№ 169
гр. София, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева
в присъствието на прокурора Йордан Петров Петров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Мирослав Стоянов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602903 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С определение от 28.06.2021 г. по н.ч.д. № 7608/2021 г. на СРС, НО, 6. състав
е извършено групиране на наказанията на осъдения Т.Е. Д..
В жалбата на защитника на осъдения Д. се твърди, че групирането не е
извършено по най-благоприятния за осъдения начин, не е зачетено времето, през което
осъденият ефективно е изтърпял наказание лишаване от свобода, неправилно е
определено общото най-тежко наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при
строг режим. Иска се отмяна на акта и извършване на ново групиране с определяне на
едно общо наказание по най-благоприятния за осъдения начин.
В съдебно заседание прокурорът счита актът за неправилен, като навежда
доводи, че съдът не е трябвало да прави пълно и цялостно групиране на наказанията,
защото е имало предходно законосъобразно определено общо наказание, което е било
приведено в изпълнение; пропуснато е приложението на чл. 59 НК; неправилно е
отказано групиране на наказанията „пробация“ и „глоба“ по пункт 3 и 4 от справката за
съдимост.
Защитникът на осъдения поддържа жалбата и моли да бъде уважена с
определяне на едно общо наказание съгласно изложеното в жалбата.
Осъденият поддържа жалбата на защитника си и моли за правилно групиране на
1
наказанията и определяне на по-лек режим.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на определението съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното.
Жалбата е частично основателна.
С обжалвания акт е прието следното:
деянията по нохд № 133/2011 г. на СГС и по нохд № 5362/2010 г. на СРС
образуват съвкупност, тъй като са извършени преди влизане в сила на крайния
акт и по двете дела, поради което следва да бъде наложено едно общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години. Престъплението по нохд №
18020/2015 г. на СРС е извършено в изпитателния срок на наказанието по нохд №
133/2011 г. на СГС и по нохд № 5362/2010 г. на СРС, поради което разпоредбата
на чл. 66 НК не намира приложение и определеното наказание лишаване от
свобода за срок от 2 години следва да бъде ефективно изтърпяно при
първоначален строг режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС, какъвто
режим е определен и по нохд № 18020/2015 г. на СРС. Съгласно чл. 25, ал. 3 НК
от определеното наказание следва да бъде приспаднато времето на изтърпяване
на наказанието пробация по делата, включени в съвкупността, и съгласно чл. 59,
ал. 1 НК времето на задържане по ЗМВР и с МНО „задържане под стража“ в
периода 6.07.2010 г. - 26.01.2011 г. На основание чл. 25, ал. 3 вр. чл. 23, ал. 3 НК
към определеното общо най-тежко наказание следва да се присъедини и
наказанието глоба в размер на 10 000 лв., наложено по нохд № 133/2011 г. на
СГС;
деянията по нохд № 123/2007 г. на ОС-Пазарджик, нохд № 161/2017 г. на PC-
Панагюрище и нохд № 18020/2015 г. на СРС, присъдата по което дело е изменена
с решение по нохд № 4123/2019 г. на СГС, са в реална съвкупност, тъй като са
извършени преди влизане в сила на крайния съдебен акт - деянието, за което
лицето е осъдено по нохд № 18020/2015 г. на СРС, е извършено на 27.03.2014 г.
преди влизане в сила на присъдите по нохд № 123/2007 г. на ОС-Пазарджик и
нохд № 161/2017 г. на PC-Панагюрище. Налице са условията по чл. 25, ал.1 вр.
чл. 23, ал. 1 НК за налагане на най-тежкото наказание - наложеното по НОХД
161/2017 г. на РС-Панагюрище, а именно лишаване от свобода за срок от една
година. Така определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим, след като за деянието по нохд №
18020/2015 г. на СРС е определен строг режим, то същото важи и за общото
наказание. На основание чл. 25, ал.2 НК от така определеното общо и най-тежко
наказание лишаване от свобода следва да бъде приспаднато времето, през което е
изтърпяно наказанието лишаване от свобода по нохд № 123/2007 г. на ОС-
Пазарджик и по нохд № 161/2017 г. на РС-Панагюрище. На основание чл. 25, ал.
1 вр. чл. 23, ал. 3 и ал. 2 НК към така определеното общо и най-тежко наказание
следва да се присъедини и наказанието глоба в размер на 1 000 лв., наложено по
нохд № 123/2007 г. на ОС-Пазарджик, както и наказанието лишаване от правото
да управлява моторно превозно средство (ЛПУМПС) за срок от 1 година,
наложено по нохд № 161/2017 г. на РС-Панагюрище. На основание чл. 25, ал. 2
вр. чл. 23, ал. 2 НК от така присъединеното наказание ЛПУМПС следва да бъде
приспаднато времето, през което това наказание е търпяно в периода 02.03.2013 г.
2
- 02.03.2014 г. Чл. 24 НК не следва да бъде приложен, тъй като наказанията са
наложени за деяния, извършени в сравнително кратък срок, но са изтърпени и
липсват данни за нови престъпни деяния, като целите по чл. 36 НК са
реализирани;
деянията по нохд № 3418/2013 г. на СРС и нохд № 14264/2014 г. на СРС са в
реална съвкупност, тъй като са извършени преди влизане в сила на крайния
съдебен акт - деянието, за което лицето е осъдено по нохд № 14264/2014 г. на
СРС, е извършено на 04.07.2012 г. преди влизане в сила на споразумение по нохд
№ 3418/2013 г. на СРС. Наказанието по нохд № 14264/2014 г. на СРС е глоба в
размер на 300 лв. и не е еднородно с наказанието по нохд № 3418/2013 г. на СРС,
а именно пробация при съответни пробационни мерки, поради което спрямо това
наказание разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК е неприложима и
наказаниято по горепосочените две дела следва да бъдат изтърпени поотделно.
За да прецени законосъобразността на извършеното групиране от
първостепенния съд, въззивната инстанция на първо място взе предвид, че
подсъдимият е осъждан по следните наказателни производства.
1. По н.о.х.д. № 133/2011 г. на СГС с влязъл в сила акт на 26.01.2011 г. е
осъден за извършени в периода септември 2009 г. – 6.07.2010 г.
престъпления по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК и по чл. 354а,
ал. 2, изр. 2, пр. 3, т. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, като му е наложено общо най-
тежко наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което на основание чл.
66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 4 години и глоба от 10 000 лв. На
основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето от 6.07.2010 г., когато е
задържан подсъдимият, до датата на одобряване на споразумението;
2. По н.о.х.д. № 5362/2010 г. на СРС с влязла в сила присъда на 25.03.2011 г. е
осъден за извършено на 25.08.2009 г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 вр. чл.
130, ал. 2 НК, като му е наложено наказание пробация при съответни
пробационни мерки.
Със същия акт на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК е определено
едно общо най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимия по нохд №
133/2011 г. на СГС и нохд № 5362/2011 г. на СРС , а именно наказание лишаване
от свобода за срок от 2 години с изпитателен срок от 4 години, считано от влизане
в сила на присъдата, към което наказание е присъединено наказанието глоба от
10 000 лв. по н.о.х.д № 133/2011 г. на СГС.
3. По н.о.х.д. № 3418/2013 г. на СРС с влязъл в сила на 1.07.2013 г. е осъден
за извършено на 11.10.2012 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като му
е наложено наказание пробация със задължителните пробационни мерки, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година;
4. По н.о.х.д. № 14264/2014 г. на СРС с присъда в сила от 17.06.2015 г. е осъден
за извършено на 4.07.2012 г. престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2,
т. 1, ал. 1 НК, като му е наложено наказание глоба от 300 лв.;
5. По н.о.х.д. № 123/2017 г. на ОС-Пазарджик с влязла в сила присъда от 13.11.2017
г. е осъден за извършено на 14.02.2017 г. престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал.
1 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 НК, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 4 месеца с първоначален общ режим на изтърпяване, както и
глоба от 1 000 лв.;
3
6. По н.о.х.д. № 161/2017 г. на РС-Панагюрище с присъда в сила от 21.12.2017 г. е
осъден за извършено на 14.02.2017 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, като му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година с първоначален
общ режим на изтърпяване, както и глоба от 600 лв. и на основание чл. 343г НК
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година.
С определение по ч.н.д. № 24/2018 г. на РС-Панагюрище в сила от 7.03.2018
г. на подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание по присъдите по
н.о.х.д. № 123/2017 г. на ОС-Пазарджик и по нохд № 161/2017 г. на РС-
Панагюрище лишаване от свобода за срок от 1 година при първоначален общ
режим на изтърпяване. На основание чл. 25, ал. 1 НК е приспаднато времето на
изтърпяване по н.о.х.д. № 123/2017 г. на ОС-Пазарджик в размер на 3 месеца и 6
дни. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 3 и ал. 2 НК към така определеното
наказание е изцяло присъединено наказанието глоба от 1 000 лв. по н.о.х.д. №
123/2017 г. на ОС-Пазарджик и наказанието ЛПУМПС за срок от 1 година по нохд
№ 161/2017 г. на РС-Панагюрище.
7. По н.о.х.д. № 18020/2015 г. на СРС с присъда в сила от 29.07.2020 г. е осъден за
извършено на 27.03.2014 г. престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2
НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 8
месеца с първоначален строг режим на изтърпяване. С решение по внохд №
4123/2019 г. на СГС в сила от 29.07.2020 г. е изменена горепосочената присъда,
като размерът на наложеното наказание лишаване от свобода е намален от 1
година и 8 месеца на 6 месеца, а в останалата част присъдата е потвърдена.
На основание чл. 68, ал. 1 НК подсъдимият е осъден да изтърпи и
определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, наложено
съгласно чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК с присъдата по н.о.х.д № 5362/2010 г. на
СРС при първоначален строг режим на изтърпяване с приспадане съгласно чл.
