№ 21332
гр. С., 26.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110141966 по описа за 2023 година
Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК:
*****, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу следните лица, и
двамата с адрес: гр. С., бул. „В.“ № 152, вх. А, ап. 4: Х. В. В., ЕГН: **********, П. В.
В., ЕГН: **********, по чл. 79 вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване, че
ответниците дължат на ищеца в условията на разделност, всеки от тях по ½ от
следните вземания за имот, находящ се в гр. С., бул. „В.“ № 152, вх. А, ап. 4, абон. №
******:
сумата от 2 519,24 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.04.2023 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 268,82 лв. за периода 15.09.2021 г. - 10.04.2023 г.;
сумата от 56,56 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.04.2023 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 10,37 лв. за периода 16.07.2020 г. – 10.04.2023 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №21245/2023 г. на СРС.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъдат уважени предявените осъдителни искове по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
1
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ). С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени –
собственикът или титулярят на правото на собственост или на вещното право на
ползване.
В настоящия случай ищецът не успя да докаже наличието на облигационна
връзка между страните по доставка на топлинна енергия и извършване на дялово
разпределение за процесния имот и за процесния период. По делото липсват каквито и
да е доказателства, от които да може да се направи извод, че ответниците са титуляри
на съответно вещно право по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ върху процесния имот.
С протоколно определение от 18.12.2023 г. е констатирано, че делото е отложено
в открито съдебно заседание на 18.12.2023 г. с оглед реализиране на доказателствени
искания от страна на ищеца, уважени в открито съдебно заседание на 13.11.2023г., с
постановяване да се издадат на ищеца съдебни удостоверения, които да му послужат
пред съответни институции, след представяне на проект за съдебни удостоверения и
доказателства за внесена държавна такса. В протоколно определение от 13.11.2023 г.
съдът е указал на ищеца, че следващото съдебно заседание е последно за събиране на
каквито и да е доказателства без възможност за последващо отлагане на делото, в която
връзка същото е отложено. С молба от 17.11.2023 г. ищецът е представил проект на
съдебни удостоверения, подписани от съдебния състав на 20.11.2023 г., имайки
предвид че 17.11.2023 е бил петък, в който случай делото, ведно с проект на съдебни
удостоверения, е било докладвано на съдията най-рано на 20.11.2023 г., а именно
понеделник. Съдът е подписал съдебните удостоверения видно от отбелязването върху
тях на 20.11.2023г. Нито след 20.11.2023 г., нито до датата на съдебното заседание на
18.12.2023 г. ищецът е проявил процесуална активност да вземе надлежно подписаните
съдебни удостоверения и да реализира доказателствена активност, процедурата по
отношение на която е начената именно по негово искане.
С молба от 18.12.2023 г. за гледане на делото в отсъствие ищецът моли за
продължаване на срока за вземане на съдебните удостоверения, тъй като
първоначалното им издаване било забавено заради новите изисквания на съда, в
читалнята на СРС им било отказано предоставянето на съдебните удостоверения без в
платежното нареждане да е изписан точен номер на делото, след това имало изискване
и платежното да е депозирано с молба, за да може същото да премине през счетоводна
проверка.
Съдът не дава вяра на каквито и да било доводи посочени в същата молба.
Същите са неоснователни, имайки предвид че ищецът не е процедирал своевременно
във връзка с издаване на съдебни удостоверения. Съдебният състав е подписал
непосредствено представените му проекти на съдебни удостоверения, като съдът е дал
срок повече от един месец не само за снабдяване със съдебни удостоверения, но и за
снабдяване с информация, която би следвало да бъде изискана с тези съдебни
удостоверения. Неоснователни са и оплакванията, че в читалнята на СРС било отказано
на ищеца да се снабди със съдебни удостоверения, тъй като следвало да представи
платежно нареждане с номер на дело. Ищецът е достатъчно процесуално активно
дружество, по които искови молби са образувани стотици дела за последните 15
2
години и ярък израз на липсата на процесуална активност е навеждането на довод, че
следвало да бъде представено платежно нареждане, че ищецът се позовава на
изискване от читалнята на СРС, което по никакъв начин не представлява обективна
пречка за същия своевременно да се снабди със съдебно удостоверение без значение,
че следва да представи молба с платежно нареждане, в която да е посочен номер на
дело, за да бъде извършена счетоводна справка дали са заплатени същите суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК именно ищецът следва да брани
своята позиция, като доказва онези факти, които биха благоприятствали неговата
правна сфера, което в случая не е сторено, макар и на ищеца да е даден достатъчно
дълъг срок в тази насока, а именно повече от един месец. По делото ищецът не е
представил и доказателства, че се е опитал своевременно да изиска информацията от
съответните институции и по друг ред, поради което
Предвид изложеното, следва отхвърляне на исковете, доколкото ищецът не
доказа при условията на пълно и главно доказване, че ответниците са клиенти на
топлинна енергия за процесния имот и процесния период.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответниковите
представители имат право на разноски от по 400 лв. за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство съгласно договори за правна защита и съдействие от
25.09.2023 г. и 20.09.2023 г.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу следните лица, и двамата с адрес: гр. С., бул.
„В.“ № 152, вх. А, ап. 4:
Х. В. В., ЕГН: **********,
П. В. В., ЕГН: **********,
по чл. 79 вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответниците дължат
на ищеца в условията на разделност, всеки от тях по ½ от следните вземания за имот,
находящ се в гр. С., бул. „В.“ № 152, вх. А, ап. 4, абон. № ******:
сумата от 2 519,24 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.04.2023 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 268,82 лв. за периода 15.09.2021 г. - 10.04.2023 г.;
сумата от 56,56 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 24.04.2023 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 10,37 лв. за периода 16.07.2020 г. – 10.04.2023 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №21245/2023 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *****,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, да заплати, както следва:
3
на адв. И. А. Н., личен № ********, адрес: гр. Б., ул. „С.“ № 3В, ет. 1, офис 6,
сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на ответника Х. В. за исковото производство;
на адв. С. К., личен № *******, адрес: гр. С., ул. „В.“ № 35, ет. 3, офис 1, сумата
от 400 лв. - адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство на ответника П. В. за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Бруната“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4