№ 22325
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110101030 по описа за 2023 година
ЮЛ е предявило срещу М.К.К. обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
искане за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 225.24 лв.
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
*************, аб. № *****, ведно със законна лихва от 09.01.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 42.33 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г.,
сумата от 5.04 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 09.01.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 1.13 лв. за периода от
31.01.2020 г. до 29.12.2022 г.
ЮЛ е предявило срещу ЮЛ обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане ответникът да
бъдат осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 450.49 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в
*************, аб. № *****, ведно със законна лихва от 09.01.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 84.66 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г.,
сумата от 10.08 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 09.01.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 2.25 лв. за периода от
31.01.2020 г. до 29.12.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата М.К.К. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил за процесния период на ответницата М.К.К. топлинна енергия, като
тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
1
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение,
както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите
Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане,
тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения
на потребителя.
Ищецът твърди, че ответникът ЮЛ е потребители на топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Поради това се сочи, че той се е обогатили неоснователно, а ищецът се е
обеднил със стойността на потребената от ответниците топлинна енергия. Ето
защо се поддържа, че ответникът ЮЛ следва да плати цената на доставеното
количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се,
че ответникът дължи и заплащането на цената на услугата дялово
разпределение. Претендира се присъждането на сторените по делото
разноски.Пред съда процесуалният представител на страната посочва, че
ответникът М.К.К. е погасила в хода на делото претендираните от него суми,
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М.К.К. е депозирала отговор на
исковата молба. Заявява, че признава претенциите на ищеца, като в тази
връзка посочва, че е заплатила всички парични суми по предявените срещу
нея вземания от ищцовото дружество. Изтъква, че на дата 06.07.2024 г. е
заплатила чрез системата за платежни услуги „Изи Пей“ всички процесни
парични суми. С оглед на извършеното плащане счита, че предявените искове
се явяват неоснователни, в частта по отношение на претендираните от нея
парични суми, поради което моли съда да бъдат отхвърлени. Пред съда
страната поддържа, че претендираните от нея суми били заплатени.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът ЮЛ е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Посочва, че между
страните не било възникнало облигационно правоотношение. Не се доказало
ответникът да е ползвал процесния имот, като имотът бил обитаван от другия
ответник. Оспорва се дължимостта на законната лихва. Релевира възражение
за погасяване на вземането по давност. Претендира разноски. Пред съда
страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелствата, че недвижим имот, находящ се в ************* е
топлоснабден, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ищецът е
доставил топлинна енергия до имота на обща стойност 900.98 лв., като
стойността на мораторната лихва начислена върху тази главница е 169.31 лв.,
за периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г., че е предоставена услугата дялово
разпределение по отношение на имота на стойност 20.16 лв. за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., като стойността на мораторната лихва начислена
върху тази главница е 4.51 лв., за периода от 31.01.2020 г. до 29.12.2022 г.,
както и че ответникът М.К. е заплатила на 06.07.2024 г. претендираните от нея
суми за топлинна енергия, дялово разпределение и начислените за тях лихви.
Между страните е отделено за безспорно, че прeтендираната сума от
ответника М.К.К. е била заплатена на 06.07.2024 г. С оглед на гореизложеното
и като взе предвид размера на погасените суми и изявленията на ищеца и
ответника М.К.К., следва да се приеме, че с извършените плащания са
2
погасени именно претендираните вземания за главница за топлинна енергия и
дялово разпределение, мораторна лихва начислена върху двете главници,
както и законната лихва начислена върху главниците за топлинна енергия и
дялово разпределение от завеждане на исковата молба до момента на
плащане, които са предмет на настоящото исково производство.
При това положение предявените искове срещу ответника М.К.К. се
явяват неоснователни, поради погасяването им чрез плащане в хода на
процеса и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на ответника ЮЛ следва да се посочи, че между страните
не се спори, а и от представения акт за частна държавна собственост № 07477
от 24.03.2010 г. се установява, че държавата е собственик на ½ ид. ч. от
процесния топлоснабден имот, като същият е бил предоставен на основание
чл. 18 ЗДС за управление на областния управител на област София.
Областният управител съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗАдм е териториален орган
на изпълнителната и власт и при осъществяване на правомощията си се
подпомага от областната администрация, която, от своя страна, е юридическо
лице – арг. чл. 57, ал. 2 ЗАдм. Предоставеното право на управление включва в
себе си правото на владение и ползване на държавна вещ за сметка и на
отговорност на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка, на
които е поверена, поради което последните са процесуално легитимирани да
участват като процесуални субституенти на държавата и материално
пасивнолегитимирани да отговарят за задълженията й.
