Р Е Ш Е Н И Е
№ 20
гр. Русе, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 16 юни през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 173 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.С.П., с адрес ***, подадена чрез адвокат Е., срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-4569-000016/14.04.2022 г. на ВПД началник група
при ОДМВР – Русе, РУ – Две могили.
Релевирани са доводи за противоречие на заповедта с целите за издаване на ПАМ
(чл. 22 ЗАНН), мотивират се пороци във формата на издадения административен
акт. В о.с.з. се сочи, че не е ясно от кога настъпва действието на заповедта,
заповедта касае автомобил, който не е собственост на нарушителя, заповедта е
връчена на различна дата от извършване на нарушението. Иска се отмяна на
административния акт. Претендират се разноски.
Ответникът - началник
група при ОДМВР – Русе, РУ – Две могили, в
съдебно заседание, чрез юрк. Д., изразява становище
за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд
- Русе, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт и във връзка
с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
С оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-4569-000016/14.04.2022 г. на началник група при
ОДМВР – Русе, РУ – Две могили, на посочено правно
основание чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, е приложена принудителна
административна мярка (ПАМ) - прекратяване регистрацията на товарен автомобил
„Мицубиши Л 200“ с рег. № Р3507КВ на собственик,
чието МПС е управлявано от лицето П.М. П., който е неправоспособен водач.
Посочено е, че заповедта се издава във връзка с АУАН сер. GA № 152051/12.04.2022 г. СРМПС № ********* и 2 бр.
регистрационни табели с № Р3507КВ са били иззети при съставяне на АУАН-а. В
разпоредителната част на заповедта е посочено, че мярката се налага за срок от
6 месеца.
В приложения по делото АУАН, съставен на П.М.
П. – син на жалбоподателя, е посочено, че собственикът на товарния автомобил
(настоящия жалбоподател) е бил управляван от П. П. без последният да притежава
валидно СУМПС, респ. същият е неправоспособен водач, за което обстоятелство е
била направена справка в АИС-БДС и АИС-КАТ, с което виновно е нарушен чл. 150
от ЗДвП.
По делото е
представен и втори АУАН № 152052 от същата дата, съставен на бащата, за
нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП, затова, че е предоставил управлението на
своето МПС на сина си, без последният да е правоспособен водач.
Представена е и докладна записка от същата
дата – 12.04.2022 г. от младши пътен инспектор до началника на РУ – Две могили
за констатираните обстоятелства, 2 бр. обяснения – на бащата и сина, както и
възражение на жалбоподателя срещу издадения му АУАН.
При така установеното от фактическа страна и след като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд -Русе обуславя следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на
заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният
индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен
интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по
същество - неоснователна по следните съображения:
На първо място съдът отчита, че жалбоподателят
не отрича извършването на нарушението – нито в жалбата, нито в съдебното
заседание, в обясненията или във възражението срещу издадения АУАН. Твърдят се
пороци при издаване на обжалвания акт.
Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен
орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6
и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. В случая началникът на групата е надлежно оправомощен, видно от цитираната в административния акт и
представена по делото (л. 19) заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. на
директора на ОДМВР -Русе.
Основните възражения са за нарушение на
формата и те не се споделят от настоящия състав. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в законоустановената писмена
форма и
макар и кратки, съдържа всички изискуеми, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. фактическите
и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните
факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП. По отношение на
нарушението заповедта препраща към установеното в издадения АУАН. Трайна и
непротиворечива е практиката, че мотивите към издавания акт могат да се
съдържат и в друг документ (Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК
на ВС).
Съгласно разпоредбата, посочена като правно основание за издаване на
оспорения административен акт - чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като
е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една
година. Тази ПАМ се прилага и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е
собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично
управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие
на горните обстоятелства,
каквато е настоящата хипотеза. При тази нормативна
уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението
на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик. Нормата е императивна,
като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният
действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на
фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката,
същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. В конкретния
случай е налице преустановителна мярка (нарушението е започнало, но при
констатирането му не е било завършено). Законът не изисква заповедта да бъде
издадена в деня на нарушението, поради което твърденията на жалбоподателя в
тази насока, мотивиращи незаконосъобразност на заповедта само на това
основание, са неоснователни. Времеви ограничения за издаването на
ПАМ са предвидени само за актовете по чл. 171, т. 1, б. "д" и т. 2,
б. "к", съобр. чл. 172, ал.1, изр. второ ЗДвП, като настоящата
хипотеза не попада сред тях.
Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в
условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от
шест месеца до една година. Доколкото обаче срокът на мярката е предвиден на
минимума липсата на мотиви в частта, касателно, продължителността, не
опорочават акта до степен на недействителност.
Съдът намира, че в случая посочените в нормата материалноправни
предпоставки за прилагане на мярката са били налице, изпълнено е изискването
моторното превозно средство да е управлявано от лице, което не е
правоспособен водач, не притежава издаден СУМПС. Субективното отношение на собственика на превозното средство не е
елемент от фактическия състав.
Видно от представените по делото доказателства, лицето П. П. е непълнолетен и след извършена справка в системите
на МВР е установено, че на същия не е издавано свидетелство за управление на
МПС, т.е. налице е хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП.
Неоснователно е твърдението, че има неяснота от кой момент заповедта
поражда своето действие.
Съобразно чл. 90, ал. 1, вр. ал. 2, т. 2 АПК
административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за
тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от
съответния орган. Това правило не се прилага, когато със закон е допуснато
предварително изпълнение на акта. Чл. 172, ал. 6 ЗДвП предвижда, че подадената
жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, респ. същата
няма суспензивен ефект и е изпълняема от датата на издаване на административния
акт, освен ако същият не бъде отменен.
Спазена е и целта на закона – да се
възпрепятства управлението на МПС от неправоспособни водачи в пътната мрежа, за
защита на живота и здравето на останалите водачи и пътуващи граждани.
Предвид изложеното, съдът намира, че административният акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с
приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при
безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по
начин, който не накърнява правото му на защита.
С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя не се дължат.
Основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на
ответника, искане за присъждане на разноски. Поради това жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на ОДМВР -
Русе сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от Административнопроцесуалния
кодекс, Административен съд - Русе, II-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба
на М.С.П., с адрес ***, срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-4569-000016/14.04.2022 г. на ВПД началник група
при ОДМВР – Русе, РУ – Две могили.
ОСЪЖДА М.С.П., със съдебен
адрес ***, да заплати на ОДМВР - Русе сумата от 100 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: