Решение по КНАХД №688/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 45/13.06.2025г., постановено по а.н.д. № 27/2025г., Районен съд Червен бряг, първи наказателен състав е изменил Наказателно постановление (НП) № 28/19.12.2024г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Плевен, с което на „Ретекс“ АД с [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Червен бряг, обл. Плевен, [улица], представлявано от Г. М. К., на основание чл.136, ал.2, т.7 от Закон за управление на отпадъците (ЗУО) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за извършено нарушение на чл.136, ал.2, т.7, предл.2 от ЗУО, във връзка с §1, т.42, б.“а“ от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО, като е намалил размера на имуществената санкция на 7 000 лв.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „Ретекс“ АД гр. Червен бряг, страна по а.н.д. № 27/2025г. по описа на Районен съд Червен бряг.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт. Твърди се, че противно на приетото от съдебния състав „Ретекс“ АД гр. Червен бряг няма качеството на административно-наказателно отговорно лице, предвид обстоятелството, че няма качеството на „притежател“ на отпадъците, с оглед §1, т.29 от ДР на ЗУО и чл.7, ал.2 от ЗУО, тъй като когато отпадъците са предадени за подготовка преди оползотворяване или обезвреждане, не отпада отговорността на първоначалния причинител или притежател. В случая процесните отпадъци са били предадени на дружеството от „Индъстри ресайклинг груп“ АД, което съгласно цитираните правни норми се явява първоначален причинител и притежател на отпадъците. На следващо място се твърди, че в НП и в съдебното решение неправилно се приема като нарушена разпоредбата на чл.136, ал.2, т.7 от ЗУО, която е процесуална, а не материално-правна. На практика в НП и АУАН няма посочена материално-правна норма, като такава не се явява и посочената §1, т.42, б.“а“ от ДР на ЗУО, даваща легална дефиниция на понятието „Съхраняване“, обстоятелство необсъдено от въззивния състав. Излагат се и доводи за нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва описание на обстоятелствата, при които е било извършено вмененото на дружеството нарушение. На следващо място се претендира неправилност на извода на въззивния съд относно спазване на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Нарушението е било извършено на 09.05.2023г., като същото е било установено на 21.11.2023г., когато се е развило аналогично административно-наказателно производство, приключило със съставянето на НП. Предвид посочения в процесното НП период, обхващащ и предходното производство, срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е бил изтекъл към момента на съставяне на настоящия АУАН. На последно място се излагат доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на Районен съд Червен бряг и на наказателното постановление. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпила по делото молба се поддържат касационните основания, изложени в жалбата до съда, претендират се разноски.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за основателна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че във връзка с изпълнение на годишен план за контролната дейност на РИОСВ Плевен през 2024г. от експерти на РИОСВ Плевен е била извършена проверка на 26.11.2024г. в присъствието на изпълнителния директор на „Ретекс“ АД на площадка на дружеството, местонахождение в с. Горник, общ. Червен бряг – част от поземлен имот с [идентификатор] по КККР на с. Горник, представляваща сгради с идентификатори: 16540.39.15.3 – източна част с вход от север (от към сграда 16540.39.15.1) - 738 кв.м., 16540.39.15.8 - 270 кв.м, 16540.39.15.12 - втори етаж – 532 кв.м. Площадката била вписана под №1 в регистрационния документ, издаден на „Ретекс“ АД гр. Червен бряг с № 08-РД-209-03/16.12.2020г. на РИОСВ Плевен за извършване на дейности по третиране (съгл. §1, т.44 от ДР на ЗУО на текстилни отпадъци – рециклиране; предварително третиране (сортиране, рязане) на текстилни отпадъци и съхраняване на текстилни отпадъци до извършването на рециклиране, дейности, представляващи оползотворяване на отпадъци (§1, т.13 от ДР на ЗУО). При проверката бил съставен констативен протокол № УО-СС66/26.11.2024г. на РИОСВ Плевен. От извършената проверка на място било установено, че на площадката на „Ретекс“ АД, гр. Червен бряг се съхраняват текстилни отпадъци с код 04 02 22 и с код 19 12 08 – дейност по съхраняване с код R13, съгласно Приложение № 2 към §1, т.13 от ДР на ЗУО, които отпадъци са получени от „Индъстри ресайклинг груп“ АД, гр. Казанлък на 08.05.2020г., в количества съответно 369,963 т. и 196,670 т., намиращи се в сграда с [идентификатор] по КККР на с. Горник, обстоятелство, установено и описано също и в констативни протоколи № УО-ЦТ 88/15.12.2022г. и № УО-СС-69/21.11.2023 г. на РИОСВ Плевен от извършена проверка на място в присъствието на представител на „Ретекс“ АД, гр. Червен бряг.

При проверката на 26.11.2024г. било констатирано, че горепосочените отпадъци се съхраняват повече от три години от приемането им, с което не са предприети действия по оползотворяване на неопасни отпадъци в законоустановения срок. При същата проверка в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на с. Горник, общ. Червен бряг в сграда с [идентификатор] по КККР на селото, представляваща част от площадка за извършване на дейности с отпадъци на „Ретекс“ АД било установено, че към датата на проверката – 26.11.2024г., за съхранените отпадъци с код 04 02 22 и с код 19 12 08, получени от „Индъстри ресайклинг груп“ АД, не са предприети действия от страна на дружеството „Ретекс“ АД по тяхното оползотворяване в законоустановения тригодишен срок от приемането им на площадката, която дата на приемане е 08.05.2020г. Според проверяващите с тези си действия „Ретекс“ АД, гр. Червен бряг е в неизпълнение на задължение по чл.136, ал.2, т.7, предл. второ във връзка с §1, т.42, б.„а“ от ДР на ЗУО.

Въз основа на така установеното на „Ретекс“ АД с [ЕИК], седалище и адрес на управление гр. Червен бряг, обл. Плевен, [улица], представлявано от Г. М. К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 028 от 19.12.2024г. за нарушение по чл.136, ал.2, т.7, предл. второ във връзка с §1, т.42, б.„а“ от ДР на ЗУО.

Актът бил връчен лично на представляващия „Ретекс“ АД – изпълнителния директор Г. К., на датата на съставянето му. В срока по чл.44 от ЗАНН от дружеството било подадено възражение против АУАН. Въз основа на цитирания акт било издадено оспореното НП.

От въззивният съд било установено, че срещу „Ретекс“ АД, гр. Червен бряг има съставен АУАН № 038 от 21.11.2023г. за същото нарушение, но за период от 08.05.2020г. до 21.11.2023г. (датата на предходната проверка от страна на експертите от РИОСВ Плевен), а именно, че дружеството като притежател съгласно чл.7 от ЗУО на текстилни отпадъци с код 04 02 22 и с код 19 12 08, не е предприело действия за оползотворяване на отпадъци с код 04 02 22 и с код 19 12 08 (приети на площадката на 08.05.2020г. от „Индъстри ресайклинг груп“ АД, гр. Казанлък, и съхранявани към момента на извършената проверка на място – 21.11.2023г.) в законоустановения срок съгласно §1, т.42, б.„а“ от ДР на ЗУО, а именно не по-дълъг от три години – при последващо предаване за оползотворяване. Съдът е констатирал, че към момента на изготвяне на съдебния акт няма влязло в сила Наказателно постановление по АУАН № 038 от 21.11.2023г.

При така установените факти и извършения им анализ въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и изискуемата форма, и съдържат всички реквизити по ЗАНН. Приел още, че фактическите констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства, включително от показанията на разпитаните свидетели. По съществото на спора въззивният съд изложил, че нарушението е безспорно доказано, „Ретекс“ АД, гр. Червен бряг е извършило описаното в НП административно нарушение, и законосъобразно е било привлечено към административнонаказателна отговорност. Поради обстоятелството, че предходното НП не е влязло в сила към датата на изготвяне на решението, съдът приел, че санкцията не е определена в съответствие с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, поради което изменил НП, като намалил размера на санкцията на законовия минимум от 7 000 лв.

Касационната инстанция намира посочените касационни основания на жалбоподателя за основателни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно и допустимо, но постановено в противоречие с приложимите законови разпоредби.

Съгласно §1, т.42, б.“а“ от ДР на ЗУО „Съхраняване“ е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране за срок не по-дълъг от три години – при последващо предаване за оползотворяване. Следователно отпадъци, приети за оползотворяване, могат да се съхраняват за не повече от три години, в рамките на които те следва да бъдат оползотворени. Неспазването на горния срок е санкционирано от разпоредбата на чл.136, ал.2, т.7, предл. второ от ЗУО, предвиждаща имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. за едноличен търговец или юридическо лице, което не е предприело действия за оползотворяване на отпадъците в законоустановения срок.

По делото е безспорно установено, че „Ретекс“ АД е приело на площадката си в с. Горник на 08.05.2020г. отпадъци с код 04 02 22 и код 19 12 08 от „Индъстри ресайклинг груп“ АД, гр. Казанлък, като е следвало да ги оползотвори до 08.05.2023г. След като в този срок то не е предприело действия за оползотворяване на отпадъците, а е продължило да ги съхранява, е нарушило чл.136, ал.2, т.7, предл. второ във връзка с §1, т.42, б.„а“ от ДР на ЗУО.

Следва да се отчете обаче обстоятелството, че за същото нарушение (неоползотворяване на процесните отпадъци с кодове 04 02 22 и 19 12 08 в законоустановения срок) на дружеството вече е бил съставен АУАН № 038 от 21.11.2023г. и издадено НП № 038 от 17.05.2024г. С последното му е наложена санкция по чл.136, ал.2, т.7, предл. второ във връзка с §1, т.42, б.„а“ от ДР на ЗУО за това, че съхранява без да е оползотворил отпадъците в периода от 09.05.2023г. до 21.11.2023г. (датата на предходната проверка от страна на експертите от РИОСВ Плевен). С обжалваното по а.н.д. № 27/2025г. по описа на Районен съд Червен бряг наказателно постановление на „Ретекс“ АД е наложена аналогична санкция на същото основание и за същото нарушение, но за периода от 09.05.2023г. до 26.11.2024г., включващ и периода на нарушението по предходното НП.

НП № 038 от 17.05.2024г. е било потвърдено от РС Червен бряг по негово а.н.д. № 25/2025г., като съдебното решение (респективно наложената санкция) е било оставено в сила с Решение № 3032/06.10.2025г. по к.а.н.д. № 540/2025г. по описа на Административен съд Плевен. С повторното налагане на административно наказание за едно и също нарушение за периода 09.05.2023г. – 21.11.2023г. (включен в периода на извършване на нарушението по НП № 28/19.12.2024г.), за което „Ретекс“ АД вече е било наказано с влязло в сила наказателно постановление, е нарушена разпоредбата на чл.17 от ЗАНН, и само на това основание НП № 28/19.12.2024г. на Директора на РИОСВ Плевен е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, както и обжалваното в настоящото производство въззивно решение.

Основателно е и възражението в касационната жалба, че от откриване на нарушителя са изминали повече от 3 месеца. При проверката на 21.11.2023г. е бил съставен АУАН № 038 от същата дата против „Ретекс“ АД за съхранение на неоползотворени отпадъци за периода 09.05.2023г. – 21.11.2023г., следователно още на 21.11.2023г. нарушителят е бил открит. Същият период е включен и в периода на извършване на нарушението, установено с АУАН № 028 от 19.12.2024г. (09.05.2023г. – 26.11.2024г.), поради което последният акт е съставен извън тримесечния срок от откриване на нарушителя – в нарушение на чл.34 от ЗАНН.

Поради изложеното касационната инстанция приема, че решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено, както следва да бъде отменено изцяло и наказателното постановление.

При този изход на спора касаторът има право на направените в двете съдебни инстанции разноски за адвокатско възнаграждение, които са своевременно поискани, доказано заплатени по банков път и включени в представен списък. Възражението за прекомерност на ответника е основателно. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изменено, ДВ, бр.14/2025г.), ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Минималното възнаграждение по наредбата, регламентирано в чл.7, ал.2, т.2, е 1300 лв.: при имуществена санкция от 10 000 лв., възнаграждението е 400 лв. + 900 лв. (10% върху 9000 лв.), следователно за всяка от двете инстанции следва да се присъди по 1300 лв., или общо 2600 лв., върху които съгласно §2а от ДР на наредбата следва да се начисли ДДС. В съответствие с изложеното общият размер на разноските, които следва да се присъдят на „Ретекс“ АД, е 3120 лв.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 45/13.06.2025г. по а.н.д. № 27/2025г. по описа на Районен съд Червен бряг, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 28/19.12.2024г. на Директора на РИОСВ Плевен, с което на „Ретекс“ АД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление гр. Червен бряг, обл. Плевен, [улица], представлявано от Г. М. К., на основание чл.136, ал.2, т.7 от ЗУО е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за извършено нарушение на чл.136, ал.2, т.7, предл.2 от ЗУО, във връзка с §1, т.42, б.“а“ от ДР на ЗУО.

ОСЪЖДА РИОСВ Плевен да заплати на „Ретекс“ АД с [ЕИК] и седалище и адрес на управление гр. Червен бряг, обл. Плевен, [улица], сумата от 3120 (три хиляди сто и двадесет) лева разноски за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.