№ 2790
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100512528 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Т. И. Н. (представлявана от особен
представител – адв. Д. Г. В.) срещу решение № 11101/10.06.2024 г. по гр.д. №
57304/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, с което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 4729/27.03.2023 г. по гр.д. № 57304/2021 г. по описа
на СРС, 39 състав.
Жалбоподателят твърди, че решението за поправка на очевидна фактическа
грешка е неправилно. Счита, че не е спазена процедурата за поправка на очевидна
фактическа грешка, предвидена в чл. 247, ал. 2 ГПК, тъй като страните не са
уведомени за поправката и не са взели становище. Ето защо, моли обжалваното
решение да бъде отменено. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като
счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноските.
Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Техем сървисис“
ЕООД, не подава отговор на предявената въззивна жалба.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени срещу И. Б. М. и Т. И. Н., за признаване за
установено, че ответниците дължат поравно и разделно в полза на ищеца сумите,
както следва: 2317,18 лв., представляваща цена за топлинна енергия за периода от
м.05.2016 г. до м.08.2017 г., доставена в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „Люлин“,
бл. ****1, аб. № 157114, ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до погасяването;
518,68 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2017 г. до 08.11.2019
г.; 12,46 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.10.2016 г.
до м.08.2017 г.; 3,04 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2016 г.
до 08.11.2019 г. върху главницата за дялово разпределение.
С решение № 4729/27.03.2023 г. по гр.д. № 57304/2021 г. по описа на СРС, 39
състав, исковете са уважени частично.
Посоченото решение е обжалвано само от особения представител на ответника
Т. И. Н. в частта, с която е признато за установено, че ответникът Н. дължи на ищеца
сумите, както следва: 779,18 лв., представляваща цена за топлинна енергия за периода
от м.10.2016 г. до 31.08.2017 г., доставена в имот, намиращ се в гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. ****1, аб. № 157114, ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до
погасяването; 150,24 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2017 г.
до 08.11.2019 г.; 5,67 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от
м.11.2016 г. до 30.08.2017 г., ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до
погасяването.
С решение № 2900/16.05.2024 г. по в.гр.д. № 11553/2023 г. по описа на СГС, II-Д
състав е потвърдено решение № 4729/27.03.2023 г. по гр.д. № 57304/2021 г. по описа
на СРС, 39 състав, в обжалваната от Т. И. Н. част. В решението на СГС е констатирана
очевидна фактическа грешка в обжалваното решение на СРС, като е указано на
първостепенния съд да се произнесе по реда на чл. 247 ГПК.
С решение № 11101/10.06.2024 г. по гр.д. № 57304/2021 г. по описа на СРС, 39
състав, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
4729/27.03.2023 г. по гр.д. № 57304/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, като в
диспозитива на решението вместо неправилното „ОСЪЖДА „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Т. И. Н. – М. , ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. ****1, на основание чл. 78, ал. от ГПК сумата от 342.38 лв.
2
разноски в исковото и заповедното производство.“, е постановил ДА СЕ ЧЕТЕ
ВЯРНОТО „ОСЪЖДА Т. И. Н. – М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. ****1, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ №
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 342.38 лв. разноски в
исковото и заповедното производство.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение за
поправка на очевидна фактическа грешка е валидно и допустимо. Разгледано по
същество същото е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните
може да поправи допуснатите в съдебния акт очевидни фактически грешки. Очевидна
фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в
мотивите е направил своите изводи във връзка с правния спор между страните, е
пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на съдебния акт тези свои изводи.
В случая решението за поправка на очевидна фактическа грешка е постановено
по инициатива на първоинстанционния съд след указания на въззивната инстанция в
тази насока, поради което не е необходимо съобщаването за исканата поправка по реда
на чл. 247, ал. 2 ГПК.
На следващо място, безспорно се касае за очевидна фактическа грешка в
основното първоинстанционно решение, доколкото в мотивите на същото съдът е
стигнал до извод, че ответникът Т. И. Н. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 342,38 лв., представляваща разноски
в исковото и в заповедното производство, като погрешно в диспозитива на решение
„Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на Т. И. Н. посочената сума.
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение и депозит за особен представител.
При този изход на спора въззивникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11101/10.06.2024 г. по гр.д. № 57304/2021 г. по
3
описа на СРС, 39 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка
в решение № 4729/27.03.2023 г. по гр.д. № 57304/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Т. И. Н., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300
лв., представляваща разноски за настоящото въззивно производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем
сървисис“ ЕООД, на страната на „Топлофикация София” ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4