Р
Е Ш Е
Н И Е № 392
08.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на 10 март през две хиляди и двадесета година,
в състав: РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря ЗЛАТИНКА ХРИСТОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№4968 по описа на съда за 2019 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 187, ал. 6, във връзка с ал. 5 т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди, се че ищецът е държавен служител и за исковия период е положил
извънреден труд, който не му е заплатен.
Изложени са подробно съображения в подкрепа на предявените искове,
включително и с позоваване на разпоредби от нормативни актове.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата 1200 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за 200 часа
положен извънреден труд за периода от
01.08.2016 година до 30.06.2019 година, ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на главницата, както и сумата от 120
лева представляваща мораторна лихва за периода до завеждането на исковата
молба. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Изложени са
съображения в подкрепа на твърдения за недължимост на процесните вземания, като
от съда се иска отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
пълномощник, който поддържа исковете по основание, а по отношение на размера им
изменя исковете, както следва:
- иска за заплащане възнаграждение за
извънреден труд да се счита предявен за 312 лева за 102 часа извънреден
труд, а на мораторната лихва върху тази
сума да се счита предявен в размер на 50 лева.
Ответната
страна, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от пълномощник,
който оспорва исковете и поддържа отговора на исковата молба. Прави се
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът
С.Ч. работи по служебно правоотношение като държавен служител в ответната ОД на МВР-Сливен. За периода
от 01.08.2016. до 30.06.2019г. е положил извънреден труд три съобразяване на
ограничението до 70 часа на отчетен период и при прилагане на преобразуващ коефициент
1,143 от нощни в дневни часове, който възлиза на 102 часа. За този извънреден
труд не е заплатено полагащото се възнаграждение в размер на 312 лева. Размерът
на дължимата лихва за забава върху неплатеното възнаграждение за извънреден
труд, от датата на настъпване на изискуемостта на вземането до датата на
подаване на исковата молба надвишава претендираната от ищеца сума в размер на 50
лева.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на всички събрани по делото доказателства-писмени документи и
заключение на вещото лице, тъй като са допустими, относими и взаимно допълващи се.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова
претенция за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд е
допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна в размера след
изменението. Безспорно ищецът е работил в ответното юридическо лице по служебно
правоотношение като държавен служител и за отношенията между страните са
приложими разпоредбите на ЗМВР и
съответните подзаконови нормативни актове. Несъмнено е установено, че ищецът е
полагал извънреден труд за процесния период и ответната страна не му е
заплатила полагащото се възнаграждение в размера след изменението на иска.
Поради това иска следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
Акцесорната
претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху
неплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода до завеждане на
исковата молба е допустима, а разгледана по същество е основателна до пълния
претендиран след изменението размер. С неплащането в срок на полагащото се на
ищеца възнаграждение ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение, в горепосочения
претендиран размер, който дори е по-малък от действителния. Поради това иска
следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на процеса следва на ищеца да се
присъдят разноски по делото, които са в размер на 500 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение, като възражението за прекомерност е неоснователно.
Предявените искове са два и възнаграждението не е прекомерно.
По правилата на процеса ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт държавна такса върху
уважените искове в общ размер на 100 /сто/ лева /по 4% върху всеки уважен иск, но не
по-малко от 50 лева за всеки от тях/, както и разноски за вещо лице в размер на
200 лева.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Сливен, с адрес
гр.Сливен, бул.”Ген.Скобелев” №5 ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Ч. с ЕГН-********** *** **-*-**, както следва:
-сумата 312 /триста и дванадесет/ лева, представляваща
неплатено възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.08.2016г.
до 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.09.2019г.
до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за периода до завеждане на
исковата молба в размер на 50 /петдесет/ лева;
-сумата 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Сливен, с адрес
гр.Сливен, бул.”Ген.Скобелев” №5 ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Сливен държавна такса в размер на 100 /сто/ лева и разноски за вещо лице в размер на 200
/двеста/ лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: