№ 1228
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501972 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 71/22.05.2025 г. по гр.д. № 126/2024 г. Софийски окръжен съд, 5
търговски състав е осъдил на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на Г. Б. Г. сумата от 20 000 лева, съставляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди, търпени в резултат на ПТП,
осъществило се на 06.08.2022 г. около 17:50 часа на път III-161, в района на километър
27+000, по вина на водача на л.а.„Фолксваген Голф“ с рег. № ******** - В. К. П.,
застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/30/122001282351 за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022 г. до
02.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2024 г. - датата на
предявяване на исковете до окончателното й заплащане, като е отхвърлил предявения иск за
неимуществени вреди по чл.432, ал.1 от КЗ В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния му
предявен размер от 26 000 лева, както и иска по чл.429, ал.3 от КЗ за заплащане на законна
лихва върху претендираното застрахователно обезщетение за периода от 30.09.2022 г. -
датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника, претенцията на ищеца за
заплащане на застрахователно обезщетение до 22.05.2024 г.
Срещу това решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният акцесорен иск
за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 30.09.2022 г.- датата, на която
е предявена извънсъдебна претенция, до датата на завеждане на исковата молба - 22.05.2024
г. е подадена въззивна жалба от Г. Б. Г., който поддържа, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон и
съдебната практика. Съдът неправилно приел, че върху сумата от 20 000 лв. не следва да се
1
присъжда законна лихва за забава считано от 30.09.2022 г., а законна лихва за забава следва
да се присъди от датата на депозиране на исковата молба в съда, с която ищецът посочил
банкова сметка, по която да му бъде заплатено претендираното обезщетение. Въззивникът
поддържа, че от представената с исковата молба молба-претенция до ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, с вх. № 3898/ 30.09.2022 г., депозирана пред ответника, се установявало, че
още с предявяването на застрахователната си претенция бил представил Нотариално
заверено пълномощно с per. № 1674 от 01.09.2022 г. на нотариус Т. Ф., с район на действие
PC-Ботевград и per. № 408 на Нотариалната камера, с което изрично била упълномощена
адв. Р. И. М. да получи определеното и/или присъдено в полза на Г. Б. Г. застрахователно
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди във връзка с
ПТП от 06.08.2022 г., като била посочена е и адвокатската банкова сметка, по която следва
да се извърши плащането. Упълномощителят декларирал, че е запознат с правото да получи
обезщетение по собствената си банкова сметка. Това нотариално заверено пълномощно, в
което е посочена и банковата сметка, по която да бъде преведено дължимото на ищеца
застрахователно обезщетение, било представено и с подадената искова молба. Поради това
не била налице кредиторова забава, пострадалия бил представил данни за банкова сметка, по
която да бъде извършено плащане на дължимото застрахователно обезщетение, както с
подадената на 30.09.2022 г. извънсъдебна претенция, така и с подадената на 22.05.2024 г.
искова молба. От друга страна в отговора на исковата молба застрахователят не е оспорил
началната дата на законната лихва поради непредставяне на банкова сметка на ищеца,
поради което първоинстанционният съд се е произнесъл по невъведено в процеса
възражение. С Писмо с изх. № 5115/ 21.10.2022 г. и с Писмо с изх. № 5656/ 18.11.2022 г.
застрахователят отказал да изплати дължимото застрахователно обезщетение като оспорил
виновното и противоправно поведение на сочения за виновен водач и наличието на
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилия вредоносен
резултат, а не поради непосочването на банкова сметка. В тази връзка следвало да се вземе
предвид формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС обективирана в Решение №
167/30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК, в което било прието, че:
"Непосочването на банковата сметка, видно от самата разпоредба на чл. 380, ал. 3 КЗ, не
касае дължимостта на обезщетението и не може да бъде основание за отказ за образуване на
щета по застрахователната претенция и за определяне на размера на застрахователното
обезщетение. Непосочването на банковата сметка от увреденото лице като кредитор
възпрепятства единствено изплащането на застрахователното обезщетение и то в
хипотезата, когато то е определено по размер от застрахователя или е влязло в сила съдебно
решение... Забава на кредитора по чл. 380, ал. 3 КЗ е налице само, ако неплащането на
обезщетението се дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка,
явяващо се дължимо по чл. 380, ал. 1 вр. ал. 3 КЗ съдействие от страна на кредитора за
изпълнение на задължението на застрахователя за плащане на обезщетението. Когато
длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не може да се приеме,
че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие, като в този случай е
неоправдано за длъжника да отпадат негативните последици на собствената му забава. С
оглед горното, ВКС приема, че когато застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, но не е
определил дължим размер на застрахователно обезщетение и оспорва изцяло претенцията на
увреденото лице, включително в съдебното производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, в хода на
което е посочена от увредения банкова сметка за изплащане на застрахователното
обезщетение, не е налице забава на кредитора по см. на чл. 380, ал. 3 КЗ за периода от
изпадане на длъжника в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ до посочване от увреденото лице на
пълните и точни данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането на
обезщетението". В същия смисъл е и Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. №
2273/2018 г., П т. о., ТК, докладчик съдията К. Н., с което обжалваното решение е
постановено в противоречие. В случая застрахователят не е определил дължим размер на
застрахователното обезщетение в предвидения за това срок и въпреки представените от
ищеца доказателства, като е оспорил изцяло претенцията му и в исковото производство,
поради което не може да се приеме, че ищецът Г. Г. е в кредиторова забава по смисъла на чл.
2
380, ал.З от КЗ. За доказване на гореизложеното моля да приемете като доказателство по
делото Писмо с изх. № 5115/ 21.10.2022г. и Писмо с изх. № 5656/ 18.11.2022г. от ЗАД
,ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Предвид това първоинстанционният съд неправилно
определил началния момент, от който започва да тече законната лихва за забава, като
неправилно е присъдил законна лихва считано от 22.05.2024 г., вместо от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, а именно считано от
30.09.2022 г.
Въззивникът моли въззивния съд да отмените Решение № 71/22.05.2025 г.,
постановено по т.д.№ 126/2024 г., TO, V състав, по описа на Софийски окръжен съд в частта,
с която е отхвърлен предявеният акцесорен иск за заплащане на законна лихва върху
главницата за периода от 30.09.2022г.- датата, на която е предявена извънсъдебна претенция,
до датата на завеждане на исковата молба- 22.05.2024 г. и вместо него да присъди законна
лихва върху главницата от 20 000 лв., считано от 30.09.2022 г. до окончателното издължаване
на сумата.
Въззивникът представя: Писмо с изх. № 5115/ 21.10.2022г. от ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД-заверено копие;Писмо с изх. № 5656/ 18.11.2022г. от ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД- заверено копие.
Въззиваемият ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД оспорва жалбата като
поддържа, че с претенцията до застрахователя не била посочена банкова сметка за
изплащане на обезщетението, каквато била посочена едва с исковата молба.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Предмет на въззивното производство е искът с правно основание чл.429, ал.3
от КЗ за заплащане на лихва за забава от датата на уведомямане на застрахователя до датата
на подаване на исковата молба. По отношение на иска с правно основание чл.432 от КЗ
решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано.
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Г. Б. Г.
срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД обективно съединени, осъдителни искове по чл.
432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ срещу Застрахователно акционерно дружество „Далл
Богг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г. М Д.“ № 1, за заплащане на сумата от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, търпени в резултат на ПТП, осъществило
се на 06.08.2022 г. около 17:50 часа на път III-161, в района на километър 27+000, по вина на
водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** - В. К. П., застрахован при ответника
със застрахователна полица № BG/30/122001282351 за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022г. до 02.05.2023г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 30.09.2022 г. - датата, на която е уведомен ответника за
настъпилото ПТП до окончателното й заплащане. С исковата молба ищецът е посочил
банкова сметка, по която да с е изплати сумата. Ищецът е посочил, че по отношение на
увреждащото МПС марка „Фолксваген Голф“, с peг. № ******** била налице валидно
сключена с ответното ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, с полица № BG/30/122001282351 и валидност от
03.05.2022 г. до 02.05.2023 г., отправил доброволна претенция на 30.09.2022 г. за заплащане
на застрахователно обезщетение за търпените от него неимуществени вреди, по която
ответното дружество до изтичането на законоустановения срок не определило и не
3
изплатило дължимото застрахователно обезщетение, като е претендирал лихва за забава
върху сумите по исковата претенция, дължима от 30.09.2022 г. - датата на която е уведомен
застрахователя за настъпилото ПТП с извънсъдебната молба-претенция.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е оспорил изцяло по
основание и по размер претенцията на ищеца с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Оспорил акцесорния иск за заплащане на законна лихва за забава, поради неоснователност
на главния иск.
Г. Б. Г. е предявил пред застрахователя ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД
засттрахователна претенция с молба вх. № 3898/ 30.09.2022 г., с която е представено и
представеното и по първоинстанционното дело нотариално заверено пълномощно с per. №
1674 от 01.09.2022 г. на нотариус Т. Ф., с район на действие PC-Ботевград и per. № 408 на
Нотариалната камера, с което изрично е упълномощена адв. Р. И. М. да получи определеното
и/или присъдено в полза на Г. Б. Г. застрахователно обезщетение за претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди във връзка с ПТП от 06.08.2022 г. като в него е
посочена и адвокатската банкова сметка, по която следва да се извърши плащането.
Упълномощителят е декларирал, че е запознат с правото да получи обезщетение по
собствената си банкова сметка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното
обезщетение, платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на чл.429, ал.3, съгласно която лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2,
за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020
год. по т.д. № 2466/2018 год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и
решение № 72/29.06.2022 год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни
решения на съда /решение № 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че
застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като възприема становището, че
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
4
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя същият дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава.
Върху присъдената с обжалваното решение сума от 20 000 лева е дължима на
основание чл.429, ал.3 от КЗ законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение, считано от 30.09.2022 г. – датата, на която е уведомен застрахователя с
извънсъдебна претенция за обезщетяване на вредите от настъпилото ПТП за същото до
датата 22.05.2024 г. на предявяване на настоящите искове. Въззивният съд намира, че Г. Г. не
е в кредиторова забава за посочения период, съобразно разпоредбата на чл.380, ал.3 от ГПК,
тъй като същият със застрахователната си претенция е посочил банкова сметка, която е
банковата сметка на упълномощения от него адвокат и е посочена в представеното и пред
застрахователя, заедно със застрахователната претенция пълномощно.
От друга страна с отговора на исковата молба и в хода на
първоинстанционното производство застрахователят не е въвел своевременно възражение за
началната дата на законната лихва поради непредставяне на банкова сметка на ищеца,
поради което първоинстанционният съд се е произнесъл по невъведено в процеса
възражение. Застрахователят не е оспорвал, че е отказал да изплати дължимото
застрахователно обезщетение като го е посочил изрично в отговора на исковата си молба, а
освен това е оспорил виновното и противоправно поведение на сочения за виновен водач и
наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилия
вредоносен резултат, а не поради непосочването на банкова сметка. Въззивният съд
съобразява и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС обективирана в
Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК, ВКС и Решение
№ 167/30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК, съгласно която практика
непосочването на банковата сметка, видно от самата разпоредба на чл. 380, ал. 3 КЗ, не касае
дължимостта на обезщетението и не може да бъде основание за отказ за образуване на щета
по застрахователната претенция и за определяне на размера на застрахователното
обезщетение. Непосочването на банковата сметка от увреденото лице като кредитор
възпрепятства единствено изплащането на застрахователното обезщетение и то в
хипотезата, когато то е определено по размер от застрахователя или е влязло в сила съдебно
решение. Съгласно тази практика забава на кредитора по чл. 380, ал. 3 КЗ е налице само, ако
неплащането на обезщетението се дължи единствено и само на непосочване от увредения на
банкова сметка, явяващо се дължимо по чл. 380, ал. 1 вр. ал. 3 КЗ съдействие от страна на
кредитора за изпълнение на задължението на застрахователя за плащане на обезщетението.
Когато длъжникът отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не може да се
приеме, че причина за неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие, като в този
случай е неоправдано за длъжника да отпадат негативните последици на собствената му
забава. Съставите на Върховния касационен съд приемат, че когато застрахователят е в
забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, но не е определил дължим размер на застрахователно
обезщетение и оспорва изцяло претенцията на увреденото лице, включително в съдебното
производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, в хода на което е посочена от увредения банкова сметка за
изплащане на застрахователното обезщетение, не е налице забава на кредитора по см. на чл.
380, ал. 3 КЗ за периода от изпадане на длъжника в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ до посочване
от увреденото лице на пълните и точни данни за банковата сметка, по която да се извърши
плащането на обезщетението".
Следователно застрахователят дължи лихва по чл.409 от КЗ за периода от
30.09.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба по настоящите искове в съда
22.05.2024 г.
Въззивния съд следва да отмени Решение № 71/22.05.2025 г., постановено по
т.д.№ 126/2024 г., TO, 5 състав, по описа на Софийски окръжен съд в частта, с която е
отхвърлен предявеният акцесорен иск за заплащане на законна лихва върху главницата за
5
периода от 30.09.2022 г.- датата, на която е предявена извънсъдебна претенция, до датата на
завеждане на исковата молба- 22.05.2024 г. и вместо него да присъди законна лихва върху
главницата от 20 000 лв., считано от 30.09.2022 г. до окончателното издължаване на сумата.
При този изход на делото отговорността за разноските по него следва да се
носи от въззиваемия, който следва да заплати на въззивника направените от него разноски
по делото. Искане за присъждане на разноски обаче не е направено от въъззивника.
Воден от горното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 71/22.05.2025 г. по гр.д. № 126/2024 г. Софийски
окръжен съд, 5 търговски състав В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска по чл.429, ал.3
от КЗ за заплащане на законна лихва върху върху сумата 20 000 лева, съставляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди, търпени в резултат на ПТП,
осъществило се на 06.08.2022г. около 17:50 часа на път III-161, в района на километър
27+000, по вина на водача на л.а.„Фолксваген Голф“ с рег. № ******** - В. К. П.,
застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/30/122001282351 за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022 г. до
02.05.2023 г. за периода от 30.09.2022 г. - датата, на която е предявена извънсъдебно пред
ответника, претенцията на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение до
22.05.2024 г.
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на Г. Б. Г. на основание
чл.409 вр. чл.429, ал.3 от КЗ законна лихва върху сумата 20 000 лева, съставляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди, търпени в резултат на ПТП,
осъществило се на 06.08.2022г. около 17:50 часа на път III-161, в района на километър
27+000, по вина на водача на л.а.„Фолксваген Голф“ с рег. № ******** - В. К. П.,
застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/30/122001282351 за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 03.05.2022 г. до
02.05.2023 г. за периода от 30.09.2022 г. - датата, на която е предявена извънсъдебно пред
ответника, претенцията на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение до
22.05.2024 г.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7