ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 46602.09.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 02.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Кирил Г. Стоянов
Албена Я. Зъбова Кочовска
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20202001000158 по описа за 2020 година
С Решение № 12 от 27.03.2020 г., постановено по т.д. № 78/ 2019 г.,
Окръжен съд я е осъдил „Л.“ ЕООД, ЕИК ///, със седалище и адрес на
управление: област я, община Елхово, с. Л ., ул. „Х.Б.“ № . представлявано от
БП.И - управител, да заплати на „Е.И.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. я /, ул. „Ж.П.“ № ., кант. ., представлявано от Г.Д.В. -
управител, на основание чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 23 499,89 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби и
пропуснати ползи от разораването и унищожаването на посевите от люцерна
от 225,822 дка в землището на с. Л – масив 20, м. „Дълбоко келеме“, ведно
със законната лихва върху сумата от 2.11.2018 г. до окончателното
изплащане, като искът за разликата до предявения размер от 30 911,90 лв. е
отхвърлен.
Със същото решение е осъдено „Л.“ ЕООД, ЕИК ///, със седалище и
адрес на управление: с. Л, община Елхово, ул. „Х.Б.“ № . представлявано от
БП.И - управител, да заплати на „Е.И.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. я, ул. „Ж.П.“ № ., кант. ., представлявано от Г.Д.В. -
управител, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, сумата от 969.56 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата от 23 499,89 лв., за периода от
11.10.20. г. до 2.11.2018 г., като искът за разликата до предявения размер от
12 751,83 лв. е отхвърлен.
Присъдени са разноски.
1
Постъпила е въззивна жалба от „Л.“ ЕООД, чрез процесуалния му
представител – адв. И.И. с адрес за връчване: гр. я /, ул. „Ж.П.“ № ., к. . в
която решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, поради
противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като се прави искане за неговата отмяна и
отхвърляне на предявените искове.
Заявява се, че не е доказано, че дружеството – въззиваем е засяло
процесните земеделски площи с люцерна. По мнение на въззивника, исковата
претенция е основателна единствено в размер на недобитите от въззиваемия
доходи за стопанската 20./ 2015 г. в размер на 4535, 90 лв., за земи от 187,622
дка.
Акцентира се на обстоятелството, че с краен акт на прокурор от
Окръжна прокуратура я е прието, че не е налице нанесена вреда от трети лица
върху заявени за подпомагане имоти.
Оспорва се, че съставеният и представен по делото констативен
протокол от 24.10.20. г. удостоверява разораване на земите от въззивника.
Не се въвеждат доказателствени искания.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от
„Е.И.“ ЕООД, чрез процесуалния му представител – адв. Яна Първанова, с
адрес за връчване: гр. я, ул. „Ж.П. № ., кант.., в който се навеждат доводи за
неоснователността на жалбата и се инвокира искане за потвърждаване на
първоинстанционното съдебно решение.
Сочи се, че процесните 225,882 дка са били засети от дружеството –
въззиваем с люцерна, като това е било установено от вещото лице, назначено
по делото, и писмени доказателства.
В допълнение се изтъква, че през стопанската 20./ 2015 г. именно
въззиваемото дружество е имало правото да ползва процесните земеделски
земи и да добива плодовете от посевите, с които са засети, тъй като, със
заповед по реда на чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ, тези земи са били служебно
2
разпределени нему.
В отговора на жалбата се развиват съображения, че разораването,
възложено от въззивника – факт, който не е спорен по делото, е причинило
вреди за въззиваемия и последният има право на обезщетение за всички преки
и непосредствени вреди, чиито размер е установен посредством заключенията
на вещо лице – агроном.
Въззиваемият посочва, че в конкретния случай няма влязъл в сила
акт на наказателен съд по наказателно производство, чиято сила да е следвало
да бъде зачетена от гражданския съд, по реда на чл.300 ГПК.
Не се въвеждат искания по доказателствата.
Претендират се разноски.
При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира,
че въззивната жалба е подадена в законния срок и срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение. Ето защо, налице са предпоставките,
визирани в чл.262, вр.чл.260 и чл.261 ГПК за внасяне на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание пред въззивния съд.
Водим от горните съображения и на основание чл.267 ГПК,
Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за допустима въззивната жалба на „Л.“ ЕООД, ЕИК ///,
със седалище и адрес на управление: област я, община Елхово, с. Л ., ул.
„Х.Б.“ № . представлявано от БП.И - управител, с адрес за връчване: гр. я /,
ул. „Ж.П.“ № ., к. . – адв. И.И. против Решение № 12 от 27.03.2020 г. на
Окръжен съд я, постановено по търговско дело № 78/ 2019 г. по описа на
същия съд.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 24.09.2020 г. –
10.30 ч., за която дата и час да се уведомят страните.
Определението е окончателно.
3
Препис от определението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4