Р Е Ш Е Н И
Е № 107
02.06.2020г., гр.
Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесети май две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 147 по описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба на Й.Т.И.
***, подадена чрез адв. Г.Л. от ВАК, срещу
решение № 1084/02.12.2019г., постановено по т. д. № 653/2019г. по описа на
Варненски окръжен съд, с което въззивницата е осъдена да заплати на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД – гр. София, по предявен частичен иск с правно
основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, сумата 80 000
евро, представляваща част от дължимата главница по Договор за инвестиционен
банков кредит от 07.07.2008г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 30.07.2008г.,
Анекс № 2 от 26.02.2009г., Анекс № 3 от 27.04.2009г., Анекс № 4 от
25.09.2009г., Анекс № 5 от 25.03.2010г., Анекс № 6 от 23.07.2010г., Анекс № 7
от 30.07.2010г., Анекс № 8 от 30.09.2010г., Анекс № 9 от 31.01.2011г., Анекс № 10
от 30.09.2011г., Анекс № 11 от 29.12.2011г., Анекс № 12 от 30.01.2012г., Анекс
№ 13 от 30.10.2012г., Анекс № 14 от 16.01.2013г. и Анекс № 15 от 11.02.201Зг.,
сключени между „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, кредитополучателя „Бели брези“
ООД и съдлъжниците И. Г. И. и Й.Т.И., ведно с законната лихва върху главницата,
считано датата на предявяване на иска– 24.04.2019г. до окончателното й
изплащане.
Поддържайки доводи за
неправилност на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване
на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Оплакванията са за неправилност на
изводите на първоинстанционния съд за липса на основание за потребителска
защита на ответницата по ЗЗП и за неоснователност на възражението за изтекла
погасителна давност. Излага се също, че решението не е съобразено с обективиран
в заключението на експертизата извод относно валутата на задължението / в лева
вместо в евро/.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен
интерес и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД – гр. София, представя отговор, чрез ю. к. Е.Т., в който е изразено
становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и
съображения. Искането е за потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно.
За да се произнесе
по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на частичен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, предявен от „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД – гр. София срещу Й.Т.И. ***,
за присъждане на сумата 80 000 евро, претендирана като част от дължимата главница по
сключен между банката и „Бели брези“ ООД като кредитополучател Договор за
инвестиционен банков кредит от 07.07.2008г., изменен и допълнен с Анекси от № 1
до № 15, по който договор ответницата, която е съдружник и управител на
търговското дружество – кредитополучател, има качеството на съдлъжник.
Претендира се и законна лихва върху исковата сума, считано датата на
предявяване на иска – 24.04.2019г. до окончателното й изплащане.
Обжалваното решение, с
което искът е уважен, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и
съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът
е правилно квалифициран.
Възприетата от окръжния съд фактическа
обстановка е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на
производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.
Установено е по безспорен начин, че по силата Договор за банков инвестиционен кредит от 07.07.2008г.,
„Райфайзенбанк /България/” ЕАД е предоставило на „Бели брези" ООД
инвестиционен кредит в размер на 460 000 евро, целево, за финансиране
довършителни СМР на мотел, ресторант и подземен паркинг в к. к. „Св. св.
Константин и Елена“, с общо РЗП 2650.50 кв.м., хотелско и кухненско
дооборудване и изграждане на инфраструктура. Уговорен е краен срок за
погасяване на кредита - 25.06.2018г., на сто и тринадесет равни последователни
вноски от 4036 евро, всяка дължима на 25-то число от съответния месец, считано
от 25.01.2009г. до 25.05.2018г., и една изравнителна вноска на 25.06.2018г. от
3932 евро. Съгласно чл.3.1 от договора, за ползвания кредит е уговорена годишна
лихва в размер на стойността на банковия ресурс за евро, увеличена с 2.75
пункта надбавка.
Въззивницата Й.Т.И.
е страна по правоотношението в качеството й на съдлъжник. Тя, както и другия
съдлъжник - И. Г. И., са съдружници в „Бели брези" ООД и управители на
дружеството от учредяването му до 27.05.2016г., на която дата е вписано
прехвърлянето на дяловете им на физическо лице от с. Габаре, Община Бяла
Слатина. Съгласно чл. 8 от договора, съдлъжниците неотменимо и безусловно са се
задължили солидарно за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя към
банката така, както са уговорени по договора до окончателното им погасяване.
По силата на чл.3.1
от договора, за ползвания кредит е дължима годишна лихва в размер на стойността
на банковия ресурс за евро, увеличена с 2.75 пункта надбавка. Дефиницията на
„Стойност на банковия ресурс за евро“ е лихвен процент по междубанкови депозити
за съответния период и валута по котировка предлага + законоустановените
разходи на банката, в т. ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за
гарантиране на влоговете, изчисляван текущо от отдел „Ликвидност и инвестиции“
при банката. Договорната и наказателната лихва се изчисляват на база 360 дни
годишно за реалния брой дни на използване на всяка сума по кредита, а лихвата
се плаща ежемесечно на 25 – то число на месеца – чл. 3.2 от договора.
Към датата на
сключване на договора СБР е бил в размер на 5.40 %, при което размерът на
уговорената годишна възнаградителна лихва възлиза на 8.15 %. Съгласно чл.3.3
банката е имала право да преизчислява и променя СБР, като елемент за формиране
на размер на възнаградителна лихва, на 25-то число от всеки месец, за което е
дължала уведомяване на кредитополучателя за новия лихвен процент, при поискване
от негова страна.
Договорът е
изменен и допълнен с общо 15 броя анекси към него, сключени в периода от
30.07.2008г. до 11.02.201Зг., с които са разсрочвани и реструктурирани
непогасени падежирали задължения и са уговаряни по –облекчени условия, с цел да
се избегне предсрочно прекратяване на правоотношението, въпреки проблемите с
редовното погасяване. В целия период от сключване на договора не се установява
начисляване от страна на банката на възнаградителна лихва в по – висок размер в
сравнение с уговорената при сключване на договора. С анекси към него е
уговаряна по– ниска лихва: чл. 2 от Анекс № 4, чл. 2 от Анекс № 4 – лихва от
5.889%; чл. 7 от Анекс № 9 – лихва от 6.057 %; чл. 7 от Анекс № 12 – лихва от
6.138%; чл. 3 от Анекс № 15 – 5.209%.
В крайна
сметка, през 2014г. банката е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на предвидените
от договора и закона предпоставки, с писмо изх. № 001-31924/23.04.2014г. до
кредитополучателя "Бели брези" ООД. Волеизявление за упражняване на потестативното право за обявяване на
предсрочна изискуемост е достигнало до кредитополучателя на 29.04.2014г., с
връчването му лично на единия от управителите – И. И.ов.
За установяване на релевантните по
спора факти, за които се изискват специални знания, окръжният съд е допуснал
съдебно - счетоводна експертиза, заключението по която не е кредитирано изцяло
при формиране на фактически изводи в решението. Съобразено е, че в противоречие
с останалите събраните доказателства някой от сумите са посочени в лева, вместо
в евро. На това обстоятелство във въззивната жалба се основава изрично
оплакване за необоснованост на решението, като се сочи, че съдът е следвало да
приема посочения от експерта размер на главница от 460 000 лв. /вместо
твърдените от банката 460 000 евро/, при което се налагало извод за липса
на непогасено задължение.
Настоящият съдебен състав намира, че в
резултат на допуснатите от вещото лице технически грешки на някой места в
констативно – съобразителната и заключителната част от заключението на ССчЕ по
отношение вида на валутата на задълженията по правоотношението/ като е посочено
лева вместо евро/, не могат да се извлечени благоприятни изводи по предмета на експертизата,
каквито въззивницата претендира. По
силата на процесния Договор за банков инвестиционен кредит от 07.07.2008г., „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД е предоставило на кредитополучателя „Бели брези" ООД
инвестиционен кредит в евро. Усвояването на главницата от 460 000 евро в
периода от 09.07.2008г. – 06.11.2008г., което обстоятелство не е било спорно, е
посочено с коректната валута в абзац 2 от т. ІІІ-1 от заключението и се
установява по безспорен начин от приложените към исковата молба писмени
документи. Във всеки от анексите, сключените в периода от 27.04.2009г.
