РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. Ямбол, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330103473 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по предявен от В. Я. В. от с. К., обл.Я. против Община
„***“ активно и пасивно субективно съединени установителни искове, с които ищеца
претендира да се признае за установено по отношение на ответника, че е собственик по
силата на придобивна давност на дворно място, находящо се в **********, съставляващо :
УПИ- *** с площ от 1065 кв.м. в кв. *** по плана на с. К., ведно с построената в него-
жилищна сграда, при граници : ***, ***, улица, и УПИ-*** с площ от 1320 кв.м. в кв.*** по
плана на с. К., при граници : улица, улица,***.
Твърди се, че на *** г. бащата на ответника бил закупил от Х. С. М. дворно място в с.
К. с площ от 2300 кв.м. с построените в него къща и салма при съответните граници. От него
момент бащата на ищеца заживял в имота, като след смъртта на родителите на ищеца
същия продължил да живее в него и щял да го наследи, защото същите го считали за свой.
Имота бил деклариран в община- ***, отдел „***“, като били плащани дължимите данъци,
като били извършени основни ремонти по къщата и имоти бил ограден. Също така за имота
имали открити партиди за ток и вода на името на бащата на ищеца. След смъртта на
родителите ищеца наследил имота, като единствен наследник и продължил да живее в него,
заедно със семейството си, като го считал за своя собственост. Винаги посочения по- горе
имот бил считан от ищеца и неговите родители за тяхна собственост. В тази насока се
твърди, че ответната община винаги им давала информация, че имота се водил по разписен
лист на Я. В. И., като никога общината или областта не били предявявали претенции към
имота, не им били предлагали или изисквали от тях да сключват договор за наем или такъв
1
за отстъпено право на строеж, не били заплащали наем за имота или отстъпено право на
строеж. Ищеца твърди, че през м. октомври 2024 г. предявил претенции към кмета на с.К. да
му съдейства за поставяне на контейнер за смет пред дома му, като при разговорите
последния му казал, че такъв щяло да бъде поставен когато пристигнел новия собственик и
имота му щял да бъде продаван на търг от ответната община. При извършена проверка се
указало, че към настоящия момент дворното място, което ищеца считал за свое било по
документи общинска частна собственост, за което на ищеца не била известно този факт.
Твърди се, че от *** г. до настоящия момент ищеца е неговото семейство владеели
процесните имоти като свои. Твърди се, че родителите му а в последствие и ищеца,
присъединявайки се към тяхното владение, владели този имот повече от десет години,
поради което счита, че са го придобили по давност.
Претендира се уважаване на предявените искове и присъждането на съдебно-
деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответната община, като исковете са
оспорени като неоснователни и недопустими.
В тази връзка се твърди, че ищеца е единствен наследник на родителите си, като се
легитимирали с документ за собственост от *** г., представляващ договор за покупко-
продажба на недвижим имот. В представения документ липсвали индивидуализиращи имота
белези, освен населено място, посочена площ и продажна цена. Твърди се, че посочения
договор не пораждал вещно- правни действия между страните, с оглед на това, че не бил
изготвен в изискващата се от закона форма- писмено с нотариална заверка на подписите.
Също така било видно от представените скици на процесните имоти, че по разписен лист се
водили на Я. В. И., като в описанието на документ за собственост, изрично били посочени
актове за общинска собственост от 2004 г. Също така се твърди, че скицата не
представлявала документ за собственост, нито пък доказвала владение или друг вид вещно
право върху имота. В представените удостоверения за данъчна оценка от отдел МДТ на
община- ***, в същите като собственик на двата имота били посочени община- ***, като
изцяло се оспорват твърденията на ищеца, че считано от смъртта на родителите си, същият
бил продължил да ползва и владее имота като свой и да заплаща необходимите данъци.
Също така се оспорват твърденията, че бащата на ищеца бил декларирал имота и бил
заплащал данъци за същия след придобиването му. От представените с ИМ платежни
документи, приходни квитанции ставало ясно, че заплатените данъци по партидата на Я. И.
било извършено на 08.11.2024 г. и обхващало периода от 2014 г. до 2024 г. и то за имот,
находящ се в с. К., ул. „***, като това било малко след обявяването на тръжната процедура и
две дни преди провеждане на насрочения търг за 13.11.2024 г. за иден от процесните имоти.
Също било положението за представените документи за заплатена питейна вода и
електроенергия, като посочените документи били в противовес с твърденията на ищеца
относно периода на владение на процесния имот, както било посочено в ИМ, като напротив
неплащането на данъци за такъв дълъг период на недвижимия имот свидетелствал за едно
недробосъвестно владение на същия. С оглед на това се оспорва и твърдението, че ищецът,
2
присъединявайки владението и на своите родители, бил владял имота като свой над 10 год.
и го е придобил по давност. Със заповед от *** г. Областния управител деактувал
недвижими имоти в с. К., като в т. 9 било посочено дворно място с площ от 2372 кв. м..,
съставляващо УПИ *** и *** в кв. ***, по действащия план, идентичен с парцел*** в кв.
*** по плана от 1962 г., атакуван с АДС № *** г., при граници на УПИ***: изток ***, запад-
улица, север УПИ ***, юг- УПИ- ***, граници на УПИ ***, изток ***, запад- улица, север
УПИ ***, юг- улица. Твърди се, че видно от посочената заповед още през 1962 г. процесните
имоти били актувани за държавни, като горепосочения имот с АДС бил обявен за
собственост на СНС с. К., а в графа № 6 било записано ползвател Я. В. И., като имотът се
ползвал със стопанска цел. През 2004 г. процесните имоти били актувани за частна
общинска собственост на осн. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС и заповед на ОУ- Я. от 28.07.2003
г. Не се оспорва твърдението, че за имота имало насрочена тръжна процедура, с оглед на
това, че се счита, че същия е собственост на община- ***. С докладна от кмета на с. К. от
17.07.2024 г. община- *** предприела процедура по проверка собствеността на имотите,
застрояването на същите и други относими действия. След констатиране, че процесните
имоти УПИ *** и УПИ- *** в кв. *** на с. К. били собственост на община- *** и съгласно
решение от 30.09.2024 г. на ОС, компетентния орган бил взел решение да извърши продажба
чрез публичен търг и явно наддаване на процесните недвижими имоти. В тази връзка
липсвали данни някой да бил проявил претенции към имотите, като липсвали документи за
простроени в имота къща на два етажа и салма, въпреки твърденията на ищеца за построени
такива, като същите били незаконни.
Претендира се отхвърляне на исковете и присъждането на съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник адвокат, като
поддържат исковете, сочат доказателства и молят за уважаването им.
В с.з. за ответната община не се явява кмета на общината, същите се представляват
от пълномощник адвокат, чрез който поддържат отговора на исковата молба, сочат
доказателства и молят за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В производството е представен договор за покупко- продажба на недвижим имот по
чл.19, ал.3 ЗЗД от който се установява, че Х. С. М. от с. К., продал на Я. В. И. от с. К.,
следния свой собствен недвижим имот : дворно място от 2300 кв.м., находящо се в с. К., със
застроена в него къща и салма при граници : път, И. П., И. И. Г. и дере. Купувача влизал във
владение на имота веднага след подписването на договора и се задължавал да го стопанисва
като добър стопанин, а продава декларирал, че бил собственик на имота и че върху него не
тежали никакви тежести и ако се явели такива щял да го удовлетвори за своя сметка.
Продавача се задължавал да снабди купувача с нотариален акт. Настоящия договор се
написал в два еднообразни екземпляра и след като се одобрял от договарящите се страни се
подписвал от тях и свидетелите, като единият екземпляр се предавал на купувача, а други на
продавача. Представена е още скица №*** г. с отбелязване, че няма изменение на
регулацията на парцел *** и *** в кв.*** в с. К., Я. В.- р. списък 160 т.м., удостоверение за
3
наследници с изх. № *** г. на населено място с. К., общ. ***, обл. Я., от което е видно, че Я.
В. И. е поч. на *** г. и оставил законни наследници сина си В. Я. В.. Представена е скица с
изх. № *** г., Акт *** г. за общинска частна собственост на недвижим имот, находящ се в с.
К., съставен на правно основание §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС; Заповед на областния
управител на обл. с адм. център Я. № ***, за дворно място, представляващо урегулиран
поземлен имот ***, в кв.*** по плана на с. К. с площ 1320 кв.м., съставен по-рано акт АДС
№ *** г.- деактуван, с местонахождение с. К. УПИ ***, в кв.***, при граници на имота :
север- УПИ***; запад- улица; юг- улица; изток – УПИ ***, Акт № *** за държавна
собственост на недвижим имот, находящ се в с. К. от *** г., като на основание чл.2 от закона
за собствеността в „Известие“ бл.*** г. се считал за държавен от с. дата, а именно
представляващ свободно дворно място, находящо се в кв.***, парцел *** с обща площ от 2,
372 кв.м., застроена площ няма при граници : улица,улица, И. И. Г., собственост на СНС с.
К., като се ползвал за стопански цели от Х. М. С., като е посочен и Я. В. И.. На гърба на
заповедта е посочено, че със Заповед № *** г. на Обл. Управител на оБл. Я., имота по акта се
деактувал в полза нва общ. „***“. Представена е приходна квитанция № *** г., от която е
видно, че по партида ***, с. К., общ. ***, ул. „***, земя и сграда са платени данък върху
недв. имоти, такса битови отпадъци и лихва данък върху недв. имоти за минали години от
2014 г. до 2024 г., представени са системни бонове от които е видно, че за имота в с.К., ул.
„*** има открити партиди за вода и ток с получател и клиент В. Я. В., както и разписки за
платени суми към „ВиК“ ЕООД- гр. Я. и ЕВН“България Електроснабдяване“ ЕАД. На
основание Заповед *** г. на Кмета на община „***“- Я. и на основание чл.60 от Наредбата
за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост
на ОбС „***“- Я. е обявена процедура за провеждане на публичен търг с явно наддаване за
продажба на незастроено дворно място, съставляващо УПИ ***, в кв.*** по плана на с. К., с
площ от 1320 кв.м., при граници на УПИ : север – УПИ ***; изток УПИ- ***; юг- улица и
запад- улица. Представени са още скица № ***г. на УПИ ***, *** кв.*** по ПУП на с. К.,
като имота бил записан на Я. В. И. по разп. лист и община „***“ по н.а. № АОС №*** и
АОС № *** г., кв. № ***, удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК, от което се
установява, че В. Я. В., с адрес за кореспонденция в с. К., ул. „***“ №***е собственик на
имот в с. К., УПИ ***, в кв.*** съгласно АЧОС № *** г. на община „***“, с адрес на имота в
с. К., общ. ***, планоснимачен №***, УПИ № ***, квартал ***, площ на земята : 1320 кв.м.
На основание чл.264, ал.1 ДОПК, след извършена проверка удостоверили, че лицата
собственици : Община- *** ***- собственик, партида ***, удостоверение за данъчна оценка
по чл.264, ал.1 ДОПК, удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК издадено на
В. Я. В. за имот в с. К., общ. ***, планоснимачен № *** ( обектите № *** и *** попадали в
УПИ ***) УПИ №***, *** квартал: ***, площ земя : 2300 кв.м., застроена площ : 52 кв.м. с
обекти № ***- жилище и №*** второстепенна сграда ( ж), като след извършена проверка
било удостоверено, че лицата собственици са В. Я. В..
От страна на ответната община са представени Решение № *** от протокол № *** г.-
по т.14 от дневния ред, като ОС решил да се извърши продажба чрез публичен търг с явно
наддаване на общински недвижим имот, съставляващо УПИ ***, в кв.*** на с. К., скица на
УПИ ***, кв.*** по ПУП на с.К., като имота бил записан на община „***“ гр. Я. по н.а. №
***, х.р. № *** г., УПИ ***- 1270 кв.м., Акт № *** г. за общинска частна собственост за
посочения недвижи миот, приложение към акт ***, удостоверение за данъчна оценка по
чл.264, ал.1 ДОПК за посочения имот, като след извършена проверка е удостоверено, че
собственик е община- ***, партида ***, скица от *** г. където е посочено, че имота е
общински АДС № ***, разписен лист към проекта за дворищна регулация на с. К., акт *** г.
за общинска частна собственост, заповед № *** от *** г. за 40 бр. имоти, сред които и
настоящия, като същите са отписани ог актовите книги за недвижими имоти- държавна
4
собственост имоти, находящи се в с. К., решение № *** от протокол № *** г. по точка
петнадесет от дневния ред на ОС, относно продажба на общински недвижим имот в с. К.,
чрез публичен търг с явно наддаване на общински недвижим имот, съставляващ УПИ ***, в
кв.*** по плана на ********** с площ от 1320 кв.м., при граници : север- УПИ***; запад-
улица; юг- улица; изток – УПИ ***, акт № *** г. за общинска частна собственост касаещ
посочения по-горе имот, скица за имота която бил записан на община- ***, съгласно заповед
на Областния управител, служебно 2024 г., удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1
ДОПК за имота в с. К., планоснимачен план № ***, УПИ ***, кв.***, площ на земята 1320
кв.м. , като след извършена проверка е удостоверено, че собственик е община- ***.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпитите на
свидетелите Т. В. К., П. Х.ва И., Д. Г. М. и Г. Й. Д. показанията на които съдът кредитира,
тъй като са отражение на непосредствено възприети факти, последователни са и съответни
на другите, събрани в производството доказателства.
Въз основа на показанията на свидетелката К. , съдът приема за установено, че в
процесният имот са живели праводателите на ищеца, като в момента живее самия ищец в
имота. Навремето това било празно място, като го давали да го обработват, като в имота
имало кирпичена къщичка и постройки, като дядо Я. я построил за сина си постройката.
Навремето дворовете били оградени с плет, като те го оградили с мрежа и имало порта. Те
цял живот живеели в имота, никой не бил ги гонил и не бил им казвал нищо. Те знаели, че
имота е техен и никой не бил говорил, че не е техен. Постройката била направена за сина му,
за да живее там, като всички се грижели за двора и за имота. За първи път чували, че двора
не бил техен, като не знаела по какъв начин бил придобит имота. В него имало ток и вода,
всичко си имали.
На въпрос на пълномощника на ответната община свидетелката отговори, че когато се
била родила майка му и баща му на ищеца вече били построили къщата, като много отдавна
го имали имота. Нямало период в който имота да бил празен и никой да не го ползва, там
живели и там умрели майка му и баща му. След тяхната смърт в имота продължил да живее
синът им с децата си, като той нямал друго жилище в гр. Я.. Не знаела къде в момента
работи В., като бил работил в България и в чужбина.
Въз основа на показанията на свидетелката И. , съдът приема за установено, че същата
знаела къде се намирал имота на В., защото имали вила в с. К. повече от 50 год., като това
била тяхна бивша къща на майка и и баща и, като последния се казвал Х. М. С..
Свидетелката била в първи клас и имала спомен за къщата, която навремето била строена от
родителите й заедно с дядо и баба и, но как бил придобит недвижимия имот не можела да
каже. Целия двор бил 2 или 3 дка, едно цяло, на две нива, малко дере си падал, като бил
ограден. Къщата била строена около *** г., като майка му и баща му на ищеца бай Я. със
жена си и сина си живеели в тази къща. В момента целия двор бил ограден с мрежа и
железни портали, като бил преустроен. На времето имало две стаи, салонче и навес за
дърва, като преди повече от 20 год. дядо Я. направил допълнителни една или две стаи,
отгоре имало втори етаж и таванско помещение. Когато си говорили с него, винаги казвали,
че имат един син и всичко каквото правили било за него.
На въпроси на пълномощника на ответната община свидетелката отговори, че в
документите на баща й имало папка, в която имало договор за продажба. В. бил роден с
нейния син, но бил 10 год. в А., като може би преди около 5-6 год. се бил върнал, но не била
сигурна. Мисли, че В. нямал нищо в гр. Я., че това бил единствения му имот на семейството
му, което живеели в този имот в с. К..
Въз основа на показанията на свидетелката М. , съдът приема за установено, че живее
5
постоянно в с. К. и като фелдшерка ходила на адреса. Помнила хората които само там са
живели в с. К., на ул. „***, като там живели В., както и майка му и баща му. Къщата я били
купили от Х. М., като най- напред имало кирпичена къща, после допълнително направили
стаи, били много добре обзаведени и В. със жена си, децата, майка му живеели там и
обработвали двора. Същия бил голям над два дка и сеели там всичко, като родителите на В.
починали преди около 15 год. Всички знаели, че В. бил ходил в чужбина, като се върнал
преди 5-6 год., като бил в А. заедно с жена си. Децата му не били в А., те си били в с. К.,
като за тях се грижели баба им. Не била чувала В. със семейството си да били гонени, както
и общината да има претенции. Може би сега общината имала претенции, като хората ги
знаела и Я. пасял овце. Имота си бил техен и докато бил в чужбина В. се бил връщал в
България в неговия си имот.
На въпрос на пълномощника на ответната община свидетелката отговори, че живее
близко до имота на В. Я., като скоро ходила и огледала имота. Сега В. живеел там,
момченцето му живеело там, дъщеря му също идвала да ги вижда. Не било имало период в
който имота да не бил ползван от никой и когато родителите на В. починали, той живеел там,
децата му били там. Когато бил в чужбина през отпуската се връщал в имота, като през това
време го ползвали децата му, като не бил давал имота на никой друг или под наем.
Доколкото знаела в момента В. не дължал данъци на общината.
Въз основа на показанията на свидетеля Д. , съдът приема за установено, че от 2003 г.
същия е кмет на населеното място и знаел къде се намира имота на ул. „***“, като нямало
админ. Адрес, като такъв се издавал след представянето на акт 16 или нотариален акт. До
момента никой не бил представил такъв документ, като в момента в имота живеел В. Я.. За
последно живеел в имота от 2021- 2022 г. когато се прибрал от А., като преди това живял в
чужбина или в гр. Я., където имал настоящ адрес. Родителите му били живели в с. К. в
същия имот, като в момента имало една кирпичена малка постройка и друга, която била
надстроена преди няколко години. Имота бил около декар и нещо, като бил ограден имот от
два дка и триста кв.м. Освен на ул. „***“ имота нямал излаз на друга улица. Границите на
единият имот, който предложил на общината за продаване, било имот ***, кв.***, който
граничел с ул. „***“ и ул. „***“. Друг имот който предложил за продажба, който граничел от
горната страна с ул. „***“ и от друга страна с хора, които живеели на ул. „***“. По разписен
лист и четирите имота, които били разгледани като общински, двата нямали нищо застроено,
били предложени по негова докладна, минали на сесия и били одобрени за продажба.
Данъците на този имот не били плащани до миналата година ноември месец, когато излязла
заповедта за търга. И в момента се виждало в общината, че за периода 2010-2013 г. не били
плащани данъците.
На въпроси на пълномощника на ответната община свидетеля отговори, че познава
родителите на В., които били починали. В периода в който същия не бил в чужбина или в гр.
Я. живял в имота. Имало период в който този имот не бил ползван от никой, от 2018 до
2021-2022 г. Проверил и бил видял в разписния лист, че тези имоти се водят общински и са
празни. Били четири общински имота, като в единият имало къща, като хората си платили
земята, показали документи за къщата. При тях в кметството нямало документи за
собственост, нямало строителни книжа за сградите.
На въпрос на пълномощника на ищеца адв. К.- ЯАК свидетеля отговори, че когато
обикалял вечер селото, в къщата не светило за периоди от по една година. Било обрасло с
треволяци, което означавало, че никой не живее там. На имоти, които били предоставени от
общината, никой в момента не предявявал искане за плащане на наеми. След като се
запознал с разписния лист в общината, пишело, че имота се предоставя за земеделско
ползване. Самият В. си направил подобрения в имота преди няколко години, преди да пуснел
6
обява за продажба на имота. След пускането на обявата, като отишъл в общината не му
издали документи и скица, защото земята в имота се водила общинска. Бил разговарял с
него, като два пъти бил пускал обяви, като свидетеля му казал, че можел да си купи земята и
да продаде имота със земята. Контейнери се давали на хора, които си плащали редовно
данъците и такса смет, като в момента в който отишъл при него не били платени тези такси
и нямало как да му бъде предоставен контейнер. Казал му, че ще се продаде земята, хората
щели да си построят къщите, ще се увеличат имотите и ще си сложи контейнер. В. пускал
обяви за продажба на имота, когато се прибирал от А. в периода 2018 г., февруари месец
имало пуснати обяви в ямболските агенции и 2020 г. Хора му били звънели и му показвали
снимка на имота, като той им го показвал.
С цел изясняване на обстоятелствата по делото по искане на страните е назначена СТЕ,
която е изслушана и приета като неоспорена от страните. Съдебно-техническа експертиза (л.
95-103 вкл.), вещото лице по която, след като запознали с материалите по делото, оглед на
процесния имот в с. К. и набавяне на информация от община- ***- скици на имотите и
разписен лист дало заключение, че имотите са идентични по местоположение с договора за
покупко- продажба от *** г. и Акта за общинска собственост № *** и № *** г. В. лице е
приело, че имотите описани в сравнителните документи са идентични по площ, като
разликите в площите били малки и се явявали от промени по нов, сега действащ план и стар,
обезсилен плена. Още в заповедта за деактуване била констатирана разлика в площите на
дворното място 2372 кв.м. и сборно площта на новообразуваните имоти- 2385 кв.м.
Границите на имота, описан в договора за покупко- продажба от *** г. били идентични
с общите граници на имотите УПИ *** и УПИ *** в кв.***, описани в Акт за общинска
собственост № *** и Акт за общинска собственост *** г.
В. лице от направеното сравняване на имотите по местоположение, площ и граници
установило, че имота описан в договор за покупко- продажба на недвижим имот от *** г., с
който Х. С. М. продава на Я. В. И. „ дворно място с площ 2300 кв.м., находящо се в с. К.,
Я.ско, със застроени в него къща и салма, при граници : път, И. П., И. И. Г. и дере бил
идентичен по местоположение, общи площи и общи граници на двата имота УПИ *** и
УПИ *** в кв.***, описани в Акт за общинска собственост № 1510 и Акт за общинска
собственост *** г.
По местоположение имотите били идентични в описаните документи, като разликата в
площите била малка, границите им също били идентични с посочените по- горе документи.
В с. з. вещото лице уточнява, че разписния лист бил документ, който съпътствал и бил
неразделна част от плана на населеното място. В него били описани номера на имота,
собственика на имота и документа за собственост. В случая имота бил записан със стария
номер ***, двор бил записа на Я. В. И., но срещу него нямало отбелязан документ за
собственост. В графата били описани актовете за общинска собственост и акта за държавна
собственост, като разписния лист се водил от общината. Ако се наложили скицата по плана
от *** г. и скицата към настоящия момент, щяло да се види формата на имота, площта и
границите . От общината и били предоставени справките, като конкретно за границите на
имота в документа за собственост от *** г. било записано „дере“, а в другите документи
било записано „улица“. На място все още съществувало „дерето“, но по плана било
предвидено улица, но не било изпълнено. Съществувал един полски път и затова в. лице
посочвало, че по граници имотът от *** г. бил идентичен с имота описан във всички
последващи документи. Когато се идентифицирал имота от *** г. с общо сборна площ и
граници на двата имота по двата акта за общинска собственост, като по новия план имота от
*** г. и от акта държавна собственост били обособени два самостоятелни имота.
7
Разделянето на имотите на два се виждало по плана от*** г., като след 1962 г. все още бил
действал стария план. Това се виждало в заповедта за деактуване, където било описано, че
имота от акта за държавна собственост бил идентичен с двата имота УПИ *** е УПИ ***,
при разработването на новия план през*** г.
Съдът счита, че заключението на вещото лице по СТЕ следва да бъде кредитирано,
като пълно, обосновано, неоспорени от страните и предвид факта, че в съставянето на
същото е взело участие вещо лице притежаващ съответната компетентност да отговори
компетентно на поставените от страните въпроси.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива,
съдът намира за неотносими.
Относно активно субективно съединените установителни искове с правна
квалификация чл. 124, ал.1 ГПК.
На първо място, предвид изричните възражения на ответника, следва да се посочи, че
предявения установителен иск е процесуално допустим.
Правният интерес при установителните искове /положителни и отрицателни/, са
обуславя от наличието на правен спор кому принадлежи конкретно субективно материално
право на собственост.
В исковата молба ищеца излага твърдения, че за посочения по-горе недвижим имот,
намиращ се в **********, съставляващ УПИ *** с площ от 1065 кв.м., в кв.*** по плана на
с. К., ведно с построената в него – жилищна сграда и УПИ *** с площ от 1320 кв. м., в
кв.*** по плана на с. К. бил закупен от баща му Я. В. И. с договор от *** г. е достатъчно за
извеждане наличието на правен интерес от провеждане на производството.
От друга страна следва да се вземе предвид, че от 1951 г.- до 1996 г., м.юни действаше
забрана на придобиване по давност на имоти частна държавна и общинска собственост. С
промени в ЗС през 1996 г., Народното събрание премахна забраната и тя остана само за
обекти публична собственост, но малко преди да изтече срок от 10 год., който е необходим
за недобросъвестно придобИ.е по давност на имот, парламентът въведе мораториум върху
придобиването, с §1, ал.1 Закон за допълнение ЗС. След сезирането на КС, същия с решение
обяви мораториума за противоконституционен, което влезе в законна сила от 08.03.2022 г.,
след обнародването му в ДВ. С това спряната на 31.05.2006 г. придобивна давност отново
започва да тече.
В настоящия случай ищеца претендира, че е придобил посочения по-горе недвижим
имот по давност. В случая не се установи същия да има годен титул за собственост, като
приложения договор за покупко- продажба на недвижим имот не може да послужи за такъв.
Съгласно чл.18 ЗЗД ( ред. ДВ бр.92 от 07.11.1952 г.)- договорите за прехвърляне на
собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да
бъдат извършени с нотариален акт, като в тази насока са основателни възраженията на
ответната община, че посочения договор не поражда вещно- правни действия между
страните.
По отношение възражението на общината, че същата е собственик и се легитимира
като такъв с акт за собственост Акт за общинска собственост № *** и Акт за общинска
собственост *** г. В константната практика на ВКС ( решение № 321/14.10.2011 г. по гр.
дело № 1167/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 269 от 03.08.2012 г. по гр. дело № 643/2011 г.
на ВКС, I г.о.) се приема, че актовете за държавна и общинска собственост нямат пораждащо
действие. Те само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените
в чл.77 ЗС способи.
8
С оглед на това съдът приема, че ищеца В. Я. В. няма годен титул за собственост, но
след изтичането на определен период от време ( 5 год. за добросъвестно владение и 10 г. за
недобросъвестно владение), може да придобие имота по давност. В тази връзка следва да се
отбележи, че е необходимо в този период да докаже, че е владял имота с намерение да го
свои явно, необезпокоявано и непрекъснато.
В настоящия случай от ищеца е заведен иск за признаване на установено по
отношение на община- ***, че ищеца е собственик на посочения по- горе недвижим имот на
основание давностно владение по чл.79 ЗС от *** г. до подаването на ИМ- 11.11.2024 г.
За да бъде установен факта на владението по давност, следва да се докаже, че имотът е
владян спокойно, явно, продължително, необезпокоявано и непрекъснато в период от 10 год.
В настоящия случай се установи, че първоначално праводателите на ищеца, а след това и
самия той са стопанисвали посочения недвижим имот като собствен. Същите са живели в
жилището в имота, същия е ограден, първоначално с камъни и плет, а след това с оградна
мрежа, има изградени портали за влизане. Имота е обработван, като безспорен начин чрез
разпитаните свидетели ищеца доказа, че е третирал имота като свой собствен. За това
говори и свидетелските показания на кмета на населеното място в което се посочва, че
ищеца обявил имота за продажба, т.е. същия го е считал за свой собствен.Според съдебната
практика, при липса на данни други лица да са отблъсвали владението, установено от ищеца,
респективно да са го отстранявали от имота, по начин прекъсващ владението, следва да се
приеме, че фактическата власт върху имота е упражнявана непрекъснато за целия период ( в
този см. Решение № 16 от 7.02.2020 г. на ВКС по гр. дело № 1246/2019 г., I г.о., ГК).
Доколкото ищеца е установил самостоятелна фактическа власт върху недвижимия
имот при липса на правно основание за това, то по отношение на намерението, с което тази
фактическа власт е била упражнявана, приложение следва да намери презумпцията по чл. 69
ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже,
че я държи за другиго /в този см. решение №262 от 29.11.2011г. по гр. д. №342/2011г. на
Второ ГО на ВКС, решение №45/16.03.2015г. по гр. д. №6533/2014г. на Второ ГО на ВКС и
др./
По изложените съображения съдът приема, че въз основа на установената най- късно
през *** г. ( договора за покупко- продажба не може да послужи като акт за собственост, но
същия дава начало на владението на имота) самостоятелна фактическа власт, упражнявана
явно, необезпокоявано и непрекъснато, първоначално праводателя а след това и ищеца В. Я.
В. е придобил по давност правото на собственост върху процесния недвижим имот и се
легитимира като негов собственик към датата на предявяване на иска.
По делото няма никакви данни, че този имот е владян от държавата, нито общината да
е упражнявала фактическа власт въз основа на съставения акт за частна общинска
собственост през 2004 г.
По изложените съображения настоящия състав на ЯРС приема, че ищеца доказа
правото си на собственост на основание придобивна давност върху процесния имот на
основание давностно владение по чл.79 ЗС, упражнявано в периода от *** г. до подаване на
исковата молба през 2024 г., с което предявения на основание чл.124 ГПК установителен иск
за собственост срещу община- *** следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски за настоящата инстанция в размер на 2626, 50 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Ямболски районен съд
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община- ***, ЕИК ***,
представлявана от кмета С. С. по предявения от В. Я. В., ЕГН ********** положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1
ЗС, че В. Я. В., ЕГН **********, адрес: **********, ул. „*** е собственик на недвижим
имот: дворно място, находящо се в **********, съставляващо : УПИ- *** с площ от 1065
кв.м. в кв. *** по плана на с. К., ведно с построената в него- жилищна сграда, при граници :
***, ***, улица, и УПИ- *** с площ от 1320 кв.м. в кв.*** по плана на с. К., при граници :
улица, улица,***, на основание придобивна давност чрез упражнявано давностно владение
от неговия праводател, считано от *** г. до подаването на исковата молба на 11.11.2024 г., и
наследствено правоприемство.
ОСЪЖДА Община- ***, ЕИК ***, представлявана от кмета С. С. ДА ЗАПЛАТИ на В.
Я. В., ЕГН ********** сумата от 2626, 50 лв., представляваща разноски за настоящата
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10