РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Берковица, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251610100370 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, с която е
предявен от А. А. Н. против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 във
вр. с чл. 429 КЗ и чл. 86 ЗЗД – осъдителен иск за заплащане на сумата 625
лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди – направени от нея
разходи за лечение от настъпило ПТП на 22.06.2022г.в с. Бързия по вина на
водач на лек автомобил марка Рено модел Мастер с рег.№ ...., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2022 г. – датата, на която е
сезиран ответника до окончателното й изплащане.
Ищцата А. А. Н. твърди в исковата си молба, че на 22.06.2022г., около
15:00часа, в с. Б. ул. П. се е движела като пешеходец в най-лявата част на
пътното платно, гледано с посока от центъра на с. Б. към гр. Б. Същата искала
да изхвърли хранителни отпадъци в близост до пътен знак „Д 11”, който се
намирал на около 30 м от нейния дом. Движела по пътното платно, тъй като
банкета, който съществува е с висока растителност и не позволява движението
на пешеходци по същия.
По същото време И.Г.М. е управлявал лек автомобил марка Рено модел
1
Мастер с рег.№ ....с посока на движение от гр. Б. към с. Б. В района на около
десет метра след знака „Д 11” М. нарушил правилата за движение по пътищата
като не осигурил достатъчно разстояние с движещата се срещу него
пешеходка и вследствие на недостатъчното разстояние настъпил удар между
страничното дясно огледало на автомобила и главата на ищцата, като й
причинил следните увреждания – травматичен шок, счупване на ключицата,
множествени счупвания на костите на черепа и лицевите кости, счупване на
основата на черепа, тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се във
фрактура на черепа и хематом в мозъка.
Във връзка с лечението си ищцата А. А. Н. е направила разходи, а
именно:
На 02.07.2022г. сумата от 440 лева за медицински транспорт с линейка
от гр. М. до гр. С.
На 06.07.2022г. сумата от 45 лева за първичен преглед при хирург
На 07.07.2022г. сумата от 140 лева за медицински транспорт за
контролен преглед
С влязло в сила на 07.02.2024г. Решение № 65/31.05.2023г. по НДОХ №
32/2023г. по описа на РС Берковица е прието, че на 22.06.2022г. около 15 часа
в с.Б., на около 10 метра след пътен знак „Д 11” / Начало на населено място и
селищно образувание/, И. Г. М. при управление на МПС - специален
автомобил Рено Мастер с рег.№ ....., с посока на движение от гр.М. към гр.С.,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП и чл. 116
от ЗДвП, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А. А.
Н., изразяваща се в счупвания на костите на лява очница и черепната основа с
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и локален мозъчен оток, и счупвания
в далечния край на дясна ключица и на големия костен израстък на дясна
лопатка, престъпление по чл.343 ал. 1 б.Б във връзка с чл.342 ал.1 и във връзка
с чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК, за което И.М. е признат за виновен и на
основание чл. 78 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Поддържа, че към датата на ПТП-то, управляваният от И.Г.М. лек
автомобил марка Рено модел Мастер с рег.№ ... е имал валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” склочен със ЗАД
АРМЕЕЦ АД, с полица № .... от 07.01.2022г. валидна до 06.01.2023г.
2
Заявява, че с молба с вх.№ ....г. и молба с вх.№ ....г. е сезирала ответника
за изплащане на обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, но
до момента такова не й е изплатено.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД да й
заплати:
625 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди –
направени от нея разходи за лечение от процесното ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума от 14.07.2022 г. – датата, на която е
сезиран ответника до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Ответната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД е подало отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131
от ГПК едномесечен срок.
ПРИЗНАВА иска.
Сочи, че на 15.07.25 г. е заплатило на ищцата сума в общ размер на
863.81 лева, представляваща претендираното с исковата молба обезщетение в
размер на 625 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.07.22 г.
С нарочна молба преди първото по делото съдебно заседание
процесуалният представител на ищцата е направил искане по чл. 237 ГПК за
прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно
направеното от ответника признание.
Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска при условията на чл. 237 от
ГПК:
Съгласно чл.237 ал.1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието.
Според чл.237, ал.2 ГПК съдът не може да постанови решение при
признание на иска, когато:
1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави;
2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
3
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска срещу ответната страна са
налице.
Ответната страна е заявила, че признава иска и че на 15.07.25 г. е
заплатило на ищцата сума в общ размер на 863.81 лева, представляваща
претендираното с исковата молба обезщетение в размер на 625 лева, ведно със
законната лихва, считано от 14.07.22 г.
Не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата
на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно - признатото право да
противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което
страната не може да се разпорежда.
Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които
законодателят изрично е постановил изключение за приложението на
разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове /чл. 324 ГПК/; по искове за
гражданско състояние /чл. 334 ГПК/ и по иск за поставяне под запрещение /чл.
339 ГПК/.
Ищецът своевременно е направил искане за постановяване на решение
при признание на иска.
Решението при признание на иска съгласно чл.237, ал.2 от ГПК не се
мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска.
Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал.
1 от ГПК и следва да бъде постановено решение при признание на иска, като
се съобрази направеното в хода на производството плащане от ответника,
което се доказва от приложеното на л. 37 платежно за извършено плащане на
15.07.2025 г. в размер на 863.81 лева.
С оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе
предвид така направеното плащане, с което съдът приема, че е погасено
изцяло вземането за претендираната от ищцата главница в размер на 625 лева.
Предвид липсата на заявен отказ, респективно оттегляне от иска, същият
следва да се отхвърли като неоснователен, поради извършеното плащане в
хода на производството.
Относно разноските:
4
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищцата има
право на направените от нея разноски, тъй като макар искът да подлежи на
отхвърляне поради извършеното плащане в хода на производството от
ответника, последният е дал повод за завеждане на делото със своето
поведение и в негова тежест следва да бъдат възложени направените от
ищцата разноски. /в този смисъл Определение № 674 от 23.11.2011 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 597/2011 г., IV г. о./.
Ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски по
производството и не претендира такива, но от пълномощника на ищцата -
адвокат О. своевременно е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, за оказана безплатна правна
помощ на ищцата, за което е представен Договор за правна помощ /л. 51 от
делото/. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите, когато е осъществена
безплатна адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 3 и осъжда другата страна да го заплати. Това
възнаграждение се присъжда в полза на адвоката, оказал безплатната помощ и
съдействие. В случая с оглед размера на иска възнаграждението е в размер на
480 лева с ДДС, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за адвокатската работа. Съгласно § 2а от същата Наредба за
регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото
от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Предвид което
данъкът представлява неразделна част от размера на адвокатско
възнаграждение, включително и върху присъдения адвокатски хонорар за
безплатна помощ /в този смисъл и Решение на СЕС от 23.10.2025 г./ и
ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на
пълномощника на ищцата. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по
дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението
по чл. 78, ал. 5 ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил
съществено надценен. В случая съдът намира, че така определеното в
минимален размер адвокатско възнаграждение не е прекомерно и отговаря на
5
оказаната от адвоката правна помощ, като се има предвид фактическата и
правна сложност на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. В
случая, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото със своето
поведение, дължимата държавна такса също следва да бъде възложена в
негова тежест.
Дължимата държавна такса е в размер на 50 лева – 4 % върху цената на
иска на основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, но не по-малко от 50 лева, която ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Берковица.
Така мотивиран съдът и на основание на чл.237 от ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр.
с чл. 429 КЗ и чл. 86 ЗЗД от А. А. Н. с ЕГН ********** от с. Б. против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ АД с ЕИК ....
със седалище и адрес на управление: гр. С. за заплащане на сумата 625 лева,
представляващи обезщетение за имуществени вреди – направени от нея
разходи за лечение от настъпило ПТП на 22.06.2022г.в с. Б. по вина на водач на
лек автомобил марка Рено модел Мастер с рег.№ ..., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 14.07.2022 г. – датата, на която е сезиран
ответника до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ АД с ЕИК ....със седалище и адрес на управление: гр. С., ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат В.
В. О. – САК със служебен адрес: гр. С....., СУМАТА 480 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС за оказаната безплатна
адвокатска помощ и съдействие на А. А. Н. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
6
АРМЕЕЦ АД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С....., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Берковица СУМАТА 50 лева - държавна такса, както и 5 лева при служебно
издаване на изпълнителен лист.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
7