до 11.02.201Зг., се съдържат изявления на страните, удостоверени с подписите
им, за размер в евро на усвоената и непогасена част от кредита към датата на
сключване на съответния анекс. Погасявания на задълженията по кредита в периода
след 29.04.2014г. до настоящия момент, различни от тези, които са съобразени от
банката при формиране размера на цялото
задължение за главница, от което се претендират само 80 000 евро, не се
твърдят от длъжника и не се установяват от събраните доказателства.
Въз основа на така приетата за
установена фактическа обстановка, съставът на въззивния съд намира следното по
предмета на спора:
Между
страните е възникнало валидно правоотношение по Договор
за банков инвестиционен кредит от 07.07.2008г., по който въззивницата Й.Т.И.
има качеството на съдлъжник и отговаря солидарно за изпълнение на всички
задължения на кредитополучателя "Бели брези" ООД към банката така,
както са уговорени по договора, до окончателното им погасяване. Кредитът е
уговорен целево, за финансиране на довършителни СМР на мотел, ресторант и подземен
паркинг в к.к. „Св. св. Константин и Елена“ и е усвоен изцяло в договорения
размер от 460 000 евро. Солидарно задълженото лице Й.Т.И. няма качеството
на потребител по Закона за защита на потребителите и не може да се позовава на
неравноправност на клаузи от договора в хипотези по специалния закон, тъй като
договорът за кредит е сключен за целите на търговската дейност на "Бели брези"
ООД, а съдлъжникът - физическо лице е съдружник и управител на търговското
дружество, т. е. е в тесни функционални / професионални/ връзки с
кредитополучателя. Към търговците законът
поставя по-големи изисквания при участие в търговския оборот, поради което и
правата им при участие в сделка, не се ползват със засилената потребителска
защита, предоставена от ЗЗП на по-слабата и уязвима страна по договора
В
първоинстанционното производство своевременно са релевирани възражения за
нищожност на договора за кредит по общите разпоредби, на основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, с които страната разполага като способ за защита. Твърденията
са в смисъл, че договорът е нищожен изцяло поради противоречие на някой от
клаузите му с императивни правни норми- чл. 58, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, ал. 2
и чл. 59, ал. 2 ЗКИ (ред. ДВ бр. 109/20.12.2007 г., в сила от 01.01.2008г.), а
именно: неяснота на размерите на плащанията, на договорения лихвения процент,
на метода за изчисляване на лихвата, както и на условията, при които може да се
променя лихвата до пълното погасяване на кредита.
Възраженията
са неоснователни. В договора се съдържа цялата необходимата информация и данни, въз основа на които представителите на
кредитополучателя да се ориентират и да направят разумна преценка за това дали
в достатъчна степен сключването му е в интерес на дружеството. В основния
договор са посочени размери на всяка една от анюитетните вноски и падежи на
задълженията за целия срок на погасяване. При анексиране на правоотношението,
за уговаряне на по – облекчени условия за длъжниците и разсрочване на
непогасени падежирали задължения, отново са посочени конкретни дължими суми и
падежи.
Посочването на възнаградителна лихва,
формирана от два компонента – стойността на банковия ресурс за евро, който към
датата на сключване на договора е бил в размер на 5.40 %, и надбавка от 2.75
пункта, представлява изпълнение на изискванията на ЗКИ и не е в противоречие с
принципа за добросъвестност в търговските взаимоотношения. Уговорката не внася
неяснота за търговеца, че общият размер на лихвата представлява сбор от двата
елемента и се изисква само прилагане на едно аритметично действие за
изчисляването й. Следователно, няма основание за премахване изцяло на клаузите
за определяне на лихвата по кредита, при изрична и ясна уговорка за
възнаграждение, изразено като в абсолютна стойност към момента на сключване на
договора и включено като като част от анюитетни вноски.
Сключване на договори за кредит при
променлива лихва и при възможност на банката да уговори промяна на лихвения
процент по даден кредит е допустимо съгласно чл. 58 и сл. ЗКИ. Липсата на ясна
информация за методологията за изменение на СБР би имало значение в процеса, с
оглед заявения предмет на спора, при релевантни възражения за неравноправност
на част от клаузите за договорна лихва / по отношение на компонента „СБР“/ и
при действително установени действия на банката за едностранна промяна на
договорната лихва. Спазването обаче на изискванията на чл. 58, ал.
1, т. 2 ЗКИ от гледна точка специфичните предпоставки на чл. 143 ЗЗП за неравноправност на
договорни клаузи в случая е ирелевантна поради неприложимостта на този закон.
Освен това, частичната нищожност на
клаузите на възнаградителна лихва, независимо от това дали длъжникът се ползва
с потребителска защита, не са основание за прогласяване нищожност на цялото
кредитно правоотношение. На следващо място, за пълнота на изложението следва да
се посочи, че за целия период от сключване на процесния договор не се установява
начисляване от страна на банката на възнаградителна лихва в по– висок размер в
сравнение с уговорената при сключване на договора, като с анексите към него е
индивидуално уговаряна по – ниска лихва в сравнение с тази по първоначалния
договор.
Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ, за да породи действие предсрочната
изискуемост, тя трябва да бъде обявена от кредитора на длъжника. Уведомлението
следва да е в писмен вид и да е
достигнало реално до длъжника, а от съдържанието му да се извежда ясно и недвусмислено волята
на банката да упражни потестативното право за обявяване на
кредита за изцяло изискуем преди изтичане на договорения в полза на длъжника
срок.
Тъй като волеизявление за упражненото от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД
– гр. София потестативно право за обявяване на предсрочна изискуемост, което е
ясно и недвусмислено и предприето при наличие на предвидените от договора и
закона предпоставки, е достигнало до кредитополучателя на 29.04.2014г., с
връчването на писмо изх. № 001-31924/23.04.2014г. на
управителя, предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на тази дата и от нея
е започнала да тече давност по отношение на непадежиралите задължения. При обявяване на предсрочна изискуемост, както и към настоящия момент,
неизплатеното задължение за
главница по
Договор за инвестиционен банков кредит от 07.07.2008г. е в размер на
390 500 евро. От тази сума, предвид датата на завеждане на иска –
24.04.2019г., и ако се приеме, че за падежиралите главни задължения преди
предсрочната изискуемост давността тече от съответния падеж, погасено с
изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД е част от задължението за
главница в размер на 164 604.54 евро, респ. непогасената по давност част
от главницата възлиза на сумата 225 895.46 евро.
Следователно, въззивницата дължи на банката
и следва да бъде осъдена да заплати исковата сума от 80 000 евро, която е
част от непогасеното по давност дължимо вземане за главница по процесния
договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба. Поради съвпадение
на правните изводи на двете съдебни инстанции решението на ВОС следва да се
потвърди изцяло.
С оглед резултата от въззивното
обжалване и предвид обстоятелството, че въззиваемото дружество е защитавано от
юрисконсулт, въззивницата дължи на насрещната страна юрисконсултско
възнаграждение за защита във въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 450 лв., съгласно чл. 37 от ЗПрП във вр. чл. 25 от Наредба за
правната помощ.
Воден от горното, ВнАпС, І- ви
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1084/02.12.2019г., постановено по т. д. № 653/2019г. по описа на Варненски
окръжен съд.
ОСЪЖДА Й.Т.И., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, Експо 2000, бул.
„Никола Вапцаров“ № 55, сумата 450лв. /
четиристотин и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за юрисконсултска
защита по въззивно т. д. № 147/2020г. по описа на ВнАпС, на основание чл. 78,
ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.