Решение по дело №4546/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263799
Дата: 10 юни 2021 г. (в сила от 10 юни 2021 г.)
Съдия: Петя Георгиева Георгиева
Дело: 20211100504546
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

       гр. София,   10.06.2021  г.

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                           

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ  

             ЧЛЕНОВЕ:1.ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

                               2.СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

като разгледа докладваното от съдия Петя Георгиева ч.гр.дело № 4546 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския  процесуален кодекс.

С жалба с рег.№ 5032 от 01.03.2021 г. по регистратура на ЧСИ с рег. № 861 на КЧСИ и район на действие СГС, длъжникът А.М.Б., чрез адвокат И.Х.Б.обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп.дело № 20118610402041.  Излагат се доводи, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, тъй като са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК тъй като взискателят не е поискал и не са били извършени изпълнителни действия за период от повече от две години. Претендира разноски.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, взискателят не е подал писмени възражения.

Съдебният изпълнител излага мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законовоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното дело, имаща правен интерес от обжалване срещу валидно и подлежащо на обжалване действие съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неснователна.

Видно от приложеното копие от изпълнително дело, същото е образувано по молба от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ЕАД против А.М.Б., възоснова на изпълнителен лист, издаден по гр.дело № 20105 по описа за 2010 г. на СРС,  ГО, 77 състав на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.05.2010 г. за  принудително удовлетворяване на парични вземания, произтичащи от договор за кредит от 22.06.2007 г.  в размер на 489, 20 лв. - главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението 30.04.2010 г. до окончателното й изплащане,  148,  60 лв. мораторна лихва за периода от 15.07.2007 г. до 23.03.2010 г. и разноски в размер на 125 лв. 

 С молбата по чл.426, ал.1 от ГПК взискателят е поискал изпълнението да се насочи спрямо движими вещи на длъжника, както и на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ съдебния изпълнител да проучи цялостното имуществено състояние на длъжника . В резултат на това по делото са постъпили справка от НОИ за трудовите договори на длъжника, удостоверение от НАП за наличие и липса на данъчни задължения и справка- данни за осигуряването на лицето. С писма с изх . номера от 18.02.2012 г. са наложени запори на вземания на длъжника по банкови сметки в банки в страната. На 01.03.2012 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника. С молба от 09.09.2013 г. взискателят е поискал извършването на по-нататъшни изпълнителни действия. На 24.08.2015 г.,  по молба от новоконституирания взискател „АПС Б.Б.“ ЕООД е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника. С молба от 23.06.2016 г. и молба от 15.08.2017 г. от взискателя отново е поискано извършването на изпълнителни действия спрямо длъжника. С разпореждане на ЧСИ от 15.08.2017 г. е наложен запор на трудово възнаграждение и е насрочен  опис на движими вещи на длъжника, находящи се на постоянния му адрес. На 29.01.2019 г. е наложен запор на трудово възнаграждение в „Тренквалдер“ ЕООД. С молба от 04.06.2019 г. взискателят отново е поискал извършването на по-нататъшни изпълнителни действия. На 12.11.2020 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника  във „Фесто производство“ ЕООД. На 25.01.2021 г. е постъпила молба от взискателя „АПС Б.Б.“ ООД с искане за извършване на изпълнителни действия. Със запорно съобщение от ЧСИ на 02.02.2021 г. е наложен запор  на вземания по банкови сметки в „ОББ“ АД.

С молба от длъжника от 15.02.2021 г. е поискал прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и ЧСИ  е постановил обжалвания с жалбата отказ за прекратяването, тъй като не са налице предпоставките на сочената разпоредба от ГПК. От платежни нареждания от 30.03.2021 г. и 31.03.2021 г. е видно, че в изпълнение на запора на трудово възнаграждение са постъпили суми от работодателя на длъжника и са преведени. С платежно нареждане УРН BORD06704769 от 31.03.2021 г.  на длъжника са възстановени 267, 61 лв.

При тези данни и като съобрази доводите в жалбата, съдът прие следното:Съгласно  разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК е предоставена процесуална възможност на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати  изпълнителното производство. Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство са изрично уредени в разпоредбата на чл.433, ал.1 и ал.2 от ГПК. С молбата си за прекратяване на изпълнителното производство, длъжникът се е позовал на това, че в продължение на две години взискателят не е поискал и не са предприети изпълнителни действия по насочване на изпълнението към вземания на длъжника. В тези случаи разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство се прекратява на изпълнителното производство ex lege. Прекратяването поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

 

 

 

 

 

 

 

Предпоставка за прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е в двугодишен срок взискателят да не е поискал извършването на изпълнително действие, като тук следва да се имат предвид същинските изпълнителни действия, насочени към удовлетворяване на вземането му, изтичането на който срок в случая е осъществил основанието за прекратяване на изпълнителното дело, посочено в цитираната разпоредба. Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ) Такива изпълнителни действия представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

 По несъмнен начин по настоящето дело се установи, че взискателят е поискал извършването, и такива изпълнителни действия са били предприемани по делото. Следователно не е налице бездействие в продължение на предвидения в закона двугодишен срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с което да се осъществява фактическия състав на посочената разпоредба и конкретното основание за прекратяване на производството по делото. 

С оглед изложеното, обжалваните действия на съдебния изпълнител са законосъобразни и следва подадената жалба да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

 

 

Р         Е         Ш       И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата с рег.№ 5032 от 01.03.2021 г. по регистратура на ЧСИ с рег. № 861 на КЧСИ и район на действие СГС от А.М.Б., чрез адвокат И.Х.Б.против отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп.дело № 20118610402041 по описа на ЧСИ с рег. № 861 на КЧСИ и район на действие СГС,  на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Да се уведоми ЧСИ с връчване на препис от влезлия в сила съдебен акт.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                        

ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                               

                   2.