Решение по дело №1669/2021 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 63
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20215320101669
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Карлово, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320101669 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.),
сега чл.558, ал.7 от КЗ, предявен от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, код по
БУЛСТАТ: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „******“
№*, ет.*, представляван заедно от изпълнителните директори М.К. и С.С.,
чрез юрк. Т.М., със съдебен адрес: гр. П., бул. „******“ №***, вх.*, ет.*,
ап.**, адвокатско дружество „М.“ против О. И. С., ЕГН: **********, от с. Р.,
обл. П., ул. „В.Л.“ №*.
В исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд, на основание чл.
288, ал.1 ,т.2, б. „а“, от Кодекса за застраховане (отм.) изплатил по щета №
210076/2016 и щета № 210286/2018 обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 708 091,99 лв. на А.С.К. – лично и като законен представител на
Й.С.В.; Г.Г.В.; Й.Й.В., И.К.В., Г.С.М., Ф.М.В., Ф.Й.В., Р.Й.В., действащ чрез
законния си представител Г.Г.В. в качеството им на наследници на С.Й.В.,
починал като пътник на предна дясна седалка л.а. „Опел Тигра“, с рег.№
***** при ПТП от 05.06.2015 г.
Виновен за катастрофата, съгласно влязла в сила на 04.02.2017 г.
присъда №5 от 19.01.2017 г. на Окръжен съд Пловдив по н.о.х.д. № 2336/2016
1
г. бил О. И. С., който, управлявайки л.а. „Опел Тигра“, с рег. № *****, без ГО,
нарушил правилата за движение, а именно: чл.20, ал.1 ЗДвП – водачите са
длъжни да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват,
и по непредпазливост е причинил смъртта на С.Й.В., като деянието е
извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,74
промила и е управлявал МПС, без да има необходимата правоспособност. В
нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл.
483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
А.С.К. – лично и като законен представител на Й.С.В.; Г.Г.В.; Й.Й.В.,
И.К.В., Г.С.М., Ф.М.В., Ф.Й.В., Р.Й.В., действащ чрез законния си
представител Г.Г.В., в качеството им на наследници на С.Й.В. се обърнали
към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени на
основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 557 от
Кодекса за застраховането и по образуваните щети № 210076/2016 и
210286/2018 УС на ГФ постановил отказ.
А.С.К. - лично и като законен представител на Й.С.В.; Г.Г.В.; Й.Й.В.,
И.К.В., Г.С.М., Ф.М.В., Ф.Й.В., Р.Й.В. не се съгласили с решение на УС на ГФ
и завели срещу Гаранционен фонд гр. д №10619/2016; гр. д №10618/2016, гр.
д № 16251/2016 – всички по описа на СГС и гр. д № 233/2020 по описа на ОС
Пловдив за причинените им неимуществени вреди във връзка с процесното
ПТП.
Въз основа на постановените решения по горните дела, ищците се
снабдили с изпълнителни листове и отправили до Гаранционен фонд покани
за доброволно изпълнение.
Ищецът твърди, че изплатил на А.С.К. – лично и като законен
представител на Й.С.В.; Г.Г.В.; Й.Й.В., И.К.В. сума в размер на общо 708
091,99 лв.
Ответникът бил поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен
фонд, но лицето не погасило задълженията си, поради което бил налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
ИЩЕЦЪТ моли, съдът да постанови решение, с което на основание
чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, да осъди ответника да заплати на
Гаранционен фонд от сумата от 5000.00 лв. (пет хиляди лева) – частично
2
дължима от общо 708 091,99 лв. и представляваща изплатеното от
Гаранционен фонд по щета № 210076/2016 и щета № 210286/2018,
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 09.11.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът О. И. С. не е депозирал отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК. Редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се
представлява и не взема становище по иска. На същия са указани
последиците по чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК, както и по чл. 238, ал.1 ГПК, а
именно: че ако не е подал отговор в срока за отговор на исковата молба и не
се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу него.
В първото по делото открито съдебно заседание е приета писмена
молба, с която ищецът, чрез адв. С.М., е поискал постановяване на
неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно
заседание, не се е явил и не е бил представляван. Редовно му е връчено
съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подал
такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите
писмени доказателства искът е вероятно основателен. Предвид установеното,
следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което
предявеният иск да бъде уважен, съобразно ангажираните писмени
доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл.
239, ал.2 от ГПК.
С оглед крайния изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и чл.81 ГПК
ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца
претендираните и направени от него разноски в производството по делото за
заплатената държавна такса, а именно – сумата от 200.00 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА на основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.), сега чл.558, ал.7 от КЗ
О. И. С., ЕГН: **********, от с. Р., обл. П., ул. „В.Л.“ №* да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, код по БУЛСТАТ: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „******“ №*, ет.*, представляван заедно от
изпълнителните директори М.К. и С.С., сумата от 5000.00 лв. (пет хиляди
лева) – частично дължима от общо 708 091,99 лв. и представляваща
изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 210076/2016 и щета №
210286/2018, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.11.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА О. И. С., ЕГН: **********, от с. Р., обл. П., ул. „В.Л.“ №* да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, код по БУЛСТАТ: ******, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „******“ №*, ет.*, представляван заедно от
изпълнителните директори М.К. и С.С. сумата от 200.00 лв. (двеста лева) –
разноски по делото за заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4