№ 167
гр. София , 19.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско
дело № 20201000504134 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от “ЕВЕНТУС БГ“ ООД
против разпореждане 261414/13.10.2020 година, постановено по т.д.№
1924/2020 г. по описа на Софийски градски съд, VI-9 състав, с което е върната
исковата му молба по предявените срещу „Главно управление строителство и
възстановяване“ ЕАД и „КЕЙ БИО ИНДЪСТРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД искове
за обявяване на относителна недействителност на постановление за възлагане
от 09.05.2019 година по изп.дело 20178530400441 на ЧСИ А. Д., влязло в сила
на 11.03.2020 година.
Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че разпореждането е
неправилно, тъй като неправилно съдът е приел, че е налице идентичност
между двете искови молби. Неправилно е прието, че потестативното право е
преклудирано, тъй като едногодишният срок започва да тече от датата на
обявяване на решението в търговския регистър, както и, че предвиденият
едногодишен срок не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба-
04.09.2020 година, тъй като срокът е такъв по чл.3, ал.1, т.1, а не по т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 година. Моли
1
въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Производството по т.д.1924 по описа за 2020 година на Софийски
градски съд, е образувано по искова молба от “ЕВЕНТУС БГ“ ООД срещу
„Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД и „КЕЙ БИО
ИНДЪСТРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за обявяване на относителна
недействителност на постановление за възлагане от 09.05.2019 година по
изп.дело 20178530400441 на ЧСИ А. Д. , влязло в сила на 11.03.2020 година.
В исковата молба ищецът излага, че е кредитор с прието вземане на
„Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД и моли да се
попълни масата на несъстоятелността. Твърди, че по силата на постановление
за възлагане от 09.05.2019 година , издадено от ЧСИ А. Д. „Кей Био индъстри
България“ ЕООД е придобило недвижимите имоти, предмет на
постановлението за възлагане. В петитума на исковата молба се иска да бъде
обявена за недействителна публичната продан и за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на Постановлението за
възлагане от 09.05.2019 година. Исковата молба е подадена на 04.09.2020
година по пощата.
На 09.07.2020 година е постъпила искова молба от Б. З., по която е
образувано т.д.1273/2020 година. В исковата молба ищецът излага, че е
кредитор с прието вземане на „Главно управление строителство и
възстановяване“ ЕАД и моли да се попълни масата на несъстоятелността.
Твърди, че по силата на постановление за възлагане от 09.05.2019 година ,
издадено от ЧСИ А. Д. „Кей Био индъстри България“ ЕООД е придобило
недвижимите имоти, предмет на постановлението за възлагане. В петитума на
исковата молба се иска да бъде обявена за недействителна публичната продан
и за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
Постановлението за възлагане от 09.05.2019 година.
Видно от извършената служебна справка в ТР е, че решението за
откриване на производство по несъстоятелност на „Главно управление
2
строителство и възстановяване“ ЕАД е постановено на дата 04.07.2019
година.
Съгласно разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ исковете по чл.645,646 и 647
от този закон и по чл.135 ЗЗД се предявяват в едногодишен срок от откриване
на производството по несъстоятелност , като съгласно разпоредбата на
чл.634а ТЗ производството се смята за открито от датата на решението по
чл.630, ал.1 ТЗ.
При логическото тълкуване на разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ е видно,
че предвиденият срок е преклузивен по своя характер, поради което същият
попада в приложното поле на чл.3, ал.1, т.2 ЗМДВИП – други срокове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права. Съгласно закона
срокът е спрял да тече на 13.03.2020 година.
Съгласно ЗИД на ЗМДВИП /обн.ДВ, бр.34/09.04.2020 година/
разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 е изменена, като е отпаднало понятието „други
срокове“, като същите започват да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на закона, съгласно параграф 13 от ЗИД на ЗМДВИП, поради
което следва да се приеме, че срокът е продължил да тече или същият не е
текъл за периода 13.03.2020 – 17.04.2020 година, което означава, че към
едногодишния период -04.07.2020 година следва да се прибави периода, през
който срокът не е текъл или същият изтича на първия присъствен ден –
10.08.2020 година.
Исковата молба е депозирана след изтичането на срока, поради което и
производството по нея се явява недопустимо и следва да бъде прекратено.
Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане 261414/13.10.2020 година, постановено
по т.д.№ 1924/2020 г. по описа на Софийски градски съд, VI-9 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
3
касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4