Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.06.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 8085 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 19.04.2019
г., постановено по гр.д.№ 75132/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 56
състав, по предявен от З. „Б.В.И.Г.“*** /ЕИК ******/ установителен иск по
чл.422 ГПК вр. чл.411, ал.1, изр.2 КЗ е признато за установено, че З. „Д.Ж.И З.“***
/ЕИК ******/ дължи на З. „Б.В.И.Г.“ /ЕИК ******/ сумата 13 лв., представляваща
непогасена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за вреди от ПТП, настъпило на 12.08.2017 г. в гр. Първомай,
на ул.“******, ведно със законната лихва от 28.06.2018 г. до окончателното
плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 113.03 лв. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът З. „Д.Ж.и З.“ е осъден да
заплати на ищеца З. „Б.В.И.Г.“ сумата 21 лв.- разноски за исковото производство, и
сумата 46.20 лв.-
разноски за заповедното производство /ч.гр.д.N 42955/ 2018 г. на СРС, 56
състав/. На основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът З. „Б.В.И.Г.“ е осъден да
заплати на ответника З. „Д.Ж.и З.“ АД сумата 220 лв.- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от З. „Б.В.И.Г.“*** /ищец
по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в частта
за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за признаване дължимостта на останалата част от претендираното регресно
вземане, ведно със законната лихва, с присъждане и на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна З.
„Д.Ж.и З.“*** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство.
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.411 КЗ.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна
инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част,
като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен
извод за отхвърляне на предявения от З. „Б.В.И.Г.“ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.411 КЗ като неоснователен и недоказан- чл.272 ГПК.
Спорен в настоящото
въззивно производство е въпросът за размера на дължимото на ищеца З. „Б.В.И.Г.”
регресно обезщетение, претендирано въз основа настъпилата суброгация в правата
на увреденото при ПТП на 12.08.2017 г. лице, вследствие извършено по
имуществена застраховка „каско” плащане на застрахователно обезщетение за
причинените при ПТП имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата
на чл.499, ал.2 КЗ, при вреди на имущество
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда.
Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие
с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства, приета с наредбата по чл.504 КЗ
от КФН. Методиката е регламентирана в Наредба № 24/ 2006 г. на КФН, според
която- чл.4, същата се прилага като минимална долна граница в случаите, когато
не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на
моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се
определя по експертна оценка.
Дължимото на
увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва да бъде определено
по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл.499 КЗ
и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната
обезвреда, залегнал в чл.499, ал.2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да
постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди
увреждането- да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение
техническо състояние, в какъвто смисъл е и постановената по приложението на чл.273,
ал.2 КЗ /отм./- разпоредба със същото нормативно съдържание, съдебна практика
на ВКС /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по търг.
Л.2 на Реш. по гр.0.№
8085/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;
Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№ 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение №
109/ 14.11.2009 г. по т.д.№ 870/ 2010 г.; Решение № 153/ 22.12.2011 г. по т.д.№
896/ 2010 г. и др./. Действителната стойност на вредата по смисъла на цитираните
законови разпоредби е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането
за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта
за отстраняване на настъпилата вреда.
В случая ищецът е
определил дължимото на увредения при ПТП застрахователно обезщетение въз основа
на експертна оценка, според която обезщетението е в размер на 602 лв., която
сума включва обезщетение за ремонт и на предна дясна врата /ремонт, боя и
допълнит. материали, боядисване и разоборудване/, определено от застрахователя
на 100.03 лв. и изплатено на увреденото лице.
Според заключението
на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство авто-
техническа експертиза, прието като неоспорено от странитеи възприето от
въззивния съд като обективно дадено, средната пазарна стойност за
възстановяване на щетите, нанесени на лек автомобил „Алфа Ромео 156“ с peг.№ ******при
ПТП на 12.08.2017 г., възлиза на общо 879.79 лв. Посочено е от експерта, че
увреждането на предна дясна врата, за което е заплатено обезщетение от
застрахователя- ищец, не е в причинно- следствена връзка с процесното
произшествие.
При това положение
действителната стойност на причинената вреда /чл.499, ал.2 КЗ/ към датата на
настъпване на застрахователното събитие, до която застрахователят- ответник
дължи плащането на застрахователно обезщетение, следва да бъде определена на 501.97
лв. /602 лв.- 100.03 лв./, при уважаване на направеното от последния възражение
за несъответствие между претендираното от ищеца регресно обезщетение и
действителната стойност на вредата към датата на настъпване на събитието като основателно.
С оглед установената
по делото фактическа обстановка, при зачитане принципа за пълната обезвреда,
залегнал в чл.499, ал.2 КЗ, регресната претенция, имаща за предмет платено за
ремонт на предна дясна врата на увредения автомобил „Алфа Ромео“
застрахователно обезщетение, възлизащо на 100.03 лв.- според оценката на
застрахователя- ищец, се явява неоснователна и правилно е отхвърлена с
обжалваното решение. Регресното право на застрахователя- ищец за изплатеното от
него застрахователно обезщетение е възникнало за сумата 501.97 лв., която покрива
понесените от застрахованото лице действителни вреди, намиращи се в причинно-
следствена връзка с посоченото по- горе застрахователно събитие, и предвид
настъпилата съобразно чл.411 КЗ суброгация, подлежат на възстановяване в този
определен по делото размер. Искът по чл.411 КЗ е основателен и доказан за
сумата 13 лв., и правилно е уважен за същата, при отчитане на обстоятелството,
че сумата 513.97 лв. от претендираните извънсъдебно от ищеца 627 лв., включващи
и ликвидационни разноски /25 лв./, е заплатена от застрахователя- ответник
преди завеждане на делото. За останалата част от претендираното регресно
обезщетение- в размер на 100.03 лв., искът по чл.422 ГПК вр. чл.411 КЗ е
неоснователен и правилно е отхвърлен с обжалваното решение. Неправилно е
схващането на въззивника, че обезщетението следва да бъде определено съобразно
даденото в първоинстанционното производство експертно заключение, с което действителната
стойност на причинената вреда към датата на настъпване на застрахователното
събитие е определена на 879.79 лв., тъй като самият ищец е определил и заплатил
обезщетение от 501.97 лв. за намиращите се в причинна връзка с процесното ПТП
вреди върху застрахования при него автомобил и няма право на регрес срещу
застрахователя по риска „гражданска отговорност“ на делинквента за вреди, които,
независимо, че са обезщетени по имуществената застраховка „каско“, не са в
причинна връзка с процесния деликт.
При тези съображения постановеното
от СРС решение като правилно в обжалваната отхвърлителна част следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора
на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата
страна сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство /за юриск. възнаграждение/.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 19.04.2019 г., постановено по
гр.д.№ 75132/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 56 състав, в обжалваната част, в която предявеният от З. „Б.В.И.Г.“*** /ЕИК ******/ срещу З. „Д.Ж.и З.“*** /ЕИК ******/
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.411 КЗ е отхвърлен за горницата над сумата 13 лв. до пълния предявен размер
от 113.03 лв. /разлика от 100.03 лв./, претендирани като регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от ПТП,
настъпило на 12.08.2017 г. в гр. Първомай на ул.“******, ведно със законната
лихва от 28.06.2018 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.N 42955/
2018 г. на СРС, 56 състав, и в частта
относно присъдените на ответника З. „Д.Ж.и З.“ разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“*** /ЕИК ******/ да заплати на З.
„Д.ж.и з.“*** /ЕИК ******/ сумата 100 лв.
/сто лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението по гр.д.№ 75132/
2018 г. на СРС, ІІ ГО, 56 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата част.
Л.3 на Реш. по гр.0.№
8085/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
Решението не подлежи
на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.