Р Е Ш Е Н И Е № 260012
гр. Пловдив, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на пети март през
две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 1127 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищцата П.Д.Г., ЕГН **********, със съд. адрес:***, чрез адв. С.Ч., е предявила срещу ответника „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, частичен иск за обезщетяване на неимуществени
вреди в размер на 26 000 лв. от общо дължимите ѝ 120 000 лв.,
причинени вследствие *****при ПТП на ***** на нейния **** П. В. Н., ЕГН **********.
Твърди, че
на *****в гр. ....., на кръстовището на ул. ***** и ул. ***** водачът Х.Б.М.
при управление на лек автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег.№ *****, нарушила
правилата за движение по пътищата и при маневра ляв завой отнела предимството
на водача на мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р 1000“ – П. В. Н., който в резултат на
удара *****.
По случая
е образувано ДП № 555/2018 г. на РУП – Карлово, пр.пр.№ 9644/2018 г. на ОП – Пловдив.
След *****на
**** ѝ П. ищцата се сринала психически, не можела да повярва, че е
загубила **** си, който е отгледала с много любов, грижи и внимание от самото
му раждане. Затова не можела да приеме нелепата му загуба още в началото на жизнения
му път, а липсата на емоционалното му присъствие я довело до остро душевно
разстройство. Между ищцата П. и ***** ѝ **** П. съществувала особено
силна, дълбока и трайна връзка с чувство на обич, уважение, взаимна
привързаност и подкрепа, като и до сега очите на ищцата са пълни с болка,
страдание и сълзи. След ***** на **** си ищцата се затворила в себе си, станала
емоционално неустойчива, имала проблемен и непълноценен сън с чести кошмари,
станала потисната, ранима, с изострена чувствителност, вътрешна опустошеност и
безсилие пред обстоятелствата. Загубата на **** ѝ П. била за ищцата
внезапна и неочаквана, като ѝ причинила неописуема мъка, душевни болки и
страдания, които продължават и до сега, като ищцата развила остра стресова
реакция и душевно разстройство.
За
управлявания от виновния водач Х.М. лек автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег.№ *****,
е налице валидно сключена с ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД застраховка
„Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна полица № *****, със срок на валидност 28.06.2018 г. – 27.06.2019 г.
Ищцата депозирала претенциите си с вх.№ ****г. за обезщетяване на
неимуществени вреди пред застрахователното дружество, но и до момента не е
определено и изплатено обезщетение.
Предвид гореизложеното моли съда на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да осъди
ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ да ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди - душевни
болки и страдания, причинени от *****при ПТП на *****на нейния **** П. В. Н., ЕГН **********,
в размер на 26 000 лв. от общо дължимите ѝ 120 000 лв., както и компенсаторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната
лихва върху главницата, считано от датата на деликта – *****до окончателното
плащане.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и в писмени
бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и
гласни доказателства и експертизи.
В хода на делото ищцата П.Г. е ***** на ***** и вместо нея са конституирани
като ищци наследниците й по закон – низходящите й В.Г.Р., ЕГН *********,***, и Д.Г.Н.,
ЕГН **********,***, видно от представеното Удостоверение за наследници изх.№ *****г.,
издадено от Община *****, и двете със съд. адрес:***, чрез адв. С.Ч..
Всяка от тях претендира в качеството си на наследник по закон на П.Г.
неимуществени вреди в частичен размер от 13 000 лв. от общо дължимите на
всяка от тях по 60 000 лв.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД – гр. София, бул. Витоша 89-б, ЕИК
*********, със съд. адрес: Тодор Каблешков 19, ет. 2, офис 2, чрез адв. М. М., е
подал отговор, в който заявява, че оспорва предявения иск по основание и по
размер.
Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка „ГО“ за лекия автомобил „Тойота Хайлукс“ с
рег.№ *****, управляван от Х.М., но оспорва наличието на
виновно и противоправно поведение на застрахования в ДЗИ водач, описания в ИМ
механизъм на ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между
поведението на М. и настъпилия вредоносен резултат.
Оспорва материално-правната легитимация на ищцата и твърденията ѝ за
съществувала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка и изключително
близки отношения между нея и покойния ѝ ****, както и твърдението ѝ
за развита от ищцата остра стресова реакция и душевно разстройство.
Твърди, че водачът на лекия автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ***** - Х.М., се е движила в
посока от с. ***** към гр. ...... Непосредствено след табелата за навлизане в
населено място тя се е престроила в лявата част на своята пътна лента с
намерение да извърши маневра завой на ляво, след като се е убедила, че в
насрещната пътна лента няма други МПС. В момента на извършване на маневрата в
лентата за насрещно движение внезапно се е появил мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р
1000“, управляван от П. В. Н. с изключително висока скорост. М. е спряла върху
осевата линия, за да пропусне връхлитащия мотоциклетист, но 5-6 м преди да достигне
автомобила ѝ водачът П. Н. губи контрол над мотоциклета и пада върху
пътното платно, като се приплъзва и удря в спрелия лек автомобил. От удара
тялото му отхвърча и пада в лентата за насрещно движение, където е прегазено от
задните гуми на товарен автомобил „Ивеко“ с рег.№ *****, управляван от водача Ц.В..
Ето защо, ответникът счита, че водачът Х.М.
е реагирала адекватно и своевременно на възникналата ситуация и няма вина за
настъпилото ПТП. Произшествието е пряк резултат от безотговорното и нехайно
поведение на водача П. Н., който се е движил с изключително висока скорост, но
е имал пряка видимост към спрелия лек автомобил и е могъл да премине свободно
покрай него, като предотврати сблъсъка и своята гибел.
Оспорва претендираното обезщетение както в частичния му размер от
26 000 лв., така и целия размер от 120 000 лв., като твърди, че то е
завишено по размер и противори на принципа за справедливост и на практиката на
съдилищата, съгласно чл. 52 от ЗЗД, както и на разпоредбите на чл. 493-а, ал. 4
от КЗ, вр. § 96, ал. 1 от ПЗР на КЗ.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че водачът Х.М. виновно е
предизвикала ПТП, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия П. Н., който е управлявал мотоциклета без предпазна
каска, след употреба на алкохол и наркотични и/или упойващи вещества и с
изключително висока скорост, поради което не е успял да заобиколи спрелия лек
автомобил, въпреки обективната възможност за това.
Оспорва и акцесорната претенция за лихви, като твърди, че такива се дължат
съгласно чл. 409 от КЗ след изтичане на срока по чл. 405 от КЗ, т.е. след
05.01.2019 г.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и по съществото на
спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и
експертизи.
Ищцата е подала допълнителна искова молба, в която възразява относно
твърденията в отговора на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и оспорва
същите изцяло.
Изменя претенцията си за компенсаторни лихви, като претендира същите с
изтичането на 15 дни от предявяване на искането за обезщетение на 04.12.2018 г.
Ответникът е подал допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа
изцяло подадения отговор и всички направени с него възражения, като излага
подробни съображения за това.
Третото лице – помагач на страната на ответника – „ЗД Евроинс“ АД – София,
бул. Христофор Колумб 43, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Н.К., е подало
отговор, в който заявява, че към момента няма достатъчно данни и доказателства
за преценка на основателността на иска.
Твърди, че без съмнение няма никакви данни за съизвършителство на деянието
от третия участник в ПТП – водачът на товарен автомобил „ИВЕКО“ с рег.№ *****,
който е управлявал своето МПС в дясната лента, без да извърши каквото и да е
нарушение на ЗДвП. По отношение на него евентуалното съприкосновение на МПС с
пострадалия се явява случайно деяние, тъй като водачът му не е бил длъжен, нито
е могъл да предвиди, че в насрещната лента ще настъпи ПТП и като резултат
мотористът ще излети и ще се насочи към управлявания от него автомобил.
Счита също, че претендираното обезщетение е завишено по размер, като в
случая следва да се приложи разпоредбата на § 96 от ПЗР на КЗ, и то ако се съберат
доказателства за наличието на особено близка връзка между ищцата и *****ия
ѝ ****.
Съображения в тези насоки излага в отговора си. Не ангажира доказателства.
Ищцата е подала допълнителна искова молба, в която възразява относно
твърденията в отговора на третото лице – помагач „ЗД Евроинс“ АД.
Счита, че съгласно чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска
отговорност“ държавите – членки не могат да определят граници на обезщетенията,
по-ниски от предвидените, а именно: при телесни увреждания или смърт -
1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие,
независимо от броя на пострадалите; при имуществени вреди – 1 000 000
евро за събитие, независимо от броя на пострадалите, в който смисъл е цитирана
и практика на Съда на ЕО.
Ето защо счита, че съдът не следва да прилага норми от националното
законодателство, които противоречат на общностното право.
