Р Е Ш
Е Н И Е
№1053
гр.Варна, 18.03.2010
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненски районен съд,
десети състав, в публично заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди и единадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретаря Г.Н. като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5196 по описа за 2004 год. на ВРС ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба
на съсобствен недвижим имот във фаза по
извършването й.
До
делба между страните –Ю.Г.Д.,
Ф.Г.С.
и Г.Г.Г., с
влязло в сила решение е допуснат следния
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, бул.”Мария Луиза” № 15,
представляващ Апартамент № 2, находящ се на първи партерен етаж на жилищната
сграда, състоящ се от кухня с ниша, спалня, вестибюл, детска стая , килер , две
антрета, баня-тоалет, с обща застроена площ от 89 кв.м., при граници :
бул.”М.Луиза”, двор, входен коридор, калкан към дом № 17, ведно с прилежащите
му таванско помещение № 1 с площ от 11,07 кв.м. и избено помещение № 7 с площ
от 11,76кв.м., както и 1/8 ид.части от общите части
на сградата и 1/8 ид.ч. от дворното място, в което е
построена сградата, цялото с площ от 375 кв.м., съставляващо ПИ № 15 в кв.406
по плана на 4 микрорайон на гр.Варна, съгласно документ за собственост , а по скица
съставляващо ПИ № 170 с площ от 382кв.м. по плана на 4-ти микрорайон. Квотите, при които е
допусната делбата са както следва: 5/36 ид.част
за Ю.Г.Д., 3/36 идеална част за Ф.Г.С.
и 28/36 идеална част за Г.Г.Г..
По делото е приета за
разглеждане претенцията на Ю.Г.Д. срещу Г.Г.Г. с правно основание чл.31,
ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на процесния имот
за периода 01.09.04г. – 12.10.09г. в размер на 300лв месечно, или общо сумата
от 18420лв.
В съдебно заседание ищецът Ю.Г.Д.,
чрез процесуалния си представител , моли имота да бъде изнесен на публична
продан, предвид неговата неподеляемост, като моли да
бъде уважена претенцията по сметки.
В
съдебно заседание Г.Г.Г., редовно призован, не се явява, не взема
становище по извършване на делбата и предявения иск.
В
съдебно заседание Ф.Г.С. моли делбата да бъде извършена съобразно закона.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното :
I.По
извършване на делбата :
За оценката и възможността
за обособяване на допуснатия до делба недвижим имот в реални дялове е допусната
и приета единична СТЕ, изготвена от в.л. инж.М.А.. Последната от своя страна,
заключението по която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно
дадено, дава заключение, че допуснатия до делба недв.имот
е реално поделяем на два дяла, като в с.з. уточнява,
че на три дяла имота е неподеляем. Същата дава и
пазарна стойност на целия допуснат до делба имот в размер на 152208лв.
От страните по делото не е
направено искане за присъждане в общ дял на част или целия имот.
Тъй като се касае за делба
на съсобствено жилище и обособяването му в
самостоятелни жилища е свързано с изменение на утвърдения архитектурен проект,
то предвид възможността за извършването му по съдебен ред в с.з. съдът е указал
на страните, че следва да представят по делото изготвен инвестиционен проект за
това обособяване на дялове, който следва да се одобри от главния архитект на
общината / съгласно разпоредбата на чл.203 ЗУТ/. Явяващите се в с.з. страни са
заявили нежеланието си да изготвят такъв проект, считайки имота за неподеляем. С оглед на това и към момента на приключване на
устните състезания такъв проект не е наличен по делото, поради което и съдът не
може да извърши реално поделяне на имота / противното би довело до нищожност на
делбата/. Освен това безспорно e, че
процесния имот би могъл да се обособи в два дяла, а делбата е допусната между
трима съделители с различни квоти, като липсва
направено искане за поставяне в общ дял. Ето защо след като броя на обособените
дялове от имота, се явява по-малък от броя на съделителите,
т.е. не съществува възможност всеки съделител да
получи реален дял от имота, и не са налице основания за поставяне в дял на
някой от съделителите, то съдът счита, че делбата не
би могла да бъде извършена по реда на чл.289, 291 и 292 ГПК / отм/. Това е така, тъй като възможността всеки съсобственик
да получи реален дял от съсобствения имот по см. на
чл.69, ал.2 ЗН би била налице когато всеки съделител
може да получи самостоятелен реален дял или когато съществува възможност за
обособяване на реални дялове, равни на обособените групи, които съделителите формират като правоприемници на първонач.съсобственици на имота, т.е. в случаите на
прилагане на правилата за извършване на делба по колена, каквито хипотези в
случая не са налице. При тази фактическа обстановка съдът приема, че делбения
имот е реално неделим.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че делбата на имота следва да бъде извършена по правилата на
чл.288, ал.1 ГПК /отм/ като бъде изнесен същият на
публична продан и след извършването й съделителите
бъдат удовлетворени парично съответно на квотите им при допускането на делбата.
Следва да бъдат осъдени съделителите да заплатят в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт държавна такса върху равностойността на дела им от делбения недв. имот , както следва: ищеца Ю.Г.Д. – д.т. в размер на 845,60 лв, отв. Г.Г.Г. – д.т. в размер на 4735,36лв
и отв. Ф.Г.С. – д.т. в размер на 507,36лв
, на осн. чл.8 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
II. По предявената претенция по
сметки от ищ. Ю.Г.Д. срещу отв. Г.Г.Г. с правно основание чл.31,
ал.2 ЗС съдът съобрази следното:
Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС
когато съсобствената вещ се ползва лично от някой от
съсобствениците, то той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са
били лишени от деня на писменото поискване. Т.е. в тежест на ищеца по нея е да
докаже, че съсобствената вещ се е ползвала единствено
от сочения от него съделител, че той е бил лишен от
възможността да ползва вещта и е поискал писмено обезщетение за това. Липсата
на която и да е от тези предпоставки обуславя неоснователността на иска.
Видно от приложената по
делото телеграма от 31.08.04г. , отправена до отв.Г.Г.,
и връчена на последния, той е поканен от ищцата да й заплаща сумата от 300лв.
месечно като обезщетение за ползването на имота. В с.з. отв.Ф.С.,
запитана по реда на чл.114 ГПК, заявява, че делбения
имот се ползва от отв.Г.. Липсват доказателства, че
ползващия имота в резултат на поканата е предоставил на др.съсобственици
възможност да ползват общата вещ съобразно правата си и последните не са се
възползвали от това.
Във връзка с претенцията по
делото е допусната единична СТЕ, изготвена от в.л.инж.М.А., за определяне
размера на средномесечния пазарен наем за процесния имот за исковия период.
Съдът възприема заключението на СТЕ, предвид това , че същото е обосновано,
комплексно, извършено чрез задълбочен анализ и съпоставка на съотв.специализирани данни, съгласно което за периода 2004г.
– 2009г. /61 месеца и 12дни/ дължимия
наем за имота е в размер на 53257лв. , като с оглед на притежаваните квоти Г.Г.
дължи на ищцата сумата от 7396,80лв.
Доколкото по делото се установи,
че ищцата по делото е била лишена от правото си да ползва имота, а се установи,
че отв.Г. го ползвал повече, отколкото му се следва
според дела му, и факта на отправена към него писмена покана за заплащане на
обезщетение, съдът намира, че предявения спрямо ответника иск по чл.31, ал.2 ЗС
се явява основателен и следва да се уважи , като бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 7396,80лв. Искът до пълния му размер
от 18420лв / или 300лв месечно за 61 месеца и 12дни/ следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Следва да бъде осъдена ищ. Ю.Г.Д. да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт държавна такса върху отхвърлената част от иска в размер на 440,93лв.
