Р Е Ш Е Н И Е
№ 260042 / 31.8.2020г.
гр. П., 31.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на трети август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 4831 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу Г.А.А., с ЕГН: **********, Х.А.А.,
с ЕГН: ********** и И.А.А., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато
за установено, че ответниците дължат разделно – всеки по 1/3 част, на ищеца
сумата от общо 780.23 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент ***, находящ се в гр. П.,
ул. ***, от които главница в размер на 706.52 лева за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г. вкл, и 73.71 лева – обезщетение за забава за периода от
08.08.2017 г. до 18.02.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата – като ответникът Г.А.А. – дължи 235.50 лева
главница и 24.57 лева – обезщетение за забава /общо 260.07 лева/, ответникът Х.А.А.–
дължи 235.51 лева главница и 24.57 лева – обезщетение за забава /общо 260.08
лева/ и ответникът И.А.А. – дължи 235.51 лева главница и 24.57 лева –
обезщетение за забава /общо 260.08 лева/. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са
изразили несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването
на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това
ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, и копие от вестник „СъП.”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. В хода на производството от страна на ищцовото дружество са представени –
копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, нот.дело ***г. на
нотариус М.М., с район на действие Пернишки РС и заявление за закриване на
партида от 03.10.2019 г. от И.А.А..
В срока по
чл. 131 от ГПК от страна на ответника И.А.А. не е постъп отговор на исковата
молба.
В срока по
чл. 131 от ГПК от страна на ответника Г.А.А. и от страна на ответника Х.А.А.
чрез процесуалния им представител – адв. Б.В. са постъпили писмени отговори с
идентично съдържание, с които предявените искове се оспорват като недопустими,
евентуално като неоснователни.
По отношение
на допустимостта се твърди, че исковата молба била нередовна, доколкото в
същата липсвало изложение на обстоятелствата, на които се основат исковите
претенции. В тази връзка не можело да се установи как са формирани последните –
т.е. каква част от сумата се дължаба за отопление на имот, каква част за
подгряване на битова гореща вода и каква част за сградна инсталация.
По
отношение на основателността се твърди на първо място, че страните по делото не
се намират в облигационни отношения – доколкото ответниците не били нито
собственици, нито вещноправни ползватели на процесния имот. На следващо място
се твърди, че общите условия на ищцовото дружество не били надлежно публикувани
и не са произвели действие. Поддържа се, че дяловото разпределение не е
извършено законосъобразно, а освен това и дължимата за него сума не била
обособена като отделна искова претенция независимо, че се касаело за вземане,
произтичащо от друго правно основание. Оспорва се количеството доставяна
топлинна енергия и счита, че същото не е изчислено правилно. Оспорва се и
представеното извлечение от сметка като се твърди, че счетоводството на ищеца
не е водено правилно. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
В хода на
производството е извършена комплексна съдебна технико икономическа експертиза,
както и допълнителна експертиза в икономическата й част.
В открито
съдебно заседание, проведено на 03.08.2020 г. процесуалният представител на
ищеца изразява становище за уважаване на исковете.
Ответниците
редовно призовани не се явяват в заседанието на 03.08.2020 г., нито в предходно
проведените заседания, не изпращат и представител. По делото не се явява и адв.
В..
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответниците за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1047/27.02.2019
г. по ч.гр.д. № 1442/2019 г. по описа на РС П.. Последната е връчена на длъжниците
Х. и Г. А.лично, а на длъжника И.А. по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от
29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представено по делото копие от нотариален акт за дарение
на недвижим имот № ***, нот.дело ***г. на нотариус М.М., се установява, че на 28.08.2019
г. ответникът И.А.А. е дарил на брат си – ответника Г.А.А. собствената си,
придобита по наследство, 1/3 идеална част от имот с адрес гр. П., ул. ***, **.
След извършване на сделката видно от посочване в нотариалния акт ответникът Г.А.А.
е станал собственик на общо 2/3 идеални части от имота. В нотариалния акт е посочено и че единственият
документ, предхождащ същия, от които страните черпят права относно имота е
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 04.03.1993 г. на Община П.. Други актове, обективиращи
сделки с имота между 04.03.1993 г. и 28.08.2019 г. не са изповядвани и не са
посочени в нотариалния акт.
На следващо място от приложено по делото завлявение за
закриване на партида се установявав, че 03.10.2019 г. ответникът И.А.А. е
поискал закриване на партидата си относно имот с адрес гр. П., ул. ***, **.
По делото е изготвена и приета комплексна съдебна технико икономическа експертиза
/КСТИЕ/. От същата в техническата й част се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, относно която е налице договор между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение /ФДР/ – договор № 189/20.11.2000
г., поради което считано от 20.11.2000 г. е въведена услугата „дялово
разпределение”. Сключени са и още два договора – между ищеца и „Техем сървисис”
ЕООД – договор № 97/30.11.2011 г. и между ищеца и „Директ” ЕООД – договор №
76/01.09.2017 г. Налице е и договор между ФДР и етажната собственост – договор
№ 270/19.11.2001 г.
По отношение на годността на измервателните уреди
вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал
задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да
се използва за търговско измерване, а показанията му могат да се счетат за
достоверни. Отразено е, че количеството на топлинна енергия е определено
правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана
разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно
утвърдената методика, прогнозно
определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са
приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди.
От експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния
период е в размер на 411.52 лева. Налице е разлика с вземането за главница, претендирано
по исковата молба – 706.53 лева. Тази разлика от 295 лева представлява сума за
въстановяване след изравнителна сметка относима към процесния период, което не
е отчетено от ищеца в исковата молба и извлечението от сметка /706.53 лева -
295 лева = 411.52
лева. От своя страна сумата от 411.52 лева е формирана от стойност на БГВ и
отопление – 390.30 лева и дялово разпределение – 21.23 лева /по 1.93 лева
месечно/. На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки
са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна
енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки
по имоти.
От експертизата в икономическата й част /основна и
допълнителна/ се установява, че през процесния период от 01.06.2017
г. до 30.04.2018 г. вкл, стойността на доставената топлинна енергия
за имота е в размер на 411.52 лева - главница. Установява се и че размерът на
обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от
08.08.2017 г. 18.02.2019 г. е в размер на 60.60 лева и е съобразена с общите
условия на дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. На
последно място от експертното заключение се установява и че счетоводството на
ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответницата и че последната не
е извършила плащания за топлинна енергия относно процесния период. Установява
се и че на ответника Г.А. като служител на ищцовото дружество не се удържани
суми от трудовото възнаграждение за погасяване на задължения за имота.
Разликата между сумите по исковата молба и тези установени по експертизата се
дължи на изравнителна сметка – за сумата от 295 лева, която следва да бъде
отчетена с отрицателен знак. Съгласно експертизата в икономическата й част,
припадащата се част на всеки ответник е 137.17 лева главница и 20.20 лева –
обезщетение за забава или общо по 157.37 лева.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват
и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на
производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени
им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички
предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и
заплащането на потребена топлинна енергия.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 1047/27.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1442/2019 г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците Г. и Х. А.лично –
които са депозирали възражения в срока по чл. 414 от ГПК, а на длъжника И.А.
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Това е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. В тази
връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила
след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство. Недопустима е единствено претенцията за главница за периода от
01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
съгласно заявлението за издаване на заповед за изпълнение и самата заповед
главницата се претендира за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018
г. В тази връзка с установителния иск по чл. 415 от ГПК не може да се
претендира в повече от претендираното в заповедното производство. Доколкото
приложеното по делото извлечение от сметка, с посочени в него процесните суми и
периоди, също обхваща главница за периода от 01.06.2017
г. до 30.04.2018 г., то вероятно се касае за допусната техническа грешка
в изписване на началния месец на процесния период. За прецизност обаче
производството следва да бъде прекратено като недопустимо – за периода от
01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. главница. Другата техническа грешка в петитума
на исковата молба, къдено е посочено, че процесните вземания са в общ размер от
902.89 лева вместо 780.23 лева, съдът намира за несъществена, като приема, че
общият размер на процесните суми е именно 780.23 лева /сборът на вземанията по
пера/.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не се налага сключване на индивидуален договор с
потребителя.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства / нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***,
нот.дело ***г. на нотариус М.М. / следва извод, че ответниците
И.А. и Г.А. имат качеството на потребители на топлинна енергия, доколкото са съсобственици
на процесния имот в процесния период – като всеки е притежавал по 1/3 идеална
част от същия.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от цитирания
нотариален акт ответникът Г.А. е придобил чрез дарение от брат си – ответника И.А.
собствената на последния 1/3 идеална част от процесния имот. Сделката е
извършена на 28.08.2019 г. като съгласно нотариалния акт ответникът Г.А. след
извършването й вече притежава 2/3 идеални части от имота т.е. своята 1/3
идеална част, придобита по наследство, и дарената от брат му негова придобита
по наследство 1/3 идеална част. Видно от нотариалния акт други сделки между
дарението и първоначалната придобивна сделка, обективирана в Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
04.03.1993 г. на Община П., относно процесния имот не са извършвани. Освен това
ответникът И.А. въобще не е подал отговор на исковата молба, поради което и не
е оспорил качеството си на потребител през процесния период и относно процесния
имот. Този извод се подкрепя в последна сметка и от заявлението за закриване на
партида.
В тази връзка между ответниците Г. и И. А.от една страна и „Топлофикация-П.“
АД от друга страна, е налице валидно облигационно отношение. Последното е
възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи
условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна Г.А., че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни,
доколкото по делото се установи, че същият е един от собствениците на
топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от
топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени
конкретни възражения. Не бяха въведени и други възражения въобще за промени във
вещноправния статут на имота между договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 04.03.1993 г. на
Община П. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, нот.дело ***г.
Ответникът И.А., както се посочи и по-горе не е подал отговор на исковата молба
и не е оспорил качеството си на потребител.
Доводите на ответната страна Х.А., че не е в облигационни отношения с
дружеството обаче следва да се приемат за основателни. Действително тримата
ответници вероятно са братя, а процесният имот е придобит и от тримата по
наследство – всеки по 1/3 идеална част. По делото обаче не е представен нито договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
04.03.1993 г. на Община П., нито удостоверение за наследници. В тази връзка и
липсват доказателства, от които да се установи съсобствеността съответно дяла
на ответника Х.А.. Посочените констатации не могат да се излекат и по косвен
път, доколкото ответникът Х.А. не е посочен в нотариалния акт, обективиращ
сделката дарение. По тези съображения и исковете спрямо Х.А. са изцяло
неоснователни, доколкото не се установява същият да има качеството потребител.
Неоснователни са и доводите на ответника Г.А., че дяловото разпределение не
е извършено законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
видно от изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и фирмата за
дялово разпределение е налице валиден договор за услугата „дялово
разпределение“. От експертното изследване е видно и че сумите за топлинна
енергия са начислявани правилно съгласно утвърдената методика, а монтираните измервателни
уреди са били в изправност в процесния период. В допълнение следва да се
отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания
съдът на ЕС постанови, че национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното
право.
На следващо
място съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане
на периода, за който се отнасят. В тази връзка, както се отбеляза и по-горе,
дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. Съобразно така
разпределената доказателствена тежест по делото се изслуша заключение на вещо
лице, въз основа на което съдът прие за установено, че стойността на
потребената топлинна енергия за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г. е 411,52
лева. Разликата спрямо претенцията за главница по исковата молба се дължи на
несъобразена от ищцвото дружество изравнителна сметка – за -295 лева. Сумата от
411.5 лева, видно от експертите изследвания е правилно изчислена и липсва
плащане на същата от страна на ответниците Г. и И. А.в съответните им части.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
заключението на комплексната експертиза, както и падежните дати на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за
забава е в размер на 60,60 лева, считано от 08.08.2017 г. до 18.02.2019 г.
Възражение за погасяване по давност на посочените
суми за главница и обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата
молба. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват с
изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2019 г. такава давност не е изтекла
по отношение на нито едно от претендираните вземания.
Само за пълнота следва да се отбележи, че сумата
от 411.52 лева е начислена за БГВ, отопление и дялово разпределение.
Действително, както посочва ответникът Г.А., принципно стойността на дяловото
разпределение е отделно самостоятелно вземане. Същото в случая е за 21.23 лева
– по 1.93 лева месечно. Предвид обстоятелството, че сумата е идентична за всеки
месец от процесния период /по 1.93 лева/, а и ниската й стойност, както и
липсата на конкретни възражения срещу дължимостта на същата, съдът намира, че
единствено необособяването й като отделно вземане в случая не е основание за
отхвърляне на иска за главница в тази му част.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенции за изцяло неоснователни и недоказани спрямо ответника
Х.А., поради което и следва да бъдат отхвърлени в пълния претендиран от него
размер.
Спрямо ответника Г.А. исковите претенции са
основателни за 1/3 от главницата от 411.52 лева или за сумата от 137.17 лева –
за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г., и за 1/3 от обезщетението за
забава от 60.60 лева или за сумата от 20.20 лева за периода от 08.08.2017 г. до
18.02.2019 г. За разликата до пълния претендиран размер от 235.50 лева главница
т.е. за сумата от 98.33 лева и за разликата до пълния претендиран размер от
24.57 лева обезщетение за забава т.е. за 4.37 лева исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Спрямо ответника И.А. исковите претенции са
основателни за 1/3 от главницата от 411.52 лева или за сумата от 137.17 лева –
за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г., и за 1/3 от обезщетението за
забава от 60.60 лева или за сумата от 20.20 лева за периода от 08.08.2017 г. до
18.02.2019 г. За разликата до пълния претендиран размер от 235.51 лева главница
т.е. за сумата от 98.34 лева и за разликата до пълния претендиран размер от
24.57 лева обезщетение за забава т.е. за 4.37 лева исковете следва да бъдат
отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили ищцовата страна, ответника Х.А. и ответника Г.А.:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 1442/2019 г. по описа на РС П.
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 75 лева,
от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото длъжникът Х.А. не следва да носи отговорност за
разноски, а в тежест на И.А. и Г.А. следва да бъде възложена на всеки сума от
по 15.13 лева с оглед уважената част от исковите претенции.
Длъжникът И.А.
не претендира разноски в това производство.
Длъжниците Г.А.
и Х.А. претендират всеки по 350 лева – адвокатски хонорар. Посочените разноски
са действително извършени, видно от представените договори за правна защита и
съдействие. От страна на заявителя обаче е направено възражение за
прекомерност, което е основателно. Касае се за заповедно производство без
фактическа и правна сложност за вземания до 1000 лева. В тази връзка и съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, хонорарът за адвокат в настоящия случай възлиза на
300 лева. По тези съображения и претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат намалени до 300 лева. Тази сума на ответника Х.А.
следва да бъде присъдена изцяло, а на ответника Г.А. – в размер от 118.47
лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 4831/2019 г. по описа на РС П. /исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на 25 лева
държавна такса, 350 лева – възнаграждение за вещи лица, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 5 лева – такса за съдебно удостоверение,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Посочените разноски, видно от
представените по делото платежни нареждания, действително са извършени. С оглед
изхода на делото ответникът Х.А. не следва да носи отговорност за разноски, а в
тежест на И.А. и Г.А. следва да бъде възложена на всеки сума от по 96.81 лева с
оглед уважената част от исковите претенции.
Ответникът И.А.
не претендира разноски в това производство.
Ответниците Г.А.
и Х.А. претендират всеки по 800 лева – адвокатски хонорар. Посочените разноски
обаче са действително извършени единствено от Х.А., видно от представен договор
за правна защита и съдействие. От страна на заявителя обаче е направено
възражение за прекомерност, което е основателно. Касае се за исково
производство без фактическа и правна сложност за вземания до 1000 лева. В тази
връзка и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, хонорарът за адвокат в
настоящия случай възлиза на 300 лева. По тези съображения и претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени до 300 лева.
Тази сума на ответника Х.А. следва да бъде присъдена изцяло. Само за пълнота
настоящият състав намира за нуждо да отбележи, че твърдението на процесуалния
представител на ответника Х.А., че сумата от 800 лева реално е платена за
защита по два иска, поради което не е прекомерна, е неоснователно. Действително
се касае за искове за главница и обезщетение за забава. Последните обаче имат
еднакъв произход – начислени са за неплащане на потребена топлинна енергия. По
тези съображения и съдебната практика е категорична, че както държавната такса,
така и адвокатският хонорар се начисляват не за всеки иск по отделно, а върху
сбора от цената на исковете.
Претенцията
за разноски на ответника Г.А. следва да бъде оставена без уважение – по арг. от
т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. за
претендирана главница като недопустимо.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Г.А.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 157.37 лева,
представляваща 1/3 от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. **, в общ
размер от 472.12 лева, от които главница в размер на 137.17 лева за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл. /1/3
от общата главница за периода в размер от 411.52 лева/, и 20.20 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода
от 08.08.2017 г. до 18.02.2019 г. /1/3 от общото обезщетение за забава за
периода в размер от 60.60 лева/, както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
26.02.2019 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1442/2019
г. по описа на Пернишкия РС КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от общо 102.70 лева – представляваща разликата
до пълния претендиран размер от 260.07 лева, от които 98.33 лева – разликата до
пълния претендиран размер на главницата от общо 235.50 лева /1/3 от общата
главница от 706.52 лева/ и 4.37 лева – разликата до пълния претендиран размер
на обезщетението за забава от 24.57 лева /1/3 от общото обезщетение за забава
от 73.71 лева/.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че И.А.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 157.37 лева,
представляваща 1/3 от стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. **, в общ
размер от 472.12 лева, от които главница в размер на 137.17 лева за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл. /1/3
от общата главница за периода в размер от 411.52 лева/, и 20.20 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода
от 08.08.2017 г. до 18.02.2019 г. /1/3 от общото обезщетение за забава за
периода в размер от 60.60 лева/, както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.02.2019 г. до окончателното плащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1442/2019 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от общо 102.71 лева –
представляваща разликата до пълния претендиран размер от 260.08 лева, от които
98.34 лева – разликата до пълния претендиран размер на главницата от общо
235.51 лева /1/3 от общата главница от 706.52 лева/ и 4.37 лева – разликата до
пълния претендиран размер на обезщетението за забава от 24.57 лева /1/3 от
общото обезщетение за забава от 73.71 лева/.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни исковете
на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ против Х.А.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 260.08 лева, представляваща 1/3 от стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент ***,
находящ се в гр. П., ул. **, в общ размер от 780.23 лева, от които главница в
размер на 235.51 лева за периода от
01.06.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл. /1/3 от общата главница за периода в размер
от 706.52 лева/, и 24.57 лева –
обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 08.08.2017 г. до
18.02.2019 г. /1/3 от общото обезщетение за забава за периода в размер от 73.71
лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.02.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1442/2019 г. по
описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА И.А.А., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация П.“
АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 15.13 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 1442/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо
96.81 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство –
съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА Г.А.А., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация П.“
АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 15.13 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 1442/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо
96.81 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство –
съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Топлофикация
П.“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Х.А.А., с ЕГН: **********
сумата от общо 300 лева, представляваща разноски за адвокат в производството по
ч.гр.д. № 1442/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 300 лева,
представляваща разноски за адвокат в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация
П.“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Г.А.А., с ЕГН: **********
сумата от общо 118.47 лева,
представляваща разноски за адвокат в производството по ч.гр.д. № 1442/2019 г.
по описа на Пернишкия РС – съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 1442 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА