РЕШЕНИЕ
№ 19994
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110106184 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. С. П., А. К.
К. и К. Е. С. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 3306/2023 г. по
описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответниците
- по отношение на ответника А. К. К. за: сумата от 227,03 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 42,31 лева, предствляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 22.12.2022 г., сумата от 5,13 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,09
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 22.12.2022 г.;
- по отношение на ответника П. С. П. за: сумата от 227,03 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 42,31 лева, предствляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 22.12.2022 г., сумата от 5,13 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,09
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 22.12.2022 г.;
1
- по отношение на ответницата К. Е. С., конституирана като длъжник в
производството с определение от 12.09.2023 г. на мястото на починалия й
наследодател С. С., за ½ част от: сумата от 227,03 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за периода от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 42,31 лева, предствляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
22.12.2022 г., сумата от 5,13 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от 23.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,09 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 22.12.2022 г.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение – изцяло по отношение на
твърдените вземания от длъжниците А. К. К. и К. Е. С., и частично по отношение на
вземанията спрямо длъжника П. С. П.. По отношение на последния ищецът твърди, че
след образуване на заповедното производство е налице частично погасяване на
вземанията за мораторни лихви, главница за дялово разпределение, законна лихва до
момента на плащането, както и частично главница за топлинна енергия. Твърди, че
непогасеното задължение на ответника П. е в размер на 225,56 лева, представляваща
главница за топлинна енергия.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия,
като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на
топлоснабдения имот: гр. София, общ. , ж.к.. Твърди, че ответниците са изпаднали в
забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи
съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното
производство, като по отношение на ответника П. П. бъде съобразено и направеното
частично плащане след образуване на заповедното производство. Претендира
разноски.
В срочно подаден отговор ответницата К. С. заявява, че не оспорва представеното
извлечение от сметки на ищеца за процесния абонатен номер, нито счетоводното
отразяване. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца. В условията на
евентуалност прави възражение за частично погасяване на задълженията по давност.
Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът П. П. оспорва факта на доставяне на
топлинна енергия. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца. В
условията на евентуалност прави възражение за частично погасяване на задълженията
поради изтекъл давностен срок. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че
отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
2
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице,
с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в
тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.
С оглед изразеното от ответниците К. С. и П. П. в отговорите на исковата молба
във връзка исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за
доклад по делото, обективиран в определение от 26.05.2024 г., съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между тях обстоятелствата,
че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-
техническата експертиза /по отношение на К. С./ и само по съдебно-техническата
експертиза /по отношение на П. П./ в исковата молба, отговорите съответстват на
твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане. Проектът
за доклад на делото е приет за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно
заседание на 11.07.2024 г. без възражения от страните.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
По делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно
Наредба за продажба и замяна на държавни жилища, от който се установява, че на
30.07.1976 г. собствеността върху процесния имот е придобита от лицата П П. С. и Бв
С.. В договора не е посочено някое от двете лица да е придобил по-голям дял от
3
имота, поради което следва да се приеме, че всеки от тях е придобил ½ ид. част от
същия.
Приети в производството са и удостоверения за наследници на двете лица. От
удостоверението за наследници на П П. С. се установява, че след смъртта му,
настъпила на 30.04.1981 г., същият е оставил като наследници единствено негови братя
и сестри, които на свои ред са заместени в наследяването от своите низходящи –
ответниците П. С. П. и А. К. К.. Поради настъпила смърт на друг от племенниците на
П П. С., а именно – Е С. С., на мястото на последния в хода на заповедното
производство са конституирани неговите наследници – С Е. С. – Г.а, срещу която е
издаден изпълнителен лист, и депозиралата възражение ответница К. Е. С..
От удостоверението за наследници на втория купувач на процесния имот - Б С.,
се установява, че същият е бил син на П П. С.. След смъртта му, настъпила на
07.02.2023 г., същият не е оставил низходящи или възходящи от втора и по-горна
степен, като негови наследници са роднините му по съребрена линия, които са
наследници и на неговия баща П П. С..
Установява се, че наследници на двамата купувачи са и петимата длъжници от
заповедното производство при равни квоти – по 1/5 ид. част, а именно: Емил С. С., П.
С. П., А. К. К., А и В. А. След смъртта на Е С. С., на мястото на последния в хода на
заповедното производство са конституирани неговите наследници – С Е. С. – Г.а и К.
Е. С., като всяка от тях на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН е наследила по ½ част от припадащата се
на техния наследодател част от наследството.
По делото не се установи след придобиването на имота, същият да е отчужден
впоследствие. Ето защо може да се направи извод, че ответниците са собственици на
имота в процесния период в посочените по-горе части, респ. потребители на топлинна
енергия.
Ответниците не оспорват, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца
към СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът
намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна
енергия в процесния период действително е доставен до обекта.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че след образуване на ч. гр. дело № 3306/2023 г. по описа на
СРС са извършвани плащания на суми от някои от длъжниците. По отношение на
ответника А. К. не е отразено извършено плащане, а по отношение на ответника П. П.
е отразено погасяване на сума в размер на 50 лева. Посочено е, че след извършените
частични погасявания, общият размер на непогасеното задължение за главница в
процесния период е в размер на сумата от 573,80 лева, от която 566,10 лв. за топлинна
енергия и 7,70 лв. за дялово разпределение. Изчислено е, че с изравнителните сметки е
отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя
се изразява в суми за връщане и суми за доплащане в отделните процесни отоплителни
сезони, като сумите са взети предвид от вещото лице при определяне на дължимия
остатък. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след
настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо
205,78 лв. върху непогасената топлинна енергия и 5,44 лв. върху непогасената сума за
дялово разпределение. По допълнително поставената задача към вещото лице – да
посочи непогасените задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е
настъпила след 23.01.2020 г., вещото лице е посочило, че относно вземането за
топлинна енергия това е сума от 816,98 лв., а относно лихвата за забава върху
вземането за топлинна енергия – сумата от 134,74 лв. По отношение на дължимия
размер на главница за дялово разпределение с настъпила изискуемост след 23.01.2020
г., вещото лице е посочило, че се равнява на сумата от 25,70 лв., а относно лихвата за
4
забава върху нея – на сумата от 5,44 лева.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и компетентно дадено.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена.
По отношение на ответницата К. Е. С.:
Посочи се, че ответницата К. С. е конституирана в хода на производството по ч.
гр. дело № 3306/2023 г. с определение от 12.09.2023 г. на осн. чл. 227, ал. 1 ГПК на
мястото на починалия й наследодател Е С. С.. По делото е прието съдебно
удостоверение, издадено по ч. гр. дело № 212/2023 г.по описа на РС , от което се
установява, че с определение от 13.02.2023 г. по посоченото ч. гр. дело, е удостоверен
отказът от наследството на К. С. от наследството на нейния наследодател ЕС. С..
Отказът от наследство означава едностранно формално неоттегляемо
волеизявление на наследника, с което той отказва да приеме полагащия му се дял от
наследствената маса в своята правна сфера. Поради направения отказ от наследство,
ответницата не наследява частта от процесния имот, респ. не отговаря за задълженията
за топлинна енергия. Предявените срещу нея искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Ищцовото дружество не е ангажирало становище по депозираното в открито
съдебно заседание удостоверение за отказ от наследство, исковете срещу ответницата
не са оттеглени, респ. не е заявен отказ от тях. С оглед изхода на делото спрямо
ответницата, в полза на адв. Д. следва да се присъди адв. възнаграждение за оказана
безплатна помощ, за което е представен договор за правна защита и съдействие.
По исковете за главници по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ, предявени срещу ответника А. К. К.:
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е представил и
доказателства за извършено погасяване на задълженията. Видно от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, от ответника К. не са отразени погасявания.
Количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена, се равнява
на претендираното от ищцовото дружество, поради което искът за главница за
доставена топлинна енергия следва да бъде уважен в пълен размер, доколкото не се
установява да е налице погасяване.
Изцяло основателна е претенцията и за заплащане на дължимите годишни такси
за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от
счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Установява се от документите за главен отчет и
изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. По
делото е приет договор, сключен с третото лице – помагач от 03.06.2020 г. за
извършване на услугата дялово разпределение. Искът за главница за ДР следва да бъде
уважен в пълен размер.
5
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу А. К. К.:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените
по делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника. В
смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора са напр.
Решение № 1878/29.03.2024 г. по в. гр. дело № 12675/2022 г. по описа на СГС, Решение
от 15.10.2020 г. по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на СГС и др.
Исковете за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По иска за главница по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ,
предявен срещу ответника Перът С. П.:
Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза ответникът, след
образуване на заповедното производство, е извършил погасяване на част от дълга в
размер на 50 лева, като е останала непогасена главница за топлинна енергия в размер
на 225,56 лева. Това е и единственият предявен иск срещу ответника в настоящото
исково производство. Ответникът, с отговора на исковата молба, е направил
възражение за частично погасяване на задължението поради изтекъл давностен срок,
което е основателно.
6
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
исковата молба на 23.01.2023 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 23.01.2020 г., са погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Вещото лице по приетата ССчЕ е посочило в експертното заключение
непогасените суми, чиято изискуемост е настъпила след 23.01.2020 г., като главница за
ТЕ е в размер на 816,98 лева. Припадащата се на ответника П. П. част от установения
като непогасен размер дълг е 1/5 част от него, или сумата от 163,40 лева. Ето защо,
предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се уважи за периода от
23.01.2020 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 163,40 лв., като се отхвърли за горницата
до пълния предявен размер от 225,56 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 22.01.2020 г.
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът А. К. следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 123,44 лева, пропорционално на уважените
спрямо него искове, включваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение при
първоначално определен от съда минимален размер от 100 лева на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, разделен пропорционално на тримата
ответници.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът П. П. следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 259,15 лева, пропорционално на уважените
спрямо него искове, включваща държавна такса, възнаграждение за вещо лице по
допусната ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение при първоначално определен от
съда минимален размер от 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, разделен пропорционално на тримата ответници. Следва да се посочи, че
отговорността за разноските за възнаграждение на вещото лице по изготвената ССчЕ
следва да се разпредели единствено между ищцовото дружество и ответника П. П.,
единствено поради възражението на когото е допуснато изготвянето на експертно
заключение. В проведеното открито съдебно заседание от 11.07.2024 г. съдът е
разяснил на страните как ще бъде разпределена отговорността за разноските относно
ССчЕ /л. 198/.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ответника П. П. сумата от 112,11 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
пропорционално на отхвърлената част от иска.
7
Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. Р. Л. Д. от САК сумата от 400 лева адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата
К. Е. С. съобразно предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. на ВАдС. Посоченият в наредбата размер не обвързва съда при определянето
му, но в случая същият е съответен на фактическата и правна сложност на делото,
поради което следва да бъде присъден в полза на процесуалния представител.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Ответникът А. К. следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 13,07 лева, а ответникът П. П. сумата от 10,47
лева, пропорционално на уважените спрямо всеки от тях искове, включваща държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно издадената заповед за изпълнение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че А. К. К., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от: 227,03 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот с аб. № и адрес:
гр. София, общ. , както и сумата от 5,13 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 23.01.2023 г. до
погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
за установяване на вземания за сумата от 42,31 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 22.12.2022 г. и за сумата от 1,09 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане
на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
31.01.2020 г. до 22.12.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 30.01.2023 г. по ч. гр. дело № 3306/2023 г. по
описа на СРС, 33 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че П. С. П., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от: 163,40 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 23.01.2020 г. до 30.04.2021 г. в имот с аб. №и адрес: гр.
София, общ. , ведно със законната лихва върху сумите, считано от 23.01.2023 г. до
погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за
цена на топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 225,56 лева и за
периода от 01.05.2019 г. до 22.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 30.01.2023 г. по ч. гр. дело №
3306/2023 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* против
К. Е. С., ЕГН ********** искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 113,51 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот с аб. № и адрес: гр.
8
София, общ. , както и сумата от 2,57 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2021 г., както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на
вземания за сумата от 21,15 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 22.12.2022 г. и за сумата от 0,55 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на
възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от
31.01.2020 г. до 22.12.2022 г., които представляват ½ част от сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 30.01.2023
г. по ч. гр. дело № 3306/2023 г. по описа на СРС, 33 състав срещу Емил С. С..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. К. К., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 123,44 лева разноски в исковото производство и
сумата от 13,07 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. С. П., ЕГН: ********** да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец 23Б сумата от 259,15 лева разноски в исковото производство и
сумата от 10,47 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да
заплати на П. С. П., ЕГН: ********** сумата от 112,11 лева представляваща направени
разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на адв. Р. Л. Д., член на САК, л. № с адрес: гр. София, бул.
сумата от 400,00 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ответницата К. Е. С..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9