РЕШЕНИЕ
№ 718
гр. Варна, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110201765 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. Ж.
Д., ЕГН **********, адрес: гр.Варна, ул.“Македония“ №19, ет.3, ап.3, депозирана чрез
процесуален представител -адв.В.В. от ВАК срещу: Електронен фиш / ЕФ/ серия К№
8590375, издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 800 /осемстотин/ лв. на основание
чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4 вр.ал.1, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърди, че
същият е незаконосъобразен, необоснован и издаден при съществени нарушения на
процесуалните правила.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява , но е
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на основанията
посочени в нея, като навежда и нови такива. Моли за отмяна на НП и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна- наказващ орган ОД на МВР-Варна , редовно призована, в
съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени
бележки от процесуален представите- юрисконсулт, който ангажира становище за
1
законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден.
Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронният фиш Серия К№ 8553272 е съставен от ОД на МВР-Варна, против
Ж.Н.Д. в качеството му на законен представител на „Рива Холд“ ООД, затова че на
07.12.203г. в 15:06 часа в населено място- гр.Варна, по бул.“ В. Левски“ срещу стадион
„Варна“, в посока бул.“Княз Борис I“ е извършено нарушение за скорост с лек
автомобил ”Фолксваген Пасат” с рег.№ В 53 62 ТС установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с №11743с9, като при разрешена
скорост 50 км./ч. е установена скорост 82 км./ч., като превишаването е 32 км./ч.–
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Системата била въведена в експлоатация на
07.12.23г. , в часовия интервал от 15:00ч. до 17:30ч. от обслужващия я служител- св. Д.
Д..
При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, било установено
извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство,
регистрирано в масивите на МВР с рег.№ В 53 62 ТС било установено дружество с
ограничена отговорност „Рива Холд“ ООД с представляващ Ж.Н.Д.. ЕФ бил издаден на
15.01.24г., като на 18.01.24г. той бил връчен на Ж.Д. като законен представител на
собственика на МПС. На същата дата Ж.Д. попълнил декларация по реда на чл.188 от
ЗДвП, че на процесната дата и в процесния час МПС е било управлявано от сина му Н.
Ж. Д.. Към декларацията било приложно и копие от СУМПС на Н.Д..
Предвид постъпилата декларация и с оглед разпоредбата на ЗДвП на 24.01.24г.
Електронният фиш Серия К№ 8553272 бил анулиран и на същата дата срещу възз.Н. Д.
бил издаден Електронният фиш Серия К№ 8590375. Било констатирано още, че срещу
него е влязъл в сила на 23.12.22г. ЕФ серия К №5336802, издаден от ОД на МВР-
Разград за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Поради това с електронния фиш на възз.
била наложена глоба в размер на 800 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение извършено в
условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К
№5336802, издаден от ОД на МВР-Разград .
ЕФ бил връчен на въззивника на 05.04.2024г., като на 19.04.2024г. той депозирал
жалба срещу ЕФ в РС-Варна.
По делото, тъй като наказващият оран не бе изпълнил задължението си да
комплектува АНП с относимите към спора доказателства, с разпореждания на
2
настоящия състав бяха изискани и приобщени в хода на съдебното следствие
относимите за спора доказателства, а именно : справка от Търговски регистър относно
фирмата собственик на превозното средство с рег. № В 53 62 ТС, писмо от сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна УРИ 819000-26724 от 2 16.05.2024г. ведно
със заверени за вярност копия от: удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126, приложение към удостоверение за одобрен тип, ЕФ серия К № 8553272,
справка относно връчването и влизането му в сила, декларация за предоставяне на
информация по нарушение № 85532272 от 18.01.2024г., свидетелство за управление на
името на Н. Ж. Д., ЕФ серия К № 5336802, справка относно връчването и влизането му
сила, справка за нарушител/водач на името на жалб. Д. и 1 брой СД диск, съдържащ
фотоснимки и писмо от ОД на МВР – Варна рег. № 330000-19818 от 23.05.2024г. ведно
със заверени за вярност копия от: разписка за връчване на ЕФ серия К № 5336802 и 2
броя справки относно дата на влизането му в сила и дата на плащане.
По делото бе разпитан и св.Д.Д. въвел в експлоатация процесниото АТСС
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени, гласни и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в
АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на
съдебното следствие.
Като конкретни и логични бяха кредитирани и показанията на св.Д..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- справка от Системата за
управление на административнонаказателната дейност, ЕФ е издаден на 24.01.2024г.
т.е. пет дни след установяване на нарушителя и след анулиране ЕФ Серия К№
8553272, последният издаден на 15.01.24г. дин месец и една седмица след
нарушението. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само
случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното
такова следва да се прекрати. Съдът намира, че преследвателната давност за това
нарушение не е изтекла. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН
3
регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни
наказания. В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за
погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в
Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в
този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от
27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС
от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав,
намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане
на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление
№ 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс
/НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5
от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към
датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от
НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод,
че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане
на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с
чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.
Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства
въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на
07.12.23г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 24.01.2024г. /видно от
отбелязването в системата на МВР/ и връчен на дата 05.04.2024г. Оттук следва, че
административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се
погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на
нарушението, който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно
отговорността на въззивникът не е погасена по давност.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш –
4
мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената
скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. Доколкото в
електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в
населено място- с.Кичево, обл. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на
МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният
електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. Съдът
не споделя посоченото в жалбата, че не било ясно къде е извършено нарушението.
Напротив от съдържанието на ЕФ е видно, че то е извършено в населено място-
гр..Варна по бул.“В.Левски“ . Пояснено е и че е извършено срещу стадион „Варна“.
Нещо повече, видно от приобщените по делото фотоснимки, процесният автомобил е
заснет да се движи именно на посоченото в ЕФ място.
Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален
ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за
нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се
позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на
наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал
електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са
изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата
на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит
на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно
издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден.
Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като
съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис
на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се
поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия
е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде
съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на
ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на
нарушението – 07.12.2023г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице –
05.04.2023г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН
във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в
електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в
населено място гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР –
Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният
5
електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че
във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия.
Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от
значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за
законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е
приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв
начин не са нарушени правата на наказания субект.
Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е установено ЮЛ, чиито
законен представител е попълнил декларация , че именно възз.Н.Д.- прочие син на
управителя на дружеството е управлявал МПС. Фактът, че се налага глоба, като е
посочено физическото лице- ползвател, ясно сочи, че за процесното извършено
нарушение при управление на МПС е ангажирана именно отговорността на
въззивника. Същият не оспорва в жалбата, че именно той е управлявал автомобила на
07.12.23г., в 15:06ч. в гр.Варна,
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на
процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с №11743с9, което представлява
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации, видно от приложените доказателства по АНП.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият
ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм.,
бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
6
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към
дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 07.12.2023г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на
електронен фиш, чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на
участък от пътя.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят
на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо
събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от
2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че
електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението
по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени
по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване –
7
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с №111743с9 преминала метрологичен
контрол, удостоверено с представени по делото Протокол от проверка на БИМ от
проверка на мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване ведно с приложение, вписано в регистъра на БИМ под №5126
със срок на валидност 10г. – до 07.09.27г. Поради това и съдът намира, че са спазени
изискванията на чл.4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата. Видно от
доказателствата по делото, в частност показанията на св.Атанасов след включването и
настройването й системата работи самостоятелно, което е в пълен унисон с
изискването на чл.9 от Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено
еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши
първоначални настройки. Същевременно от протокола /приложение към чл. 10, ал.1 от
наредбата /, съставен от обслужващия го полицейският служител- св.Д.Д., е видно, че
автоматизирано техническо средство е използвано на 07.12.2023г. във времеви
интервал 15:00ч.-17:30ч., с гр.Варна, по бул.“ В. Левски“ срещу стадион „Варна“, в
посока бул.“Княз Борис I“ при посока на движение на контролираните МПС – в двете
посоки. От приложената към протокола снимка на АТСС, използвано на
горепосочената дата и в горепосочения участък е видно, че се касае за преносимо
средство за измерване разположено на пътя /мобилна камера тип „тринога“/.
Съставеният от полицейския орган въвел в експлоатация АТСС протокол отговаря на
всички изисквания на Наредбата и съдържа изискуемите реквизити.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по делото на
електронен носител- диск също е видно, че нарушението е заснето на мястото
посочено в ЕФ.
Измерената скорост на движение на автомобила е 85 км/ч., при разрешена такава в
населено място-50км/ч.. Видно от приложената снимка, допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от
82 км/ч, след приспадане на толеранса, при разрешена такава в конкретния участък-50
км/ч.. Съдът не споделя възз., че в представените от АНО снимки не е видна заснетата
скорост и оттам дали е приспаднат толеранс. Напротив в приложената по АНП снимка,
както и в снимка №11743с9/0189471 приложена под №3 в електронния носител – диск
представен от АНО е видна не само заснетата скорост- 85 км/ч., но и разстоянието от
което е заснета-170 м. Така че за съда няма съмнение, че приетата за наказуема скорост
8
от 82 км/ч е след приспадане на толеранса.
Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО
на 32км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.4 от същия текст е предвидил глоба
в размер на 400 лева (четиристотин лева ) в редакцията на разпоредбата действала към
момента на деянието.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с №111743с9 било заснето движение на процесния лек
автомобил със скорост от 82км./ч. при ограничение от 50 км./ч. , в населено място –
гр.Варна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е
установено превишаване на скоростта с 32 км./ч. От наказаното лице не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че нарушението не е извършено на мястото,
посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна, по делото е приложен
снимков материал – оригинали на снимка с точни координати на нарушението, както и
доказателства, че това е заснетата скорост на процесния автомобил- на представените
снимкови изображение ясно се виждат, че лазерният лъч е измерил скоростта на
процесния автомобил, тъй като маркерите на изображението се пресичат върху
автомобила. Предвид изложеното, следва да се приеме, че правото на защита не е било
засегнато и в този аспект.
Съдът намира , че не е нужно да бъдат събирани доказателства за поставен пътен
знак, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост. Действително такова
изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата, която изискваше поставяне на
пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди мястото за контрол във всяка посока на
сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал.1 от същия член
изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или чрез
средствата за масово осведомяване /изискване на чл.7, ал.1 –отм . от Наредбата- /. Тези
две разпоредби на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. са отменени с ДВ, бр. 6 от
2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на местата за контрол,
визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от
2017 г., в сила от 09.07.2017г. Поради горното към датата на визираното в ЕФ
нарушение-07.06.2023г. контролните органи не са имали задължение предварително да
обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта. Предвид изложеното,
съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия
орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от
ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или
9
ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение,
независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на
превозното средство. В конкретния случай видно от справката от централната база на
сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението е собственост на
ЮЛ „Рива Холд“ ООД с управител Н.Ж.Д. .Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен
срок от получаването на ЕФ собственикът, респективно ползвателя заплаща глобата
или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В тази
насока и не съществува задължение за наказващия орган да кани изрично посочения
като нарушител във фиша да депозира декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП,
доколкото това е законова възможност, предоставена от закона, от която нарушителят
може да се възползва или не по собствена воля, в предвидения законов срок от
получаване на електронния фиш. В случая АНО няма задължение да събира
доказателства, кой е управлявал МПС, а собственик на МПС е длъжен да представи
такива-ако разбира се са налични. В случая такива са били налични и ЕФ е издаден на
ползвателя на МПС в процесния ден и час. Въззивникът, не е ангажирал
доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата.
Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишаване от 32км./ч.
законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.4 от същия текст е предвидил глоба в размер
на 400 лева (четиристотин лева) за превишение на скоростта от 31 до 40 км./ч.
Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за
нейната справедливост е безпредметно. От друга страна в случая отговорността на
възз. е ангажирана на осн.чл.182, ал.4 от ЗДвП, която гласи, че за нарушението по ал.
1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 , което е извършено повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвпредвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
за срок три месеца. В случая АНО е определил наказание за повторно нарушение на
разпоредбата на чл.182,, ал.1, т.4 от ЗДвП, като привръзката изрично е посочена в ЕФ.
Съгласно параграф 6, т.33. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.)
"Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174,
ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което
на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и
когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В случая по делото са
приложени доказателства, че възз. е санкциониран с влязъл в сила ЕФ за нарушение
от същия вид в едногодишен срок от датата на настоящото нарушение, а именно ЕФ
Серия К № 5336802, издаден от ОД на МВР-Разград, връчен на възз. лично срещу
10
подпис на 08.12.22г. /видно от приложената разписка /, платен и влязъл в сила на
23.12.2022г., видно от справката от ОД на МВР-Разград, с който възз. е санкциониран
за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От приложените по делото доказателства /в
частност изискани от ОД на МВР-Разград и Варна копия от: ЕФ серия К № 5336802 и
разписка, така и от справка за нарушител/водач – официален удостоверителен
документ също е видно, че цитираният ЕФ Серия К 5336802е бил връчен на възз.на
08.12.22г. и е влязъл в сила на 23.12.22г., тъй като не е бил обжалван. Затова съдът не
споделя възражението на възз., че липсват доказателства за връчване на ЕФ Серия К
5336802. Следователно установено е наличието на първата кумулативна предпоставка
по § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП, а именно, че второто нарушение /това по процесния ЕФ/ е
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 5336802, с който
на възз. е наложено административно наказание за нарушение на ЗДвП, извършено на
10.09.2021 год. Изпълнено е и второто кумулативно изискване на § 6, т. 33 от ДР
на ЗДвП - нарушенията са от един и същи вид т.к. и двете нарушения за на чл.21, ал.1
от ЗДвП . Касае се за нарушения от един и същ вид - превишаване на максимално
разрешената скорост на движение при управление на МПС в населено място. При
извършване на преценката в тази насока, ирелевантен е размера на превишението. В
този смисъл Решение № 1926 от 26.02.2024 г. по к. адм. н. д. № 185 / 2024 г. на XXI
състав на Административен съд – Варна.
Ето защо в случая е налице повторно нарушение, поради което и правилно е
определена санкционната норма предвиждаща наказание в двоен размер.Тази
санкционна разпоредба предвижда наказание във фиксиран размер, така, че е
безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 32км/ч. и то в населено място-
гр.Варна, следователно обществената опасност на това формално нарушение се
отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието
представлява маловажен случай. Нещо повече, видно от справката за нарушител /водач
възз. е санкциониран за множество нарушения на ЗДвП, в това число и множество
такива /извън съставомерното/ за нарушения на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Поради
това и настоящото нарушение не следва да се толерира, а следва да се приложи цялата
строгост на закона за превъзпитание на конкретния водач към спазване на закона.
Отделно от това новата редакция на чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) изключва възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за нарушения
на ЗДвП.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по
административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е
11
развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в
издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
И двете страни претендират за разноски по делото. Процесуалния представител на
възз. претендира за присъждане на разноски под формата на адвокатско
възнаграждение съгласно представени доказателства за тяхната направа. Искането за
присъждане на разноски е направено своевременно, но предвид изхода на спора /ЕФ
следва да бъде потвърден/, това искане се явява и неоснователно и се отхвърля от съда.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер—80лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К№ 8590375, издаден от ОДМВР
Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на Н. Ж. Д., ЕГН **********,
адрес: гр.Варна, ул.“Македония“ №19, ет.3, ап.3 е било наложено адм. наказание глоба
в размер на 800 /осемстотин/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4 вр.ал.1, т.4
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. Ж. Д., ЕГН **********, адрес: гр.Варна, ул.“Македония“ №19, ет.3,
ап.3 да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по АНД №1765/2024г. на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13