ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 10.03.2020
г.
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ-ти административен
състав, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело
№128 по описа за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството образувано по повод изпратена по
подсъдност от Административен съд София- град искова молба с
вх.№1183/10.03.2020 г. , подадена от адв. С. Ю., действаща като пълномощник на М.В.Б.,
с ЕГН********** и с настоящ адрес ***, против НАП гр. София, с която се претендира
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от бездействието на
ответника до осигури ефективни мерки за гарантиране и защита на личните данни
на ищцата, в размер на 1000 лв., за период от 15.07.2019- 16.09.2019 г.
С определение № 9174/от 26.11.2019 г., на основание чл. 135, ал.
2 от АПК, производството по адм. дело № 11203/2019 по описа на
Административен съд София- град е прекратено, а делото, образувано по исковата
молба, е изпратено с писмо №11203/2019/06.03.2020 г. по подсъдност на
Административен съд гр. Ловеч.
В мотивите на определението е посочено, че в исковата
молба се твърди причиняване на неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия
на НАП при неправилно съхранение и обработване на личните данни на ищцата.
Съдът приема, че действията на НАП спрямо ищцата не са по конкретно
административно правоотношение, а са в рамките на общото задължение на НАП като
администратор на лични данни да обработва всички лични данни, които съхранява,
в съответствие с нормативните изисквания за защитата им. Поради това АССГ
квалифицира производството, образувано по предявения иск, като такова по чл. 39, ал. 2
от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, а не по ЗОДОВ, който в
случая е неприложим предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ и изричния специален текст на чл. 39, ал. 2
от ЗЗЛД. АССГ сочи, че тъй като искът по чл. 39, ал. 2
от ЗЗЛД се разглежда по реда на АПК, а съгласно чл. 133 АПК,
местната подсъдност се определя от постоянния адрес на ищеца, който адрес е в
съдебния район на Административен съд гр. Ловеч, то последният е компетентен да
разгледа и се произнесе по иска, в съответствие с разпоредбата на чл. 133, ал.
5 от АПК.
Настоящият състав на съда не споделя, така изложените
доводи на Административен съд София- град по следните съображения:
Ищцата М.В.Б. е предявила иск за обезщетение за
неимуществени вреди против Национална агенция за приходите –гр. София, в размер
на 1000 лв., причинени в резултат на бездействие да се изпълнят задължения по
закон на ответника, довели до публично разкриване на лични данни, съхранявани в
информационната система на НАП.
Не е заявено самостоятелно оспорване на действия и
актове на администратора на лични данни, нито с първоначалната искова молба,
нито с уточнението към нея.
При това положение за настоящия съд липсват процесуални
предпоставки за разглеждане на исковата молба по реда на чл. 39, ал. 2
от ЗЗЛД, която съдът не счита и за специална по отношения на ЗОДОВ.
Нормата чл. 39 от
ЗЗЛД не създава специален начин на обезщетение по смисъла на чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ, за да бъде игнорирано приложението на описаните общи правила. /в този смисъл и Определение № 3148 от
27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2475/2020 г., Определение № 3147 от
27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1723/2020 г., Определение № 3111 от
27.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2399/2020 г. и др./.
Според разпоредбата на чл. 39, ал. 1
от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент
(ЕС) 2016/679 и по този закон
субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на
обработващия лични данни пред съда по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Ал. 2 на текста регламентира възможността на субекта на данни, в производството
по ал. 1 да иска обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на
неправомерно обработване на лични данни от страна на администратора или на
обработващия лични данни.
В случая липсва образувано производство по чл. 39, ал. 1
от ЗЗЛД, нито се иска образуване на такова с подадената искова
молба.
Предявен е единствено иск за обезщетение за неимуществени
вреди в резултата на неправомерно бездействие на администратор на лични
данни-НАП.
Приложимите процесуални норми в случая, са тези на
Глава единадесета "Производства за обезщетения" от АПК. Според чл. 203, ал.
1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
За неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат
разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди- ал. 2 на чл.
203 от АПК.
Ал. 3 на текста разпорежда, че по реда на тази глава
се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Доколкото в случая липсва
самостоятелно оспорване на незаконосъобразните бездействия на администратора на
лични данни, в производството по което да се предяви иска за обезщетение, така
както сочи чл. 39, ал. 2
от ЗЗЛД, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 204, ал.
4 от АПК, според която незаконосъобразността на действието или
бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетението.
При това положение искът за обезщетение, предявен от Б.
следва да се разгледа по реда на гл. ХІ от АПК
и ЗОДОВ- чл. 1, ал. 2
от ЗОДОВ, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1
от същия закон.
Последната норма сочи, че искът за обезщетение се
предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или
седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Така уредената местна подсъдност е специална по отношение на
правилата на АПК, поради което следва да намери приложение при искове с правно
основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Не следва обратното и от разпоредбата на чл. 133, ал. 5 от АПК,
която единствено доразвива разпоредбата на чл. 7, ал. 1
от ЗОДОВ, като определя подсъдността в случаите, когато искът е
съединен с оспорване на административни актове, какъвто не е настоящият случай.
Местната подсъдност според чл. 7, ал. 1
от ЗОДОВ е изборна, като правото на избор е предоставено на ищцата,
която в случая е избрала съда по настоящия си адрес, видно от справката от НБДН
изготвена от АССГ /лист 20 от адм.д.№ 11203/2019 г. на АССГ/ и по мястото на
увреждането гр. София, където се намират информационните масиви на НАП.
Поради изложеното Административен съд – гр. Ловеч
счита, че делото не му е подсъдно и е налице спор за подсъдност между
административни съдилища, поради което и на основание чл. 135, ал.
5 във вр. с ал. 3 от АПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд –
гр. Ловеч и Административен съд София – град по предявената искова молба от М.В.Б.,
с ЕГН********** и с настоящ адрес ***, против НАП гр. София.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 128/2020 г.
по описа на Административен съд – Ловеч.
ИЗПРАЩА делото на Върховния административен съд гр.
София, за определяне на подсъдността.
Определението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: