Решение по дело №45/2023 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И

към решение № 21/06.02.2023 г. по чнд № 45/2023 г. на СлОС

Производството пред Окръжен съд гр.С. е образувано по повод на получено
директно от Федерална служба „Правосъдие“, Федерална република Германия искане за
признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган – Rheinisch-Bergischer Kreis,
Федерална република Германия, с което на българския гражданин Х. М. С. е наложена е
наложена финансова санкция в общ размер на 138.50 евро, от които глоба - 110 евро,
наложена по реда на чл.23, ал.1а, чл.49 от Правилника за движение по пътищата (StVO),
чл.24, ал.1, 3 №5 от Закона за движението по пътищата (StVG), 246.1 от Федерален каталог
за финансови санкции (BKat), както и по реда на чл.41, ал.1 във връзка с Приложение 2,
чл.49 от Правилника за движение по пътищата (StVO), чл.24 ал.1,3 №5 от Закона за
движението по пътищата (StVG), 11.3.2 от Федерален каталог за финансови санкции (BKat)
и 28.50 евро, разходи по съдебното и административно производство.
В с.з представителят на Окръжна прокуратура - С. заявява, че не са налице
основания, поради които да бъде отказано признаване на решението на органа на Федерална
република Германия за налагане на финансова санкция, поради което предлага съдът да
постанови решение, с което да признае решението постановено от несъдебния орган на
Федерална република Германия за налагане на финансова санкция, както и същото да се
изпрати за изпълнение на органите на НАП.
Засегнатото Х. М. С., не редовно призован, не се явява в с.з пред окръжния съд, тъй
като не е намерен на установения по съответния ред негов постоянен и настоящ адрес.
Служебният му защитник, назначен по реда на чл.16 ал.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции, редовно призован, се явява в с.з. и заявява, че не са налице законови
пречки за признаване и изпълнение на решението.
Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът прие за установено
следното:
С решение № OWI-********* / SB17 от 22.12.2021 г., влязло в сила на 24.02.2022г.,
издадено от несъдебен орган – Rheinisch-Bergischer Kreis, Федерална Република Германия, с
което по отношение на българския гражданин Х. М. С. е наложена финансова санкция в общ
размер на 138.50 евро, от които глоба - 110 евро, наложена по реда на чл.23, ал.1а, чл.49 от
Правилника за движение по пътищата (StVO), чл.24, ал.1, 3 №5 от Закона за движението по
пътищата (StVG), 246.1 от Федерален каталог за финансови санкции (BKat), както и по реда
на чл.41, ал.1 във връзка с Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата
(StVO), чл.24 ал.1,3 №5 от Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.2 от Федерален
каталог за финансови санкции (BKat) и 28.50 Евро, разходи по съдебното и административно
производство т.е. затова, че като водач на автомобил с регистрационен номер ****,
движейки се в гр. Б. в средното платно по федерална автомагистрала 1 при 396,0-ия
километър при посока на движението - гр. Л., засегнатото лице е използвало на 23.10.2021 г.
в 00.48 часа електронен уред, който служи за комуникация, информация или организиране,
или е предназначен за тази цел, по неправомерен начин и като водач на автомобил с
регистрационен номер ****, движейки се в гр. Б. в средното платно по федерална
автомагистрала 1 при 396,0-ия километър при посока на движението - гр. Л., засегнатото
лице е превишило на 23.10.2021 г. в 00.48 часа максимално допустимата скорост извън
населени места с 14 км/ч. Допустима скорост: 100 км/ч. Установена скорост (след
приспадане на границата на толерантност): 114 км/ч.
1

Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансова
санкции, е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова санкция, тъй
като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава членка на Европейския
съюз за налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно
нарушение.
От описанието на извършеното от Х. М. С. става ясно, че същият е извършил
административно нарушение – управление на автомобил с превишена скорост, както и
административно нарушение – ползване на комуникационно устройство при управление на
МПС. Всяко от тези деяния представлява административно нарушение и по българското
законодателство, макар в случая да не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата
на чл.30 ал.2 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансова санкции – поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата според законодателството на издаващата
държава.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като заверено от органа,
който го е издал копие и е придружено с удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и подписано от
съответния компетентен орган на издаващата държава, който орган е удостоверил и
неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа необходимите
реквизити предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на
Европа, така и според изискванията на приложение 2 към Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции и то съответства на решението за налагане на финансова санкция.
Наложеното от несъдебния орган на искащата държава наказание глоба, както и
присъдените разноски за съдебното и административно производство, довели до решението
представляват финансова санкция по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции.
Що се касае до самоличността на лицето посочено в удостоверението и решението,
несъмнено е, че това е засегнатото лице Х. М. С., което обстоятелство не се оспорва.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в
разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото няма
данни срещу същото лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние подсъдно на български съд, поради
което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност на българското
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не
се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България;
наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на
физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е посочено, че
производството е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на
издаващата държава за правото на обжалване и сроковете за това, както и че не се е явило
лично на делото. Освен това, органът издал удостоверението е посочил изрично, че в
изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице, както и че няма
такова решение, което е изпълнено в държава, различна от решаващата или изпълняващата.
2

Ръководен от констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са налице
предпоставките в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции за признаване на
решението за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен орган – Rheinisch-
Bergischer Kreis, Федерална република Германия, с което на българския гражданин Х. М. С.
е наложена е наложена финансова санкция в общ размер на 138.50 евро, от които глоба - 110
евро, наложена по реда на чл.23, ал.1а, чл.49 от Правилника за движение по пътищата
(StVO), чл.24, ал.1, 3 №5 от Закона за движението по пътищата (StVG), 246.1 от Федерален
каталог за финансови санкции (BKat), както и по реда на чл.41, ал.1 във връзка с
Приложение 2, чл.49 от Правилника за движение по пътищата (StVO), чл.24 ал.1,3 №5 от
Закона за движението по пътищата (StVG), 11.3.2 от Федерален каталог за финансови
санкции (BKat) и 28.50 евро, разходи по съдебното и административно производство.
Равностойността на наложената финансова санкция общо в размер 138,50 евро към
датата на извършване на административното нарушение /а и към датата на постановяване на
решението/ възлиза на 270,88 лв.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от
настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното, следва да се изпратят на
органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции,
следва незабавно да се уведоми компетентният орган на издаващата държава за настоящото
решение, като копие от уведомлението следва да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.

Ръководен от изложеното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
3

Номер на акта:	21
Дата:	6 февруари 2023 г.
Съдия:	Мартин Данчев Данчев

Дело:	20232200200045
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	25 януари 2023 г.

Решение по дело №45/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите