Определение по дело №82/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 264
Дата: 31 януари 2023 г.
Съдия: Елка Ангелова Братоева
Дело: 20237170700082
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта

О       П       Р       Е       Д       Е       Л       Е       Н       И       Е

 

№ 264

 

гр. Плевен, 31. Януари 2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на тридесет и първи януари две  хиляди двадесет и трета година в закрито съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:          ЕЛКА БРАТОЕВА

                        НЕДЯЛКО И.

                                             

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА ЧКАД № 82/2023г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 285 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

         Образувано е по частна жалба на В.Ц.И., изтърпяващ наказание л.св. в Затвора Плевен, срещу Определение № 29/05.01.2023г. на Административен съд - Плевен, постановено по АД № 1024/2022г. по описа на съда. С оспореното определение съдът е изпратил молба/жалба на В.Ц.И. за преместване в Затвора – Враца по подведомственост на Главния директор на ГДИН – София и прекратил производството по делото.

         Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на прекратителното определение като счита, че съдът неправилно е възприел и изменил искането му като не е изложил мотивите си за това. Твърди, че е поискал налагането на глоба по чл. 304 АПК на Главния директор на ГДИН за неизпълнение на съдебен акт, тъй като ГДИН не е проконтролирал дали началника на затвора се е произнесъл по указания на съда по искането му за преместване от Затвора Плевен в Затвора Враца. Моли да се отмени определението.

         Ответникът, чрез юрисконсулт Попова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Счита за правилни мотивите на съда, че произнасянето по искане за преместване по чл. 62 ал.1 т.3 ЗИНЗС е от компетентността на Гл. Директор на ГДИН, на когото молбата е била изпратена по компетентност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

         Частната жалба е редовна и допустима, но неоснователна.

         Съдът е прекратил производството по делото като е изпратил подадената жалба от В.И. по подведомственост на Главния директор на ГДИН за произнасяне по молбата за преместване в друг затвор. Съдът е изложил правните и фактическите си съображения за това. Правилно е приел, че се касае за искане по чл. 62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС – преместване в друг затвор по молба на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на близките му, което е от компетентността на Главния директор на ГДИН, а не на съда и затова я изпратил на този административен орган – за произнасяне по искането. На обжалване пред съда подлежат заповедите за преместване или отказът на Гл. Директор на ГДИН съгласно чл. 62 ал.3 ЗИНЗС, но такова произнасяне в случая не е налице. В жалбата си И. ясно е посочил, че иска от съда да бъде преместен във Врачанския затвор, тъй като е с врачанско жителство, а също така и майка му живее във Враца и ще може по-често да го посещава, като прилага копие от нейната лична карта за доказването на това твърдение. В заключение още веднъж моли да бъда преместен. Съдът се е произнесъл именно по това искане, а твърденията в частната жалба не кореспондират със съдържанието на първоначалната му жалба.

         Правилно при това положение съдът е приел, че жалбата представлява искане за преместване в друг затвор, което е от компетентостта на друг орган извън системата на съдилищата и на осн. чл. 130 ал.4 АПК го изпратил на надлежния орган.

         По тези съображения определението за прекратяване на делото е правилно и следва да се остави в сила.

         При този изход на делото в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 143 ал.3 АПК в минимален размер – 50 лв. съгласно чл. 25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното  съдът

 

 

О       П       Р       Е       Д       Е       Л       И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 29/05.01.2023г. на Административен съд - Плевен, постановено по АД № 1024/2022г. по описа на съда.

ОСЪЖДА В.Ц.И., изтърпяващ наказание л.св. в Затвора Плевен, да заплати на ГДИН – София сумата 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/                       ЧЛЕНОВЕ: 1./П/                   2./П/