59, ал. 1 НК на времето на задържане по ЗМВР и времето, посочено като
подлежащо на приспадане по отношение на подсъдимия съгласно споразумението
по нохд № 133/2011 г. на СГС.
На тази фактологическа основа въззивният съд намира доводите на прокурора
при СГП, изложени в съдебно заседание, за основателни.
За районния съд не е било налице основание за извършване на ново групиране
на наказанията по н.о.х.д. № 133/2011 г. и по н.о.х.д. № 5362/2010 г., след като вече е
било извършено такова по последното осъждане – това по н.о.х.д. № 18020/2015 г., не
е основание за корекция за групирането, а основание за прилагане на чл. 68 НК и
привеждане в изпълнение на общото най-тежко наказание лишаване от свобода по
първите две осъждания, определено с влезлия в сила съдебен акт по второто.
Привеждането по чл. 68 НК е било извършено с присъдата по н.о.х.д. № 1820/2015 г.,
т.е и този въпрос е решен окончателно. В този смисъл правилно прокурорът препраща
към задължителните указания в Тълкувателно решение № 3 от 2009 г. на ОСНК на
ВКС. Поради това в тази част определението на СРС, атакувано в настоящото
производство, следва да бъде отменено, защото съдът не е имал основание да
пререшава вече решения въпрос.
На следващо място въззивният съд намира за законосъобразно групирането,
извършено по т. 2 от обжалваното определение, с което е определено едно общо най-
4
тежко наказание по н.о.х.д. № 123/2017 г. на ОС-Пазарджик, по н.о.х.д. № 161/2017 г.
на РС-Панагюрище и по н.о.х.д. № 18020/2015 г. на СРС. Това е така, тъй като
деянията по всяко едно от тези осъждания, извършени съответно на 14.02.2017 г.,
14.02.2017 г. и 27.03.2014 г., са осъществени преди да е влязъл в сила първия по време
съдебен акт за признаването на осъдения за виновен и за наказването му измежду
съдебните актове по цитираните наказателни производства – този по н.о.х.д. №
123/2017 г. на 13.11.2017 г. Това означава, че са налице основанията на чл. 25, ал. 1 вр.
чл. 23, ал. 1 НК за определяне на едно общо най-тежко наказание, доколкото това не е
направено с присъдата по н.о.х.д. № 18020/2015 г. на СРС, а именно лишаване от
свобода за срок от 1 година при първоначален общ режим на изтърпяване.
Законосъобразно районният съд на основание чл. 25, ал. 1 НК е приспаднал времето,
което вече е било изтърпяно като лишаване от свобода по н.о.х.д. № 123/2017 г. на ОС-
Пазарджик и на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 3 и ал. 2 НК изцяло е
присъединил наказанието глоба от 1 000 лв. по н.о.х.д. № 123/2017 г. на ОС-Пазарджик
и наказанието ЛПУМПС за срок от 1 година по н.о.х.д. № 161/2017 г. на РС-
Панагюрище.
Обжалваният акт следва да бъде потвърден като правилен и в частта му по т. 3
относно отделното изтърпяване на наказанията по н.о.х.д. № 3418/2013 г. на СРС и
н.о.х.д. № 14264/2014 г. на СРС, като въззивният съд намира, че не са налице
предложените основания от прокурора за изменение на мотивите към крайния правен
извод, с който прокурорът се съгласява, но по други съображения.
Съгласно чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 3 НК, когато наказанията са различни по
вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или
отчасти към най-тежкото наказание. Процесният случай е именно такъв – наказанията
са различни по вид и едно от тях е глоба, т.е не са налице предпоставките на чл. 23, ал.
1 НК за определяне на едно общо най-тежко наказание, а за самостоятелно изпълнение
и на двете, като глобата се присъединява към по-тежкото наказание. Районният съд се
е произнесъл именно в тази посока, като е приел, че не са налице основания по-лекото
наказание да бъде погълнато от по-тежкото. Произнасяне по чл. 23, ал. 3 НК се налага
само когато в групата се включват повече от две осъждания, като поне по две от тях са
налице предпоставките по чл. 23, ал. 1 НК за определяне на най-тежко наказание.
Именно поради това в разпоредбата се употребява изразът „най-тежкото“, а не „по-
тежкото от двете“.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
основания отмяна, нито други основания за изменение освен посочените, налагащи
отмяната по т. 1, поради което прие, че следва да бъде потвърден в останалата му част.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 337, ал. 1 вр. чл. 334, т. 3 и т.
6 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 3. въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Определение от 28.06.2021 г. по н.ч.д. № 7608/2021 г. на СРС, НО, 6
състав, като го отменя в ЧАСТТА, с която на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1
НК на осъдения Т.Е. Д. по НОХД № 133/2011 г. на СГС, 28 състав и по НОХД №
5
5362/2010 г. на СРС, 101 състав, е определено едно общо най-тежко наказание 2 г.
лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране. Да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6