Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

31.08.2021 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 27.08.2020 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1324

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:  гр.София 1680, обл. София град, общ. Красно село, представлявано от К. Г., чрез пълномощник юрисконсулт …………. е предявило иск против Ц.Г.Ц., ЕГН **********,*** и Л.Л.Ц., ЕГН **********,***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответниците,  че същите дължат изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 931/2019 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 457/31.07.2019 г., за сумата от 136.99 лв. /сто тридесет и шест лева и 99 ст./ представляваща главница; сумата от 36.38 лв. /тридесет и шест лева и 38 ст./, представляваща лихва за периода от 14.09.2016 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва, начиная от 14.05.2019 г./датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, сумата от 56.38 лв. /петдесет и шест лева и 38 ст./, представляваща главница, сумата от 10.38 лв. /десет лева и 38 ст./, представляваща лихва за периода от 30.05.2016 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва, начиная от 14.05.2019 г. /датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането.  Претендират се разноски по заповедното производство и разноски по настоящото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който изцяло оспорва предявения иск. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.  

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства както и доказателствата по приложеното ч. гр. д. № 931/2019 г. на МзРС, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело № 931/2019 г.  по описа на МзРС, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 457/31.07.2019 г., за сумата от 136.99 лв. /сто тридесет и шест лева и 99 ст./ представляваща главница; сумата от 36.38 лв. /тридесет и шест лева и 38 ст./, представляваща лихва за периода от 14.09.2016 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва, начиная от 14.05.2019 г./датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, сумата от 56.38 лв. /петдесет и шест лева и 38 ст./, представляваща главница, сумата от 10.38 лв. /десет лева и 38 ст./, представляваща лихва за периода от 30.05.2016 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва, начиная от 14.05.2019 г. /датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, които са подали възражения, поради което съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, и в предвидения в чл. 415 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжниците-ответници по настоящото дело.

В исковата си молба ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия през периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г. за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за жилище, собственост на ответниците, за която ответниците не му заплатили дължимата цена в размер на 240.13 лв., представляваща задължение по процесната партида за посочения период. Твърди още, че за периода от 14.09.2016 г. до 22.04.2019 г. последните му дължат сумата от 36.38 лв., представляваща размера на обезщетението за забавено плащане на главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение, както и главница за извършено дялово разпределение за периода от м. 04.2016 г. до м. 04.2018 г., сумата от 10.38 лв. мораторна лихва за периода от 30.05.2016 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -14.05.2019 г. до окончателното й заплащане. Моли съдът да установи съществуването на претендираното вземане.

Назначения служебен защитник на ответниците оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

През процесния период относно облигационното отношение между страните приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153 ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153 ал. 3 ЗЕ/.

От приетият по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека /л. 15-17/, се установява, че ответниците са собственици на имота в  гр. София, ж. к. Дружба 2, бл. 308, вх. Б, ап. 28.

По изложените съображения съдът намира, че ответниците са  потребители на топлинна енергия за процесния период - /чл. 153 ал. 1 ЗЕ/.

Между страните не се спори още и относно обстоятелството, че ищецът е доставчик и продавач на топлинна енергия, както и че процесният имот е включен към централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа на “Топлофикация-София” ЕАД. Освен това тези обстоятелства се доказват и от приетите по делото доказателства.

Поради изложените съображения, съдът намира, че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, се регулира от Общи условия.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съгласно заключението по приетата СТЕ, имотът на ответниците е част от Етажна собственост на посочения по-горе адрес, като същата е топлоснабдена с енергия за отопление и БГВ от „Топлофикация София” ЕАД посредством абонатна станция № 274315. Посочено е, че на абонатите към абонатната станция, към която е и процесния имот,  през отоплителните сезони, касаещи настоящето заключение е извършвано прогнозно начисляване на топлинна енергия на база отчетени показания на уредите в имотите на абонатите от предходния отоплителен сезон. В края на отоплителния сезон /отчетния период/ фирмата за дялово разпределение е извършвала отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода на абонатите и е изготвила индивидуалните за имотите и общите за отчетената топлинна енергия в АС 274315 изравнителни сметки. С изравнителната сметка са изравнени действително потребеното през съответния отоплителен сезон количество топлинна енергия с начисленото прогнозно /фактурираното през отделните месеци от “Топлофикация София” ЕАД/ и са определени прогнозните дялове за отопление и за битово горещо водоснабдяване за имотите през следващия отоплителен сезон. От извършена проверка в “Топлофикация София” ЕАД се установило, че топломера в АС  е преминал на метрологичен контрол в специализирана лаборатория. От извършените изпитания на уреда е издаден протокол, в който е отразено, че уреда отговаря на техническите изисквания.

Отразено е също така, че в процесния имот в гр. Враца е разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна инсталация - общи разходи на база отопляемия обем на имота. За отоплителните сезони, предмет на анализ в заключението, в имота е осигуряван достъп са отчитане показанията на наличните в имота уреди. Изготвяни са изравнителни сметки за процесния период, по които не са открити подавани писмени възражения.

Вещото лице по допусната ССЕ е изчислило, че ответниците дължат сумата от 137.78 лв., представляваща неизплатена топлинна енергия за процесния период. Сумите са дължими по общо 12 фактури. За дялово разпределение ответниците дължат общо 56.38 лв. Посочено е, че сумата за мораторната лихва за претендираният период е в размер на 36.80 лв. върху главницата от 137.78 лв., и 10.32 лв. върху главницата от 56.38 лв.

Съдът кредитира всяко от експертните заключения като пълно и обективно. 

Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

По горните съображения съдът намира, че иска за главница следва да се уважи, така, както е предявен – за сумата от 136.99 лв., тъй като съдът не може да се произнесе свръхпетитум. Основателен и доказан е и иска за главница за 56.38 лв. – суми за дялово разпределение за исковия период, или общо главница в размер на 193.37 лв.

Такъв размер е предявен и с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 32 ал.1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 32 ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. При анализа на тези разпоредби се налага изводът, че независимо от прогнозния характер на месечните сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при забава дължи лихва, а в случай че след изравняването се установи по-малко количество на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече задължение за лихва върху забавената месечна сметка. Ето защо ответниците дължат лихва върху задълженията съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане. Исковете за мораторна лихва върху двете главници следва да се уважат, така, както са предявени.

Тъй като ответниците са съсобственици с равни права на топлоснабденият имот, исковете следва да бъдат уважени за половината от сумите, за всеки един от тях.

Съгласно чл. 111 б. ”в” от ЗЗД,с изтичане на 3 г. давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Периодични плащания са повтарящи се еднородни задължения през определен период от време.

Безспорно, претендираните задължения са именно периодични плащания и лихви. При направеното възражение и установеното, че първото прекъсващо давността действие по смисъла на чл.116 б. ”б” от ЗЗД е подаването на заявлението на 14.05.2019 г.,следва да се приеме, че  претенциите не са погасени по давност, тъй като първата изравнителна сметка за исковия период, съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, е доведена до знание на абоната на 27.07.2016 год.

По разноските:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

От страна на ищеца са представени доказателства за направени разноски за държавна такса в размер 175 лв. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23 т. 2 НЗПП. Претендира и 300 лв. внесен депозит за назначените съдебно-техническа  и съдебно-счетоводна експертизи. Общо разноските на ищеца в исковото производство са 575.00 лева, които следва да се присъдят.

В заповедното производство са направени разноски от 25.00 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Г.Ц., ЕГН **********, че същия дължи изпълнение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, по издадената по ч. гр. дело № 931/2019 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 457/31.07.2019 г., за сумата от 68.50 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г.; сумата от 18.19 лв., представляваща лихва за периода от 14.09.2016 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва, начиная от 14.05.2019 г./датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, сумата от 28.19 лв., представляваща главница за дялово разпределение, сумата от 05.19 лв., представляваща лихва за периода от 30.05.2016 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва, начиная от 14.05.2019 г. /датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Л.Ц., ЕГН **********, че същата дължи изпълнение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, по издадената по ч. гр. дело № 931/2019 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 457/31.07.2019 г., за сумата от 68.50 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г.; сумата от 18.19 лв., представляваща лихва за периода от 14.09.2016 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва, начиная от 14.05.2019 г./датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, сумата от 28.19 лв., представляваща главница за дялово разпределение, сумата от 05.19 лв., представляваща лихва за периода от 30.05.2016 г. до 22.04.2019 г., ведно със законната лихва, начиная от 14.05.2019 г. /датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Ц.Г.Ц., ЕГН **********, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 287.50 лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 37.50 лв. 

ОСЪЖДА Л.Л.Ц., ЕГН **********, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 287.50 лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 37.50 лв. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                                

                                                          Районен съдия: