МОТИВИ:
Срещу подсъдимия М.Е. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
На 20.01.2014г в гр.Плевен, при условията на повторност и в съучастие като извършител с А.Ш. *** /по отношение на когото е одобрено споразумение
за решаване на делото в досъдебното производство/, отнели чужди движими вещи – 1бр медна лозепръскачка на стойност 70.00лв, 1бр необорудван блок за
двигател на лек автомобил на стойност
110.00лв, 1бр оборудвана глава за
двигател на лек автомобил на стойност 125.00лв, 1бр корпус за предавателна
кутия на лек автомобил на стойност
85.00лв, 1бр изпускателен колектор за
лек автомобил на стойност 40.00лв, 1бр самоделно изработен
електрожен на стойност 150.00лв и 4бр алуминиеви джанти
за лек автомобил с 4бр гуми към тях на обща стойност 596.00лв, всичко вещи на обща стойност 1176.00лв, от владението на
собственика Т.Г. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл.195
ал.І т.7 вр.чл.194 ал.І вр.чл.28 ал.І вр.чл.20 ал.ІІ от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение.
Подсъдимият М.Е.А. се явява лично в съдебно заседание и оспорва
изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. В хода на провежданото
съдебно производство подсъдимият А. е нарушил взетата по отношение на него
мярка за неотклонение и на основание чл.66 ал.1 от НПК съдът е изменил мярката
му за неотклонение от “Подписка” в “Задържане под стража”. Въпреки провежданите
щателни издирвателни мероприятия по повод обявяването за Общодържавно издирване
с тел.№11310/18.03.2015г на ГДНП-София, подсъдимият А. не е установен и не са
получени данни за адрес и местонахождение в страната и чужбина. Поради което
делото е
разгледано при условията на чл.269 ал.3 т.2 от НПК. Упълномощеният защитник адв.Н.М. *** навежда правни и
фактически доводи, че събраните по делото доказателства не са достатъчни, за да
бъде направен несъмнен извод за виновността на подсъдимия в извършване на
престъпното деяние. Моли съда подсъдимият А. да бъде оправдан.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
С Определение от 21.05.2009г, постановено по НОХД №693/2009г Районен
съд - гр.Плевен одобрил споразумение с което подсъдимият М. ** се признал за
виновен в извършването на престъпление по смисъла на чл.197 т.3 вр. с чл.195
ал.І т.4 вр. с чл.194 ал.І вр. с чл.20 ал.ІІ от НК и му наложил наказание три
месеца лишаване от свобода,което изпълнение на основание чл.66 ал.І от НК
отложил с три годишен срок. Определението влязло в сила на 21.05.2009г.
Подсъдимият М.А. и свидетеля А. ** се познават помежду
си. Свидетелят Р.А. познава като живущи в съседство лица подсъдимия А. и
свидетеля **.
Свидетелят Т.Г. притежава и обитава недвижим жилищен
имот – къща, находяща се в гр.Плевен на ул.Момин кладенец. В прилежащото към
посочения имот гаражно помещение свидетелят Г. съхранявал различни движими
вещи,негова собственост.
В ранните часове на 20.01.2014г подсъдимият А. и
свидетелят ** преминали покрай дома на свидетеля Г. и решили да извършат кражба
на негови вещи. Подсъдимият заедно със свидетеля ** влезли в двора на имота, обитаван
от Г. и се насочили към гаража. Отворили вратата му и след като влезли в
помещението, започнали да изнасят от намиращите се там различни движими вещи –
лозепръскачка, блок за двигател на лек автомобил, глава за двигател на лек
автомобил, корпус за предавателна кутия на лек автомобил,изпускателен колектор
за лек автомобил, самоделно изработен електрожен и 4бр алуминиеви джанти за лек
автомобил с монтирани гуми на тях. Така отнетите вещи изнесли от двора и ги
прикрили в намираща се извън имота на свидетеля храстова растителност. Всички
тези техни действия били забелязани от свидетеля А., които преминавал покрай
имота на свидетеля Г. и след като се прикрил продължил да наблюдава двете лица.
С така отнетите вещи подсъдимият А. и свидетелят ** напуснали
местопроизшествието, като се насочил към дома на подсъдимия, находящ се в
гр.Плевен, на ул.Молдавия. След пристигането си в дома му, подсъдимият А. и
свидетелят ** оставили на съхранение вещите предмет на престъплението в
стопанско помещение и багажното отделение на автомобил. Сутринта на същия ден
свидетелят Г. установил липсата на своите вещи, като своевременно уведомил
органите на полицията посредством депозирането на сигнал. Свидетелят П.В. -
полицейски служител при Първо РУП - гр.Плевен посетил местопроизшествието и
провел беседа със свидетеля по повод на извършената кражба. От проведените
оперативни действие полицейският служител получил информация, че вещите предмет
на престъплението се намират в дома на подсъдимия **. Тази оперативна
информация послужила като основание за предположение относно местонахождението
на вещите, като въз основа на него бил сформиран полицейски екип,като
разследващ полицай извършил като неотложен случай способ на доказване –
претърсване и изземване от недвижим имот и прилежащите към него постройки, находящ
се в гр.Плевен, на ул.** и обитаван от подсъдимия А.. При осъществяването на
този способ на доказване били намерени в багажното отделение на лек автомобил и
съответно иззети 1бр лозепръскачка, 1бр блок за двигател на лек автомобил, 1бр
глава за двигател на автомобил, 1бр корпус за предавателна кутия на лек
автомобил и 1бр изпускателен колектор за лек автомобил. В стопанска постройка
прилежаща към същия имот били намерени и съответно иззети 1бр самоделен
електрожен и 4бр алуминиеви джанти за лек автомобил с монтирани 4бр гуми на
тях.
От заключението на вещото лице инж. А.С.
по назначената и извършена съдебно – оценителна експертиза се установява, че
стойността на вещите предмет на престъплението – 1бр медна лозепръскачка е в
размер на 70.00лева, 1бр необорудван блок за двигател на лек автомобил е в
размер на 110.00лева, 1бр оборудвана глава за двигател на лек автомобил е в
размер на 125.00лева, 1бр корпус за предавателна кутия на лек автомобил е в
размер на 85.00лева, 1бр изпускателен колектор за лек автомобил е в размер на
40.00лева, 1бр самоделно изработен електрожен е в размер на 150.00лева, 4бр
алуминиеви джанти за лек автомобил е в размер на 416лева и 4бр автомобилни гуми
е в размер на 180.00лева, е в общ размер на 1176.00лева.
С протоколно определение №521/03.10.2014г, постановено
по НОХД №2768/2014г РС-Плевен е одобрил постигнатото споразумение между РП-Плевен
и адв.** като защитник на подсъдимия А.Ш. **, с което подсъдимият ** се е
признал за виновен в това, че на 20.01.2014г, в гр.Плевен, в съучастие като
съизвършител с М.Е.А., отнел чужди движими вещи – 1бр медна лозепръскачка на стойност 70.00лв, 1бр необорудван блок за
двигател на лек автомобил на стойност
110.00лв, 1бр оборудвана глава за
двигател на лек автомобил на стойност
125.00лв, 1бр корпус за предавателна
кутия на лек автомобил на стойност
85.00лв, 1бр изпускателен колектор за
лек автомобил на стойност 40.00лв, 1бр самоделно изработен
електрожен на стойност 150.00лв и 4бр алуминиеви джанти
за лек автомобил с 4бр гуми към тях на обща стойност 596.00лв, всичко вещи на обща стойност 1176.00лв, от владението на
собственика Т.Г. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл.194 ал.І вр.чл.20 ал.ІІ от НК.
От заключението на вещите лица д-р Л.Т.
и А.И. по назначената комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза се
установява, че А.Ш. ** боледува от Параноидна шизофрения и Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на
други психо активни вещества, синдром на зависимост. Според заключението на
вещите лица болестните разстройства и базисните сфери на психичния апарат при А.
** водят до нарушение на психичните му годности и възпрепятстват възможността
му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си на 20.01.2014г. Според вещите лица Параноидната шизофрения при А. **
представлява психично психотично разстройство, което следва да се приравни към
“продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на чл.33 от НК, което
уврежда способността на ** да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от
значение за разкриване на обективната истина в хода на съдебното производство.
От заключението на вещите д-р Л.Т., д-р
П.Ч. и А.И. по назначената комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза
се установява, че свидетелят Р.Т.А. към момента на специализираното
психиатрични изследване на 24.01.2015г страда от Шизотипно разстройство и
Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди,
вредна употреба. Според вещите лица шизотипното разстройство при Р.А. не може
да бъде приравнено към “краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието” по смисъла на чл.33 от НК. Според вещите лица и към времето на
криминализираното деяние, и по настоящем при Р.А. липсват данни за качествени
нарушения на възприятия, мислене и паметови функции. От заключението на вещите
лица са установява, че от медицинска гледна точка Р.А. е в състояние правилно
да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване
на обективната истина в хода на воденото съдебно производство.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от
събраните по делото доказателства – от показанията на свидетелите П.П.В., Г.А.А.
и С.Е.А., дадени в хода на съдебното следствие, и от показанията на свидетеля Р.А.
дадени по същото дело на досъдебното производство при разпита му пред съдия на
02.07.2014г по ЧНД №2020/2014г по описа на ПлРС и приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК, чиито
показания съдът кредитира напълно с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, в това число протокол за претърсване и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 20.01.2014г,
разпореждане №291/20.01.2014г на РС-Плевен и албум за посетено
местопроизшествие: претърсване и изземване, извършено на 20.01.2014г в дома на М.Е.
***, а от друга – със заключението на вещото лице А.И.С. по назначената съдебно
оценителна експертизи. От показанията на свидетеля Р.А. дадени по същото дело
на досъдебното производство при разпита му пред съдия на 02.07.2014г по ЧНД
№2020/2014г по описа на ПлРС и приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК се установява, че през месец януари
2014г късно вечерта, около полунощ се е прибирал пеш в дома си от жк Дружба,
където е бил на гости, и минавайки покрай магазин Практикер видял до една къща
2 лица, да изнасят джанти за кола, туби и предмет, който оприличил на електрожен
или на ЦО. Според показанията на свидетеля А. първоначално не е могъл да види
добре лицата на хората, но след като се скрил зад едни храсти и започнал да
наблюдава какво става, видял, че лицата, които изнасяли вещите са подсъдимия М.Е.
и А. **, които познава от квартала, където живее. От показанията на свидетеля А.
се установява, че същият е възприел действията на подсъдимия М.Е. и А. ** от
разстояние от около 4-5метра, като е видял двамата да носят вещите на ръце по
баира, по черен път, по който имало и храсти. Съдът кредитира напълно показанията
на свидетеля р.А., дадени по същото дело на досъдебното производство при
разпита му пред съдия на 02.07.2014г по ЧНД №2020/2014г по описа на ПлРС и
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК, тъй като показанията му са последователни и логични, изясняват в пълнота
всички възприети от него действия на подсъдимия А. и А. **. Освен това няма
данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на този свидетел, или да сочат на наличието на мотив да
набеди подсъдимия А. в престъпление, което не е извършил. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Р.А. дадени в хода на проведеното съдебно следствие
при разпита му в съдебно заседание 22.01.2015г, според които той не е видял
подсъдимия А. и А. ** да взимат вещите от къщата, а единствено е присъствал при
натоварването в каруцата им в дома на ** и продажбата им на подсъдимия А., тъй
като показанията му са непоследователни и нелогични и са дадени в явна полза на
подсъдимия А.. Освен това от заключението на вещите лица д-р Л.Т., д-р П.Ч. и А.И.
по назначената комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза се
установява, че
смяната
на показанията на свидетеля Р.А. на различните етапи от провежданото
наказателно производство се дължи на недооценъчност от негова страна на морални
правила, норми и ценности и е свързано с неговото психично състояние. От
заключението на вещите лица се установява, че свидетелят Р.Т.А. към момента на
специализираното психиатрични изследване на 24.01.2015г страда от Шизотипно
разстройство и Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на
канабиноиди, вредна употреба. Според вещите лица шизотипното разстройство при Р.А.
не може да бъде приравнено към “краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието” по смисъла на чл.33 от НК. Според вещите лица и към времето на
криминализираното деяние, и по настоящем при Р.А. липсват данни за качествени
нарушения на възприятия, мислене и паметови функции. От заключението на вещите
лица са установява, че от медицинска гледна точка Р.А. е в състояние правилно
да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване
на обективната истина в хода на воденото съдебно производство. Съдът не обсъжда
показанията на свидетеля А. **, който е разпитан в хода на проведеното съдебно
следствие на основание чл.118 ал.1 т.1 от НПК, тъй като от заключението на д-р Л.Т.
и А.И. по назначената комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза се
установява, че А.Ш. ** боледува от Параноидна шизофрения и Психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употреба на
други психо активни вещества, синдром на зависимост. Според заключението на
вещите лица болестните разстройства и базисните сфери на психичния апарат при А.
** водят до нарушение на психичните му годности и възпрепятстват възможността
му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си на 20.01.2014г. Според вещите лица Параноидната шизофрения при А. **
представлява психично психотично разстройство, което следва да се приравни към
“продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на чл.33 от НК, което
уврежда способността на ** да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от
значение за разкриване на обективната истина в хода на съдебното производство.
Твърденията на подсъдимия А., че не е участвал в отнемането на вещите, е
единствено ги е закупил от А. ** и Р.А., според съда представляват една негова
защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото
доказателства, а напротив, опровергава се от показанията на свидетеля Р.А. по
същото дело на досъдебното производство при разпита му пред съдия на
02.07.2014г по ЧНД №2020/2014г по описа на ПлРС и приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК. Освен
това твърденията на подсъдимия А. противоречат на нормалната житейска логика,
тъй като предвид познанството си с А. ** и Р.А., подсъдимият А. е знаел, че
същите не притежават инкриминираните вещи и няма как по законен начин да ги
придобият, предвид тяхното финансово състояние.
При така приетото за установено от фактическа страна
съдът счита, че с действията си подсъдимият М.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.195 ал.І т.7 вр.чл.194 ал.І вр.чл.28 ал.І вр.чл.20 ал.ІІ от НК.
От обективна страна подсъдимият М.Е.А. ***, при условията на повторност и в съучастие като извършител с А.Ш. *** /по отношение на когото е одобрено
споразумение за решаване на делото в досъдебното производство/, отнели чужди движими вещи – 1бр медна лозепръскачка на стойност 70.00лв, 1бр необорудван блок за
двигател на лек автомобил на стойност
110.00лв, 1бр оборудвана глава за
двигател на лек автомобил на стойност
125.00лв, 1бр корпус за предавателна
кутия на лек автомобил на стойност
85.00лв, 1бр изпускателен колектор за
лек автомобил на стойност 40.00лв, 1бр самоделно изработен
електрожен на стойност 150.00лв и 4бр алуминиеви джанти
за лек автомобил с 4бр гуми към тях на обща стойност 596.00лв, всичко вещи на обща стойност 1176.00лв, от владението на
собственика Т.Г. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.
От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл.
Подсъдимият М.Е.А. е съзнавал обществено-опасния характер
на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е целял
тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от обективната
страна на състава на престъплението.
При определяне вида и
размера на наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието,
личната опасност на подсъдимия, оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия,
съдът взе предвид доброто му процесуално поведение в хода на проведеното
досъдебно производство насочено към разкриване на обективната истина по делото
и демонстрирането на критично отношение към извършеното от него деяние. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия А. съдът
взе предвид миналото му осъждане, което не е изиграло своето превъзпитателно и
предупредително въздействие, извън това, което квалифицира деянието като
извършени при условията на повторност.
Съдът осъди подсъдимия М.Е.А.
при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим
на изтърпяване в Затвор.
Съдът счита, че това по вид и размер наказание ще
изпълни целите не специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът приведе в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НПК влязлото в сила определение от 21.05.2009г, постановено по НОХД №693/2009г на РС-Плевен, с
която подсъдимият М.Е.А. е осъден на три
месеца лишаване от свобода, като определя първоначален строг режим на
изтърпяване на това наказание в Затвор.
Съдът осъди на основание чл.
189, ал.3 от НПК подсъдимия М.Е.А. да заплати направените деловодни разноски в
полза на ПлРС в размер на 672,50лв.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: