№ 177
гр. Сливен, 29.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело №
20242200100187 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена от Б. В. П. чрез адв. Р. М.,
като пълномощник на Б. В. П., с която предявява против ЗАД “ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД искове на основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал.
1, т. 1 и т. 5 КЗ; чл. 429, ал. 3; чл. 51, ал. 1 ЗЗД, чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД.
Иска се да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, сумата в размер
на 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди - болки и страдания поради телесни увреждания,
причинени в ПТП от 22.05.2023 г., заедно със законната лихва за забава върху
претендираната главница от датата на уведомяването на застрахователя за
настъпилото ПТП на 22.06.2023 г. до окончателното изплащане на
обезщетението за неимуществени вреди; обезщетение в размер на 1 604. 40
лева - за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в извършени
разходи във връзка с изследвания и лечение по повод получените телесни
увреждания при ПТП от 22.05.2023 г., заедно със законна лихва, считано от
датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП – 22.06.2023 г.
до окончателното изплащане на обезщетението за имуществени вреди;
Обстоятелствата, на които се основават предявените права са следните:
На 22.05.2023г., около 01:00 часа, на път 1-6, при км. 358, водачът на лек
автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“, с peг. № ******* - Р. П. П.,
1
нарушила правилата по ЗДвП, като не спазила необходимата дистанция и
движейки се с несъобразена с пътните условия скорост, ударила отзад
движещото се пред нея ППС с животинска тяга - каруца, в резултат на което
настъпило ПТП, в което пострадала ищцата като пътник в каруцата. За
произшествието било образувано досъдебно производство № 96/2023г. по
описа на РУ на МВР - Т..
След злополуката ищецът бил транспортиран и приет в Отделение по
ортопедия и травматология към МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД- гр. Сливен,
с оплаквания от болки и невъзможни движения в дясна коленна става и по
областта на главата, лицева травма с рана и без спомен за случилото се. След
извършените му прегледи и изследвания било установено общо увредено
състояние, сомнолентност, разкъсно - контузни рани, телесни деформации,
ограничения на движенията на крайници, дефекти и фрактури – посочени с
латинските наименования от медицинската документация. Посочена е
проведената в лечебното заведения медикаментозна терапия и репониране на
носа, като били поставени тампони с „Гентамицин“.
Твърди се, че е предприето оперативно лечение, проведено на 26.05.2023
г., като под местна анестезия било извършено наместване на кости, съгласно
оперативен протокол № 398/26.05.2023 г. На същия ден, под обща спинална
анестезия била проведена втора операция по повод друга фрактура, съгласно
оперативен протокол № 416/26.05.2023г.
Поставена била окончателна диагноза: Фрактура диафизария феморис
декстри. Бил изписан е на 29.05.2023 г., като са му дадени препоръки за ХДР,
да не натоварва десен долен крайник до костно срастване по преценка на
ортопед и според контролните рентгенографии, контролни рентгенографии на
45 ден от операцията и след 3 месеца, както и да продължи антикоагулантната
терапия с „Клексан“ за още 28 дни.
Във връзка с проведеното лечение ищецът извършил разходи като е
заплатил сума в общ размер на 1 604.40 лв. както следва: 1 380 лв. -
Остеосинтезен материал, съгласно Фактура № ********** от 26.05.2023 г.;
224.40 лв. - разходи за лекарства, съгласно Фактура № ********** от
29.05.2023 г.;
Пътният инцидент причинил на П. внезапно и неочаквано увреждане на
здравето, довело до множество болки и страдания за него. Поради травмата в
2
областта на главата, ищецът е страдал от постоянно нарастващо, мъчително
главоболие. Оплаквал се от замаяност и причерняване, дори при минимални
движения на главата. Чувствал се разсеян и дезориентиран, имал проблеми с
концентрацията и му било трудно да събере мислите си и да се съсредоточи
върху случващото се в ежедневието му. Не е можел да гледа телевизия или
друг тип екрани, тъй като лъченията им го дразнели и му прилошавало от тях.
Всичко това силно го напрягало и го принуждавало предимно да лежи в
покой, като се налагало да избягва всякакви резки движения и вибрации на
тялото си. Освен това, вследствие на фрактурата в областта на носа, същият
бил силно отекъл и болезнен, което довело и до затруднения при дишане, а
при говор се получавали неприятни дразнещи болки. Поради затрудненото
дишане ищецът чувствал отпаднал и безполезен. Лицето му е било оточно и
болезнено при допир, като болките се засилвали още повече при всеки опит за
активна физическа дейност и натоварване. Разкъсно- контузната рана в
областта на долната устна и фрактурите на носните кости затруднявали
дъвченето, поради което П. изпитвал и затруднения при хранене, вследствие
на което не е можел да приема твърда храна. Поради получената вследствие на
ПТП сериозна фрактура в областта на десния крак, ищецът страдал от
постоянни силни болки. Същите се усилвали още повече и при най-малкия
опит за раздвижване, в резултат на което било невъзможно да сяда, да се
изправя или да ходи и не бил в състояние да извършва каквато и да било
активна физическа дейност. Всичко това принуждавало П. да спазва постелен
режим. Не можел да спи на дясната си страна, често се будел, което влияело и
на емоционалното му състояние. Дълго време му се налагало да разчита на
помощта и грижите на своите близки за осъществяването на обичайните си
битови дейности, както и за неща които преди инцидента не били никакъв
проблем за него. Силно ограничил социалните си контакти, дълго време не
излизал и не общувал с други хора освен с най- близките си, тъй като се
притеснявал от травмите в областта на лицето и невъзможността му да ходи
нормално. Чувствал се изолиран. Всички променило обичайния му начин на
живот. Злополучният инцидент се отразил крайно негативно върху общото
емоционално състояние на ищеца. Станал мълчалив и затворен,напрегнат и
тревожен. Изпитвал постоянно безпокойство и тревожност. Все още не можел
да спре да мисли за случилото се и в съзнанието си постоянно пресъздавал
злополуката. Станал емоционално лабилен и напрегнат. Изпитвал страхове от
3
автомобили, страхувал се за бъдещето. Страдал от нарушения на съня, на
храненето.
Към момента на събитието, виновният водач е управлявал лек
автомобил марка и модел ,.Фолксваген Голф“, с peг. № *******, за който е
имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена със ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, с полица №
BG*******, валидна от 07.07.2022г. до 06.07.2023 г.
На 22.05.2023 г. ищецът отправил молба - претенция с вх. № 99-
4096/22.06.2023 г. до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника
„ОЗК - Застраховане“ АД, с искане да бъде определено и изплатено
дължимото застрахователно обезщетение.
Към момента на подаване на исковата молба, бил изтекъл
законоустановения срок, в който застрахователят не определил и не изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното застрахователно дружество е
подало отговор на исковата молба, в която оспорва предявените претенции
като неоснователни и завишени по размер. В тази връзка се поддържат
следните възражения:
Оспорват се твърденията за настъпването на ПТП по посочения от
ищеца механизъм според съставения КП за ПТП. Твърди се, че соченият като
пряк причинител на вредите водач на лекия автомобил - Р. П. П., нямала вина
за настъпването на ПТП дотолкова, доколкото в случая се касаело за случайно
деяние по смисъла на член 15 от Наказателния Кодекс, което изключва вината
на водача на МПС за настъпилите вредни последици.
Твърди се, че лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с
регистрационен № ******* и ППС с животинска тяга се движили в една и
съща посока в дясна пътна лента. Видимостта на водача на автомобила по
отношение на движещата се каруца била ограничена, тъй като при тъмен
обект е необходимо по-ярка светлина или възможността за възприемане на
тъмния обект - не по-малко от 1.5 lux светлинен поток. Възможността за
възприемане на каруцата още повече е намаляла и поради светлините на
движещите се автомобили в лентата за насрещно движение. ППС с
животинска тяга не е било оборудвано с изискуемите по закон технически
4
съоръжения и при тези обстоятелства не било възможно да бъде възприето от
водача на лекия автомобил на разстояние по-голямо от опасната зона.
Техническите причини, довели до възникване на ПТП били освен липсата на
светлинна сигнализация на каруцата, но и движението й в средната част на
дясната пътна лента, тъй като технически правилно билоППС с животинска
тяга да се движи най-вдясно на платното за движение, а при възможност,
каквато в процесния случай е била налице, и по десния банкет.
Поддържа се възражение за противоправно, съпричиняващо поведение
от страна на трето лице - И. А. И., с ЕГН ********** като водач на ППС –
каруца, която не била регистрирана по надлежния ред, не отговаряла на
изискванията за движение по пътищата, съгласно чл. 71 ЗДвП. Развити са
подробно доводи за изключителна вина на водача на ППС, което не било
регистрирано съгласно изискванията на чл. 167, 2 т. 4 ЗДвП и движението му
било недопустимо съгласно чл. 138, ал. 1 ЗДвП. Липсвали изискуемите от чл.
71 ЗДвП и чл. 106 ЗДвП - два бели или жълти светлоотразителя отпред, два
червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена
видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре
различима светлина, които светлоотразители да са разположени симетрично
от двете страни на превозното средство. Подчертава се, че ПТП е настъпило в
тъмната част на денонощието.
Отделно от изложеното по-горе, съгласно чл. 55, ал. 1 ЗДвП било
забранено движението на това ППС на този път по аргумент от чл. 60 ЗДвП. В
нарушение на чл. 106 ЗДвП водачът на ППС с животинска тяга не е
направлявал животните, така че да не създават пречки и опасности за
движението, като освен това е следвало задължително носят
светлоотразителни жилетки. Не било спазено изискването за движение на
превозното средство или животните в най-дясната част на пътното платно или
на банкета на пътя. Твърди се, че въпросната каруца не е била пригодена и с
нея изобщо не следвало да се извършва превоз на пътници, а водачът й не е
взел необходимите мерки за опазване здравето и живота на превозваните от
него пътници. Развиват се доводи за настъпване на процесното ПТП по вина
на водача на ППС с животинска тяга – каруца.
Поддържа се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, който също следвало да носи светло-отразителна жилетка,
5
като освен това е знаел, че се вози в каруцата, чието движение на пътя е
забранено, не е била оборудвана надлежно и е била управлявана от водача
съобразно описаните по-горе нарушения, относими към вината на последния
за настъпване на ПТП.
Развити са подробно доводи, че ищецът не е спазвал медицинските
предписания за прегледи и лечение и не полагал необходимите грижи за
собственото си оздравяване.
Поддържа се възражение относно размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди като несправедливо. Развити са
подробно доводи, по приложението на Постановление № 4 от 23.XII.1968
година на Пленума на Върховния Съд, относно размера на имуществените
вреди. Не се сочи размер на обезщетението, който застрахователят счита за
основателно да бъде определен.
Поддържат се възражения относно началния момент, от които се
претендира лихвата за забава, като се настоява, че са налице изключенията от
принципното положение по чл. 429, ал. 3 КЗ т. к. увреденото лице не
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ с писмо с изх. № № ЦУ 99-4137 от 23.06.2023 г. до изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 КЗ. Твърди се, че ищцата и нейните родители са имали
обективно възможност да се снабдят с исканите документи и да ги представят.
Поради това бездействие, в срока по чл. 108 КЗ застрахователя е постановил
своя мотивиран отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. В
условията на евентуалност - при основателност на главната претенция, се
поддържа, че обезщетението за забавено плащане в размер на законната лихва
е дължимо от датата на подаване на исковата молба — 19.04.2024 г.
В с. з. ищецът се представлява от пълномощник – адв. Вл. П.,
преупълномощен надлежно от адв. Р. М., който поддържа предявените искове
като основателни и доказани според събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на по назначените САТЕ и СМЕ.
Ответника се представлява от пълномощник – адв. Н. Ш., който оспорва
предявените искове и поддържа становище за основателност на възраженията
за съпричиняване от страна на ищеца както за настъпване на процесното
ПТП, така и поради принос за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
както поради неполагане неизпълнение на предписаното лечение, така и
6
поради знание, че водачът на ППС бил употребил алкохол.
Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
както и заключение по назначените САТЕ и СМЕ и анализът им поотделно и в
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С влязла в сила на 13.02.2025 г. присъда № 14/28.01.2025 г. по НОХД №
1482/2024 г. по описа на РС – Сливен, Р. П. П., ЕГН **********, е призната за
ВИНОВНА в това, че на 22.05.2023 г., по републикански път I-6, на км. 358, в
землището на с. О., общ. Т., при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“, с peг. № *******, нарушила
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за ППС
категория „В“ 90 км/ч извън населено място”, като се движила със скорост от
около 104 км/ч и по непредпазливост причинила виновно средна телесна
повреда на повече от едно лице, вкл. на Б. В. П., изразяваща се в счупване на
тялото на бедрената кост на десния крак, което е довело до „Трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник, което деяние представлява
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 3-то, алт. 1-ва, б. „а“, предл. 2-ро, вр. ал.
1, б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК, за което й е
наложено на основание чл. 58а, ал. 4, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание
„лишаване от свобода”, от шест месеца, чието изпълнение е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 НК се за изпитателен срок от три години и на основание
чл. 343г НК е била лишена право да управлява МПС за срок от десет месеца.
За изясняване на обстоятелствата, свързани с наличието на
съпричиняващо поведение от страна на ищеца за настъпване на процесното
ПТП и на вредоносния резултат, съдът назначи САТЕ, възложена на в. л. –
доц.д-р инж. Х. У., от чието заключение, представено на 19.05.2025 г. и
разяснено от в. л. в с. з. на 29.05.2025 г. се установява следното:
Процесното ПТП е настъпило, в тъмната част на денонощието – около
01.00 ч., на 22.05.2023 г. Св. Р. П., чиято вина е установена с влязлата в сила
присъда № 14/28.01.2025 г. по НОХД № 1482/2024 г. по описа на РС – Сливен,
е управлявала МПС – л. а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* по път I – 6, в
участъка при км. 385, в посока от гр. Бургас към гр. Казанлък, със скорост на
движение на автомобила преди настъпване на ПТП и към момента на удара с
7
около 104 км./ч. Пътната настилка е била суха. Движила се след товарен
автомобил, който след подаден ляв мигач, започнал навлизане в лявата лента.
Управляваното от св. Р. П. МПС е запазило движението си в дясната лента.
При избраната скорост на управляваното от нея МПС, опасната зона за
спиране е 112 м.
В същото време, в средната част на дясната лента на платното за
движение на МПС, пред него се е движило ППС с животинска тяга – каруца,
в което като пътник се е возил ищецът. Предвид движещия се пред нея
товарен автомобил, водачката Р. П. управлявала л. а. „Фолксваген Голф“ на
къси светлини. Съобразно това, видимостта с възможност за възприемане на
тъмния обект – каруца, е била около 58 м пред автомобила. В момента на
осветяване на каруцата с челния фронт, автомобилът е бил на около 67 м. от
мястото на удара, а каруцата, която се е движила със скорост от 15.5 км/ч, се е
намирала на около 10 м. от мястото на удара. Опасната зона за спиране на
автомобила при наличната суха пътна настилка е била около 112 т. Водачката
е имала техническата възможност да възприеме каруцата при определената от
експертизата видимост на около 58 м от нея при пълно осветяване - 1,5 lux
осветеност на късите светлини на фаровете. Възприела каруцата на
разстояние от около 52 м от мястото на удара или с време на закъснение от
около 0,2 сек. спрямо началния момент на осветяване на каруцата с челния
фронт на светлините, което закъснение се дължи на възприемането на тъмен
неосветен и необозначен обект - каруца в тъмната част на денонощието. При
тези обстоятелства е настъпил удар между челната дясна част на автомобила и
задната лява част на каруцата.
При избраната скорост на движение – от 104 км/ч., с опасна зона за
спиране от 112 м., св. Р. П. като водач на МПС не е имала възможност да
предотврати удара с неосветената със светлинен източник и необозначена със
светлоотразители каруца. При движение на къси светлини, за да е възможно
своевременното възприемане на тъмни обекти – неосветени със светлинен
източник и необозначени със светлоотразители, и да предприеме спиране, за
да предотврати настъпването на удара, технически съобразената скорост на
движение на автомобила е равна или по-малка от 73 км/ч., при която скорост
опасната зона за спиране е 67 м. Възприемането на каруцата на по-голямо
разстояние и съответно – предотвратяването на ПТП е било възможно в
8
случай, че каруцата е била обозначена със светлинен източник.
Нито от данните по настоящото дело, нито от събраните в хода на
наказателното производство, приключило с присъда № 14/28.01.2025 г. по
НОХД № 1482/2024 г. по описа на РС – Сливен не се събраха доказателства за
осветяване по подходящ начин на ППС, в което се е возил ищецът. В
показанията си св. Ив. А. – водачът на каруцата, поддържа, че същата е била
оборудвана с всички необходими светлини и светлоотразители. В тази им част
съдът не кредитира показанията на свидетеля, както с оглед неговата
заинтересованост във връзка с образувано досъдебно производство – ДП №
260/2024 г. по описа на РУ – Т. (приобщено по делото на 08.02.2025 г.
постановление на РП – Сливен от 10.11.2024 г.), така и поради липсата на
обективни находки, данни и изследвания в приложеното ДП № 96/2023 г. на
РУ – Т. в рамките на НОХД № 1482/2024 г. на РС – Сливен). При извършения
по досъдебното производство оглед, не са били установени данни каруцата да
е била оборудвана с изискуемите два бели или жълти светлоотразители
отпред, два червени светлоотразители отзад, както и светещо тяло отзад в
ляво, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, които да
спомогнат за възприемането й при движение в тъмната част на денонощието.
Предвид данните относно характеристика на пътя в района на
местопроизшествието, видът, отстоянието, хоризонталната и вертикална
характеристика на пътя, ширината на пътното платно и маркировката в района
на местопроизшествието данните, вещото лице е изработило подробна
динамична мащабна скица на автотранспортното местопроизшествие, от
която, както и от разясненията на вещото лице, съдът приема за установено, че
движението на каруцата е било в дясната лента и към средата на пътното
платно, което съответства на установеното местоположение на автомобила в
момента на удара. Липсват данни относно движението на каруцата преди
удара, но обективните находки на местопроизшествието отговарят на
праволинейно движение на каруцата, в момента на удара. С оглед
разположението на превозните средства върху пътното платно за движение,
установено на място,в случай, че каруцата се е намирала върху банкета
изцяло, не би настъпил удар, какъвто е било възможно да се избегне и при
частично застъпване с левите си колела, чрез маневра за заобикаляне или
изпреварване от страна на лекия автомобил.
9
Както в настоящото исково производство, така и в хода на наказателното
производство, липсват обективни данни относно конкретна степен на
опиянение на водача на каруцата – св. И. А.. От показанията му в настоящото
производство се установява, че преди произшествието той, заедно със сина си
– Н. (Д.), дъщеря му – Ж. (Д.), ищецът и племенникът на свидетеля – А. (И.),
празнували рожден ден в дома на свидетеля в с. О.. Пили по една бира, след
което решили да отидат в гр. Г., на гости на друга негова дъщеря, която тогава
била болна. Свидетелят в показанията си настоява, че той и ищецът са пили
само по една бира.
Във връзка с установеното както в настоящото, така и в наказателното
производство обстоятелство, че водачът на ППС – каруца, Ив. А. и пътниците
в същото ППС са употребили неустановено количество алкохол, липсват
убедителни доказателства в настоящото производство, от които да се приеме,
че употребеното количество е с концентрация над 0.5 на хиляда към момента
на настъпване на процесното ПТП и да е допринесло за нарушаване на
възприятията и възможността за преценка на св. Ив. А. като водач на
каруцата, по начин, по който да е било възможно това състояние да бъде
възприето от ищеца като пътник в каруцата.
От заключението на в. л. д-р Ст. С., представено по делото на 28.04.2025
г. се установява, че освен средната телесна повреда, установена с влязлата в
сила присъда № 14/28.01.2025 г. по НОХД № 1482/2024 г. по описа на Районен
съд – Сливен - счупване на тялото на бедрената кост на десния крак,
осъществило медико биологичния характеризиращ признак „Трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник“, на ищеца в резултат на
ПТП от 22.05.2023 г. са били причинени и други телесни увреждания, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - сътресение на мозъка, протекло с липса
на спомен за самия инцидент и за време след него (конкрадна и антероградна
амнезия), което и било лекостепенно и е осъществило медико-биологичния
характеризиращ признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“; счупени носни кости, които сами по себе си са довели до „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота" и разкъсно контузии рани на
дясна вежда, дясна ушна мида и долната устна, които както самостоятелно
така и в своята съвкупност са осъществили медико-биологичния
характеризиращ признак “Временно разстройство на здравето, неопасно за
10
живота“.
Травмата на десния долен крайник - фрактура на дясна бедрена кост, е
била лекувана оперативно в ОТО - 22.05.2023 г. до 29.05.2023 г. Лечение е
проведено и в ЛЧХ отделение по повод раната на долната устна от 29.05.2023г.
до 31.05.2023 г. Била е осъществена първична обработка на раните на веждата,
ухото и долната устна, счупените носни кости са репонирани под местна
анестезия.
В острия период - началните часове, преди обезболяването, ищецът е
търпял силни болки, които са намалели след обезболяване с Аулин болките и
са намалявали с времето и хода на проведеното в домашни условия лечение.
Костното срастване обичайно настъпва около месец, а пълното
възстановяване и моделиране, анатомично, на счупената кост - до края на
шестия месец. Обичайното обездвижване е за около 45 дни, през което време
пострадалият с фрактура на една от най-здравите и мощни кости в човешкото
тяло - бедрената кост е на постелен режим е, след което е възможто изправяне
и първи движения с помощни средства - в началото с патерици, а след 2-3
месец с бастун.
Фрактурата на носната кухина на ищеца, през периода на
възстановяване, след оперативното лечение и свалянето на тампоните е
заздравяла и възстановено дишането му след десетия ден. Раните в областта
на главата, които са били обработени хирургично, са били видими и са
заздравели за около две седмици. При груби травматични рани, при които
ръбовете на раните са натъртени, кръвонаседнати, се налага така наречената
некректомия – изрязване и освежаване на ръбовете, с последващ шев и
стерилни превръзки, които в случая са оставили оперативенн белег.
Видно от представените Фактура № ********** от 26.05.2023 г. и
Фактура № ********** от 29.05.2023 г., ищецът е заплатил 1 380 лв. -
Остеосинтезен материал, съгласно; 224.40 лв. - разходи за лекарства, съгласно;
В представената по делото медицинска документация не е отразено
поставянето на остеосинтеза при проведеното оперативно лечение на
бедрената кост. Представената фактура установява закупуването на такава, с
универсално приложение при необходимост от поставянето й за
възстановяване на бедрена кост.
11
Към настоящия момент – 2 години след преживяното ПТП, при
извършения преглед от в. л. ищецът практически е здрав, раните на лицето са
заздравели, фрактурите на носните кости и дясната бедрена кост са
възстановени и ищецът е във видимо добро здравословно състояние.
Възстановен е от телесните увреди в резултат на ПТП и не се очакват
негативни последици по отношение причинените телесни травми от ПТП на
22.05.2023 г.
Всички телесни увреждания както според вида и характера им, така с
оглед отразяването им в приложената по делото медицинска документация,
обсъдена в заключението на вещото лице, съставена при извършените
прегледи и осъществено лечение в МБАЛ „Д-р И. Селимински“, са били
причинени в резултата на ПТП на 22.05.2023 г.
От показанията на разпитаните свидетели: Б. И. – братовчед на ищеца и
Р. Димитрова – съседка, които са имали преки впечатления от неговото
състояние, анализирани в съвкупност с данните от заключението на в. л. д-р
Ст. С. по назначената СМЕ се установява, че ищецът е бил обездвижване за
около 45 дни, наложило постелен режим и рехабилитация – каквато няма
данни по делото да е била провеждана. Фрактурата на носната кухина е била
възстановена за около 10 дни, а раните по главата . за около две седмици, но
оперативното лечение е оставило видим белег.
В резултата на най-тежката травма ищецът все още накуцва и при
определени обстоятелства изпитва болки, като продължителният болков
синдром е наложил лечение с обезболяващи. По време на лечението се е
наложило за него за де грижи майка му, вкл. за ежедневни нужди, хигиена и
тоалет. Било е необходимо обслужването му с памперси. Обездвижването
поради фрактурата на бедрената кост е ограничило чувствително
работоспособността на ищеца и възможността му да извършва обща работа.
Вследствие на загубата на самостоятелност за период ана оздравяване,
травматичните преживявания и обездвижването си ищецът станал тревожен,
което е довело до безсъния. Чувствително е ограничил социалните си
контакти.
Безспорно е между страните във връзка с предявените искове, че към
датата на настъпване на ПТП - 22.05.2023 г., за управлявания от св. Р. П.
автомобил - „Фолксваген Голф“, с peг. № *******, е имало сключена и
12
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
съгласно полица № BG*******, валидна от 07.07.2022г. до 06.07.2023 г.,
издадена от ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД.
На 22.05.2023 г. ищецът отправил молба - претенция с вх. № 99-
4096/22.06.2023 г. до „ОЗК - Застраховане“ АД, с искане да бъде определено и
изплатено дължимото застрахователно обезщетение, което се установява от
представения с исковата молба препис на молба, съдържащ посочения и
поставено от ответното застрахователно дружество входящ номер.
Въз основа на така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Въз основа на установените факти и обстоятелства, от правна страна
съдът намира, че предявените искове, с правно основание по чл. 432, ал. 1 във
вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 КЗ; чл. 429, ал. 3 и чл. 496, ал. 1 и чл. 497, ал. 1 КЗ
са основателни и доказани за предявения размер от 60 000 лв.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.
380 КЗ.
При липсата на спор относно наличието на действащо и валидно
застрахователно правоотношение във връзка с пасивната легитимация на
ответното застрахователно дружество, спорните въпроси по основателността
на предявените искове са свързани с наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на водача на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с
peг. № ******* – Р. П. за настъпването на процесното ПТП, в причинно
следствена връзка от което да са причинени на ищеца телесни увреждания, а
във връзка с възраженията на ответника са спорни въпросите и относно
наличието на съпричиняващо вредоносния резултат поведение на ищеца, като
по делото е повдигнат спор и относно размера на обезщетението според
установените в ППВС № 4/1968 г. критерии при съобразяване принципа за
справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД и наличието на предпоставките по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД за намаляването му.
Между страните по делото липсва спор относно наличието на пасивна
процесуална легитимация в лицето на ответното застрахователно дружество.
13
С оглед влязлата в сила присъда № 14/28.01.2025 г. по НОХД №
1482/2024 г. по описа на РС – Сливен, съдът е обвързан съгласно чл. 300 ГПК
по въпросите относно деянието, неговата противоправност, дееца и неговата
вина, във връзка с което, по настоящото дело е установено, че Р. П. П., ЕГН
**********, е виновнта за това, че на 22.05.2023 г., по републикански път I-6,
на км. 358, в землището на с. О., общ. Т., при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“, с peг. № *******,
нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, като се движила със скорост от около 104 км/ч и по непредпазливост
причинила виновно средна телесна повреда на повече от едно лице, вкл. на Б.
В. П., изразяваща се в счупване на тялото на бедрената кост на десния крак,
което е довело до „Трайно затрудняване движенията на десния долен крайник,
което деяние представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 3-то, алт. 1-
ва, б. „а“, предл. 2-ро, вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-
то от НК.
От представената по делото медицинска документация, обсъдена в
заключението на вещото лице – д-р Ст. С., подкрепящо изнесените в
показанията на доведените за разпит от ищеца свидетели, по несъмнен начин
се установи, че наред с посочената средна телесна повреда, на ищеца е
причинено и други телесни увреждания, извън състава н апрестъпленията по
чл. 128 и чл. 129 НК, като в резултат на удар в главата е получил сътресение на
мозъка, което и било лекостепенно и е осъществило медико-биологичния
характеризиращ признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“; счупени носни кости, които сами по себе си са довели до „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота" и разкъсно контузии рани на
дясна вежда, дясна ушна мида и долната устна, които както самостоятелно
така и в своята съвкупност са осъществили медико-биологичния
характеризиращ признак “Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, като се вземат предвид
конкретните обстоятелства на всеки отделен случай. Понятието
„справедливост“ следва да се разбира не като абстрактна стойност, а като
преценка, основана на реално установени факти относно вида,
14
продължителността и интензитета на понесените стР.ния от пострадалото
лице.
По делото по несъмнен начин е установено, че ищецът е претърпял
тежка фрактура на бедрената кост, както и съпътстващи травми – фрактура на
носа, травматични увреждания в областта на главата и лицето. Съгласно
приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза,
фрактурата на бедрената кост е изисквала постелен режим за около 45 дни, а
пълното възстановяване е възможно след шестмесечен период, като до третия
месец пострадалият е бил зависим от помощни средства за придвижване.
Болковият синдром, съгласно медицинската експертиза и показанията на
свидетелите, е бил изключително силен през началния възстановителен
период, като фрактурата е засегнала една от най-здравите и натоварвани кости
в човешкото тяло.
От разпитаните по делото свидетели – близки родственици на ищеца, се
установява, че веднага след катастрофата същият е бил приет в болнично
заведение, където е прекарал един месец в тежко състояние, с множество
гипсирани крайници, обездвижен и с изразена болкова симптоматика.
Последващият възстановителен период е протекъл в домашна среда, като през
следващите два месеца ищецът е бил лежащо зависим, неспособен да се
обслужва самостоятелно и е бил под постоянни грижи от близките си. Носел е
памперси, придвижвал се е с инвалидна количка, а по-късно с патерици.
Преживял е силни емоционални затруднения – тревожност, депресивност,
безсъние и социална изолация, като преди инцидента според свидетелите е
бил активен, самостоятелен и е работел обща работа.
Съдът, отчитайки естеството на отношенията между свидетелите и
пострадалия (близки родственици), отчита вероятността от известна
емоционална съпричастност и стремеж да се защити негов интерес,
включително чрез акцентиране върху тежестта на състоянието му. Въпреки
това, изложените от тях факти не противоречат на медицинските констатации
по делото, поради което съдът ги кредитира при съпоставянето им с
обективните доказателства – представените с исковата молба документи,
относно проведеното лечение.
При определяне на конкретния размер на дължимото обезщетение съдът
взема предвид както физическите страдания, така и психическите последици
15
за пострадалия, продължителността на възстановителния процес,
продължаващото ограничение в мобилността, невъзможността за трудова
реализация и негативното отражение върху качеството на живот. Предвид
видимия белег по лицето, затрудненията в работоспособността,
емоционалните преживявани и наложилата се социална изолация, отчитайки
социално-икономическото равнище на живот в страната през релевантния
период, изхождайки и от съдебната практиката на съдилищата по аналогични
случаи, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 80 000 лв., който
постига баланс между репарацията на понесените вреди и недопускане на
неоснователно обогатяване, съгласно принципа на чл. 52 ЗЗД.
От обективна страна, с оглед заключението по назначената съдебна
автотехническа експертиза, по делото се доказва несъмнено, че съществен
принос за настъпване на ПТП на 22.05.2023 г. има поведението на водача на
ППС – И. Атаносов, поради извършеното движение в тъмната част на
денонощието, без изискуемите от разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗДвП два бели
или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад,
разположени симетрично от двете страни на превозното средство, а при
движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло,
излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Съобразно това е
основателно възражението на представителя на ответното застрахователно
дружество за съпричиняване от страна на пострадалия, поради това, че сам се
е поставил в условия на риск от настъпването на ПТП, возейки се в ППС,
което не е било оборудвано с необходимите за движение в тъмната част на
денонощието светлини, управлявано от водач, който не е изпълни и
изискването на чл. 106, ал. 2 ЗДвП за носене на светлоотразителни жилетки.
Виновното поведение на водача на ППС с животинска тяга, в което като
пътник се е возил пострадалият, допринесло за настъпването на ПТП не е
противопоставимо на пострадалия. Последният обаче сам се е поставил в
условия на опасност, поемайки и/или игнорирайки предвидим риск, чието
настъпване е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, което определя
и приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗДвП. В този смисъл -
Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК, т. 7, както и съдебна практика по
чл. 290 ГПК, представена с решение № 21 от 03.02.2017 г. по т. д. № 437/2016
г. на II т. о., решение № 169 от 28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на II т. о.,
16
решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на II т. о., решение № 198
от 03.02.2017 г. и др. С оглед заключението на вещото лице, че при спазване на
изискванията на чл. 71, ал. 1 и чл. 106, ал. 2 ЗДвП, чието нарушение ищецът
обективно е съзнавал, но е игнорирал, съдът намира, че дължимото
обезщетение от 80 000 лв. следва да се намали с 25 %, като бъде редуцирано
до 60 000 лв.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят е отговорен и за лихвите за
забава по специалните правила на КЗ, като чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл. 429, ал. 2,
т. 2, вр. ал. 3 КЗ предвиждащи, че застрахователят покрива отговорността за
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Претенцията за забава съгласно правилото на цитираната
норма следва да се уважи от датата на уведомяването на застрахователя –
22.06.2023 г.
Претенцията за репариране на имуществени вреди, съдът намира също,
че следва да бъде уважена. Установено е, че ищецът е заплатил 1 380 лв. -
Остеосинтезен материал, съгласно Фактура № ********** от 26.05.2023 г.;
224.40 лв. - разходи за лекарства, съгласно Фактура № ********** от
29.05.2023 г. Независимо, че от медицинската документация не се установява
влагането на остеосинтезен материал за заздравяване на бедрената кост,
съгласно чл. 45 ЗЗД на репарация подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деянието. Поясненията на експерта са, че
окончателната преценка за влагане на остеосинтезата се извършва в момента
на провеждане на оперативното лечение, което налага извод, че този разход е
бил необходим за правилното му провеждане. Извършването на този разход
като необходим съдът намира за доказан в производството, поради което
ищецът следва да бъде обезщетен за извършването му, заедно с извършения
разход за закупуване на лекарства в размер на 224.40 лв.
Съдът намира, че възражението относно началния момент, от който се
дължи законна лихва, основано на довод за непредставяне на поискани от
застрахователя доказателства от пострадалата – чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, е
неоснователно. Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, (решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, I т. о., решение №
72/29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. на ВКС, I т. о., Решение № 50004 от
25.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1698/2022 г., II т. о., и др.) относно обема на
17
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, която обхваща и лихвите за забавата на делинквента, като
част от дължимото застрахователното обезщетение - чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл.
429, ал. 3, изр. 2 КЗ вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 3 КЗ – от по-ранната от двете
възможни дати - уведомяването на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото
лице пред застрахователя. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ, при
неспазване на срока по чл. 496 КЗ, застрахователят изпада в забава, за което
също дължи лихви, като увреденото може лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
В конкретния случай се претендират дължимите от деликвента лихви, за
които застрахователят отговаря съобразно изложеното по-горе, като от друга
страна е неоснователен и доводът, че ищецът не е представила материали от
воденото ДП, с каквито обективно към момента на изискването не е могъл да
разполага и е представил КППТП с пострадали лица. Следователно,
претенцията за лихви от 22.06.2023 г. – датата на уведомяване на
застрахователя от пострадалото лице, е основателна.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи дължимата по
делото държавна такса и заплатените за сметка на бюджета на съда разноски.
В тежест на ответника следва да се присъди и претендираното от
пълномощника на ищеца възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като с оглед
действителната фактическа и правна сложност, съобразявайки влязлата в сила
присъда по въпросите за вината и противоправното поведение на виновния
водач, съдът намира, че е в размер на 5 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Сливенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, седалище
и адрес на управление: гр. София, *******, представлявано от адв. Н. Х. Ш.,
със съдебен адрес: гр. Пловдив, ******* да заплати на Б. В. П., ЕГН:
**********, с адрес: *******, представлявани от адв. Р. М., САК, с личен
номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет №
18
******* и адрес на дейност и съдебен адрес по делото: гр. София, *******,
сумата 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от травми, както и сумата – 1 604.40 лв. (хиляда
шестстотин и четири лева и четиридесет стотинки) - обезщетение за
имуществени вреди, причинени във връзка с ПТП на 22.05.2023 г., на път 1-6,
при км. 358, настъпило поради допуснато от водача на лек автомобил марка и
модел „Фолксваген Голф“, с peг. № ******* - Р. П. П., нарушение по чл. 20, ал.
2 ЗДвП,като сумите следва да се заплатят заедно със законната лихва, считано
от 22.06.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, седалище
и адрес на управление: гр. София, *******, представлявано от адв. Н. Х. Ш.,
със съдебен адрес: гр. Пловдив, ******* да заплати на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. на ВАдвС, на
адвокат Р. М., САК, с личен номер от единния адвокатски регистър при
Висшия адвокатски съвет № ******* и адрес на дейност и съдебен адрес по
делото: гр. София, *******, сумата 6 600 лв. (шест хиляди и шестстотин
лева), представляваща адвокатско възнаграждение, с включен ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, седалище
и адрес на управление: гр. София, *******, представлявано от адв. Н. Х. Ш.,
със съдебен адрес: гр. Пловдив, *******, да заплати, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, , дължимата по делото държавна такса, в размер на 2 464.18 лв. (две
хиляди, четиристотин, шестдесет и четири лева и осемнадесет стотинки),
както и сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща изплатени от
бюджетните средства на съда възнаграждения на вещи лица в полза на
бюджета, като и двете суми следва да се по бюджетна смета на Сливенски
окръжен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
19