Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-19 30.06.2021г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
На девети март 2021
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 2728 по описа
за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260024 от 03.09.2020г., постановено по гр. дело № 1247/2018г. по описа на Районен съд – Несебър е разпределено ползването на дворно място – частна общинска собственост, цялото на площ от 901 кв.м., представляващо имот с идентификатор 11538.501.333 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свети влас, Община Несебър, съответстващ на УПИ ХІХ-274 в кв. 25 по плана на гр. Свети влас между М.Г.А., В.Д.А., М.С.А., Д.В.А., А.Д.А.и И.С.Я. съобразно вариант І, подвариант І.1., съставляващ Приложение № 1 от приетата по делото тройна съдебно-техническа експертиза, както следва: на ищците М.Г.А., В.Д.А., М.С.А.и Д.В.А. отрежда общо ползването на частта, оцветена в зелен цвят на площ от 109, 87 кв.м., на ответницата И.Я. – частта, оцветена в оранжев цвят на площ от 40, 55 кв.м., на ответника – А.А. – частта, оцветена в лилав цвят, на площ от 67, 58 кв.м., на Община Несебър – частта, оцветена в син цвят на площ от 236 кв.м., като определя за общо ползване на всички съсобственици – частта от дворното място, оцветена в жълт цвят на площ от 269 кв.м. и за обща неизползваема площ – застроената част от дворното място, оцветена в бял цвят на площ от 178 кв.м.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от М.Г.А., В.Д.А., М.С.А.и Д.В.А. – ищци в първоинстанционното производство, с която се претендира да бъде постановено решение, по силата на което да бъде разпределено ползването на процесния недвижим имот съобразно Вариант І-ви на единичната съдебно – техническа експертиза. Във въззивната жалба се посочва, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон. В жалбата се посочва, че с решението си, първоинстанционният съд е възприел тезата на назначената тройна съдебно-техническа експертиза, че тъй като процесния поземлен имот върху който е отстъпено от Община Несебър право на строеж, е увеличил площта си от 565 кв.м. на 901 кв.м., за разликата от 336 кв.м. няма отстъпено право на строеж и тази разлика следва да се разпредели за ползване в дял на Община Несебър, но този извод противоречи, както на материалния, така и на процесуалния закон. В жалбата се посочва, че експертизата не може да дава становище относно обстоятелства, свързани с чисто правни въпроси, а именно – какъв е обема на учреденото право на строеж. Посочва се, че този извод на съда е и в нарушение на материалния закон досежно обема на правото на строеж и включеното в него право на суперфициара да ползва незастроената част от имота. Посочва се, че атакуваното решение е необосновано, тъй като за да определи площта около сградата за общо ползване, съдът отново изцяло е възприел мнението на съдебно-техническата експертиза, която е обща част, и при евентуален ремонт следва да може всеки от етажните собственици да има възможност за достъп до тази фасада, както и че самостоятелните обекти в сградата имат излаз към всички страни на парцела, а не само на север или на юг. В жалбата се посочва, че по принцип тези обстоятелства не се оспорват, но една от основните цели на разпределението на ползване е да се намали възможността за конфликти между отделните собственици, породени от общата им съсобственост, а при поискания от въззивниците вариант 1-ви на първоначалната съдебно-техническа експертиза от една страна се осигурява достъп на всички етажни собственици до всички части на фасадата на сградата и от друга – се избягва възможността за конфликти между етажните собственици.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски за въззивната страна.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена, като бъде разпределено ползването на дворното място по представения от вещото лице вариант по единичната експертиза.
Ответната страна по въззивната жалба – А.Д.А. депозира по делото отговор на въззивната жалба, в която посочва, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. В отговора на въззивната жалба се твърди, че изводите на съда са правилни и постановени след обстойна преценка на събраните доказателства по делото при спазване на материалния и процесуалния закон.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски за въззивната страна.
В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител претендира да бъде оставена без уважение жалбата и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Д.В.А., М.Г.А., В.Д.А., М.С.А.и Д.В.А. против А.Д.А.и И.С.Я., с който се претендира да бъде постановено решение, по силата на което да се разпредели ползването между страните по делото на незастроената част от поземлен имот с идентификатор 11538.501.333 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свети влас, Община Несебър, целият имот на площ от 901 кв.м., с трайно предназначение – средно застрояване. В исковата молба се посочва, че страните са съсобственици в режим на етажна собственост на пететажна жилищна сграда с идентификатор 11538.501.333.1, състояща се от приземен и четири жилищни етажа с използваемо подпокривно пространство, със застроена площ от 178 кв.м., изградена въз основа на отстъпено право на строеж върху общинска земя. Изрично в исковата молба се посочва, че всеки етаж от къщата е обособен като самостоятелен обект, а собственик на дворното място е Община Несебър.
По делото е представен отговор на исковата молба от А.Д.А.и И.С.Я., от който се посочва, че предявеният иск е допустим, но при задължителното участие на Община Несебър. Посочва се, че ползването на дворното място в конкретния случай се ограничава само в рамките на допустимите съгласно чл. 64 от ЗС правни възможности.
С Разпореждане – в хода на производството е конституирана и *** в качеството й на собственик на недвижимия имот, чието разпределение се претендира.
Ответната Община Несебър не депозира по делото писмен отговор на исковата молба.
При извършената проверка по
реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Съобразно посочената разпоредба съдът се произнася по правилността
на атакуваното решение съобразно посоченото в жалбата.
По наведените твърдения за
неправилност на решението във въззивната жалба, съдът приема следното:
По делото е представен Нотариален акт № 46 от 21.01.2005г., том І, нот. дело № 42/2005г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че А.Д.А. е признат за собственик на следния недвижим имот – жилище на площ от 140 кв.м., заемащо целия втори жилищен етаж на жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж в дворно място, цялото с площ от 565 кв.м., съставляващо УПИ ХІІ-274, кв. 25 по плана на с. Свети влас.
По делото е представен Нотариален акт № 35 от 24.02.2005г., том ІІ, нот. дело № 214/24.02.2005г. по описа на Нотариус при Районен съд – Несебър, от който е видно, че А.Д.А. е продал на И.С.Я. следния недвижим имот, находящ се в с. Свети Влас, Община Несебър, ул. „Д.“ № *, а именно – жилище на площ от 140 кв.м., заемащо целия втори жилищен етаж на жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж в дворно място, цялото с площ от 565 кв.м., съставляващо УПИ ХІІ-274, кв. 25 по плана на с. Свети влас, което жилище се състои от дневна с кухненски бокс, четири спални, санитарен възел, коридор и тераса.
По делото е представен Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 28.04.2006г. , от който е видно, че е извършена доброволна делба …дял първи – Д.В.А.и М.Г.А. се възлага в общ дял и те стават собственици, при условията на СИО на четвърти етаж от жилищна сграда, със застроена площ от 171, 47 кв.м., Дял втори – А.Д.А. – изключителен собственик на пети етаж от жилищна сграда със застроена площ на сградата от 171, 47 кв.м.
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване № 15 от 02.05.2006г., нот. дело № 561/2006г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че Д.В.А.и М.Г.А. са продали на Д.В.А. – непълнолетен – действащ със съгласието на баща си – В.А. собствения си недвижим имот, находящ се в с. Свети влас, Община Несебър,, ул. „Д.“ № *, а именно – първи приземен етаж от жилищна сграда със застроена площ на сградата от 171, 47 кв.м. и разгъната застроена площ на сградата от 1 205, 49 кв.м., състояща се от първи приземен етаж и четири жилищни етажа и използваемо подпокривно пространство, изградена в урегулиран поземлен имот УПИ ХІІ-274 , кв. 25 по плана на гр. Свети влас, Община Несебър, ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, описано по-горе, представляващо самостоятелен обект с идентификатор 11538.501.333.1.1, като описания обект попада в сграда № 11538.501.333.1 със застроена площ от 178 кв.м., брой етажи – пет, сградата попада в поземлен имот № 11538.501.333, като продавачите А. си запазват право на ползване пожизнено и безвъзмездно върху описания в пункт първи недвижим имот.
По делото е представен Нотариален акт № 16 от 02.05.2006г. том ІV, нот. дело № 562/2006г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че Д.В.А.и М.Г.А. продават на В.Д.А. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Свети влас, Община Несебър, ул. „Д.“ № *, а именно – втори етаж от жилищна сграда със застроена площ на сградата от 171, 47 кв.м.
По делото е представен Нотариален акт № 17 от 02.05.2006г., том ІV, нот. дело № 563/2006г. по описа на Нотариус с район на действие – Районен съд – Несебър, от който е видно, че Д.В.А.и М.Г.А. продават на В.Д.А. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Свети влас, Община Несебър, ул. „Д.“ № *, а именно – четвърти етаж от жилищна сграда, със застроена площ на сградата от 171, 47 кв.м.
В хода на производство е починал Д.В.А.и съдът като е взел предвид, че всички наследници на починалия ищец са конституирани като страни по делото, единствено е прекратил производството по делото по отношение на починалия ищец.
По делото е извършена съдебно-техническа единична и тройна експертиза, като трите вещи лица посочват, че имот с идентификатор 11538.501.333 е с площ от 901 кв.м., като учреденото право на строеж е върху 565 кв.м., а разликата представлява незастроена площ без върху нея да е учредено право на строеж от Община Несебър в полза на страните. Вещите лица посочват обстоятелството, че липсва информация, че тази площ, която е извън площта, върху която е учредено право на строеж впоследствие да е изкупувана, прехвърляна от двете страни и посочват, че учреденото право на строеж продължава да се разпростира върху 565 кв.м. Вещите лица посочват, че застроената площ на сградата е 178 кв.м. по одобрен проект и по данни от кадастралната карта и кадастралните регистри. Вещите лица посочват, че свободните дворни площи на юг и север от сградата заедно с необходимата площ за обслужване и достъп с ширина един метър възлизат на 447 кв.м.
На основание чл. 32 от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районния съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ.
По делото не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че въз основа на Решение на Общински народен съвет, взето на 07.11.1987г. е отстъпено право на строеж на държавно дворно място на Д.А. в парцел ХІХ в кв. 25 по плана на с. Свети влас на площ от 565 кв.м. Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото Договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 08.09.1989г., от който е видно, че е учредено право на строеж върху държавна земя в кв. 25, парцел ХІХ, с площ от 565 кв.м. в полза на Д.А..
По делото не се спори, а и от представеното Удостоверение № 282/14.11.2005г., изд. от Община Несебър се установява, че е въведена в експлоатация жилищна сграда на четири етажа, изградена в урегулиран поземлен имот УПИ ХІІ-274, кв. 25 по плана на с. Свети влас, Община Несебър.
Видно от представените по делото доказателства след въвеждане в експлоатация на сградата са започнали разпоредителни сделки и понастоящем всеки етаж от къщата е бил предмет на самостоятелно разпореждане и по този начин е възникнала етажна собственост в изградената въз основа на отстъпеното право на строеж сграда. По този начин – от събраните по делото доказателства се установява, че ищците – М.А.и Д.А. (починал в хода на производството) са си запазили правото на ползване по отношение на приземния етаж, първият жилищен етаж (втори етаж) и третия жилищен етаж (четвърти етаж) са собственост на М.А.и В.А.. Вторият жилищен етаж (трети етаж) е собственост на И.С.Я., а А.Д.А. притежава четвърти жилищен етаж (пети етаж) и използваемо подпокривно пространство. По делото не се спори и относно обстоятелството, че собственик на дворното място е Община Несебър.
С оглед практиката на ВКС на РБ, изразена и в Решение № 471/29.05.2009г., постановено по гр. дело № 1240/2008г. по описа на ВКС на РБ се приема, че съгласно чл. 31 от ЗС всеки от съсобствениците има право да ползва реално имота съобразно частта, която притежава, като не пречи и на другите съсобственици за същото. Ползването може да се осъществява лично или чрез другиго. Страните, които са собственици на самостоятелните обекти в изградената в имота въз основа на отстъпено право на строеж върху общинско дворно място имат право да ползват част от дворното място във връзка с обслужването на сградата и за осъществяване на достъп до нея. ВКС на РБ приема, че това следва от уредбата на чл. 15, ал. 3 ЗС, чл. 130, ал. 4 ЗТСУ и чл. 105 от НДИ/ отменени, но в сила към момента на учредяване и реализиране правото на строеж/, а така се приема по подразбиране и при действието на ЗУТ.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗС (отм. – считано от 01.06.1996г.), която към момента на приемането си през 1974 г. дава възможност на съсобствениците на правото на строеж да ползват и незастроената част от земята, тъй като същата по своята същност е представлявала държавна собственост. Едва в последствие правото на собственост е придобито от Община Бургас, но последната остава в качеството си на собственик на терена. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.15, ал.3 от ЗС (отм.) се отнася както за имотите, построени след 1974 г., така и за тези, които към този момент са били изградени. В този смисъл – настоящата инстанция намира, че приобретателите на имоти с отстъпено право на строеж за построяване на недвижими имоти в етажна собственост, при отстъпено право на строеж върху терена могат да се ползват от последния, въпреки, че не са собственици на земята. Следва да се отбележи, че собствениците на обекти в изградената в имота сграда имат право на ползване на терена, върху който е отстъпено правото на строеж, но само до размера на отстъпеното право на строеж – тоест само по отношение на 565 кв.м. – площта, върху която е отстъпено правото на строеж и в този смисъл – изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и правилно съдът е възприел заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, в която се определя и съответната прилежаща площ на сградата, която следва да бъде ползвана общо от всички страни по делото, които имат права и в сградата в режим на етажна собственост. Ползването на общата площ около сградата е обусловено от обстоятелството, че построената сграда е в режим на етажна собственост и на основание чл. 64 от ЗС е налице прилежаща площ около цялата сграда, която е свързана с нейното нормално функциониране и никой от етажните собственици не би могъл да бъде лишен от ползването на съществуващата около сградата прилежаща площ.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, като възприетият от съда начин на разпределяне е и целесъобразен, най-близко до правата на страните и е съобразен с начина на застрояване на имота. Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът следва да уважи искането на ответната страна по въззивната жалба и предвид обстоятелството, че по същество жалбата следва да бъде оставена без уважение да му присъди направените по делото разноски пред настоящата инстанция – сума в размер на 1 500 лева, представляваща възнаграждение за адвокат – по делото не е направено възражение за прекомерност на договореното възнаграждение на процесуалния представител на А.А.и съдът не следи служебно за това обстоятелство. Направените по делото разноски в първоинстанционното производство не следва да бъдат присъждани от настоящата инстанция, тъй като такива изобщо не са присъдени от първоинстанционния съд, а и не се достига до отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение по съществото на спора – въззивната инстанция не е в компетентността си да допълва първоинстанционното решение в частта му за разноските чрез искането отправено за първи път в отговора на въззивната жалба по реда на обжалването на самото решение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260024 от 03.09.2020г., постановено по гр. дело № 1247/2018г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА М.Г.А., ЕГН ********** ***, В.Д.А., ЕГН ********** ***, М.С.А., ЕГН ********** *** и Д.В.А., ЕГН ********** *** да заплатят на А.Д.А., ЕГН ********** *** сума в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.