № 23-4332-022774 от
04.10.2023 г., издадено от началник сектор в Отдел "Пътна полиция" при
Столичната дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат твърдения за материална незаконосъобразност на
обжалваното НП, като се оспорват констатациите в акта за установяване на
административното нарушение (АУАН) и НП. В тази връзка се посочва, че
жалб. А. се е движил с ниска скорост, което е лесно установимо от
блокиралата стрелка на скоростомера на автомобила. Твърди се още, че
пропадналата шахта не е била видима за жалбоподателя. Навеждат се и
твърдения за процесуална незаконосъобразност на НП, тъй като
административнонаказващият орган (АНО) е постановил санкционния акт без
да обсъди аргументите, релевирани във възражението срещу АУАН. С тези
аргументи се отправя искане до съда за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна – началник група в ОПП – СДВР, редовно призован,
1
не изпраща представител и не взема становище по основателността на
жалбата. По делото са приложени писмени бележки, в които се излагат доводи
за законосъобразност и правилност на НП и се отправя искане до съда да
потвърди същото, както и да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На 09.09.2023 г. около 17:00 часа в гр. София, жалбоподателят А.
управлявал лек автомобил марка "Мерцедес", модел "ЦЛК 280" с рег. № ** **
**** ** по ул. „Адам Мицкевич " с посока на движение от ул. "Хан Кубрат"
към бул. "Сливница". На разстояние от около 20 метра, преди да достигне до
ул. „3020-та“ водачът загубил управление над управляваното от него МПС и
реализирал пътно-транспортно произшествие в 20-метровата предпазна
метална ограда (мантинела), разположена отдясно на платното за движение
спрямо посоката на жалбоподателя.
На мястото на произшествието пристигнал екип на ОПП-СДВР, в състав –
свид. М. С. и колегата му А. Д. – и двамата заемащи длъжност „младши
автоконтрольор“ при ОПП-СДВР. Свид М. С. съставил скица на ПТП, а
колегата му протокол за ПТП.
При тези обстоятелства свидетелят М. С. на длъжност "младши
автоконтрольор" при ОПП – СДВР съставил на жалб. А. АУАН, серия GA, №
1060185 от 09.09.2023 г., в който приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, тъй като ПТП е реализирано поради несъобразена скорост с
релефа и състоянието на пътя, който бил с наклон и неравности. АУАН бил
връчен на жалбоподателя на същата дата срещу негов подпис. В срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта били депозирани писмени възражения, в които
жалбоподателят е посочил, че причина за ПТП не е несъобразена скорост, а
липсващ капак на шахта, разположена на пътното платно, в която е
пропаднало колелото на автомобила му.
На база на съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление № 23-4332-022774 от 04.10.2023 г., с което началник сектор в
ОПП – СДВР, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) наложил на жалбоподателя административно наказание
"глоба" в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Препис от него бил връчен на жалбоподателя на 06.10.2023 г.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания от съда свидетел М. С. (актосъставител), и
надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства,
които са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свид. С. по отношение на твърденията
му, че са били изпратени с колегата му на процесната дата на сигнал за
2
настъпило ПТП, както и за действията, които са извършили в хода на
проверката. Свидетелят твърди, че капакът на шахтата е бил на мястото си, но
е пропаднал. Твърденията му, макар и с известна разлика, подкрепят
наведените във възражението срещу АУАН твърдения на жалб. А., съгласно
които капакът е липсвал, тъй като и в двата случая условията на пътното
платно са такива, че е налице дупка с размера и формата на шахтата. По
отношение на установяването на несъобразената скорост спрямо релефа и
състоянието на пътя, съдът намира, че доколкото въобще не е посочена
конкретна скорост, то няма как да се обсъжда дали тя е несъобразена скорост,
както е посочено в обстоятелствената част на АУАН и НП, поради което това
обстоятелство съдът намира за недоказано.
За изясняването на обстоятелствата по делото изключително способстват
събраните писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, последователни са и не си
противоречат, поради което съдебният състав ги кредитира в цялост.
Цялостният анализ на доказателствените материали според съдебния
състав води до еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по
конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните факти са установени
с достатъчно, при това валидни и категорични, доказателства по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
подадена от надлежно легитимирана страна – санкционираното лице, в
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, тъй като следва служебно да
провери законността им, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, във връзка със Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в
предвидената от закона писмена форма и при спазване на установените в чл.
34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. При съставяне на АУАН са
спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Съобразено е и изискването
на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, като препис от НП е бил връчен на жалбоподателя
лично срещу подпис.
Настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като са нарушени разпоредбите на чл.
42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП
следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението и
3
обстоятелствата, при което същото е било извършено. В случая в АУАН и НП
за нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е посочено единствено, че
жалбоподателят поради движение с несъобразена скорост с релефа и
състоянието на пътя (наклон и неравности) е реализирал ПТП в 20-метровата
мантинела. За да е описано нарушението по изискуемия от закона и разбираем
за нарушителя начин, позволяващ санкционираното лице да организира
защитата си, следва в АУАН и НП да е посочено какво конкретно водачът е
направил или е пропуснал да стори, за да се стигне до ПТП; доколкото е
санкциониран за несъобразена скорост, на първо място трябва да е установено
с каква скорост се е движил жалбоподателя и защо тя се явява несъобразна;
имал ли е възможност водачът да избегне този удар и т. н.
Съдът констатира още едно процесуално нарушение, а именно това, че
АНО се е произнесъл без да вземе предвид възраженията по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН, депозирани срещу АУАН, каквото задължение му вменява
разпоредбата на чл.52, ал. 4 от ЗАНН. В НП е посочено единствено, че
възражението е неоснователно, без да изложи никакви мотиви по неговата
основателност и как е достигнал органът до този извод. Липсата на мотиви
води до невъзможност за съда да провери взел ли е предвид АНО
възражението или не. Предвид това, че предвидената възможност за
депозиране на възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН се явява процесуален
способ за защита на лицето, чиято административна отговорност е
ангажирана, съдът намира, че в този случай е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита на
жалб. А., а това от своя страна налага отмяна на НП.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът счита, че не се
събраха доказателства, от които по безспорен и категоричен начин да се
установи, че жалбоподателят е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта си на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В този смисъл следва да е налице причинно-следствена връзка между
виновното поведение на водача и настъпилото ПТП. В конкретния случай
следва жалбоподателят да не е изпълнил поне едно измежду задълженията си
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в резултат на което нарушение да е настъпило ПТП.
По делото обаче не се събраха каквито и да е доказателства, от които да се
установи, че жалбоподателят А. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, а именно че не е съобразил скоростта на движение на управлявания от
него лек автомобил с релефа и състоянието на пътя. Не е посочено с каква
скорост се е движил процесният автомобил, каква е била пътната обстановка и
4
по-конкретно какви са били неравностите и наклона, поради което и не би
могло да се установи каква скорост би била съобразена с конкретната пътна
обстановка. Предвид това не може да се направи категоричен извод дали
причината за настъпване на ПТП е именно несъобразена с интензивността на
движението скорост.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При този изход на делото, право на присъждане на разноски има
жалбоподателят, но доколкото такава претенция не е била отправена в хода на
производството съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-022774 от 04.10.2023 г.,
издадено от началник сектор в ОПП – СДВР, с което на основание чл. 179, ал.
2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на П. П. А., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200
(двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5