По делото не е спорно, доколкото и с подадения отговор на исковата
молба от ответника М.К.К. /с който изрично се признават предявените срещу
нея искове в т.ч. че е ползвал имота/, а и се установява от представените с
исковата молба писмени доказателства, в т. ч. писмо от 08.01.2018 г. от
областния управител на област София, че процесния имот на основание чл. 32,
ал. 1 от ЗС се ползвал от другите собственици на имота. С оглед тези
доказателства и предвид липсата на други, опровергаващи ги, настоящият
състав намира за установено по делото, че процесното жилище е ползвано за
жилищни нужди, респ. не е било ползвано за стопански нужди.
В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е
процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на ТЕ
с топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди.
Дефиниции на понятията „битов клиент“ и „небитов клиент“ се съдържат в §
1 от ДР на ЗЕ, като съгласно чл. 2а „битов клиент“ е клиент, който купува ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за собствени битови нужди, а съгласно чл. 33в „небитов
клиент“ е клиент, който купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за
небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и
с целта на нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на
електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО, съгласно която „битов
клиент“ означава клиент, купуващ електроенергия за собствена битова
консумация, като се изключват търговски или професионални дейности /чл. 2,
т. 10/, а „небитов клиент“ означава физическо или юридическо лице, купуващо
електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и включва
производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/.
Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов
клиент са нуждите, за които се ползва топлинната енергия в обекта, а не
неговото предназначение. Следователно водещ критерий за разделението
между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинната
енергия в обекта, а не неговото предназначение. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди се
извършва въз основа на индивидуален писмен договор при общи условия,
3
сключен между топлопреносно предприятие и клиента на топлинна енергия за
небитови нужди. На основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие към клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В този
смисъл настоящия състав прима, че нуждите, за които се ползва ТЕ в
конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което може да
възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на ТЕ, т. е. не е
възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и
правоотношение по договор за доставка на топлинна за битови нужди. В
конкретния случай не е възможно за процесния имот за различните
собственици притежаващи идеални части от него да възникнат различни
облигационни отношения с ищеца, а именно с ответника М.К.К. да е
възникнало правоотношение по договор за доставка на топлинна за битови
нужди, а с ответника ЮЛ договор за доставка на топлинна енергия за
небитови нужди. По делото не е спорно, че доставяната в процесния имот
топлинна енергия не е била ползвана от ответника ЮЛ във връзка с
осъществявана от него търговска дейност /противното не се и установява от
данните по делото/, още повече, че същият е бил ползван от другия ответник,
поради което и следва извод, че от момента, в който държавата е придобила
собствеността върху процесното жилище, между нея и ищеца е възникнало
договорно правоотношение, по силата на което държавата, в качеството на
собственик на недвижим имот в топлоснабдената сграда /респ. на потребител
на ТЕ/, има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца ТЕ в
процесния имот. С оглед изложеното и доколкото по делото се доказва
наличието на основание за извършеното разместване на имуществени блага, а
именно договор между страните, възникнал по силата на законовата норма на
чл. 153 ЗЕ, то субсидиарната претенция по чл. 59 ЗЗД за плащане на
претендираните суми за главници като резултат от неоснователно обогатяване
следва да се отхвърлят като неоснователни.
По отношение на претенциите за мораторни лихви начислени върху двете
главници, настоящият състав намира, че исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
явяват акцесорни по отношение на главните искове по чл. 59 от ЗЗД и
доколкото главните искове се явяват неоснователни, то такива се явяват и
исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед неоснователността на предявените искове срещу ЮЛ, то този
ответник не дължи разноски. На основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК този
ответник има право на разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство определено на основание чл. 78, ал.
8 от ГПК. Въпреки отхвърлянето на предявените искове срещу ответника
М.К.К., доколкото се касае за погасяването им в хода на процеса, същият
дължи направените и претендирани от ищеца разноски. Съдът намира, че с
извършените плащания, за което са представени осем броя платежни
нареждания са погасени и вземанията за съдебните разноски дължими от
ответника М.К.К..
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ********** срещу М.К.К., гражданка на ********, родена на
********** г. в ********, съдебен адрес **************, чрез адв. Т. П.,
4
обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на М.К.К. да заплати на
ЮЛ сумата от 225.24 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се в *************, аб. № *****, ведно със законна лихва от
09.01.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 42.33 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
29.12.2022 г., сумата от 5.04 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 09.01.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 1.13 лв. за периода от
31.01.2020 г. до 29.12.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ********** срещу ЮЛ, БУЛСТАТ *********, с адрес
**********, обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ЮЛ да заплати на ЮЛ сумата
от 450.49 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот,
находящ се в *************, аб. № *****, ведно със законна лихва от
09.01.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 84.66 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
29.12.2022 г., сумата от 10.08 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 09.01.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 2.25 лв. за периода от
31.01.2020 г. до 29.12.2022 г.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
**********, да заплати на ЮЛ, БУЛСТАТ *********, с адрес **********, на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 100 лв. разноски в
исковото.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5