Третото лице – помагач „ЗД Евроинс“ АД е подало допълнителен отговор, в
който заявява, че поддържа изцяло отговора си и всички направени с него
възражения, становища и доказателствени искания.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Няма спор, че ищцата П.Д.Г., ЕГН **********,
е **** на П. В. Н., ЕГН **********, който е ***** на *****в гр. ....., съгласно
Удостоверение за родствени връзки изх.№ ****г., издадено от Община *****, и
Препис–извлечение от Акт за смърт № ****, издаден от Община ......
От събраните по делото писмени
доказателства, приложени на л. 140 – 171 от делото, от ДП № 555/2018 г. на РУ –
Карлово, пр.пр.№ 9644/2018 г. на ОП – Пловдив; Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 43/*****на РУ на МВР – Карлово, ведно с план – схема; химическа
експертиза по Протокол № А-341/27.09.2018 г. на УМБАЛ „Пловдив“ АД; Присъда №
57/10.07.2023 г. по н.о.х.д.№ 569/2022 г., ПОС; Решение № 113/27.06.2024 г. по
в.н.о.х.д.№ 104/2024 г., ПАС, 2 н.с., и Решение № 637/07.12.2024 г. по н.д.№
903/2024 г., ВКС, 3 НО, се установява, че с влязла в сила на 07.12.2024 г.
Присъда № 57/10.07.2023 г. на ОС – Пловдив Х.Б.М., ЕГН **********, е призната
за виновна в това, че на *****в гр. ..... при управление на товарен автомобил
„Тойота Хайлукс“ с рег.№ *****, движейки се по бул. ***** в посока от запад на
изток, при извършване на маневра „завой наляво“ и навлизане в кръстовището с
ул. ***** е нарушила правилата за движение по чл. 37, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинила *****на П. В. Н., ЕГН **********, което съставлява
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК
По делото е приета комплексна съдебна
авто-техническа и медицинска експертиза с вещи лица инж. В.Г.С. и д-р М.К.Б.,
която съдът възприема като компетентна, безпристрастно изготвена и неоспорена
от страните. От нея се установява, че най-вероятен от техническа гледна точка е
следният механизъм на процесното ПТП:
Водачът П. Н. е управлявал мотоциклет
„Сузуки GSX R1000“ на задна гума със скорост около
103 км./час по платното за движение на бул. ***** в гр. ....., в посока от
изток на запад. По същото време водачът Х.М. е управлявала товарен автомобил
„Тойота Хайлукс“ по платното за движение на същия път в посока от запад на
изток, като е спряла, а водачът Ц.В. е управлявал товарен автомобил „Ивеко
35С11В“ по платното за движение на същия път, в посока от запад на изток след
товарния автомобил „Тойота Хайлукс“. Когато мотоциклетът „Сузуки“ е бил на
около 124 м, водачът на товарния автомобил „Тойота Хайлукс“ е потеглил, като е
предприел маневра „завой наляво“ към ул. *****, след което отново е спрял. След
спирането на товарния автомобил „Тойота Хайлукс“ водачът на мотоциклет „Сузуки“
е разполагал с коридор за безопасно преминаване с широчина около 4,3 м, но
въпреки това мотоциклетът се е ударил в неподвижния товарен автомобил „Тойота
Хайлукс“. Ударът е настъпил в предната част на мотоциклета и в предната дясна
част на товарния автомобил „Тойота Хайлукс“. След удара тялото на П. Н. е
продължило движението си вдясно от товарния автомобил „Тойота Хайлукс“, като се
е ударил в долната част на товарния автомобил „Ивеко“, след което тялото е
паднало на асфалтовата настилка.
Скоростта на движение на мотоциклета
„Сузуки“ преди ПТП е била около 103 км./час. При потеглянето на товарния
автомобил „Тойота Хайлукс“ достигнатата скорост е била около 9,5 км./час, а в
момента на удара автомобилът е бил неподвижен. Скоростта на движение на
товарния автомобил „Ивеко“ непосредствено преди задействане на спирачната му
система е била около 32 км./час.
Взаимната видимост на водача на
мотоциклета „Сузуки“ и на водача на товарния автомобил „Тойота Хайлукс“ е била
по-голяма от опасната зона за спиране и на двете МПС.
След като е потеглил и е спрял водачът
на товарния автомобил „Тойота Хайлукс“ е нямал техническа възможност да избегне
ПТП. Той би избегнал удара, ако бе отложил потеглянето си до преминаване на
мотоциклета „Сузуки“ покрай него. Ако водачът на товарния автомобил „Тойота
Хайлукс“ след потеглянето си не е преустановил движението си при предприета
маневра „завой наляво“ и не е спрял, а е продължил движението си в посока
север, то в момента на пристигане на мотоциклета „Сузуки“ в мястото на удара,
товарният автомобил „Тойота Хайлукс“ би се намирал извън платното за движение
на бул. *****, при което при липса на конфликтна точка не би настъпил удар
между тях.
Водачът на мотоциклета „Сузуки“ – П. Н.,
го е управлявал със скорост около 103 км./час на задна гума, поради което е
загубил управление на мотоциклета и вместо да премине покрай спрелия товарен
автомобил „Тойота Хайлукс“ през разполагаемия коридор с широчина около 4,3 м,
се е ударил в спрелия автомобил. Освен това, той не е реагирал своевременно на
опасността от удар с товарния автомобил „Тойота Хайлукс“, тъй като дори и със
скорост от 103 км./час той е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара с автомобила.
Причина за *****на водача на мотоциклета
„Сузуки“ – П. Н., е тежка черепно-мозъчна травма, довела до счупване на
черепния покрив и на черепната основа в средна черепна ямка и прекъсване на
мозъчния ствол на нивото на моста и средния мозък, които увреждания са
несъвместими с живота. Те са причинени по механизъм на удар или притискане
с/или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, при което П. Н. е пострадал като
моторист, блъснал се челно в автомобил, след което прелетял и се ударил в бус
„Ивеко“ с последвало падане на платното за движение, в насрещната пътна лента.
Първоначалното съприкосновение на пострадалия П. Н. с товарния автомобил
„Тойота Хайлукс“ е било с предната част на мотоциклета „Сузуки“ и водачът му не
е получил никакви травматични увреждания от този удар. Основните травми са
причинени от удара на П. Н. в товарния автомобил „Ивеко“ и последващото падане
на пътната настилка.
Най-вероятно пострадалия П. Н. е бил с
поставена предпазна каска, която обаче не е била закопчана, тъй като след ПТП е
установена на около 18,76 м от главата му. Каската абсорбира до известна степен
удара на главата и предотвратява счупването на черепа и удара на мозъка във
вътрешната част на черепа, но не може да защити останалите части на тялото,
като при високо енергиен удар нейното предпазно действие не е било достатъчно,
за да съхрани живота на водача на мотоциклета.
По делото са разпитани свидетелите Х.Б.М.
и Ц.С.В., и двамата участници в ПТП, К. Л.Н. и Д. Т. Т.– ***** на ищцата, показанията
на който съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, но при
условията на чл. 172 от ГПК предвид родствената връзка на свид. Н. и свид. Т. и
възможната заинтересованост и на четиримата свидетели от изхода на спора.
От показанията на свид. М. се установява, че „На *****бях участник в ПТП. Аз управлявах автомобил „Тойота Хайлукс“,
пикап, тъмно*** на цвят. Движех се от с. ***** в посока гр. ...... …Беше към 15
часа … Търсех отбивка наляво към *****. Наближавайки гр. ..... видях отбивката,
тя е маркирана с табела наляво. Застанах в лявата част, за да се престроя за
ляв завой, спрях и пропуснах група от мотористи, която се движеше в о****на на
мен посока. След като мотористите преминаха, погледнах в насрещното движение за
друга кола.
Насреща видях движещ се моторист. В
момента на поглеждането бях отпуснала спирачката и колата се придвижи малко
напред. Като забелязах насрещно движещия се моторист в далечината, натиснах пак
спирачката. Колата е преминала някакво разстояние от около 50 см. Леко с
предницата бях навлезла в насрещното платно и спрях отново. Насреща се движеше
бяло-*** мотор с доста висока скорост, над 80 км, по моя преценка. Проследих
приближаващия се мотор, който на разстояние на около 10 м от мен промени
посоката си на движение рязко към дясна моя част. Нещо се случи, имаше все едно
загуба на управление. …
Мотористът се удари в моята кола,
тялото му излетя, удари се в дясната част на моята кола. Тялото му излетя
надясно и назад. Следващото нещо, което видях като си обърнах погледа, е тялото
на мотоциклетиста до банкета, след това бял бус и след белия бус каската на
мотоциклетиста.
Зад мен беше спряла полицейска кола
на метър - метър и половина. От моята дясна страна имаше движение по пътя.
Докато аз бях спряла, преминаваха други коли. Считам, че колите от дясната ми
страна преминаваха свободно по платното за движение, без да се качват на
банкета. На мястото, където се пристроих за левия завой, според мен нямаше бяла
линия като маркировка на асфалта, но преди това имаше. По моя преценка от
предишната осова линия прецених, че съм навлязла с предната част на моя
автомобил в насрещното платно около 50 см.
Когато преминаваха групата мотористи
срещу мен, колата беше съвсем леко под ъгъл за навлизане вляво. Автомобилът ми
е с автоматична скоростна кутия. Освободих педала на спирачката, за да направя
ляв завой и след като забелязах, че насреща идва още един моторист, натиснах
отново педала на спирачката до долу. Не съм задействала педала на газта между
освобождаването на спирачката и повторното й натискане. В момента на удара на
мотоциклетиста, моята кола беше неподвижна.
Приближавайки гр. ....., имаше
табела само за града и следващата табела беше тази за вилната зона *****, за
която трябваше да направя завой наляво. Инцидента се случи след табелата за
населено място гр. ...... Полицаите, които бяха спрели зад мен, спряха
движението и помолиха да се отстраним от местопроизшествието и затова не са
местени автомобилите. Всичко остана така, както беше. Освен моята кола на
местопроизшествието имаше и бус, който беше пред моториста, а пред буса беше
каската на моториста. Този бус също участваше в произшествието. Бусът е минал
от моя дясна страна в посока ...... Не го видях в момента, когато е преминал
край мен. Видях го в момента, когато беше спрял вдясно на банкета и по буса
имаше кръв.
Между отпускането на спирачката и
повторното й натискане, имаше придвижване на моята кола наляво, но не мога да
кажа колко точно. Според мен общото навлизане след двете спирания на моя
автомобил беше около 50 см в насрещното платно. Считам, че над 70 м беше
разстоянието между последно преминалия мотоциклетист и този, който впоследствие
катастрофира.
Участъкът беше прав и видимостта,
считам че беше над тези 70 м, които посочих. Проследих групата мотоциклетисти,
погледнах напред и видях, че приближава още един от тях, който се движеше с
голяма скорост. Премествайки си погледа, автоматично освободих спирачката и
колата автоматично се придвижи малко на ляво. Бях спряла и колата беше
неподвижна, когато идващия мотоциклетист промени посоката си на движение.
Мотоциклетистът беше с поставена
каска на главата.
Когато видях за първи път
мотоциклетиста, той се намираше в средата на неговата лента за движение,
движеше се нормално. В един момент той кривна наляво, а мое дясно. Когато
промени посоката си на движение мотоциклетистът срещу мен, автомобилът ми беше
на около 10 м от него. Когато втория път натиснах спирачката, мотоциклетистът
все още се движеше в средата на неговото платно.
Пътната настилка беше суха, мисля,
че нямаше неравности и дупки. Беше през деня и беше светло“.
Според показанията на свид. В. „На *****управлявах микробус „Ивеко“. Движих
се в посока ****-*****. На влизане в гр. ..... видях джип, който е спрял до
осевата линия с ляв мигач и изчакваше насрещното движение. След като се размина
с последните автомобили, които мисля, че бяха леки коли, но не си спомням
точно, джипът потегли може би половин метър.
Видях моторист, който се движеше в негово дясно, джипът тръгна и след не
повече от половин метър спря наново. Мотористът дотогава се движеше направо,
продължи да се движи направо в същата линия. Наближавах джипа и повече не
проследих моториста. Може би джипа ми е пречил да го видя и се бях съсредоточил
в минаване покрай спрелия джип.
В момента, в който почти се изравних със задната част на джипа, се чу силен
трясък, след което видях човешко тяло, което излетя и летеше право срещу мен,
срещу предното ми стъкло. Аз завих силно надясно. В този момент погледнах, че
се насочвам към циментов стълб, електрически и завих рязко наляво и тогава
човекът се удари в лявата ми страна…. Бусът се качи на банкета и поднесе на
пясъка, поднесе надясно леко.
Когато завих наляво преди удара с човека, се намирах може би на равно с
джипа, но не мога да преценя точно. Когато чух удара, бях се изравнил със
задната част на джипа. Движих се с 40-45 км./час и когато настъпи удара мисля,
че се беше придвижил моя автомобил напред, горе-долу колкото джипа. Предниците
ни с джипа бяха почти наравно, когато човекът се удари в моя автомобил. …
В момента, в който видях, че тялото на човека прелита над мен, натиснах
спирачки, съединител и навих десен волан. Не мога да кажа точно в каква
последователност, инстинктивно натиснах педалите.
Мотористът беше на едно 70-80 м напред пред джипа, доста напред беше. Аз
бях на около 30 м зад джипа, когато видях моториста и автомобилите, които бяха
пред него. Автомобилите, които бяха преди моториста, преминаха свободно покрай
джипа. Ако не беше ситуацията, аз също щях да премина свободно покрай джипа.
Табела имаше само една, с указания за **** *****. Ситуацията се случи след
като минах табелата за населено място. На мястото има хоризонтална маркировка,
точно там линията е прекъсната, но е слабо видима, изтрита е.
Не мога да кажа дали джипа беше навлязъл в насрещната лента, когато го
видях, защото маркировката е изтрита и не можах да преценя точно. Джипът беше
спрял и след като се размина с последния автомобил потегли леко. След като видя
моториста, спря наново. Стори ми се, че джипа потегли съвсем леко, придвижи се
около 50 см., след което спря отново.
Пътят беше чист пред моториста, той продължи да се движи в права линия,
след като джипа спря за втори път. Не съм го наблюдавал къде е застанал след
това. …
Мотоциклетистът се движеше в негово дясно на неговото платно. Имаше канавка
между платното за движение и банкета и всъщност предната ми гума навлезе в тази
канавка. Автомобилът подскочи и в този момент видях, че отивам към стълба и
затова навих волана наляво. Пътя в този участък е хубав и няма неравности.
Не си спомням точно в какво положение падна тялото на мотоциклетиста, мисля
че тук ми се губи спомен, полицаите дойдоха и ми казаха да не слизам от буса.
След това дойде линейка … Тялото на мотоциклетиста се намираше след джипа,
напряко на пътя, вдясно до банкета, в крайно дясно от моя страна. Главата му
сочеше към осевата линия. Когато видях, че тялото лети срещу мен, то беше леко
привито, но с главата напред.
Не мога да кажа дали в момента на удара мотоциклетистът е бил с каска.
Каската я видях след това. Тя се претърколи на 7-8 м пред буса. Но мисля, че
няма как да е бил с каска, защото удара на мотоциклетиста в буса беше на два
метра след моята позиция като шофьор на този бус, а каската, когато я видях, тя
продължи да се търкаля по асфалта и спря на 7-8 м пред буса. Не мога да кажа с
коя част от тялото мотоциклетистът се удари в буса. Тялото се удари доста
високо, около два метра и нещо. Има следи по буса в горната му част. Бусът се поднесе странично три-четири метра
след удара“.
От показанията на свид. Н. се
установява, че „**** на П.Г. – Д., е **** на моя ****, а покойният П.
е *** на Д. и мой *****. П. го познавам от бебе …
П. и П. не живееха заедно. П. си живееше в отделна къща в гр. *****, на ул.
***, а П. и семейството му живееха също в *****, но в кв. ***.
П. е кръстен на **** си П.. Връзката им беше много близка. Постоянно се
интересуваше от **** си, ходеше да й помага. …винаги, когато сме ходили някъде
заедно на събори, на риби, първо минаваше през **** си, да я види как е, що е. П.
и **** П. имаха много близки отношения. **** П. имаше особено внимание към
него, защото знаете старите хора, като са кръстени на тях. …
Дори и аз много пъти съм ходил, ако има нещо мащабна работа – да се нарежат
дърва, нацепят и приберат в един ден, ходил съм и аз със П. да помагам. Той
много се грижеше за **** си и тя много го уважаваше. Постоянно питаше за него.
Имаха много силна връзка помежду си.
Няколко дена след катастрофата видях П.. Отидох да я видя в дома й. Беше
много зле. Само като ме видя на вратата и започна: „О, К., къде ми отиде
момчето, какво стана с момчето ми, какво стана с П.“ - просто не знаеше къде се
намира. …Постоянно плачеше. ….Аз я успокоявах, но няма спокойствие за тази
жена, като го загуби този човек. … тя не искаше просто да повярва, че него го
няма. Много е зле. След *****на П. тя определено се промени. Промени й се
поведението. Искаше само с близки да разговаря и то още като се видим от
вратата …. започваше: „Къде ми отиде момчето, какво стана с момчето ми“. Тя е
възрастна жена, но се обслужваше сама, лекарства си вземаше, нямаше такива
грижи да има нужда, но този случай като стана, от ден на ден все по-зле ставаше.
Без човек не може, но постоянно вика: „Ей го П., сега ако беше тука, щеше да
отиде за лекарства, щеше да отиде да ми купи лекарства“. Много тежко и страшно
трудно, то се и вижда и по здравословното й състояние как го понася. Беше
по-енергична, но след тази злополука **** се промени тотално.
**** П. живееше сама. Живееше с мъжа си, но той *** – *** Г., …преди около 5
г. След това живееше сама. П. имаше страхотни отношения и с *** си. П. беше
много любвеобилен човек. Всички го уважаваха и всички го обичаха. Няма да
повдигне тон или да се скара на някого. Не мисля, че П. беше по-привързан към ****
си или към *** си. Освен **** П., П. имаше и друга **** и *** - моите родители
и на неговия *** родителите. *** ми *** преди повече от 20 г., а *** ми ***
преди 3 г.
Отношенията между П. и моята *** бяха нормални, като на **** и ****. Но той
тогава беше по-малък. С моята *** се виждаха и общуваха. Не мога да кажа, че П.
е обичал повече **** си П., отколкото другата си ****, която ми е ***. Моята ***
не е живяла в едно семейство с П. и родителите му. П. посещаваше *** ми, когато
е имал възможност. Помагал й е също. Не ми е известно отношенията между П. и
моята *** да са били влошени.
След катастрофата съм виждал П.Г. през почивните дни, горе-долу два-три
пъти месечно. Минавал съм през нейната къща да я видя как е що е“.
Според показанията на свид. Т. „Още като малък моите родители са ме оставяли
при П. да ме гледа и това ни свързва. П. ми е била винаги най-добрата леля. …Бях
с моя *** и нейната голяма ****на леля П., да й съобщим за *****на П.. Тя не
можа да повярва и пита: „Нашият П. ли?“. Тя в първия момент не можа да повярва,
че се е случило това нещо. После, като започна да се осъзнава - сълзи, рев,
неприятна новина. След това **** П. ми казваше: „Няма ми другарчето, другарчето
ми няма“. Той й беше като човек с когото да споделя.
Когато съм си в ***** и ходя на вилата, минавам покрай тяхната къща и се
виждаме. Два-три пъти в месеца съм минавал, спирал съм се, говорили сме си на
прозореца, по двора с **** П.. Моите родители също постоянно минават от там,
покрай нейната къща и се отбиват да я видят. Като отида при нея, тя все за него
ми говори – П. така, П. така. П. беше кръстен на нея, носеше нейното име и си я
гледаше. Нарочваш един **** да те гледа на старини. Тогава тя се справяше за
годините си, П. й помагаше, но след това направо се вижда как гасне….
За мен има промяна при П. след загубата на ****а й П.. Психически тя може
би падна - да живееш с мисълта, че **** те е изпреварил, децата ти са живи и
здрави, а **** да те изпревари. Тя вече и здравословно е в тежко състояние, а
можеше да е по-добре, ако бяха други обстоятелствата.
След *****на П. отношението на **** П. към мен не се е променило, не се е
влошило. …**** П. има две ***. … След *****на П. не са им са променили
отношенията. Освен П., **** П. има още трима ****а - Л., който е **** на П., а
другите две деца са на голямата ****на **** П.. Това са И. и Г.. Когато сме се
събирали семейно, отношенията на **** П. с другите й **** бяха добри. Но П. си
беше нейния ****. Тя постоянно говореше за него – П. туй, П. онуй, това беше
преди П. да почине. Той беше с едни гърди по-напред от другите ****.
Мисля, че когато П. беше малък, *** му и *** му живееха на ул. *** при ****
П., а след това се преместиха в блока. П. ходеше и при другата си ****, ходеше
и при **** П., когато беше малък“.
Не се спори между страните по делото,
че към датата на процесното ПТП – *****е налице валидно сключена с ответника
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД застраховка „Гражданска отговорност“ за
управлявания от Х.Б.М. товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег.№ *****,
обективирана в застрахователна полица № *****, със срок на валидност 28.06.2018 г. – 27.06.2019 г.
Не се спори също, че към тази дата е
налице валидно сключена с третото лице - помагач „ЗД Евроинс“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ за
управлявания от Ц.С.В. товарен автомобил „ИВЕКО“, с рег.№ *****, обективирана в
застрахователна полица № ****.
Ищцата П.Г. (и др. лица) е сезирала
ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с Молба – претенция вх.№ ****г. за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от *****на ****а й П. Н., като е
образувана застрахователна преписка № ****.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявения пряк иск срещу застрахователя „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е процесуално
допустим, като е започнала процедура по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл.
380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между потърпевшата и застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на лекия автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег.№ *****,
и е изтекъл 3-месечния рекламационен срок от сезирането на застрахователното
дружество по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията.
Разгледан по
същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и изслушаната
експертиза се установява, че по повод на процесното
ПТП на *****в гр. ..... е налице фактическият състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 300 от ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 от НПК и
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК, влязлата
в сила Присъда №
57/10.07.2023 г. по н.о.х.д.№ 569/2022 г., ПОС, е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. В
резултат на неправомерното поведение от страна на прекия причинител на деликта
- водача на товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ***** - Х.Б.М., е причинена по
непредпазливост *****на П. В. Н., в резултат на което неговата **** - ищцата П.Г., е претърпяла неимуществени вреди - психически болки и страдания, като е налице пряка
причинно-следствена връзка на вредите с процесното ПТП.
Направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на мотоциклета
„Сузуки“ – П. Н., съдът намира за основателно, тъй като от изслушаната и
неоспорена САТЕ се установява, че той се е движил в населено място със скорост
от около 103 км./час, т.е. над максимално допустимата, на задна гума, поради
което е загубил управление на мотоциклета и вместо да премине покрай спрелия
товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ през разполагаемия коридор от 4,3 м, се е
ударил в спрелия автомобил. Освен това, той не е реагирал своевременно на
опасността от удар с товарния автомобил „Тойота Хайлукс“, тъй като дори и със
скорост от 103 км./час той е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара с автомобила, поради което съдът приема, че е налице изключително
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия мотоциклетист в размер на 70
%.
Основателно е и възражението на
ответника относно материално- правната легитимация на първоначалната ищца П.Д.Г.
– **** на покойния П. В. Н., тъй като тя е извън кръга на лицата,
посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и в Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на ВС, които са правоимащи по смисъла на т. 1 от ТР №
1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2016 г. на ОСНГТК. В традиционните за
българското общество семейни отношения **** и ****, **** и **** са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, като връзките между тях обичайно се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост,
и тези отношения не са основание за разширяване на кръга на лицата, имащи право
на обезщетение за вреди от деликт, въпреки че *****на всеки човек причинява значителни
душевни болки и страдания на широк кръг от неговите близки.
В конкретния казус липсва изключителност на отношенията между ищцата П.Г. и
нейния **** П. Н., като от кредитираните гласни доказателства се установява, че
ищцата и **** й не са живеели в общо домакинство; ищцата е живеела сама и се е
справяла добре за възрастта си с ежедневните си нужди; **** й П. се е отбивал понякога
„да я види“; помагал й е спорадично –
с рязането и прибирането на дърва за огрев, като според свид. Н. П. е поддържал
същите нормални човешки отношения и с другата си **** – „Не мога да кажа, че П. е обичал повече **** си П., отколкото другата си ****“.
Ето защо, от събраните по делото гласни доказателства не се установява при
условията на пълно и главно доказване между ищцата П.Г. и **** й П. Н. да са
съществували някакви особено близки и изключително силни отношения, които не са
присъщи на обичайните отношения между **** и ****, поради което съдът намира,
че ищцата П.Г. не е материално-правно легитимирана да претендира обезщетение за
вреди от *****на ****а й П. Н. и затова предявеният иск по чл. 432 от КЗ следва
да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Д.Г., ЕГН **********,***, ***** на ***** и
наследена от низходящите си В.Г.Р., ЕГН *********, и Д.Г.Н., ЕГН **********,***,
всички със съд. адрес:***, чрез адв. С.Ч., срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
частичен иск по чл. 432 от КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди в размер
на 26 000 лв. от общо дължимите ѝ 120 000 лв., причинени
вследствие *****при ПТП на *****на нейния **** П. В. Н., ЕГН **********, като
НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната
на ответника - „ЗД Евроинс“ АД – София, бул. Христофор Колумб 43, ЕИК
*********, и подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/