Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.12.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 16
730 по описа за 2015година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени субективно и обективно съединени
искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./.
В исковата молба на С.А.Д., М.С.Д., А.Н.Д.
и И.Н.Д., последните трима чрез своята майка и законен представител С.А.Д. се
твърди, че на 08.09.2015 г., около 22.00 часа, на път I-6 между с. Иваново и с. Кърнале, при управление на лек
автомобил „Мазда” с рег. № *********, управлявано от Р.А.Я., същият нарушил
правилата за движение по пътищата като излизайки от бензиностанция, предприел
маневра „завой наляво” и отнел предимството на правомерно движещия се по пътя
товарен автомобил „Щаер” с рег. № ********, управляван от водача А.А.Х., в резултат
на което последвал удар между двата автомобила. Твърди се, че в резултат на
ПТП-то починал Н.Д.Д., пътник в лек автомобил „Мазда”. Твърди се, че ищците са
преживяла съпруга и низходящи от първи ред на починалия в ПТП-то. Ищцата С.Д.
живеела заедно с починалия на семейни начала около 10 години, без да имат
сключен граждански брак, като създали сплотено и задружно семейство и се
грижили за трите си деца. С. била бременна с четвъртото си дете и останала без
семеен партньор, била лишена от опора и подкрепа от мъжа до себе си. Другите
ищци – деца на починалия останали без баща в много ранна възраст. Твърди се, че
ищцата М.Д. макар и неприпозната от починалия била негово дете, за което той
полагал грижи. Твърди се, че децата били лишени от издръжка на баща си от
неговата смърт до навършване на пълнолетие. М.Д. за период от 105 месеца, А.Д.
за период от 141 месеца, И.Д. за период от 195 месеца, за които периоди им се
следвали суми за издръжка, както следва: 15 750 лв., 21 150 лв. и
29 250 лв.
Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от
предявяване на искове и искат от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на лек автомобил „Мазда”,
да им заплати сумите, както следва: на ищцата С.Д. сумата от 180 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, частична претенция, при пълен заявен размер
от 220 000 лв., на ищцата М.С.Д.
сумата от 15 750 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляваща лишаване от издръжка и сумата от 190 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, частична претенция, при пълен заявен размер от 200 000
лв., на ищцата А.Н.Д. сумата от 21 150 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, представляваща лишаване от издръжка и сумата от 190 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, частична претенция, при пълен заявен размер
от 200 000 лв., за ищеца И.Д.сумата от 29 250 лв. – обезщетение за
имуществени вреди от лишаване от издръжка и сумата от 190 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, частична претенция, при пълен заявен размер
от 200 000 лв. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително такова за съпричиняване и липса на
активна материалноправна легитимация. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. К..
Възраженията на ответното дружество
се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. А..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена присъда № 4/09.01.2018 г. на ОС – Пловдив по нохд 2613/2016
г., от съдържанието, на която се
установява, че А.А.Х. е признат за виновен в това, че на 08.09.2015 г. на
главен път I-6, км 239 + 670 от
Републиканската пътна мрежа, в землището на с. Кърнаре, обл. Пловдив, при
управление на МПС, категория „С+ Е” – състав от пътни превозни средства с
теглещо МПС, товарен автомобил „Щаер”, модел „16С21” с рег. № ********, с
прикачено към него товарно ремарке „Русия” с рег. № *********е нарушил
правилата за движение на чл. 16 ал.1 т.1
от ЗДвП и чл. 25 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече
от едно лице, а именно – на Р.А.Я. и на Н.Д.Д., като е причинил телесни повреди
на две лица – М.М.С.и Р.Ю.Р.. Присъдата е влязла в сила на 04.08.2018 г.
По делото е представено удостоверение за наследници изх. № 372/09.11.2015
г. на Кметство с. Христо Даново, от което се установява, че Н.Д.Д. е починал на
09.09.2015 г. и за свои наследници по закон е оставил А.Н.Д. и И.Н.Д.,
низходящи от първа степен.
По делото е представено решение 811/27.06.2017 г. на ПОС, 15 състав,
постановено по гр. д. 461/2017 г., влязло в сила на 22.07.2017 г. От
съдържанието на същото се установява, че е признато за установено, че Н.Д.Д.,
починал на 09.09.2015 г., е биологичен баща на детето М.С.Д. като същата
занапред ще носи името М.Н.Д..
По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице В.Х.М.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че на база
изследвания, публикувани от КНСБ и данни, оповестени от НСИ, след прилагане на
допускане и разумни корекции е обосновало извод, че месечната издръжка на дете
до 7 години може да бъде всяка стойност в диапазона от 216, 48 лв. до 426, 30
лв., а на дете от 7 до 18 години – всяка стойност в диапазона от 235, 45 лв.
до 458, 23 лв. Вещото лице е посочило,
че при наличието на непълни, неконкретни, недокументирани и до голяма степен
субективни данни и при наличие на различни допускания и преценки, може да се
направи заключение, че мъж на 29 години, занимаващ се със земеделски труд
/бране на рози, боровинки, горски плодове/ и друга обща работа /вкл. в строителството/ може да осигури
среден месечен доход в диапазона 368, 33 лв. – 676, 46 лв. Посочено е, че мъж
на 29 години в хипотезата на невъзникване на специфични обстоятелства и при
неналичие на промяна на икономическата конюктура би следвало да може да
извършва трудова дейност до 2030 г. , когато най-малкото от децата навършва
пълнолетие.
По делото е изслушана комплексна съдебно автотехническа и медицИ.ка
експертиза, изготвена от вещите лица д-р Р.Д. и инж. П.Д.. Вещите лица са
обосновали извод, че от момента на навлизане на лекия автомобил в лентата на
пътното платно отдясно наляво предната част на товарния автомобил /при движение
със 70 км/ч/ е отстояла на около 42 метра от мястото на удара. Посочено е, че
от техническа и професионална гледна точка при сравняване на опасната зона за
спиране на товарния автомобил при скорост на движение от 70 км/ч с определеното
отстояние от мястото на удара за момента на навлизане на лекия автомобил в
пътното платно ударът е бил непредотвратим чрез аварийно спиране. Посочено е,
че водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да възприеме
идващия товарен автомобил и чрез изчакване да избегне произшествието. Обоснован
е извод, че от техническа гледна точка причините за настъпилото ПТП са от
субективните действия на водача на лек автомобил „Мазда”, който е предприел
навлизане в пътното платно, при което е попаднал в опасната зона за спиране на
товарния автомобил. Посочено е, че лек автомобил „Мазда” е оборудван с
триточкови инерционни колани на всички седалки. Посочено в заключението е, че в
случай, че Н.Д.Д. е бил с правилно поставен предпазен колан, който е по-малко
ефективен при страничен удар, задържа седалището към седалката, не позволява
хаотично движение на тялото в купето, както и изпадане на същото от него, в
зависимост от скорост, поета кинетична енергия, деформации по автомобила същият
намалява риска от увреждания.
В съдебно заседание от 13.02.2017 г. са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетелите Ф.К.А.и А.А.К..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно правоотношение
по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен
между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от
което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връЗ.а с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че
към датата на ПТП-то по отношение на „Мазда” с ДКН *********
е имало валидно сключен договор за застраховка, покриващ
риска «ГО» при ответното дружество.
Страните не са формирали спор и относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на водача на лек автомобил «Мазда» е установена с оглед изводите на
комплексната експертиза, изслушана по делото, в нейната автотехническа част. Наведеното
възражение за съпричиняване от непоставяне на предпазен колан с оглед изводите
на комплексната експертиза и изявлението на вещите лица в съдебно заседание на
01.10.2018 г. за неговата неефективност при първоначалния страничен удар респ.
настъпилата смърт още при този удар, се възприема като неоснователно от
настоящия съдебен състав.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връЗ.а
между деянието и вредите не са спорни по делото, а същите се установяват и от
присъдата на наказателния съд, представена по делото.
Ищцата С.А.Д. с оглед обстоятелствената част на исковата молба е фактически
съжител на починалия в ПТП. От събраните гласни доказателствени средства –
разпит на свидетели, които установяват, че ищцата с починалия са живели в
продължителен период от време в общо домакИ.тво, имали са и са отглеждали и
възпитавали три /а след смъртта на Н.Д.се е родило и четвърто/ деца настоящият
съдебен състав намира, че между тях е съществувала фактическа
семейна съпружеска връЗ.а, продължителна и трайна, основана на взаимни чувства,
живеене в семеен кръг и общо домакИ.тво.
Останалите трима свидетели са низходящи от първа степен на
починал в ПТП, предвид което всички притежават активна материалноправна
легитимация да претендират репарация на причинените им, вследствие смъртта на
техния съпруг респ. баща, вреди. Същите са от кръга на блиЗ.и родственици,
посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което настоящият
съдебен състав следва да съобрази. Понесените от ищците неимуществените вреди
се установяват от събраните гласни доказателства, които съдът цени като
непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно състоянието на
ищците.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на съпруг и баща представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца,
отношенията им с починалото лице и
други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от тях. Настоящият
съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищците, интензитета на тяхното
страдание, вследствие загуба на съпруг и баща, с който са поддържали блиЗ.и връЗ.и,
взаимно са се подкрепяли, живели са в общо домакИ.тво, възрастта на починалия,
справедливо би било да се присъди сума от 120 000 лв. за ищцата С.Д. и по 150 000
лв. за останалите трима ищци като за горниците до пълните предявени размери
исковете като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят. За да определи
тези размери на обезщетенията настоящият съдебен състав взе предвид и отчете
начинът, по който е понесена загубата, промяната в стереотипа на живот на
ищците. Съдът взе предвид и ниската възраст на децата, принудени да търпят
неблагоприятни последици от настъпилата смърт на баща им и загубили
възможността да получава грижата и обичта на същия.
Заявеният предмет в настоящото производство касае претенция и за причинени
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучена издръжка на
общия за малолетните ищци наследодател. По отношение на правото на обезщетение за имуществени вреди следва да
се отбележи, че лицата, легитимирани да претендират такова обезщетение са посочени в Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС /раздел ІІІ т.1/, като това посочване няма изчерпателен характер. С оглед
дадените в него разяснения право на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в случай на смърт на
пострадалия имат неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и други блиЗ.и,
които поради нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на
издръжка по закон от пострадалия. Задължителна предпоставка за да бъде
причислено едно лице към кръга на "близките, които поради
нетрудоспособност действително са били издържани" по смисъла на
Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС, е то да е получавало издръжка, а не
само грижи и морална подкрепа от пострадалия / в този смисъл е и решение № 143 ОТ 29.04.2015 Г.
ПО Т. Д. № 3504/2013 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК. Тримата ищци, претендиращи
обезщетение за имуществени вреди от лишаването им от издръжка са от кръга на
легитимираните лица – същите са низходящи на пострадалия, малолетни деца към
датата на ПТП, които са били издържани от него. Този извод се налага при
съвкупна преценка на ангажираните по делото доказателства – свидетелски
показания, установяващи, че същият се е грижил за издръжката и прехраната на
семейството си вкл. малолетните ищци като е полагал неформално труд в
строителството, в горска и полска работа /бране на рози и плодове/.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че с оглед на смъртта на Н.Д.на неговите
малолетни деца са причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи
от лишаването им от издръжка, на които същите са имали право по закон по арг.
на чл. 143 ал.2 от СК. Тези имуществени вреди се намират в пряка и
непосредствена причинна връзка с оглед настъпилото застрахователно събитие –
осъщественото ПТП, при което е загинал техният баща и същите на общо основание
подлежат на репарация от страна на застрахователя по риска „ГО“ на деликвента. С факта на смъртта на баща си малолетните деца са загубили възможността да получават следващата им се по закон издръжка до навършване на своето пълнолетие. В този смисъл е т. 1 от ППВС № 4/68 г., съгласно която на
обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане. Неполучаването на издръжка по смисъла на чл. 143 ал.2 от СК представлява пропуснати ползи, които следва да бъдат обезщетени от застрахователя по
риска "Гражданска отговорност" на деликвента ( в този смисъл: решение № 158/28.12.2011 г. на ВКС, ТК, І отд. по т.дело №
157/2011 г. ; решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по т.дело №
762/2010 г. ; решение № 100/28.07.2010 г. на ВКС, ТК, І отд. по т.дело №
645/2010 г. и др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Последователно
застъпваното в практиката на ВКС /решение по търг. дело 157/2011 г. на
Първо ТО и решение по търг. дело 645/2010 г. на Първо ТО на ВКС/ становище е, че тази
имуществена вреда е вид пропусната полза, която подлежи на обезщетяване в
границите на действително понасяните вреди, съобразно получаваната издръжка,
когато загубата не може да бъде покрита от наследствената пенсия, при
съобразяване на правилото на чл. 142 ал.2 от СК. Като база за изчисление е доставяната
издръжка и за определяне размера на обезщетението за търпени от дете такъв вид
имуществени вреди е необходимо да бъде установен действителният обем на
предоставяното преживе от починалия родител, при изследване на осигуряваните от
него за домакИ.твото средства от личен труд, спестявания и от всички други
доходи. Съобразно установената съдебна практика крайната преценка на съда досежно
размера на обезщетението може да се основава на нормата на чл. 162 от ГПК
/решение 163/04.10.2016 г. по търг. дело 3456/2015 г. на Първо ТО на ВКС/. При определяне на размера на претърпените от тези ищци вреди
настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази дохода на починалия
/между 368, 33 лв. и 676, 46 лв., съобразно заключението на ССчЕ/, като го съпостави с ноторно известните статистически данни на НСИ, посочени и в заключението на
ССчЕ, установяващи сумите, необходими за издръжка на човек /дете до 7 години
респ. такова от 7 до 18 години/ с оглед задоволяване на всичките му битови,
социални и културно-развлекателни интереси. При липсата на други ангажирани от
ищеца доказателства настоящият съдебен състав намира, че с оглед установените
възможности на починалия в ПТП да дава издръжка на децата си приживе същата
следва да се определи в размера, посочен като минимален такъв в нормата на чл.
142 ал.2 от СК -1/4 от размера на минималната работна заплата. Съобразно ПМС
139/04.06.2015 г. размерът на минималната работна заплата в страната към датата
на смъртта на Н.Д.възлиза на сумата от 380 лв., съответно ¼ от тази сума
възлиза на 95 лв. Няма данни по делото низходящите му да получават наследствени
пенсии. Задължението за издръжка е и на двамата родители т.е. частта на починалия
би била 47, 50 лв. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че
дължимата месечна издръжка по отношение на тези ищцови претенции възлиза на
сума от по 47,50 лв. за периода
до навършването на 18 – годишната им възраст, до която възраст родителят би бил
задължен да плаща издръжка. От тази гледна точка получаването на издръжка е бъдещо сигурно (защото родителят е задължен за нейното даване), но неосъществило се увеличаване на имуществото
на лицето, на което се дължи издръжката до навършване на посочената възраст. Предвид чл. 51 ал.1 изр. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане могат да
се платят еднократно или периодически, като съгласно т. 11 от ППВС № 4 от 1975
г. възможността за периодично изплащане на присъдено обезщетение е възложено на
съда. Предвид това, съдът намира, че не съществува процесуална пречка по
аргумент на цитираните по-горе правна норма
и ППВС за присъждането на обезщетение
за бъдещ период, след като са се осъществили вече основанията за възникване на
това обезщетение и е налице основание да бъде определен размера му за бъдещ
период. С оглед на горните съображения, съобрази
периода на дължимост на претенцията и съобразно нормата на чл. 162 от ГПК настоящият
съдебен състав намира, че така предявеният иск на ищцата М.Д. следва да бъде
уважен за периода от 105 месеца - до месец април 2024 г. /когато същата ще
навърши пълнолетие/. Въпрос на проста аритметична операция е да се изчисли, че
дължимата сума възлиза на 4 987, 50 лв., за която сума искът като
основателен следва да се уважи като се отхвърли за горницата до пълния предявен
размер.
Предявеният иск на ищцата А.Д. следва да бъде
уважен за периода до месец април 2027 г. /когато същата ще навърши пълнолетие/.
Периодът от време от датата на смъртта на нейния баща до датата на навършване
на пълнолетие на този ищец е 141 месеца. Въпрос на проста аритметична операция
е да се изчисли, че дължимата сума възлиза на 6 697, 50 лв., за която сума
искът като основателен следва да се уважи като се отхвърли за горницата до
пълния предявен размер.
Предявеният иск на ищеца И.Д.следва да бъде уважен
за периода до месец май 2030 г. /когато същият ще навърши пълнолетие/. Периодът
от време от датата на смъртта на неговия баща до датата на навършване на
пълнолетие на този ищец е 195 месеца. Въпрос на проста аритметична операция е
да се изчисли, че дължимата сума възлиза на 9 262, 50 лв., за която сума
искът като основателен следва да се уважи като се отхвърли за горницата до
пълния предявен размер.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта /09.09.2015 г./ като размерът й подлежи на
установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила
съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 01.10.2018 г. процесуалният представител на ищците е заявил искане
да се определи възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. По делото е
представено пълномощно /стр. 5/, легитимиращо адв. К. с представителна власт и
в същото е посочено горецитираното основание. Направеното искане е заявено в
преклузивния по ГПК срок, поради което следва да се определи адвокатско
възнаграждение по този ред. Съобразно цената на заявените искове, съобразно
размерите, посочени в Наредба 1/2004 г. глобалният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 26 794, 50 лв. Припадащата се част от
него с оглед уважената част от исковете възлиза на сумата от 19 401, 02
лв. Върху тази сума следва да бъде начислен и дължимия ДДС, с оглед данните по
делото, че адвокатът е лице, регистрирано по ЗДДС /стр.161/ т.е. възнаграждението
следва да се определи на 23 281, 22 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответника сумата от 291,11 лв. разноски.
На
основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 23 637, 90 лв. – ДТ.
Въз основа на изложените
съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на С.А.Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***0 – адв. П.К. сумата от 120 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено на 08.09.2015 г.,
при което е починал Н.Д.Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
09.09.2015 г. до окончателното изплащане на задължението като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 180 000 лв. като неоснователен,
частична претенция, при пълен заявен размер от 220 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на М.С.Д., ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител С.А.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:***0
– адв. П.К. сумата от 150 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП, осъществено на 08.09.2015 г., при което е починал Н.Д.Д.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 190 000 лв. като неоснователен, частична
претенция, при пълен заявен размер от 200 000 лв., както и сумата от 4 987,
50 лв. - обезщетение за имуществени вреди от ПТП, осъществено
на 08.09.2015 г., при което е починал Н.Д.Д., представляващи пропуснати ползи
от лишаване от издръжка за периода от 09.09.2015 г. до навършване на
пълнолетието й, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015
г. до окончателното й изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 15 750 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да
заплати на А.Н.Д., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител С.А.Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***0 – адв. П.К. сумата от 150 000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено
на 08.09.2015 г., при което е починал Н.Д.Д., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 09.09.2015 г. до окончателното изплащане на задължението
като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 190 000 лв.
като неоснователен, частична претенция, при пълен заявен размер от 200 000
лв., както и сумата от 6 697, 50 лв. - обезщетение за имуществени вреди от ПТП, осъществено на 08.09.2015 г.,
при което е починал Н.Д.Д., представляващи пропуснати ползи от лишаване от
издръжка за периода от 09.09.2015 г. до навършване на пълнолетието й, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015 г. до окончателното й
изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 21 150
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да
заплати на И.Н.Д., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител С.А.Д.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***0 – адв. П.К. сумата от 150 000
лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, осъществено
на 08.09.2015 г., при което е починал Н.Д.Д., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 09.09.2015 г. до окончателното изплащане на задължението
като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 190 000 лв.
като неоснователен, частична претенция, при пълен заявен размер от 200 000
лв., както и сумата от 9 262, 50 лв. - обезщетение за имуществени вреди от ПТП, осъществено на 08.09.2015 г.,
при което е починал Н.Д.Д., представляващи пропуснати ползи от лишаване от
издръжка за периода от 09.09.2015 г. до навършване на пълнолетието му, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2015 г. до окончателното й
изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 29 250
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. П.К.,
адрес: *** сумата от 23 281, 22 лв. – адвокатско възнаграждение с включен
ДДС.
ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН **********, М.С.Д., ЕГН **********, А.Н.Д., ЕГН ********** и И.Н.Д.,
ЕГН **********, последните трима чрез тяхната майка и законен представител С.А.Д.,
ЕГН **********, всички със съдебен адрес:***0 – адв. П.К. да заплатят на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:*** сумата от 291,11 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на СГС
сумата от 23 637, 90 лв. – дължима
ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: