Решение по КНАХД №1415/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 10810/25.06.2025 г. от Директора на АДФИ, чрез гл. юриск. Д. М., срещу Решение № 76/03.04.2025 г., постановено по АНД № 321/2024 г. по описа на Районен съд – Девня, ІІІ състав, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-148 от 19.07.2024 г., издадено от Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София, с което на П. П. П., [ЕГН] – ВИД кмет на Община Вълчи дол, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция са наложени административни наказания в размер на по 200 (двеста) лева за всяко едно от констатираните седем нарушения на чл. 128, ал. 1, вр. чл. 20, т. 9, вр. чл. 11, ал. 3 от Закона за публичните финанси.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при несъобразяване със събраните доказателства и в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че неправилно въззивният съд е приел наличието на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на процедурата по чл.17 от ЗДФИ. Изтъква се, че наказателното постановление е издадено във връзка с извършване на разходи, които не са предвидени в бюджета на Община Вълчи дол за 2022г., докато във въззивното решение е коментирано нарушение, изразяващо се в неспазване на процедура за предварителен контрол за законосъобразност. Излагат се доводи за ненадлежно мотивиране от страна на въззивния съд на формирания краен извод за отмяна на НП. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

Ответникът по касационната жалба – П. П. П., чрез адв. Д. Ф., депозира писмен отговор в нормативно предвидения срок, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно и прави искане за оставянето му в сила, както и за присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. ответникът-П. П., чрез представител по пълномощие, оспорва касационната жалба, като излага подробни съображения за правилност на въззивното решение, и поддържа искането за оставянето му в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Девня е образувано по жалба от П. П. П. срещу Наказателно постановление № 11-01-177/19.07.2024г., на директора на АДФИ, с което на ответника П., за нарушения на чл.128, ал.1, вр. чл.20, т.9 и чл.11, ал.3 от Закона за публичните финанси, са наложени седем отделни наказания „глоба“ в размер по 200,00 лева, на основание чл.32, ал.1, т.1, вр. чл.35, ал.1 от ЗДФИ.

От въззивния съд е приета следната фактическа обстановка:

При извършена финансова инспекция на Община Вълчи дол, св. И. Ж. И.-служител при АДФИ, установил, че през периода 12.08.22г.-14.12.22г., ответникът П. е подписала седем платежни нареждания, с които извършила разходи, всеки от които от по 2200,00 лева, без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност, като в два от случаите действала в качеството на ИД кмет на Община Вълчи дол, а в четири случая- в качеството на ВИД кмет на Община Вълчи дол. Не била изпълнена процедурата по чл.17 от ЗДФИ, но въпреки това бил съставен акт за установяване на административно нарушение, предявен и подписан без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения по акта, които били счетени за неоснователни от наказващия орган. Последният възприел констатациите на актосъставителя и издал наказателно постановление, с което ангажирал отговорността на ответника.

За да отмени НП е прието от въззивния съд, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неспазване на предвидената в чл.17 от ЗДФИ процедура. Прието е, че посочената разпоредба се явява специален закон спрямо общите норми на ЗАНН, както и че нарушаването й е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Във връзка с посоченото процесуално нарушение е формиран извод за несъставомерност на деянията. Прието е и че е налице нарушение на нормата на чл.18 от ЗАНН, като е посочен общ размер на направените плащания.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени процесуални нарушения, се явяват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Касационната инстанция приема обжалваното съдебно решение на районния съд за валидно, доколкото е постановено от родово и местно компетентен съдебен орган, но същото е постановено при наличие на съществени процесуални нарушения, като съображенията за това са следните: В наказателното постановление се сочи, че ответникът П. е подписала общо седем нареждания за плащане на стойност от по 2200 лева, с което е извършила разходи, свързани с дейността на СНЦ" Бъдеще за Вълчи дол", които не са предвидени в бюджета на Община Вълчи дол за 2022г. Деянията са квалифицирани като нарушения на чл.128, ал.1, вр. чл.20, т.9 и чл.11, ал.3 от Закона за публичните финанси.

В обжалваното решение се приема, че П. е подписала нарежданията за плащане, без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност.

При касационната проверка се установи, че приетата от въззивния съд фактическа обстановка в действителност кореспондира на нарушения по чл.13, ал.3, т.3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор-неспазване на политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност. За подобни нарушения нито са изложени фактически твърдения в НП, нито на ответника са наложени санкции по реда на ЗФУКПС. Основателни са в тази връзка възраженията на касатора, че мотивите на съдебното решение обсъждат нарушения от различен вид- по чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС, а не основното нарушение- извършване на плащания на обща стойност от 15400лв., за които не са предвидени в бюджета на община Вълчи дол- чл.128, ал.1 , вр.чл.20, т.9, чл. 11, ал.3 от Закона за публичните финанси.

Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 128 от ЗПФ регламентира няколко различни изпълнителни деяния, които касаят разходването на бюджетни средства на общината. Следователно, от обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 128 от ЗПФ е необходимо да се установи, че са налице извършване на разходи от Общината, без тези разходи да са предвидени в годишния бюджет: "Не се допуска извършването на разходи, натрупването на нови задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи, както и започването на програми или проекти, които не са предвидени в годишния бюджет на общината."

На следващо място са неоснователни мотивите на ДРС за съществени процесуални нарушения във връзка с изготвянето на доклад по см. на чл. 17 от ЗДФИ. Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДФИ за резултатите от финансовата инспекция съответният финансов инспектор, на който със заповед е възложена проверката, изготвя доклад, който съдържа направените констатации и е подкрепен с доказателства. Изготвеният доклад и писмени доказателства се връчват на ръководителя на проверяваната организация, който разполага с възможност в 14-дневен срок да представи писмено становище. Производството по ЗДФИ, за чиито цели се съставя доклада, е различно от административнонаказателното по ЗАНН вр. ЗПФ. Връчването на доклада, което става на по-късен етап във времето от съставянето на АУАН и издаването на НП, има вътрешнопроцесуални цели и е неотносимо към производството по ЗАНН. Двете не са в отношение на преюдициалност или друга фактическа и правна връзка, която да обуславя спирането на едно от тях до решаване на другото. В заключение, не е нарушено правото на защита на ответника, т. е. категорично не се касае за съществено процесуално нарушение.

От изложеното, следва извода, че Въззивният съд се е произнесъл относно различни по вид нарушения, като е коментирал фактическа обстановка и правна квалификация, които не се съдържат в обжалваното наказателно постановление, обжалваното решение не съдържа каквито и да е мотиви относно спорните по делото факти и вземане на отношение по тях, съобразно приложимите материалноправни норми и с оглед изложените от страните аргументи. Не е обсъдено осъществяване на съставомерните признаци на действително вменените на санкционираното лице нарушения и размера на санкциите. Не е коментирано дали в настоящия случай е установено неспазване на изискванията на Закона за публичните финанси, относно условията, при които се допуска поемането на ангажименти за разходи.

С оглед гореизложеното, касационният състав приема, че от страна въззивния съд не е изпълнено задължението за проверка на фактическата обстановка, описана от в обжалваното НП, не е извършена и преценка на доказателствата по делото, с оглед проверка и решаване извършени ли са претендираните нарушения. При тези данни, налага се извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 3, т. 2, предложение първо от НПК.

С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на ДРС за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на делото следва да се извърши проверка на фактическата обстановка, описана от в обжалваното НП, както и преценка за осъществяване на всички предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност на наказаното лице.

При този изход на спора пред настоящата инстанция разноските следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горното, касационният състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 76/03.04.2025 г., постановено по АНД № 321/2024 г. по описа на Районен съд – Девня, ІІІ състав, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-148 от 19.07.2024 г., издадено от Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Девня, за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.