РЕШЕНИЕ
№ 19937
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110118218 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът ЗД „Евроинс“ АД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу К. К. Н. за следните суми: 238,40 лв., представляваща
главница по регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета №
11500102918 за причинени от водача на л.а. “Линкълн”, модел „Таункар“ с
ДКимуществени вреди на л.а. „Опел“, модел „Астра“ с ДК № на 28.07.2019 г. в района
на гр. Пещера, ведно със законна лихва за периода от 06.01.2023 г. до заплащане на
вземането, както и разноски по заповедното производство в размер на 25,00 лв.
държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената на 12.01.2023 г. заповед за изпълнение е постъпило възражение
от длъжника по реда на чл. 414 ГПК. След указание до заявителя, последният е
предявил установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът ЗД „Евроинс“ АД твърди, че на 28.07.2019 г. в района на гр. Пещера, е
реализирано ПТП между л.а. “Линкълн”, модел „Таункар“ с ДК № КН управляван от
ответника К. К. Н., и л.а. “Опел", модел „Астра“ с ДК № Сочи, че бил съставен
протокол за ПТП № 1517597/28.07.2019 г. от органите на КАТ, според който причините
за произшествието са по вина и се дължат на противоправното поведение на ответника,
който, при осъществяване на маневрата завой наляво, не се съобразил с положението
на паркиралото МПС с рег. № СА покрай което минава, и го удря, вследствие на което
на последното са причинени имуществени щети. Сочи, че ищцовото дружество е
сключило със собственика на л.а. “Линкълн”, модел „Таункар“ с ДК № , при
управлението на който е причинено увреждането, задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”, свързана с притежаването и използването на МПС.
Ответникът е напуснал мястото на произшествието преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата. Поддържа, че вредите са на стойност 238,40 лева (с
1
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева), в който размер е изплатил
застрахователно обезщетение на „ЗАД Армеец“ АД - застраховател по застраховка
„Каско на МПС“ на увредения автомобил „Опел“, модел „Астра“ с ДК №
Поддържа, че след изплащане на застрахователното обезщетение, ищецът
изпратил регресна покана на осн. чл. 500 ал. 1 т.3 от КЗ до ответника, получена от него
на 20.11.2019 г., с оглед доброволното изплащане на претендираната сума, като сумата
не била заплатена. Посочва, че пред СРС е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесното вземане, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. 936/2023 г. по описа на СРС, 33 с-в., като в законоустановения срок
от страна на длъжника е постъпило възражение. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер като неоснователен и недоказан и оспорва твърденията на ищеца. Посочва, че
на процесната дата не са причинени щети на л.а. “Опел", модел „Астра“ с ДК № , а в
случай, че са причинени щети, оспорва ответникът да е причинил щетите. Оспорва
размера на евентуално причинените щети. Сочи, че с Решение №18/26.02.2020 г. по
АНД № г. по описа на РС-Пещера му е отменено наказание, наложено на основание
чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП във връзка с процесното ПТП – глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Заедно с това посочва, че
няма основание за заплащане на регрес на застрахователя, защото такова обезщетение
се дължи само в случаите, когато виновният водач, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ е напуснал ПТП при задължително посещение на органите
на МВР, а в случая навежда, че посещението на органи на МВР не е било
задължително по закон. Моли съда да отхвърли изцяло предявения срещу него иск.
Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание на 30.11.2023 г. ответникът признава
предявения срещу него иск.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил искане да бъде
постановено решение с оглед направеното от ответника признание на иска.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да
признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави,
както и да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая
всички предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като
съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът К. К. Н. следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 75 лева за заповедното
производство /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер/
и сумата от 125 лева разноски в исковото производство /държавна такса
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер/.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 500,
ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, че К. К. Н., ЕГН ********** дължи на ЗД „Евроинс“ АД,
ЕИК ********* сумата от 238,40 лева, представляваща главница по регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение по щета № за причинени от водача на л.а.
“Линкълн”, модел „Таункар“ с ДК № имуществени вреди на л.а. „Опел“, модел
2
„Астра“ с ДК № от ПТП на 28.07.2019 г. в района на гр. Пещера, ведно със законна
лихва за периода от 06.01.2023 г. до погасяване на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.01.2023
г. по ч. гр. дело №. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. К. Н., ЕГН ********** да заплати на
ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК ********* сумата от 125,00 лева, представляваща разноски в
исковото производство и сумата от 75,00 лева, представляваща разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3