РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 26.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7730 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца
„Теленор България“ ЕАД твърди, че на 22.07.2014г. сключил с ответника Б.И.Д.
договор за предоставяне на мобилни услуги номер ********* за мобилен номер **********, като
впоследствие договорил и ползването на още два номера, които ползвал по пакетна
програма. С допълнителни споразумения договорът за мобилни услуги бил променян.
Във времето Д. сключил с ищеца и други договори за мобилни услуги, както и
договори за лизинг на мобилни
устройства. За задълженията по договорите между страните ищецът издавал
фактури. Ответникът не изпълнил задължението си по пет броя фактури издадени в
периода декември 2017- април 2018 година поради което договорите между страните
били предсрочно прекратени. Поради предсрочното прекратяване на договорите
ищецът начислил неустойки на ответника в общ размер 661,01 лева.
По
ч.гр.д. № 5408/2019г. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу
ответника за сумата 4410,97 лева за задължения по договорите мобилни услуги и договорите за лизинг плюс
лихва за забава и разноски. Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.
47 ал.5 от Гражданския процесуален кодекс, поради което ищецът инициирал настоящото
производство за установяване на вземането си.
Ответникът
не депозира отговор на исковата молба.
Предявените
искове за установяване на вземания са с правно основание чл. 422 от ГПК- за
съществуване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение.
Материалноправното основание на иска е по чл. 79 ал.1 от ЗЗД- за изпълнение на
парично задължение по договор. Претенцията за законна лихва е с правно
основание чл. 86 от ЗЗД.
С писмена молба (л.92) ищецът прави искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по следните съображения: Ответникът не
представя в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по
делото, като не прави искане то да се гледа в негово отсъствие. На страните са
указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. Предявеният иск е вероятно основателен, тъй
като е подкрепен с писмени доказателства- фактури, договори за мобилни услуги,
договори за лизинг. Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички
предвидени в закона предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и
молбата в този смисъл от страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл.
239 ал.2 от ГПК решението не се мотивира по същество, а се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Предвид изложеното ответникът следва да заплати на ищеца 549,48 лева
разноски в заповедното производство, както и 734,74 лева разноски в настоящото
производство. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, против Б.И.Д., ЕГН ********** с адрес ***, в размер на 4410,97 лева, със законната лихва от 09.09.2019г. до изплащане на
вземането, по договори за мобилни услуги и договори за лизинг, за което вземане от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са
били издадени фактури с № **********/ 01.12.2017г, № **********/01.01.2018г; № **********/01.02.2018;
№ **********/01.03.2018г. и № **********/01.04.2018г, и за което вземане е била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 5408/2019г. на Русенски районен
съд.
ОСЪЖДА Б.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата 549,48
лева разноски по ч.гр.дело № 5408/2019г.
на Русенски районен съд, както и сумата 734,74
лева разноски по настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Районен
съдия: