№ 1119
гр. Перник, 30.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720102026 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Е. П. Д. срещу „Топлофикация
Перник“ АД, с която се иска да се признаване за установено, че ищцовата страна,
поради погасяване по давност, не дължи на ответното дружество сумата в размер на
2137,54 лева – главница за неплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в *********** за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2013 г., сумата от 310,00
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.06.2011 г. до 25.03.2014г., и съответните разноски, за които е издаден изпълнителен
лист от 20.06.2014 г. по ч. гр. д. № 3145/2014 г. на Пернишкия районен съд.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от представената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2539
от 15.05.2014 г., издадена по ч.гр.д. № 3145/2014 г. по описа на РС-Перник, е
разпоредено длъжникът Е. П. Д. да заплати на ответното дружество сумата на 2137,54
лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до
30.04.2013 г., сумата от 310,00 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 25.03.2014г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.05.2014 г., както и сторените разноски в размер
на 198, 95 лв. Представен е изпълнителен лист от 20.06.2014г. за посочените суми,
1
издаден след констатация на съда, че заповедта подлежи на изпълнение.
Установява се от представеното изп. дело № 246/14 г. по описа на Е.Д. че въз
основа на посочения изп. лист от 20.06.2014г. по молба на взискателя „Топлофикация
Перник” АД от 15.07.2014г. е образувано изп.д. № 246/2014 г. срещу Е. П. Д., като в
молбата взискателят е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника,
налагане на възбрана върху недвижими имоти и спиране от движение на ППС, при
установяване наличието на правото на собственост върху такива.
Извършвани са от съдебния изпълнител справки за имуществото на длъжника в
Национална агенция по приходите, МДТ към Община Перник и НОИ и е изпращана
покана за доброволно изпълнение.
С молба от 21.06.2016 г. от взискателя е поискано при установяване на
секвестируем доход на длъжника, да се наложи запор.
Впоследствие са извършвани нови справки, последната от които е от 07.07.2016
г.
Въз основа на молба от 01.09.2021 г. на взискателя „ Топлофикация Перник“ АД
въз основа на същия изп. лист е образувано срещу длъжника ново изп. дело под №
2151/21 г. по описа на А.В.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК - за установяване
недължимост на вземане, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване. Предмет на доказване от ищеца е, че правото на принудително
изпълнение за вземането по изпълнителния лист, е погасено, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Към 15.07.2014 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
№246/2014 г. е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР №
2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на
обявяването му изпълнителни производства. /в същия смисъл е и решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/, какъвто е настоящият случай.
2
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о.
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило
(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане. В случая
двугодишният срок започва да тече от подаването на молбата за образуване на изп.
производство. Преди изтичане на две години е подадена молба от 21.06.2016 г., с която
взискателят проявява активност, като иска налагане на запор. Към момента на
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. изп. производство е висящо и спрямо него
намират приложение разясненията, дадени с него, или от датата на приемането му
започва да тече нова давност, която е прекъсната с отправеното искане за прилагане на
изп. способ с молбата от 21.06.2016 г., като от този момент започва да тече нов срок.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на
съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изразеното становище относно
приложимия давностен срок е застъпено и в актуалната съдебна практика на ВКС -
решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 3 от
04.02.2022 г. по гр. д. 1722/2021 г., IV г. о..
В случая по изложените по-горе съображения новият давностен срок е започнал
да тече от 22.06.2016г., като е изтекъл на 22.06.2021 г., поради което правото на
принудително изпълнение е погасено и предявените искове са основателни и следва да
се уважат. Не представлява действие годно да прекъсне давността образуването на
ново изп. дело с посочване на конкретен изп. способ на 01.09.2021 г. , тъй като е
извършено след като давността за принудително събиране на вземането е изтекла.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищецът имат право на разноски
за ДТ в размер на 87,45 лв., такса за копие на изп. дело 24 лв. и адв. възнаграждение в
размер на 400,00 чието заплащане е удостоверено в представения договор за правна
защита и съдействие или общо 511,45 лв.. Неоснователно е възражението за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е в
минимален размер съобразно чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
3
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Е. П. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Перник, *********** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация -
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
”Мошино”, ТЕЦ “Република”, поради погасяване по давност на правото на
принудително изпълнение, сумата в размер на 2137,54 лева – главница за неплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *********** за периода от
01.05.2011г. до 30.04.2013 г., сумата от 310,00 лв., представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 25.03.2014г., и
съответните разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 20.06.2014 г. по ч. гр.
д. № 3145/2014 г. на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на
Е. П. Д., ЕГН **********, с адрес *********** , сумата в размер на 511,45 /петстотин
и единадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ лева, представляваща разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението да се върне изисканата в оригинал заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 3145/2014 г. в Служба „ Архив“, като се остави по делото
копие.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4