Следва да бъде осъден отв.Г.Г.Г. да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважената част от
иска в размер на 295,87лв.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН допуснатия до делба недвижим имот, находящ
се в гр.Варна, бул.”Мария Луиза” № 15, представляващ Апартамент № 2, находящ се
на първи партерен етаж на жилищната сграда, състоящ се от кухня с ниша, спалня,
вестибюл, детска стая , килер , две антрета, баня-тоалет, с обща застроена площ
от 89 кв.м., при граници : бул.”М.Луиза”, двор, входен коридор, калкан към дом
№ 17, ведно с прилежащите му таванско помещение № 1 с площ от 11,07 кв.м. и
избено помещение № 7 с площ от 11,76кв.м., както и 1/8 ид.части
от общите части на сградата и 1/8 ид.ч. от дворното
място, в което е построена сградата, цялото с площ от 375 кв.м., съставляващо
ПИ № 15 в кв.406 по плана на 4 микрорайон на гр.Варна, съгласно документ за
собственост , а по скица съставляващо ПИ № 170 с площ от 382кв.м. по плана на
4-ти микрорайон,
с пазарна цена 152208 лв / сто петдесет и две хиляди
двеста и осем лева /, като получената след извършване на публичната продан сума
се разпредели между съделителите съответно на квотите
им при допускането на делбата , а именно
- 5/36 ид.част за Ю.Г.Д., ЕГН **********,***, 3/36 идеална част за Ф.Г.С.,
ЕГН **********,***
, м.”Акчелар” № 51, и 28/36 идеална
част за Г.Г.Г., ЕГН **********,***, на осн. чл.288, ал.1 ГПК
/отм/.
ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН **********,*** да
заплати на Ю.Г.Д., ЕГН **********,***, сумата от 7396,80лв / седем
хиляди триста деветдесет и
шест лева и 80ст./, представляваща обезщетение за ползването на допуснатия до делба
недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
бул.”Мария Луиза” № 15, представляващ Апартамент № 2, находящ се на първи
партерен етаж на жилищната сграда, състоящ се от кухня с ниша, спалня,
вестибюл, детска стая , килер , две антрета, баня-тоалет, с обща застроена площ
от 89 кв.м., при граници : бул.”М.Луиза”, двор, входен коридор, калкан към дом
№ 17, ведно с прилежащите му таванско помещение № 1 с площ от 11,07 кв.м. и
избено помещение № 7 с площ от 11,76кв.м., както и 1/8 ид.части
от общите части на сградата и 1/8 ид.ч. от дворното
място, в което е построена сградата, цялото с площ от 375 кв.м., съставляващо
ПИ № 15 в кв.406 по плана на 4 микрорайон на гр.Варна, за
периода от 01.09.04г.
– 12.10.09г., на основание чл.31, ал.2 от ЗС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 7396,80лв до 18420лв като неоснователен.
ОСЪЖДА Ю.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 845,60 лв / осемстотин четиридесет и пет лева и 60ст/ върху
равностойността на дела й от недв. имот, на основание
чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Ф.Г.С., ЕГН **********,*** , м.”Акчелар”
№ 51, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на 507,36лв / петстотин и седем лева и 36ст/ върху
равностойността на дела й от недв. имот, на основание
чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН **********,***, да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 4735,36лв /
четири хиляди седемстотин тридесет и пет лева и 36ст/ върху равностойността на
дела му от недв. имот, на основание чл.8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Ю.Г.Д., ЕГН **********,*** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 440,93лв / четиристотин и
четиридесет лева и 93ст./ по отхвърлената
част от иска по чл.31, ал.2 ЗС, на основание чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН **********,*** да заплати в полза на
държавата , по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 295,87лв /
двеста деветдесет и пет лева и 87ст. / по уважената
част от иска по чл.31, ал.2 ЗС, на основание чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: